Една от най-големите грешки, които човек може да направи, е

Една от най-големите неточности, които човек може да направи, е да скита с чужд в гората и да подозира, че нещо положително ще излезе от тази обстановка. Чували сме тази история доста пъти, а и сигурно в архивите ще открием редица истории за хора с психологични отклонения, които ни демонстрира тъмната страна на човешката душа. Точно това е и тайната на Александър Пичушкин. Той остава прочут като съветския Джак Изкормвача, както и един от най-профилираните серийни убийци, които в миналото са бродили из необятните съветски територии. Висок, слаб с доста бездънен глас и празно лице, в което в миналото се е крила някаква слаба душа, това е описанието, което мнозина биха дали, при срещата с този толкоз чудноват човек.

Александър притегля жертвите си с някаква мистична харизма, неговият разсъдък може да работи като най-хубавото оръжие и макар безизразното му лице, диалозите за обич, за света, за душата и за човешкото, скоро разкриват и омайват всяка една съветския, която е подготвена да разбере какво в действителност се крие зад завесата, а там има страшилище. Не си мислете, че всичко това не е игра, извергът постоянно декларира, че колкото повече познава един човек, толкоз по-голямо наслаждение изпитва, когато го убива. И по този начин до лятото на 2006 година Александър е оказал помощ на към 50 души да изчезнат без никаква диря. Полицията открива телата, прави скици на обвинените, предизвестява за върлуването на палач и все пак не открива безусловно нищо. В негова отбрана, описанието му попада измежду стотиците псуващи пияници на пейките с бутилка в ръка, какъв брой постоянно ги заглеждате и си мислите, че един от тях е палач?

Същата година е задържан и към този момент не е просто следващият вманиачен, който ще видите в новините, той има международна популярност. Няма медия, която да не приказва за чудовището, вниманието е извоювано и всеки се надпреварва да опише за преследването на побеснелия звяр. По време на ареста е на 35 години и както мнозина подозират, той едвам в този момент стартира своята работа. Това, с което се разграничава е, че може да работи с голям мащаб. Тед Бънди съумява да убие 30 индивида, Джефри едвам 17, Джак Изкормвача записва към 5 убийства. Александър заковава цифрата на 48, само че се подозират доста повече, тъй като към момента няма информация за някои случаи, които просто не могат да бъдат потвърдени. Когато полицията най-сетне разрушава жилището му, открива и шахматна дъска, на която индивидът записва своите убийства. Ето за какво го назовават и шахматния палач.

Игралната му площадка и е Бицевкси парк, прочут с големи зелени площи, поточета и място за отдих, през зимата е даже място за подготовка на ски спортове. Александър разполага с интимното пространство на 10-11 декара, освен това в сърцето на Москва. Около него живеят хиляди хора, само че никой не схваща, че седмица след седмица умира по една жена. Проказата се е забила в градската джунгла и няма желание да си тръгне скоро. Едва ли майката Наташа е подозирала какво прави, когато закупува 2-стаен апартамент, намиращ се единствено на няколко минути от северния вход на парка. Улицата, на която живее Александър, е кръстена на Никита Хрушчов. Чудовището в никакъв случай не е сменило своята адресна регистрация и постоянно е живяло с майка си вкъщи. Спял на дивана в хола, до момента в който майка му обитавала другата спалня.

Бащата е напуснал фамилията, до момента в който Александър е бил на годинка, затова липсвало каквото и да било образование. Освен тези двама жители, неговата полу-сестра също живеела в фамилното жилище, освен това със брачна половинка си и техният 6-годишен наследник. Липсата на пространство е била явна, само че стандартът на живот в Москва може да се счита за много висок и постоянно няколко фамилии споделят общото пространство. Любопитен факт е, че към 10 от жертвите на Александър са били негови съседи, живеещи в другите кооперации, а и не било мъчно просто да излезете от едната и да влезете в другата постройка. Всички се познавали, всички знаели клюките, бабите постоянно били на предна линия, децата играели футбол в дворовете и животът вървял обикновено, най-малко по този начин можем да подозираме. През 2001-2002 година било времето за Александър да стартира да върлува. Никой не вижда. Първо изчезват пенсионери, по-късно и пияниците. Протоколът претендирал да се изчакат към три дни и едвам тогава да се рапортува на полицията, само че същата рядко си мърдала пръста за пияници, нормално ги откривали или припаднали, локализирани в изтрезвителя, а от време на време и премръзнали по московските улици.

В следствие фамилиите в този регион почнали да приказват, да споделят по какъв начин все по-често изчезват хора и никой не се пробва да проверява или да обръща внимание на обстоятелствата. Някои заявявали, че това е работата на чеченци, други считали, че е мафия, само че никой не подозирал Александър, въпреки всичко той е един от тях. В средата на 2003 година към този момент било ясно, че броя е от почти 30 души и връзката сред всички тези хора била явна. Когато завесата пада и демонстрира кървавите ръце на Пишчушкин, мнозина просто не могат да повярват. Те го познават, освен това не могат да кажат нищо неприятно, тъй като той е спокоен, добър и доста учтив. Защо това е неговият главен таргет? Александър обичал да чете книги за личностно развиване, желал да знае по какъв начин работи операцията, по какъв начин да въздейства върху хората и в една от тях прочита, че най-големи триумфи се доближават, в случай че има някакъв контакт.

Началото на едно ново другарство ще пристигна незабавно и с предначертания край – някъде там в горите на големия парк. Трябва да знаете, че чудовището има гений, той се крие пред погледа на всички, както се случва в края на лятото на 2003 година Поредната жертва е човек, който просто седи на пейката, облечен е обикновено, пуши цигара и пие бира, към него тичат деца, други играят шах и си приказват за футбол, само че никой не вижда, че точно той изчезва. Някои си мислят, че е отишъл до магазин, други просто подозират, че се е прибрал, въпреки всичко какъв брой от вас се замислят къде отиват хората? Жертвата в никакъв случай не пита за какво се разхождат там и какво тъкмо ще вършат, Александър го баламосва с най-различни тематики, до момента в който не стигат до кладенеца, който се свързва с цялата градска мрежа.

След като няма доста минувачи, оръжието незабавно се появява в ръцете на изверга – нормално е чук, който безпогрешно строшава черепа на жертвата. Един удар е нормално изцяло задоволителен. Ако жертвата не е мъртва, рухването в кладенеца сигурно ще го довърши. После телата излизат на към 10-на километра в пречиствателната станция, откакто са плавали много дълго в подземния град на канализацията и никой не може да разбере от кое място тъкмо идват. Представете си милионен град като Москва, опитите да свържете мрежата са непостижими даже и за най-големите експерти.

Освен това ще открием и още една детайлност, Александър рядко убива дами, неговите желания са мъже, въпреки и да има към 3 жертви, които са дами. Съседите рядко виждали килърът да демонстрира интерес към дами, в никакъв случай не приказва с тях, рядко обръщал внимание на любовните трепети и мнозина считали, че е гей. Майката е на друго мнение и даже споделя, че синът ѝ скоро време мислил да подвига женитба, само че явно е пропуснал тази опция. В полицията вършат профил и откриват, че страховият причинител в никакъв случай не е имал влечения хомосексуални влечения. Мистерията остава – за какво са нужни всички убийства. Какво в действителност минава през главата на този човек, който пуши и пие, явно няма проекти да живее повече от 50 години и като цяло няма никакво проекти за бъдещето? Това никой не може да разбере. Ясно е единствено, че заниманието е убиването и в това отношение се оправя повече от съвършено. Първата му жертва пада през 1992 година Михаил Одичук е съученик на Александър и прави грешката да се разноски с него след учебно заведение в парка. Двамата си говорили, че умерено можели да убият някой в парка и в никакъв случай да не го открият.

Михаил  отхвърля и се трансформира в жертва. След това чака към 9 години, с цел да види каква е развръзката, полицията го разпитва по отношение на убийството, само че младежът по този начин и не повдига някакви съмнения. Тръпката от закононарушението го държи с месеци. Има една легенда, че даже се е опитал да се съобщи и да показа, че е палач в полицейското ръководство. Полицаите се посмели на неговата история, споделили му, че е пийнал и може да се прибира назад вкъщи, което и направил. През май 2001 година убива Евгени Пронин, а в следваните 8 седмици убива още 9 индивида. През 2002 година прави своята неточност, пробвайки се да бутне в кладенеца бременната Мария Виричева.

Тя оцелява и по някакво знамение съумява да се изкачи назад и даже да стигне до болничното заведение. Полицаите я разпитват и най-сетне желаят паспорта ѝ. Като един от многото поданици, които идват и нямат право да работят в Москва, тя нямала такива. Униформените и споделят, че в случай че не приказва за офанзивата, те ще се постараят да не помнят за казуса с паспорта. И по този начин Мария си мълчи, до момента в който Александър продължава своята кървава война. В идващите 2 седмици той убива още 3-ма души. И тогава идва срещата с Михаил Лобов. 13-годишният юноша не живеел в квартала на чудовището. Двамата най-вероятно се срещат покрай метрото и с бутилка водка потеглят на дълга разходка в парка. След няколко напитки идва и дежурният удар по главата. След като полита към кладенеца, якето му се закача за един от металните прътове.

Момчето съумява да излезе, оповестява всичко на минаващ служител на реда, който го изпраща вкъщи. Само една седмица по-късно, Лобов е още веднъж пред метрото и вижда своя нападател. Александър му споделя, че никой няма да повярва на 13-годишен пънкар с особена пристрастеност към алкохола, момчето стартира да крещи хваща един служител на реда и му показва нападателя си. Въпреки това, те въобще не обръщат внимание и даже го оставят да си тръгне. Следват още четири години на убийства. През ноември 2005 година някогашният служител на реда Николай Захарченко е открит мъртъв. Неговото тяло е обезобразено и ударите са безпощадни.

Той е 41 жертва на Александър. Едва тогава излиза наяве, че 63-годишният мъж е жертва на сериен палач, както и всички останали 40 души. Едва тогава стартира по-сериозното следствие. Грешката, както споделят специалистите, е че Александър започнал  да не изхвърля телата, а да ги оставя по този начин. Освен това към този момент ставало ясно, че мъжът желае да бъде разпознат за гения си, тръпката от убийствата не носи същото наслаждение. В началото на 2006 година е към този момент легенда. Хората непрекъснато приказват, че чуват крясъци в парка, викове и отхвърлят да го посещават. На децата е неразрешено да излизат и даже да се приближават до красивата и необятна природа. По заповед на министерството, полицията изпраща служители на реда, някои са облечени в униформи, други се разхождат в цивилни облекла и чакат хищника да се издаде.

Примката се стяга и става все по-жестока и сурова. На финалът даже те не могат да го заловят. Александър съумява да направи най-голямата нелепост. Разхождайки се с колежка от работа, той си приказва защо ли не, ръцете го сърбят, само че има и една доста злокобна спирачка. Марина Москалева е споделила, че е оставила записка вкъщи, че е излязала с него, повтаря го неведнъж. Александър знае, че не би трябвало да работи, само че най-после тръпката го принуждава да работи. Синът ѝ седи вкъщи и гледа телевизия, когато по новините оповестяват, че е намерено тяло на жена. Момчето незабавно телефонира на татко си, който звъни в полицията и споделя всичко. Камерите за наблюдаване виждат по какъв начин двамата влизат в парка и излиза единствено един човек – Александър. Полицаите още веднъж идват пред вратата на чудовището, приказват си, разпитват го, само че мъжът не се огъва. Когато най-сетне го питат дали той е умъртвил Марина, отговорът е, че не я е виждал от два месеца.

Това е необичайно изявление, откакто работи с нея всеки ден, тогава излиза наяве, че нищо казано не е истина и в никакъв случай не е било. На 16 юли 2006 година покрай среднощ, на вратата се почуква. Това е странна процедура, изключително откакто всички употребяват звънците. Майката отваря, с цел да види отряд униформени, които влизат в техния кулоар. Половината потеглят към хола, другата половина към дребната спалня. Наташа си спомня, че служителите на реда декларирали, че желаят единствено да приказват с него за кражби, които са се случили, само че униформите, автоматите, палките и всички други принадлежности били прекалено много. На излизане, инспекторът дава документи, с които изяснява защо е арестуван синът ѝ. В идващите часове, дамата не мърда и не знае какво да направи. Оказва се, че проклятието на квартала е точно нейният наследник, за който се е тормозила през последните години и умолявала да не върви в парка.

В отговор, той ѝ отвръщал, че просто няма защо да се тормози. Андрей Супруненко води разпита и прекарва към месец в опити да пречупи своя конкурент. На финалът остава без думи, тъй като в никакъв случай не е подозирал какъв брой тъкмо индивида са убити. В началото всички вярвали, че става въпрос за 13 жертви, откакто почнал да приказва, цифрата минала цифрата от 60 души. Супруненко си спомня, че в един миг Александър желал да показа всичко, всички фанатици желали да се похвалят и да покажат какъв брой по-добри са от системата. А в този случай, същата била повече от неверна. Инспекторът би трябвало да играе една доста значима роля – да бъде оня човек, който се преструва, че го харесва, да се възхищава на гения и даже да споделя, че същият би трябвало да има филм и да бъде същински воин. Смята се, че най-вероятно е щял да спре до цифрата 64 – колкото са полетата в шахмата, само че това също не е несъмнено.

Убиецът в никакъв случай нямало да се задоволи. Това е единствената тематика, за която може да приказва, не схваща нищо от изкуство, нищо от просвета, нищо от концепциите за света, единственото в неговата глава са убийствата и той ги обожава. На 24 октомври 2007 година господин Пичушкин е упрекнат за убийството на 48 индивида, той самият упорства, че жертвите са 63, само че никой не може да удостовери това. Осъден е на доживотна присъда, тъй като Русия отстранява смъртното наказване. Адвокатът се пробва да апелира и да изиска по-лека присъда, само че няма защо. Няма по какъв начин да се приказва за полуда, тъй като неговият клиент е повече от естествен, просто пристрастеностите са обвързани с една доста тъмна материя. Най-вероятно през днешния ден този човек се намира някъде в Урал, където се крият едни от най-тежките затвори на Русия.