95-и квартал взе властта в Украйна*
Една от най-коментираните персони в Украйна през последната седмица е 29-годишният брачен фотограф от Запорожие Сергей Штепа. Новоизпеченият народен представител от партията " Слуга на народа " победи в едномандатен изборен регион мастития притежател на един от най-големите фабрики в света за авиационни мотори " Мотор Сич " и миниолигарх по съвместителство - Вячеслав Богуслаев. Тази история затъмни даже мажоритарната победа на " прислужникът " пицар Алексей Леонов против лидера на " Блока на Дарт Вейдър " в Одеса.
Случаят " Штепа " се трансформира в знак на триумфа на партията на президента Владимир Зеленски, която на отминалите парламентарни избори мина като валяк през украинската политическа система. Оказа се, че без да си бил в политиката, без даже един ден да си обикалял из изборния си регион, е изцяло задоволително, откакто си закачиш марката " Слуга на народа ", да влезеш в Народното събрание. Така във Върховната рада се оказаха десетки и десетки инцидентни за политиката хора - зъболекари, ресторантьори, притежатели на малък бизнес, музиканти, момчета и девойки " от крайния квартал " в украинската им версия. Общо партията на Зеленски получи 253 мандата - 129 от едномандатните и 124 от многомандатните изборни региони, като обра на практика напълно мажоритарния избор.
Според някои това при всички положения е по-добре, в сравнение с предходната фашизоидна примес от крайни националисти, откровени нацисти, русофоби и просто бандити, вкарани в Народното събрание от мътната вълна на Майдана и преврата от 2014 година Действително едни от най-одиозните сили отсъстват от украинския парламент. Това са неофашистките партии " Свобода ", " Десен бранш ", " Национален корпус " и радикалните " Самопомощ ", " Сила и чест " и Радикалната партия на Олег Ляшко.
Избирателите не пуснаха в Радата и " Движението на новите сили " на политическия авантюрист Михаил Саакашвили. С топлите кресла се разминаха и маса улични водачи от времето на Майдана като Мустафа Найем, с чийто апел за митинг стартира всичко, или пък казака Михаил Гаврилюк, който поведе хората против радата и провали мирното предаване на властта от президента Янукович.
В пленарната зала няма да ги има и командирите на " национални батальони " и други такива персони от гражданската война като Героя на Украйна, носителя на полски и американски ордени, номинираната за премията " Андрей Сахаров " Надежда Савченко, която е получила... осем гласа в Донецка област. А най-тежък разгром претърпя партията " Европейска взаимност " на някогашния президент Петро Порошенко, която падна от 107 на 25 места. Толкова има и партията " Баткившчина " на другия " динозавър " на украинската политика Юлия Тимошенко.
В Народното събрание обаче се оказаха други фигури, които са не по-малко коренно настроени. Такива има и в партията на Порошенко, и при Зеленски, някои от тях заеха банките от партията на рокпевеца Святослав Вакарчук " Голос ", която се оказа най-популярната в Лвовска област.
Фронтменът на групата " Океанът на Елза " вкара в радата 20 депутати с помощта на персоналната си известност, а още преди години реагира на обвиняванията, че е русофоб с апела, че дава 1 млн. рубли на всеки, който даде доказателство за русофобията му. Засега няма получил премията.
Вакарчук обаче, наподобява, има други грехове. Пред телевизия " Нюз Уан " някогашният правосъден министър Елена Лукаш съобщи, че партия " Голос " би трябвало да се назовава " Голос Сороса " ( " Гласът на Сорос " ) и даже партийната централа в Киев била записана на адрес, употребен от една от украинските структури на американския олигарх и аферист.
Според известния публицист Анатолий Шарий, който взе участие в изборите със своя партия и взе 2%, " Голос " съставлява " гол и празен олигархически план ". Пред съветското издание " Взгляд " Шарий се изрече не изключително ласкаво за качествата на политика Вакарчук, който обаче и самичък дава мотиви за това. След изборите той разгласи, че ще продължи да пее и да прави турнета, тъй като законът не му не разрешава да се занимава с креативна активност, и също така: " Бог ми не разрешава да не се занимавам с нея. " Ако Бог и отсега нататък приказва на Вакарчук, може би е по-добре за Украйна той да прави концерти, а не закони.
Съвкупният резултат на Порошенко, Тимошенко и Вакарчук дава към 20 на 100 от гласувалите. Общо взето, може да се каже, че това е сегментът от украинското общество, който, без да изпада в прям фашизъм и нацизъм, поддържа националистическата реторика, курса към борба с Русия, налагането на подправени идеологеми, които разделят обществото, като битката с съветския език, с Украинската православна черква към Московската патриаршия. Още десетина % дружно вземат непопадналите в Радата радикални обединения. Именно на тези хора, на условната " партия на войната ", на тази майданна формация
бе нанесен политически погром
на парламентарните избори, означават наблюдаващите, като прибавят, че от това не следва, че е победила партията на мира. Този погром можеше да бъде и идеологически, в случай че " Слуга на народа " имаше въобще някаква идеология. Липсата на такава прави усещане и на западните публицисти. Алиса Бота от немския вестник " Ди Цайт " отбелязва, че Зеленски, а и партията му в никакъв случай не са имали нищо общо с политиката, и прибавя: " Отново украинците приравниха неопитността към непорочността. "
Истината е, че партия " Слуга на народа " действително няма. Има някаква марка, която в този момент е яхнала гребена на вълната на триумфа, напълно дължащ се на известността и театралния облик на Владимир Зеленски - учителя Голобородко от сериала " Слуга на народа ", който става президент и избавя Украйна. Ако първото към този момент се е осъществило, благодарение на част от украинския олигархат в лицето на фамозния Игор Коломойски и поддръжката на Съединени американски щати, то за второто има огромен песимизъм, че ще стане допустимо, тъй като досегашната процедура демонстрира, че има огромно разминаване сред задачите на олигархата, Съединени американски щати и елементарните украинци.
Патриархът на украинската политология Михаил Погребински изяснява тъкмо това в изявление за " Комсомолска истина ": " Важно е екипът на Зеленски да разбере: украинският интерес и американският интерес са две разнообразни неща. Ако той осъзнае това или в случай че му го изясни Коломойски, то тогава ще бъде по-умерен в рецензията си към тима на Медведчук-Бойко и ще го употребява за своите цели. Това е нещото, от което се боят американците. Всеки компромис сред Киев и Москва, който не е следен от Съединени американски щати, е загуба за Съединени американски щати. "
Политологът приказва за блока " Опозиционна платформа-За живота ", който е именуван " проруски " и има втори резултат на изборите. Тази групировка, зародила след следващото роене на наследника на някогашната Партия на районите " Опозиционния блок ", получи малко над 13% от гласовете и общо 44 мандата. Коментатори от двете страни на границата оповестиха, че резултатът на блока, управителен от Виктор Медведчук, Юрий Бойко и Вадим Рабинович, е
таванът на проруския електорат
в Украйна. Срещу тази коалиция обаче се водеше откровена акция както от непознати, по този начин и от свои. Например хората към донецкия олигарх Ринат Ахметов, явили се с " Опозиционния блок ", взеха над 3% от гласовете, допуска се, че и други по-дребни обединения са способствали за отцепването на още 2-3% от гласовете. Вероятно сега така наречен проруска част от украинското общество е в границите на малко под 20 на 100, което е съотносимо с резултата на националистите. Така излиза, че Зеленски и " Слуга на народа " се явяват центристи, само че дали в действителност са такива и дали ще бъдат, е огромен въпрос.
Откакто е встъпил в служба, Зеленски не е приключил нищо значително във връзка с двете най-важни аргументи, поради които бе определен - прекъсването на войната в Донбас и намаляването на безбожните сметки за комунални разноски на хората. Икономическата му стратегия е общоприета за либерал - развиване на ИТ бранша, привличане на вложения посредством смяна на законодателството и " неизбежната " битка с корупцията, и приемането на закони, свързани с асоциацията с Европейски Съюз, която дава прекомерно противоречиви резултати за украинската стопанска система.
В същото време Зеленски не приказва за промяната на цените, за смяна на убийственото съглашение с МВФ, даже пълзят клюки, че счита да притегли външни пари, като смъкна мораториума за продажба на земя, нещо, което даже Порошенко не посмя на направи.
Междувременно обстрелите и жертвите измежду цивилните в Донбас зачестиха. На интернационалното поле Зеленски продължава да желае увеличаване на антируските наказания, отхвърля да стартира основните за мирния развой директни договаряния с водачите на бунтовния Донбас даже, когато бе обществено подбуден за това от френския президент Еманюел Макрон.
Всъщност виждаме продължение на политиката на Порошенко в тази област, само че в някакъв по-мек вид. Това няма по какъв начин да бъде и другояче. Малцина са тези, които считат, че Зеленски е независима фигура. Неприятелите му го назовават
марионетката на Коломойски
който бе един тип негов шеф. Ръководител на президентската администрация пък стана юристът на Коломойски Андрей Богдан. По необичайно съвпадане по същото време изпадналият в недружелюбност при предходната власт олигарх бързо стартира да печели каузи и да си връща благосъстоятелност и позиции. Според някогашния народен представител Олег Царьов Коломойски има най-малко 40-50 свои лица измежду " прислужниците " в Радата. Това издава зависимости. В същото време е мъчно да си представим, че Съединени американски щати, които действително ръководят външната политика на Украйна, ще разрешат на Зеленски да промени съществено досегашния курс на остра борба с Русия, балансираща на ръба на военния спор и оправдаваща американските дейности по " завинтване на гайките " в Европа и повишаване на военното им наличие. Така че президентът, макар че невиждано за Украйна държи към този момент и законодателната власт, е мощно стеснен в дейностите си от външни фактори.
Зеленски с изключение на на външни ще стане пленник и на вътрешни фактори. Той към този момент не може да се оправдава, че Радата и държавното управление го саботират. Те са негови. Според политолога Руслан Бортник гласуването на последните два избора е било в забележителна степен протестно и тази протестност нараства. Ако Зеленски не съумее да извърши нещо, което да я понижи, хората ще се извърнат скоро против него. Според Погребински това ще се случи до половин година, а аморфната му секта в Радата ще се разпадне.
Гласуването за партията на Зеленски някогашният публицист от радио " Свобода " Андрей Бабицки назова
" философия на отчаянието "
Според него тази философия гласи, че всичко би трябвало да бъде унищожено, само че не с цел да бъде основано нещо ново, а просто с цел да го няма остарялото. " Отчаянието е достигнало подобен лимит, че те гласоподаваха за господин Никой и за Нищото, тъй като даже празнината, вакуумът и неналичието на какъвто и да било релеф са по-приемливи, в сравнение с настоящето наличие, обвързвано с предходните генерации украински политици ", писа той във " Взгляд ". Към това може да прибавим, че при изборна интензивност под 50% на изборите Радата показва ползите едвам на 12,5 млн. от формалните 30 млн. гласоподаватели. Това също е залог за неустойчиво и нестабилно бъдеще.
Тоталната победа на Зеленски и неговите постоянно инцидентни " прислужници ", основана на митинга, на отхвърлянето, на отвращението от досегашната политика, не е здравословен развой, каквото и да приказват адептите на " цялостната промяна на системата ". То по-скоро свидетелства за продължаваща деградация на политическия живот, което вещае комплицирани времена и нови тествания за Украйна и украинците.
* " 95-и квартал " (по името на регион в Кривой рог) е името на хумористичната студия, с която Зеленски завоюва известност в Украйна и Оперативно-наблюдателно дело. Редица негови сътрудници от шоуто заеха водещи позиции във властта. Изпълнителният продуцент Сергей Трофимов и сценаристът Юрий Костюк станаха зам.-ръководители на президентската администрация. Партньорът на студията Сергей Шафир пък е първи асистент на президента. Ръководителят на студията Иван Баканов стана първи зам.-началник на Службата за сигурност за Украйна. Старият другар на водачите на " 95-и квартал " Владислав Бухарев, който към този момент е бил народен представител от " Бакившчина ", пък оглави Службата за външно разузнаване.
Случаят " Штепа " се трансформира в знак на триумфа на партията на президента Владимир Зеленски, която на отминалите парламентарни избори мина като валяк през украинската политическа система. Оказа се, че без да си бил в политиката, без даже един ден да си обикалял из изборния си регион, е изцяло задоволително, откакто си закачиш марката " Слуга на народа ", да влезеш в Народното събрание. Така във Върховната рада се оказаха десетки и десетки инцидентни за политиката хора - зъболекари, ресторантьори, притежатели на малък бизнес, музиканти, момчета и девойки " от крайния квартал " в украинската им версия. Общо партията на Зеленски получи 253 мандата - 129 от едномандатните и 124 от многомандатните изборни региони, като обра на практика напълно мажоритарния избор.
Според някои това при всички положения е по-добре, в сравнение с предходната фашизоидна примес от крайни националисти, откровени нацисти, русофоби и просто бандити, вкарани в Народното събрание от мътната вълна на Майдана и преврата от 2014 година Действително едни от най-одиозните сили отсъстват от украинския парламент. Това са неофашистките партии " Свобода ", " Десен бранш ", " Национален корпус " и радикалните " Самопомощ ", " Сила и чест " и Радикалната партия на Олег Ляшко.
Избирателите не пуснаха в Радата и " Движението на новите сили " на политическия авантюрист Михаил Саакашвили. С топлите кресла се разминаха и маса улични водачи от времето на Майдана като Мустафа Найем, с чийто апел за митинг стартира всичко, или пък казака Михаил Гаврилюк, който поведе хората против радата и провали мирното предаване на властта от президента Янукович.
В пленарната зала няма да ги има и командирите на " национални батальони " и други такива персони от гражданската война като Героя на Украйна, носителя на полски и американски ордени, номинираната за премията " Андрей Сахаров " Надежда Савченко, която е получила... осем гласа в Донецка област. А най-тежък разгром претърпя партията " Европейска взаимност " на някогашния президент Петро Порошенко, която падна от 107 на 25 места. Толкова има и партията " Баткившчина " на другия " динозавър " на украинската политика Юлия Тимошенко.
В Народното събрание обаче се оказаха други фигури, които са не по-малко коренно настроени. Такива има и в партията на Порошенко, и при Зеленски, някои от тях заеха банките от партията на рокпевеца Святослав Вакарчук " Голос ", която се оказа най-популярната в Лвовска област.
Фронтменът на групата " Океанът на Елза " вкара в радата 20 депутати с помощта на персоналната си известност, а още преди години реагира на обвиняванията, че е русофоб с апела, че дава 1 млн. рубли на всеки, който даде доказателство за русофобията му. Засега няма получил премията.
Вакарчук обаче, наподобява, има други грехове. Пред телевизия " Нюз Уан " някогашният правосъден министър Елена Лукаш съобщи, че партия " Голос " би трябвало да се назовава " Голос Сороса " ( " Гласът на Сорос " ) и даже партийната централа в Киев била записана на адрес, употребен от една от украинските структури на американския олигарх и аферист.
Според известния публицист Анатолий Шарий, който взе участие в изборите със своя партия и взе 2%, " Голос " съставлява " гол и празен олигархически план ". Пред съветското издание " Взгляд " Шарий се изрече не изключително ласкаво за качествата на политика Вакарчук, който обаче и самичък дава мотиви за това. След изборите той разгласи, че ще продължи да пее и да прави турнета, тъй като законът не му не разрешава да се занимава с креативна активност, и също така: " Бог ми не разрешава да не се занимавам с нея. " Ако Бог и отсега нататък приказва на Вакарчук, може би е по-добре за Украйна той да прави концерти, а не закони.
Съвкупният резултат на Порошенко, Тимошенко и Вакарчук дава към 20 на 100 от гласувалите. Общо взето, може да се каже, че това е сегментът от украинското общество, който, без да изпада в прям фашизъм и нацизъм, поддържа националистическата реторика, курса към борба с Русия, налагането на подправени идеологеми, които разделят обществото, като битката с съветския език, с Украинската православна черква към Московската патриаршия. Още десетина % дружно вземат непопадналите в Радата радикални обединения. Именно на тези хора, на условната " партия на войната ", на тази майданна формация
бе нанесен политически погром
на парламентарните избори, означават наблюдаващите, като прибавят, че от това не следва, че е победила партията на мира. Този погром можеше да бъде и идеологически, в случай че " Слуга на народа " имаше въобще някаква идеология. Липсата на такава прави усещане и на западните публицисти. Алиса Бота от немския вестник " Ди Цайт " отбелязва, че Зеленски, а и партията му в никакъв случай не са имали нищо общо с политиката, и прибавя: " Отново украинците приравниха неопитността към непорочността. "
Истината е, че партия " Слуга на народа " действително няма. Има някаква марка, която в този момент е яхнала гребена на вълната на триумфа, напълно дължащ се на известността и театралния облик на Владимир Зеленски - учителя Голобородко от сериала " Слуга на народа ", който става президент и избавя Украйна. Ако първото към този момент се е осъществило, благодарение на част от украинския олигархат в лицето на фамозния Игор Коломойски и поддръжката на Съединени американски щати, то за второто има огромен песимизъм, че ще стане допустимо, тъй като досегашната процедура демонстрира, че има огромно разминаване сред задачите на олигархата, Съединени американски щати и елементарните украинци.
Патриархът на украинската политология Михаил Погребински изяснява тъкмо това в изявление за " Комсомолска истина ": " Важно е екипът на Зеленски да разбере: украинският интерес и американският интерес са две разнообразни неща. Ако той осъзнае това или в случай че му го изясни Коломойски, то тогава ще бъде по-умерен в рецензията си към тима на Медведчук-Бойко и ще го употребява за своите цели. Това е нещото, от което се боят американците. Всеки компромис сред Киев и Москва, който не е следен от Съединени американски щати, е загуба за Съединени американски щати. "
Политологът приказва за блока " Опозиционна платформа-За живота ", който е именуван " проруски " и има втори резултат на изборите. Тази групировка, зародила след следващото роене на наследника на някогашната Партия на районите " Опозиционния блок ", получи малко над 13% от гласовете и общо 44 мандата. Коментатори от двете страни на границата оповестиха, че резултатът на блока, управителен от Виктор Медведчук, Юрий Бойко и Вадим Рабинович, е
таванът на проруския електорат
в Украйна. Срещу тази коалиция обаче се водеше откровена акция както от непознати, по този начин и от свои. Например хората към донецкия олигарх Ринат Ахметов, явили се с " Опозиционния блок ", взеха над 3% от гласовете, допуска се, че и други по-дребни обединения са способствали за отцепването на още 2-3% от гласовете. Вероятно сега така наречен проруска част от украинското общество е в границите на малко под 20 на 100, което е съотносимо с резултата на националистите. Така излиза, че Зеленски и " Слуга на народа " се явяват центристи, само че дали в действителност са такива и дали ще бъдат, е огромен въпрос.
Откакто е встъпил в служба, Зеленски не е приключил нищо значително във връзка с двете най-важни аргументи, поради които бе определен - прекъсването на войната в Донбас и намаляването на безбожните сметки за комунални разноски на хората. Икономическата му стратегия е общоприета за либерал - развиване на ИТ бранша, привличане на вложения посредством смяна на законодателството и " неизбежната " битка с корупцията, и приемането на закони, свързани с асоциацията с Европейски Съюз, която дава прекомерно противоречиви резултати за украинската стопанска система.
В същото време Зеленски не приказва за промяната на цените, за смяна на убийственото съглашение с МВФ, даже пълзят клюки, че счита да притегли външни пари, като смъкна мораториума за продажба на земя, нещо, което даже Порошенко не посмя на направи.
Междувременно обстрелите и жертвите измежду цивилните в Донбас зачестиха. На интернационалното поле Зеленски продължава да желае увеличаване на антируските наказания, отхвърля да стартира основните за мирния развой директни договаряния с водачите на бунтовния Донбас даже, когато бе обществено подбуден за това от френския президент Еманюел Макрон.
Всъщност виждаме продължение на политиката на Порошенко в тази област, само че в някакъв по-мек вид. Това няма по какъв начин да бъде и другояче. Малцина са тези, които считат, че Зеленски е независима фигура. Неприятелите му го назовават
марионетката на Коломойски
който бе един тип негов шеф. Ръководител на президентската администрация пък стана юристът на Коломойски Андрей Богдан. По необичайно съвпадане по същото време изпадналият в недружелюбност при предходната власт олигарх бързо стартира да печели каузи и да си връща благосъстоятелност и позиции. Според някогашния народен представител Олег Царьов Коломойски има най-малко 40-50 свои лица измежду " прислужниците " в Радата. Това издава зависимости. В същото време е мъчно да си представим, че Съединени американски щати, които действително ръководят външната политика на Украйна, ще разрешат на Зеленски да промени съществено досегашния курс на остра борба с Русия, балансираща на ръба на военния спор и оправдаваща американските дейности по " завинтване на гайките " в Европа и повишаване на военното им наличие. Така че президентът, макар че невиждано за Украйна държи към този момент и законодателната власт, е мощно стеснен в дейностите си от външни фактори.
Зеленски с изключение на на външни ще стане пленник и на вътрешни фактори. Той към този момент не може да се оправдава, че Радата и държавното управление го саботират. Те са негови. Според политолога Руслан Бортник гласуването на последните два избора е било в забележителна степен протестно и тази протестност нараства. Ако Зеленски не съумее да извърши нещо, което да я понижи, хората ще се извърнат скоро против него. Според Погребински това ще се случи до половин година, а аморфната му секта в Радата ще се разпадне.
Гласуването за партията на Зеленски някогашният публицист от радио " Свобода " Андрей Бабицки назова
" философия на отчаянието "
Според него тази философия гласи, че всичко би трябвало да бъде унищожено, само че не с цел да бъде основано нещо ново, а просто с цел да го няма остарялото. " Отчаянието е достигнало подобен лимит, че те гласоподаваха за господин Никой и за Нищото, тъй като даже празнината, вакуумът и неналичието на какъвто и да било релеф са по-приемливи, в сравнение с настоящето наличие, обвързвано с предходните генерации украински политици ", писа той във " Взгляд ". Към това може да прибавим, че при изборна интензивност под 50% на изборите Радата показва ползите едвам на 12,5 млн. от формалните 30 млн. гласоподаватели. Това също е залог за неустойчиво и нестабилно бъдеще.
Тоталната победа на Зеленски и неговите постоянно инцидентни " прислужници ", основана на митинга, на отхвърлянето, на отвращението от досегашната политика, не е здравословен развой, каквото и да приказват адептите на " цялостната промяна на системата ". То по-скоро свидетелства за продължаваща деградация на политическия живот, което вещае комплицирани времена и нови тествания за Украйна и украинците.
* " 95-и квартал " (по името на регион в Кривой рог) е името на хумористичната студия, с която Зеленски завоюва известност в Украйна и Оперативно-наблюдателно дело. Редица негови сътрудници от шоуто заеха водещи позиции във властта. Изпълнителният продуцент Сергей Трофимов и сценаристът Юрий Костюк станаха зам.-ръководители на президентската администрация. Партньорът на студията Сергей Шафир пък е първи асистент на президента. Ръководителят на студията Иван Баканов стана първи зам.-началник на Службата за сигурност за Украйна. Старият другар на водачите на " 95-и квартал " Владислав Бухарев, който към този момент е бил народен представител от " Бакившчина ", пък оглави Службата за външно разузнаване.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ