Колко надежда има в думата “дано”?
Една от най-често употребяваните думи в речника на всеки българин е “дано ”. Дали за нещо, което желаеме да ни се случи или за нещо, което не желаем – употребяваме я. Но в действителност тя има доста песимистично наличие, а никой не се замисля.
Използваме я всеки ден, даже по много пъти дневно. “Дано ” е сбъркано произношение, основано от две срички “да ”(yes) и “но ”(no/but).
Първо след позитивното, което в действителност влагаме в тази дума за “надежда ”, незабавно има отричане – става объркващо, когато ги преглеждаме по този начин, нали!
След тази публикация и насочването на мислите ви в друга посока, сме сигурни, че ще спрете да я ползвате или най-малко ще се опитате. Полезно ще е, повярвайте!
За благополучие, българския език е задоволително богат, с цел да намерим заместители – ползвайте изразите “надявам се ”, “Дай Боже ”, “да бъде ” или просто мислете в бъдеще време.
Промяната не става от през днешния ден за на следващия ден, лишава време, с цел да премахнем отрицателните думи (мисли) от речника (съзнанието) си.
Нека премахнем тази дума или най-малкото да я сменяем с „ ще “. Не „ нека се оправя добре “, а „ ще се оправя чудесно “. Не ви ли звучи по-добре?
Заменете мързела, неналичието на самодейност и лъжовното предпочитание за такава с действието. Конвертирайте бягащата от тялото ви като Юсеин Болт убеденост в бликащо като планинско ручейче, превръщащо се във водопад, самочувствие!
Вместо да си казвате “а нека! ” – същински, но същински повярвайте в себе си! В качествата си. В това, че можете, че бъдещето е във вашите ръце.
Тогава към този момент няма да чакате чудото. Защото вие сте чудото. Разковничето е действието. Използвайте сегашното си рационално, с цел да изградите ползотворно бъдеще. За вас. За децата.
Дерзайте. Ставайте и действайте. Животът не чака. Само по този начин всичко ще бъде наред!
