Кауфланд: Нетната ни печалба е в пъти по-малка от разпространяваните цифри
Една от най-големите вериги хипермаркети у нас - " Кауфланд ", не се притеснява от инспекциите на страната за далавера при образуването на цената на питателните артикули, а сдружението работи с минимална като % облага. Това разяснява за News.bg изпълнителният шеф на " Кауфланд " България Иван Чернев.
Припомняме, че преди два дни служебният министър на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов съобщи, че инспекциите на държавни органи всеобщо откриват случаи на прекомерно високи надценки над изкупната цена и етикета на щанда. Разработват се и законови промени, които няма да дефинират таван на надценката, само че ще задължат търговците да афишират пред Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) продуктите, които продават с разлика от над 25% от цената, на която са закупили в началото стоката.
Попитан с каква надценка работи съответно неговата верига, Чернев беше колеблив - това зависило от стоковата група, имало и голям брой процеси формиращи крайната цена, като логистика, заплати и така нататък " Тази информация, която я има през последните дни, не желая да я разясня. Мога да приказвам единствено за " Кауфланд. "
Оказва се, че чистата облага на " Кауфланд " е била в пъти по-малка от цифрите, които витаят в общественото пространство. " Всяка година се разгласяват маржовете на облага на ритейл веригите, вижда се, че те са от 3 до 4-5%. Това е чистата облага, която имаме ", споделя Чернев.
Той не разяснява в конкретика и идеята на страната надценка над 25% да се афишира в КЗП. " Не мога да я разясня, тъй като е прекомерно рано. За коя стокова група приказваме, за какъв тип надценка. Ако работим въз основата на цифри - стокова група, резултати, които въпреки всичко се разгласяват годишно, или одобрени бизнес модели в ритейл бизнеса и да си зададем в действителност въпроса - може ли ритейл бизнесът да съществува с такава мярка? "
Директорът на комерсиалната верига изясни още, че " пазарът в България е следният - 50% съвременна търговия, това са веригите, а другите 50% е обичайна търговия - пазари, дребни магазинчета. А съответно за " Кауфланд " спрямо другите пазари, на които се намираме, българският е един от най-конкурентните. На седмица бройките, които виждате в рекламата, са от 325 до 400 продукта, това са продукти с понижение. Между 48% и 50% от пазара, съответно за " Кауфланд ", е акционен, т.е. минава през реклама. "
Попитан обаче по какъв начин по едно и също време българският пазар е измежду най-конкурентните, само че се дават десетки образци за артикули, които са по-евтини в чужбина, Чернев означи уклончиво: " Да съпоставяме единични продукти в съответните страни е малко мъчно. Можем да приказваме за България, знаем каква е макроикономическата рамка и кои ограничения имат резултат върху инфлацията.
Ако цената на маслото примерно в една страна сега пада, то е тъй като има прекомерно огромно произвеждане и това има резултат върху цената на крайния артикул. Конкретно става дума за Германия. Въпросът е и каква инфраструктура има в нашата страна, в случай че приказваме и за кооперативи, което е добра процедура в други страни - има ли такива в селското стопанство? "
За 17 години " Кауфланд " е платил общо 1,46 милиарда лв. налози на държавата и над 932 млн. лв. чисти заплати и 307 млн. лв. осигуровки, посочи още Чернев.
Припомняме, че преди два дни служебният министър на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов съобщи, че инспекциите на държавни органи всеобщо откриват случаи на прекомерно високи надценки над изкупната цена и етикета на щанда. Разработват се и законови промени, които няма да дефинират таван на надценката, само че ще задължат търговците да афишират пред Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) продуктите, които продават с разлика от над 25% от цената, на която са закупили в началото стоката.
Попитан с каква надценка работи съответно неговата верига, Чернев беше колеблив - това зависило от стоковата група, имало и голям брой процеси формиращи крайната цена, като логистика, заплати и така нататък " Тази информация, която я има през последните дни, не желая да я разясня. Мога да приказвам единствено за " Кауфланд. "
Оказва се, че чистата облага на " Кауфланд " е била в пъти по-малка от цифрите, които витаят в общественото пространство. " Всяка година се разгласяват маржовете на облага на ритейл веригите, вижда се, че те са от 3 до 4-5%. Това е чистата облага, която имаме ", споделя Чернев.
Той не разяснява в конкретика и идеята на страната надценка над 25% да се афишира в КЗП. " Не мога да я разясня, тъй като е прекомерно рано. За коя стокова група приказваме, за какъв тип надценка. Ако работим въз основата на цифри - стокова група, резултати, които въпреки всичко се разгласяват годишно, или одобрени бизнес модели в ритейл бизнеса и да си зададем в действителност въпроса - може ли ритейл бизнесът да съществува с такава мярка? "
Директорът на комерсиалната верига изясни още, че " пазарът в България е следният - 50% съвременна търговия, това са веригите, а другите 50% е обичайна търговия - пазари, дребни магазинчета. А съответно за " Кауфланд " спрямо другите пазари, на които се намираме, българският е един от най-конкурентните. На седмица бройките, които виждате в рекламата, са от 325 до 400 продукта, това са продукти с понижение. Между 48% и 50% от пазара, съответно за " Кауфланд ", е акционен, т.е. минава през реклама. "
Попитан обаче по какъв начин по едно и също време българският пазар е измежду най-конкурентните, само че се дават десетки образци за артикули, които са по-евтини в чужбина, Чернев означи уклончиво: " Да съпоставяме единични продукти в съответните страни е малко мъчно. Можем да приказваме за България, знаем каква е макроикономическата рамка и кои ограничения имат резултат върху инфлацията.
Ако цената на маслото примерно в една страна сега пада, то е тъй като има прекомерно огромно произвеждане и това има резултат върху цената на крайния артикул. Конкретно става дума за Германия. Въпросът е и каква инфраструктура има в нашата страна, в случай че приказваме и за кооперативи, което е добра процедура в други страни - има ли такива в селското стопанство? "
За 17 години " Кауфланд " е платил общо 1,46 милиарда лв. налози на държавата и над 932 млн. лв. чисти заплати и 307 млн. лв. осигуровки, посочи още Чернев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ