Една от най-любимите ми гледки е как слънцето изгрява (или

Една от най-любимите ми гледки е по какъв начин слънцето изгрява (или залязва) над облаците. Цветовете като че ли се преливат един в различен... Именно по този начин стартира денят, в който за пръв път щях да посетя Санторини. Със сигурност не беше елементарно да напусна комфортната хотелска стая в Атина в 4 ч. сутринта, само че тази панорама несъмнено ми оказа помощ да преодолея тъгата по мекото легло.



Когато се снишавахме към летището на Санторини, не видях нищо, което да припомня за високите скалисти крайбрежия на острова, нито белите приказни кацнали на хълма къщички. За момент усетих голямо отчаяние. Сякаш тази прелестна картина на Санторини, която виждах непрестанно, не беше действителност.

Истината е, че летището на Санторини е ситуирано на Източния бряг, който е невисок, а Фира и Оя са ситуирани на Западния бряг на острова. Именно той е висок и изящен, както сме привикнали да го виждаме по пощенските картички и фотосите от обществените мрежи.

Наехме кола на летището (която бях запазила авансово, с цел да не губим време) и се отправихме напряко към Оя, където и щяхме да отседнем през идващите три дни. Паркирането е леко проблематично в региона, само че не доста надалеч от нашия хотел имаше заплатен паркинг, тъй че против 10 евро дневно колата ни се усещаше много удобно.

Аз персонално доста (ама в действителност много) желаех да имам допустимо най-автентичното прекарване в Санторини. По моите разбирания това означаваше хотелът ни да е ситуиран на рид и да е заобиколен от безчет други дребни бели къщурки. Важно беше също по този начин да разполага с басейн, защото плажовете на Санторини не са главната туристическа забележителност, освен това с основателна причина. Така че хотелът, на който се стопирах, разполагаше с всичко належащо: не беше прекомерно безценен (както множеството хотели наоколо), а домашно приготвената закуска в действителност ме караше да олизвам пръстите си всякога. Още повече че успяхме да чекираме още в 7:30 ч. сутринта и още веднъж имахме разполагаем извънредно комфортно легло, в което да възстановим изгубените часове сън.

Голяма част от първия ни ден в Санторини прекарахме край басейна, наслаждавайки се на невероятните гледки, с които Оя ни посрещна.



Следобед взехме решение да се поразходим в близост. Стигнахме до залива Амудин (на северозапад) и до плажа Парадисос (на североизток), само че за жалост, стартира да вали. След като дъждът спря, се поразходихме по главната пешеходна улица на Оя - " Н. Номику ", която разкрива спиращи дъха гледки както към кратера на вулкана, по този начин и към самата Оя. Тъй като бях нетърпелива да видя колкото се може повече, хлътвах във всяка допустима дребна пресечка, с цел да ревизира къде ще ме води тя. И непрестанно повтарях " Уау, толкоз е красиво! ".



Докато се разхождахме по улица " Номику ", централният площад на Оя дружно с огромната бяла черква в характерен цикладски жанр, отдадена на Дева Мария, се появиха от дясната ни страна. Аз обаче бях непоколебима, че би трябвало обезателно да намерим " признака " на Санторини - църквата " Св. Анастасос " ( " Възкресението на Христос " ), още известна като трикуполната черква. Успях да я зърна всред постройките тук и там, само че в действителност желаех да се доближа. За страдание, указващи табели към нея няма, а дребните тесни улички на Оя безусловно са като лабиринт и единствено в допълнение затрудниха задачата ми.