Телепортацията – само мечта ли е още?
Една от най-бляскавите и разпалващи въображението технологии, измислени от научната фантастика, е моменталното превозване на един обект от едно място на друго, известно като телепортация. Сред многочислените фантастични творби, в които телепортацията играе значима роля, е задоволително да споменем сериала „ Седморката на Блейк ” или паметния галактически епос „ Стар Трек ”, написа Obekti.bg.
Технологията за телепортация е плод освен на развинтеното въображение на писатели и сценаристи, а и на потребността от опростяване на сюжета. Например при положение, че снимаш галактическа сага и в избран миг от историята твоите герои имат извънредно значима и незабавна задача на повърхността на някоя планета. Очевидно е доста по-просто и бързо те мигновено да се трансферират на мечтаното място, вместо да се качват в спускам уред, който да измине целия път от кораба майка до планетата. При това спомагателен бонус от потреблението на телепортацията е пониженият бюджет за образни резултати.
Със сигурност обаче телепортацията е фантазия, чието реализиране би осигурило безгранични благоприятни условия на човечеството. Това умозаключение, несъмнено, е в действие, в случай че изключим евентуалните съществени възражения от страна на авиационната промишленост, автобусните, железопътните и таксиметровите компании.
В последна сметка кой би възразил на опцията да изпие утринното си кафе на остров Санторини, по-късно да покара малко ски в Алпите, по-късно да обядва в Банкок, а вечерта да отседне в първокласен хотел в Рио де Жанейро? Кой би възразил и на концепцията да се излежава на запустял морски плаж 5 минути преди утринната работна среща в офиса?
Всичко това ще става без очакване и без няколкочасово пътешестване в аероплан, влакове и рейсове. Добрата вест е, че тази вдъхновяваща фантастична концепция има своя еквивалент в действителната физика. Тази действителна „ квантова телепортация” обаче се разграничава значително от това, което виждаме във фантастичните филми .
Преди всичко „ истинската” версия на телепортацията не съставлява мигновено магическо пренасяне на един обект от една в друга точка. Причината за това е, че се придвижва не самият атом, обикновена парченце или фотон, а информацията за неговите квантови свойства. Квантовата телепортация е допустима с помощта на странния феномен, наименуван entanglement ( “сплитане, сдвояване”).
Това събитие, чиито корени са към момента неразбираеми за науката, е превъзходен образец за странностите на квантовата механика. То е толкоз необяснимо за естествения човешки метод на мислене, че самият Айнщайн го назовава „ призрачно деяние на разстояние”.
Квантовото сдвояване е способността на две обособени частици да споделят квантовите си положения без значение от дистанцията, което ги разделя. Ето по какъв начин известният научен физик и професор от City University in New York Мичио Каку разказва явлението: " Когато два електрона бъдат сложени един до различен, те стартират да вибрират в унисон... Между тях се оформя невидима пъпна шнур, която ги свързва. Може да ги разделите даже на разстояние колкото вселена, в случай че желаете. Когато карате единия да вибрира, по някакъв метод другият електрон в другия завършек на галактиката „ знае” какво става с неговия сътрудник и прави същото”.
Квантовата телепортация престана да е чиста доктрина през 1997 година, когато учени от Университета на Инсбрук (Австрия) за първи път телепортираха атоми, употребявайки квантовото сдвояване. Днес откриватели от целия свят рутинно телепортират светлинни лъчи, обикновени частици и даже цели атоми на все по-големи дистанции. Най-голямата отдалеченост, през която е осъществена квантова телепортация досега, е 16 км.
В своята основа техниката, употребена от учените, може да бъде оприличена с действието на самобитна 3D факс машина .
Първата стъпка е да бъдат измерени всички квантови свойства на изпращания обект. След това истинският обект се унищожава, а информацията за него минава по общоприет информационен канал (например радиовълни или светлина по оптичен кабел). Накрая факсът от другата страна основава напълно копие на оригинала.
Тази скица подсказва вероятните ограничавания и метода, по който квантовата телепортация се разграничава от нейния вълшебен кино вид. Преди всичко телепортацията изисква в крайната точка авансово да бъдат изпратени частици, с които да бъде пресъздаден оригиналът. Това значи, че с цел да се телепортираме на място, на което не сме били, ще е належащо преди този момент да стигнем до такава степен по по-традиционен метод и да изградим телепорт-приемник. Другото явно ограничаване е, че за разлика от фантастичната телепортация, тази от действителния свят не разрешава прекачване на информация или материални обекти със скорост над светлинната. Иначе казано, в случай че желаеме да се телепортираме до най-близката звезда Проксима Кентавър, ще се наложи да пътуваме 4,2 години със скоростта на светлината, преди да се материализираме в крайната точка на нашето пътешестване.
Засега квантовата телепортация е използвана единствено на атомно равнище, само че съгласно професор Каку е изцяло допустимо в околните десетилетия учените да съумеят да телепортират комплицирани молекули като ДНК и даже вирус. Добрата вест е, че изпращането на по-сложно устроени живи същества, да вземем за пример хора, е теоретично допустимо. В своята книга „ Физика на невъзможното” Мичио Каку ползва правилото, че в случай че една фантастична технология не нарушава никакви физични закони , тя освен е осъществима, а и сигурно в миналото ще бъде основана. Телепортацията на хора изцяло дава отговор на това условие и съставлява чисто и просто извънредно сложен инженерен проблем.
Основната компликация се състои в това, че за задачата ще е належащо като начало премерване на всички квантови свойства на всяка обикновена парченце и всеки атом от човешкото тяло. По този метод телепортът ще може да реконструира превозения човек безусловно тъкмо и до най-малката детайлност, в това число неговите мисли и мемоари. При това обаче би трябвало да имаме поради, че броят на атомите в човешкото тяло се изписва като число с тридесет нули. Т.е. телепортацията на живи същества изисква невъобразима изчислителна мощност и канал за предаване на информация с голям потенциал, които са надалеч оттатък опциите на актуалните технологии.
Изследователите вършат значимата спогодба, че когато (и ако) телепортацията на хора стане допустима, тя ще носи огромни фундаментални опасности. Преди всичко при процеса на телепортиране истинският обект се унищожава, с цел да бъде реконструиран в крайната точка на пътуването. Това в действителност значи, че индивидът, който в началото влиза в телепорта, просто умира, т.е. той е „ пътник” във всеки смисъл на думата. Това поражда цяла поредност от притеснителни въпроси. Например кой в действителност е индивидът, който се материализира в другия край, и какво става с душата му, в случай че приемем, че има такава?
Други евентуално пагубни способи, по които телепортирането на хора може извънредно да се обърка, са подсказани от научната фантастика. Достатъчно е да споменем да вземем за пример злополучния академик от кино лентата „ Мухата”, чието ДНК се смесва с това на муха в процеса на телепортиране – с доста трагични и зрелищни последствия. В една серия от „ Стар Трек” вследствие на неточност при телепортирането един от членовете на екипажа се раздвоява, т.е. съществува по едно и също време в копие и оригинал, с всички произлизащи от това последствия.
Всичко това значи, че телепортацията на хора евентуално в миналото ще стане действителност, само че несъмнено не би трябвало да чакаме това със спотаен мирис. Реализирането на тази кино магия надали ще се случи в обозримото бъдеще. Според болшинството откриватели е прекомерно самоуверено да се надяваме, че телепортацията на хора ще стане допустима през актуалното, а евентуално и през идващото столетие.
Според безконечния оптимист професор Каку обаче телепортацията с транспортни цели ще стане допустима в границите на идващите няколко десетилетия или най-вече столетие. Това предсказване може да бъде прегледано в светлината на „ първия закон на Артър Кларк”. Тази мисъл на фамозния публицист и футуролог стартира по този начин: „ Когато един изявен, само че възрастен академик съобщи, че нещо е допустимо, той съвсем несъмнено е прав”.
Технологията за телепортация е плод освен на развинтеното въображение на писатели и сценаристи, а и на потребността от опростяване на сюжета. Например при положение, че снимаш галактическа сага и в избран миг от историята твоите герои имат извънредно значима и незабавна задача на повърхността на някоя планета. Очевидно е доста по-просто и бързо те мигновено да се трансферират на мечтаното място, вместо да се качват в спускам уред, който да измине целия път от кораба майка до планетата. При това спомагателен бонус от потреблението на телепортацията е пониженият бюджет за образни резултати.
Със сигурност обаче телепортацията е фантазия, чието реализиране би осигурило безгранични благоприятни условия на човечеството. Това умозаключение, несъмнено, е в действие, в случай че изключим евентуалните съществени възражения от страна на авиационната промишленост, автобусните, железопътните и таксиметровите компании.
В последна сметка кой би възразил на опцията да изпие утринното си кафе на остров Санторини, по-късно да покара малко ски в Алпите, по-късно да обядва в Банкок, а вечерта да отседне в първокласен хотел в Рио де Жанейро? Кой би възразил и на концепцията да се излежава на запустял морски плаж 5 минути преди утринната работна среща в офиса?
Всичко това ще става без очакване и без няколкочасово пътешестване в аероплан, влакове и рейсове. Добрата вест е, че тази вдъхновяваща фантастична концепция има своя еквивалент в действителната физика. Тази действителна „ квантова телепортация” обаче се разграничава значително от това, което виждаме във фантастичните филми .
Преди всичко „ истинската” версия на телепортацията не съставлява мигновено магическо пренасяне на един обект от една в друга точка. Причината за това е, че се придвижва не самият атом, обикновена парченце или фотон, а информацията за неговите квантови свойства. Квантовата телепортация е допустима с помощта на странния феномен, наименуван entanglement ( “сплитане, сдвояване”).
Това събитие, чиито корени са към момента неразбираеми за науката, е превъзходен образец за странностите на квантовата механика. То е толкоз необяснимо за естествения човешки метод на мислене, че самият Айнщайн го назовава „ призрачно деяние на разстояние”.
Квантовото сдвояване е способността на две обособени частици да споделят квантовите си положения без значение от дистанцията, което ги разделя. Ето по какъв начин известният научен физик и професор от City University in New York Мичио Каку разказва явлението: " Когато два електрона бъдат сложени един до различен, те стартират да вибрират в унисон... Между тях се оформя невидима пъпна шнур, която ги свързва. Може да ги разделите даже на разстояние колкото вселена, в случай че желаете. Когато карате единия да вибрира, по някакъв метод другият електрон в другия завършек на галактиката „ знае” какво става с неговия сътрудник и прави същото”.
Квантовата телепортация престана да е чиста доктрина през 1997 година, когато учени от Университета на Инсбрук (Австрия) за първи път телепортираха атоми, употребявайки квантовото сдвояване. Днес откриватели от целия свят рутинно телепортират светлинни лъчи, обикновени частици и даже цели атоми на все по-големи дистанции. Най-голямата отдалеченост, през която е осъществена квантова телепортация досега, е 16 км.
В своята основа техниката, употребена от учените, може да бъде оприличена с действието на самобитна 3D факс машина .
Първата стъпка е да бъдат измерени всички квантови свойства на изпращания обект. След това истинският обект се унищожава, а информацията за него минава по общоприет информационен канал (например радиовълни или светлина по оптичен кабел). Накрая факсът от другата страна основава напълно копие на оригинала.
Тази скица подсказва вероятните ограничавания и метода, по който квантовата телепортация се разграничава от нейния вълшебен кино вид. Преди всичко телепортацията изисква в крайната точка авансово да бъдат изпратени частици, с които да бъде пресъздаден оригиналът. Това значи, че с цел да се телепортираме на място, на което не сме били, ще е належащо преди този момент да стигнем до такава степен по по-традиционен метод и да изградим телепорт-приемник. Другото явно ограничаване е, че за разлика от фантастичната телепортация, тази от действителния свят не разрешава прекачване на информация или материални обекти със скорост над светлинната. Иначе казано, в случай че желаеме да се телепортираме до най-близката звезда Проксима Кентавър, ще се наложи да пътуваме 4,2 години със скоростта на светлината, преди да се материализираме в крайната точка на нашето пътешестване.
Засега квантовата телепортация е използвана единствено на атомно равнище, само че съгласно професор Каку е изцяло допустимо в околните десетилетия учените да съумеят да телепортират комплицирани молекули като ДНК и даже вирус. Добрата вест е, че изпращането на по-сложно устроени живи същества, да вземем за пример хора, е теоретично допустимо. В своята книга „ Физика на невъзможното” Мичио Каку ползва правилото, че в случай че една фантастична технология не нарушава никакви физични закони , тя освен е осъществима, а и сигурно в миналото ще бъде основана. Телепортацията на хора изцяло дава отговор на това условие и съставлява чисто и просто извънредно сложен инженерен проблем.
Основната компликация се състои в това, че за задачата ще е належащо като начало премерване на всички квантови свойства на всяка обикновена парченце и всеки атом от човешкото тяло. По този метод телепортът ще може да реконструира превозения човек безусловно тъкмо и до най-малката детайлност, в това число неговите мисли и мемоари. При това обаче би трябвало да имаме поради, че броят на атомите в човешкото тяло се изписва като число с тридесет нули. Т.е. телепортацията на живи същества изисква невъобразима изчислителна мощност и канал за предаване на информация с голям потенциал, които са надалеч оттатък опциите на актуалните технологии.
Изследователите вършат значимата спогодба, че когато (и ако) телепортацията на хора стане допустима, тя ще носи огромни фундаментални опасности. Преди всичко при процеса на телепортиране истинският обект се унищожава, с цел да бъде реконструиран в крайната точка на пътуването. Това в действителност значи, че индивидът, който в началото влиза в телепорта, просто умира, т.е. той е „ пътник” във всеки смисъл на думата. Това поражда цяла поредност от притеснителни въпроси. Например кой в действителност е индивидът, който се материализира в другия край, и какво става с душата му, в случай че приемем, че има такава?
Други евентуално пагубни способи, по които телепортирането на хора може извънредно да се обърка, са подсказани от научната фантастика. Достатъчно е да споменем да вземем за пример злополучния академик от кино лентата „ Мухата”, чието ДНК се смесва с това на муха в процеса на телепортиране – с доста трагични и зрелищни последствия. В една серия от „ Стар Трек” вследствие на неточност при телепортирането един от членовете на екипажа се раздвоява, т.е. съществува по едно и също време в копие и оригинал, с всички произлизащи от това последствия.
Всичко това значи, че телепортацията на хора евентуално в миналото ще стане действителност, само че несъмнено не би трябвало да чакаме това със спотаен мирис. Реализирането на тази кино магия надали ще се случи в обозримото бъдеще. Според болшинството откриватели е прекомерно самоуверено да се надяваме, че телепортацията на хора ще стане допустима през актуалното, а евентуално и през идващото столетие.
Според безконечния оптимист професор Каку обаче телепортацията с транспортни цели ще стане допустима в границите на идващите няколко десетилетия или най-вече столетие. Това предсказване може да бъде прегледано в светлината на „ първия закон на Артър Кларк”. Тази мисъл на фамозния публицист и футуролог стартира по този начин: „ Когато един изявен, само че възрастен академик съобщи, че нещо е допустимо, той съвсем несъмнено е прав”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ