Защо молитвата „Отче наш“ се нарича Господня
Една от най-известните молебствия се назовава „ Отче наш “ или Господнята молитва. Тя е включена в утринните и вечерните правила и наложително се пее на глас на Литургията от всички енориаши. Не се ли губи при такова постоянно потребление цената й. Спираме ли да разбираме смисъла й?
Въз основа на вековния опит на християните, несъмнено, че не. Четейки Господнята молитва, ние се допираме до Неговия подарък, изпълнен с изумителен смисъл.
В нея молим Бог като Отец, като Баща. Не на този, който е основал този свят, Твореца. Молитвата натъртва на по-личната връзка, която разбираме: сред детето и родителя.
Трябва да се стремим не просто да Го обичаме, само че и да се опитваме да бъдем като Него. В края на краищата ние имаме избор кого да почитаме като наш татко, Господ или дявола. Свободна воля. И без значение какво се случва в живота ни, Той е подготвен да ни вземе при Себе Си като блудния, само че разкаял се наследник.
В обръщението „ Отче наш “ се акцентира още една добродетел. Любов и почитание към хората към нас. Ето за какво е „ Отче наш “, а не „ Отче мой “. И молим за благосклонност не за себе си, а за всички живи.
Произнасяйки Господната молитва, ние дефинираме, че Той е на небето. И това не опонира на обстоятелството, че Той е всемогъщ. Не демонстрира точното местонахождение на Бог някъде в облаците. Това е належащо, тъй че мозъкът и сърцето на човек да не се разсейват от земната суетност. А противоположното, да се изпълват с Господа всеки ден, при всяко поемане.
Ние молим Бог да ни отвори портите на Своето царство след Страшния съд. Напомняме си го, с цел да се освободим от пристрастеностите и пороците в този живот. Разчитаме на неговата помощ в това, молим Го да ни отбрани от злото. В подмяна ще полагама старания да се отървем от злото в себе си.
Господ е подготвен да ни помогне. Но можем да се молим за амнистия тъкмо толкоз, колкото усещаме същото към другите хора. Струва си да осъзнаем, че единствено като демонстрираме предпочитание да извиним, можем да бъдем простени.
Разчитаме на Божията помощ за ежедневните си потребности. Само за това, което в действителност е належащо. Точно в този ден, тъкмо в този момент. Все отново Той знае всичко за нас, в това число това, което ще ни бъде от изгода. Ние сме слаби и елементарно се поддаваме на изкушения и демонични трикове. Едва ли ще се оправим без Божията помощ, по тази причина старателно молим за нея.
Цеността на тази молитва се акцентира от нейното заглавие. Господня. Дори без да знаем това, усещаме нейната значимост и трепетното смирение, кото ни изпълва при казването й.
Точно тази молитва получихме от Исус в отговор на молбата на апостолите. Именно с тези думи с толкоз сакрален смисъл Всевишният ни учи да се молим. Затова споделяме Господната молитва толкоз постоянно дневно, колкото пъти имаме задоволително сили и примирение.
