Жоржета Пехливанова: Клаузата Симеон II в зигзагите на дипломацията
Една от най-авторитетните и уважавани дами в българската дипломация, утвърдила се и като ослепителен създател на книги – Жоржета Пехливанова, показа на 21 февруари в огромната зала „ Марин Дринов ” на Българската академия на науките своята пета книга – „ Дипломацията от вътрешната страна ”.
Предишните четири са „ по вълните н дипломацията ”, „ Политическо ветрило ”, „ Под лупата на дипломата ”, „ Магията Латинска Америка ” и „ Накъде отива Европа ”.
Жоржета Пехливанова има впечатляваща дипломатическа и посланическа кариера, която в продължение на над три десетилетия я е отвеждала в задачите ни в редица страни на Европа и Латинска Америка. Натрупаните ѝ на това занятие знания, контакти и опит се съчетават с прозорливостта на прецизния политически анализатор и с гения на увличащия читателя повествовател.
Подробното показване на авторката и на петата ѝ книга бе направено от юрист Владимир Шейтанов, който също години наред е натрупал опит като посланик.
Шейтанов означи, че Пехливанова е измежду най-продуктивните всред пишещите дипломати, като стилистиката на нейните книги е „ специфича, с необикновен нюанс, повлияна от испанската и латиноамериканската литература ”, защото точно в Испания и Латинска Америка се развива нейната траектория като посланик и дипломат. Наред с испанския и френския, тя владее и употребява още няколко езика.
Той дефинира книгата като „ политическа есеистика ” и като „ голямо по обсег пано на международната политика ”, което обгръща интервал от към 30 години и необятен географски диапазон – Организация на обединените нации, Венецуела, Франция, Турция и така нататък Нарече Пехливанова „ бездънен, изчерпателен посланик ”, който „ отразява повратен миг в развиването на света ”, без да робува на малодушка политкоректност, а с сериозен взор.
Предлагаме фрагмент от книгата на Жоржета Пехливанова " Дипломацията от вътрешната страна "
Клаузата Симеон II в зигзагите на дипломацията
Темата за Симеон Сакскобургготски и мястото му в българския политически живот от време на време се изважда и това не е инцидентно. Обикновено е последвана от събития с историческа значителност.
Свeтият Синод публично разгласи Симеон Сакскобургготски за цар на българите на своето съвещание на 29 април 2015 година При осъществяване на публични и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза БПЦ да се загатва името на Симеон Сакскобургготски като цар преди българския народ.
Решението на Светия Синод идва на фона на продължаващите разногласия сред историци и монархисти за това дали въобще Българската православна черква (БПЦ) има съображение да назовава Сакскобургготски цар. Историците се аргументират, че няма информация Симеон Сакскобургготски да е бил облагодетелстван за цар, а също така при започване на мандата си като министър-председател той се закле в републиканската конституцията на България, което разумно значи отвод от монархически искания.
След това решение на БПЦ президентът Рoсен Плевнелиев се опълчи на решението на Синода Симеон Сакскобургготски да бъде споменаван в храмовете преди българския народ в качеството му на „ цар на българите “: „ Като преклонен мирянин и християнин, ще се надявам и ще се апелирам Светият синод да премисли своето решение, което има алегоричен смисъл и може да докара до риска християните в България да се разделят на монархисти и републиканци. Като държавен глава стоя твърдо зад конституционния ред в страната. “
В предаването „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия Симеон Сакскобургготски също разяснява решението на Светия Синод при молебени да се загатва името му като цар на българите преди този момент на българския народ. „ Всеки има право да пояснява. Но отново споделям, че би трябвало да имаме, да е ясна историята каквато е била. Дали носи човек една купа или извършва дадената служба, това са напълно разнообразни работи.
Нито заплашва републиката по никой метод, пък мисля, че съм си потвърдил и аз моята преданост към републиката, служейки ѝ като министър председател, нито пък би трябвало някой да се почувства афектиран. А за президентите, на всички места в чужбина, аз постоянно предлагам да се пооглеждаме “, съобщи Сакскобургготски. По думите му, няма нищо, което да е толкоз застрашаващо. „ Трябва да се върнем доста по-назад, 1946 година и от там към този момент всеки да разбере защо става тирада. Не виждам за какво това се трансформира в такава, по какъв начин да кажа, дискусионна материя за нещо, което е напълно даже не светско, в смисъл подобен, да визира или да превъзбужда толкоз хора, пък и в доста случаи изкуствено “, разяснява още той.
През 70-те години на предишния век България издига дипломатическите си връзки от „ легация “ в „ посолство “ и с доста от страните се постановат договаряния за уеднаквяване на това най-високо ниво на дипломатически връзки.
С Испания, поради дълбокото разграничение на режимите, възобновяване на дипломатическите връзки с Източна Европа на процедура се извърши след гибелта на Франко през 1975 година, когато кралят Хуан Карлос Първи бе безапелационен – „ Европа е една и ние ще живеем дружно “. Испания взе политическо решение – посланиците на Източна Европа ще влязат дружно в Мадрид в двореца „ Ориенте “.
С деликатната задача по възобновяване на прекъснатите 40 години дипломатически връзки с Испания, от българска страна бе претрупан опитният посланик дипломат Борис Цветков, тогава заместител министър на външните работи, който договаря през януари 1977 година в Мадрид.
Преговорите се водят хладно и дистанцирано... чисто външнополитически и всяка една от страните акцентира, че е суверенна и независима. Когато се стига до сключване на документ за възобновяване на дипломатически връзки, акцентът бе една дребна „ записка “, отнасяща се до живия наследник на българския цар Борис ІІІ, който от 1954 година живеел в Мадрид. След референдум през 1946 година, извършен незабавно след II-та Световна война, царското семейство с малолетния цар напуща България. Франко поканва вдовицата на българския цар, кралица Йоанна и фамилията й, да живеят в Испания, предоставяйки им закрилата си и резиденция в благороден квартал в Мадрид. Малолетният цар Симеон ІІ не абдикира.
Папката с документите: преписки и договаряния по този въпрос датират от 2-4 юни 1970 година, водени в Париж. Делегациите, ръководени от тогавашния български дипломат проф. Владимир Топенчаров и от испанския дипломат във френската столица Педро Кортина и Маури, подписват на 4 юни 1970 година
Споразумение от името на министрите на външните работи на България – Иван Башев и на Испания – Грегорио Лопес Браво, за разкриване на Консулско-търговски представителства, надлежно в София и Мадрид през 1971 година
В преписката Топенчаров известява на своя испански сътрудник, че „ българското държавно управление моли испанското да даде единодушието си Симеон, наследник на починалия цар Борис ІІІ, живеещ в Испания, да бъде третиран като частно лице, без право на представителни функционалности, както и да не упражнява в Испания политическа активност срещу България, поради нейния статут на суверенна и самостоятелна страна. “
Същият ден, 4 юни 1970 година, испанският дипломат в Париж Педро Кортина дава отговор на конфиденциалното писмо на дипломат Владимир Топенчаров, добавяйки: „ В единодушие с гореизложеното, аз мога да Ви осведомявам, че испанските способени управляващи не са признали на Симеон, наследник на починалия цар Борис ІІІ, никакви представителни функционалности, произлизащи от общественото право и затова ще не престават да вземат всички нужни ограничения за използването на дефинираните претенции във Вашето писмо... “
След замяна на конфиденциална преписка с тактичност и такт, тази възбрана остава в връзките сред двете страни. Франковият министър тогава Лопес Браво приема клаузата, отнасяща се за цар Симеон ІІ, без възражения. Дипломацията е измислила и тук собствен тъничък ход – с еластичност се взема решение на публични приеми и срещи: формалният представител на България се приема преди „ царя в заточение “, в случай че е неотложно да вземат участие в една и съща гала. Облекчаващо е, обаче, разграничението, което се прави от протоколите в остарелия континент Европа за „ короновани особи “ и „ президенти “. „ Коронованите особи “, към които спада и българският цар, вземат участие в обособена група, последвани от президенти и други държавни представители на сватби, погребения, встъпване в служба на държавни глави и така нататък И преди „ клаузата “, и след нея, държанието на цар Симеон не е затруднявало българските държавници. България е над всичко!
Позволих си да изложа тези дипломатически летописи, предвид на това, че решението на БПЦ напълно не е изпразнено от наличие и ще има продължение на политическата ни сцена.
Цитирам мнението на президента Плевнелиев и това на Сакскобургготски.
Дипломатическата ми ремарка към някогашния министър председател е, че България е парламентарна република – „ Vox Populi Vox Dei! “. („ Глас Народен – глас Божи! “)
Предишните четири са „ по вълните н дипломацията ”, „ Политическо ветрило ”, „ Под лупата на дипломата ”, „ Магията Латинска Америка ” и „ Накъде отива Европа ”.
Жоржета Пехливанова има впечатляваща дипломатическа и посланическа кариера, която в продължение на над три десетилетия я е отвеждала в задачите ни в редица страни на Европа и Латинска Америка. Натрупаните ѝ на това занятие знания, контакти и опит се съчетават с прозорливостта на прецизния политически анализатор и с гения на увличащия читателя повествовател.
Подробното показване на авторката и на петата ѝ книга бе направено от юрист Владимир Шейтанов, който също години наред е натрупал опит като посланик.
Шейтанов означи, че Пехливанова е измежду най-продуктивните всред пишещите дипломати, като стилистиката на нейните книги е „ специфича, с необикновен нюанс, повлияна от испанската и латиноамериканската литература ”, защото точно в Испания и Латинска Америка се развива нейната траектория като посланик и дипломат. Наред с испанския и френския, тя владее и употребява още няколко езика.
Той дефинира книгата като „ политическа есеистика ” и като „ голямо по обсег пано на международната политика ”, което обгръща интервал от към 30 години и необятен географски диапазон – Организация на обединените нации, Венецуела, Франция, Турция и така нататък Нарече Пехливанова „ бездънен, изчерпателен посланик ”, който „ отразява повратен миг в развиването на света ”, без да робува на малодушка политкоректност, а с сериозен взор.
Предлагаме фрагмент от книгата на Жоржета Пехливанова " Дипломацията от вътрешната страна "
Клаузата Симеон II в зигзагите на дипломацията
Темата за Симеон Сакскобургготски и мястото му в българския политически живот от време на време се изважда и това не е инцидентно. Обикновено е последвана от събития с историческа значителност.
Свeтият Синод публично разгласи Симеон Сакскобургготски за цар на българите на своето съвещание на 29 април 2015 година При осъществяване на публични и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза БПЦ да се загатва името на Симеон Сакскобургготски като цар преди българския народ.
Решението на Светия Синод идва на фона на продължаващите разногласия сред историци и монархисти за това дали въобще Българската православна черква (БПЦ) има съображение да назовава Сакскобургготски цар. Историците се аргументират, че няма информация Симеон Сакскобургготски да е бил облагодетелстван за цар, а също така при започване на мандата си като министър-председател той се закле в републиканската конституцията на България, което разумно значи отвод от монархически искания.
След това решение на БПЦ президентът Рoсен Плевнелиев се опълчи на решението на Синода Симеон Сакскобургготски да бъде споменаван в храмовете преди българския народ в качеството му на „ цар на българите “: „ Като преклонен мирянин и християнин, ще се надявам и ще се апелирам Светият синод да премисли своето решение, което има алегоричен смисъл и може да докара до риска християните в България да се разделят на монархисти и републиканци. Като държавен глава стоя твърдо зад конституционния ред в страната. “
В предаването „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия Симеон Сакскобургготски също разяснява решението на Светия Синод при молебени да се загатва името му като цар на българите преди този момент на българския народ. „ Всеки има право да пояснява. Но отново споделям, че би трябвало да имаме, да е ясна историята каквато е била. Дали носи човек една купа или извършва дадената служба, това са напълно разнообразни работи.
Нито заплашва републиката по никой метод, пък мисля, че съм си потвърдил и аз моята преданост към републиката, служейки ѝ като министър председател, нито пък би трябвало някой да се почувства афектиран. А за президентите, на всички места в чужбина, аз постоянно предлагам да се пооглеждаме “, съобщи Сакскобургготски. По думите му, няма нищо, което да е толкоз застрашаващо. „ Трябва да се върнем доста по-назад, 1946 година и от там към този момент всеки да разбере защо става тирада. Не виждам за какво това се трансформира в такава, по какъв начин да кажа, дискусионна материя за нещо, което е напълно даже не светско, в смисъл подобен, да визира или да превъзбужда толкоз хора, пък и в доста случаи изкуствено “, разяснява още той.
През 70-те години на предишния век България издига дипломатическите си връзки от „ легация “ в „ посолство “ и с доста от страните се постановат договаряния за уеднаквяване на това най-високо ниво на дипломатически връзки.
С Испания, поради дълбокото разграничение на режимите, възобновяване на дипломатическите връзки с Източна Европа на процедура се извърши след гибелта на Франко през 1975 година, когато кралят Хуан Карлос Първи бе безапелационен – „ Европа е една и ние ще живеем дружно “. Испания взе политическо решение – посланиците на Източна Европа ще влязат дружно в Мадрид в двореца „ Ориенте “.
С деликатната задача по възобновяване на прекъснатите 40 години дипломатически връзки с Испания, от българска страна бе претрупан опитният посланик дипломат Борис Цветков, тогава заместител министър на външните работи, който договаря през януари 1977 година в Мадрид.
Преговорите се водят хладно и дистанцирано... чисто външнополитически и всяка една от страните акцентира, че е суверенна и независима. Когато се стига до сключване на документ за възобновяване на дипломатически връзки, акцентът бе една дребна „ записка “, отнасяща се до живия наследник на българския цар Борис ІІІ, който от 1954 година живеел в Мадрид. След референдум през 1946 година, извършен незабавно след II-та Световна война, царското семейство с малолетния цар напуща България. Франко поканва вдовицата на българския цар, кралица Йоанна и фамилията й, да живеят в Испания, предоставяйки им закрилата си и резиденция в благороден квартал в Мадрид. Малолетният цар Симеон ІІ не абдикира.
Папката с документите: преписки и договаряния по този въпрос датират от 2-4 юни 1970 година, водени в Париж. Делегациите, ръководени от тогавашния български дипломат проф. Владимир Топенчаров и от испанския дипломат във френската столица Педро Кортина и Маури, подписват на 4 юни 1970 година
Споразумение от името на министрите на външните работи на България – Иван Башев и на Испания – Грегорио Лопес Браво, за разкриване на Консулско-търговски представителства, надлежно в София и Мадрид през 1971 година
В преписката Топенчаров известява на своя испански сътрудник, че „ българското държавно управление моли испанското да даде единодушието си Симеон, наследник на починалия цар Борис ІІІ, живеещ в Испания, да бъде третиран като частно лице, без право на представителни функционалности, както и да не упражнява в Испания политическа активност срещу България, поради нейния статут на суверенна и самостоятелна страна. “
Същият ден, 4 юни 1970 година, испанският дипломат в Париж Педро Кортина дава отговор на конфиденциалното писмо на дипломат Владимир Топенчаров, добавяйки: „ В единодушие с гореизложеното, аз мога да Ви осведомявам, че испанските способени управляващи не са признали на Симеон, наследник на починалия цар Борис ІІІ, никакви представителни функционалности, произлизащи от общественото право и затова ще не престават да вземат всички нужни ограничения за използването на дефинираните претенции във Вашето писмо... “
След замяна на конфиденциална преписка с тактичност и такт, тази възбрана остава в връзките сред двете страни. Франковият министър тогава Лопес Браво приема клаузата, отнасяща се за цар Симеон ІІ, без възражения. Дипломацията е измислила и тук собствен тъничък ход – с еластичност се взема решение на публични приеми и срещи: формалният представител на България се приема преди „ царя в заточение “, в случай че е неотложно да вземат участие в една и съща гала. Облекчаващо е, обаче, разграничението, което се прави от протоколите в остарелия континент Европа за „ короновани особи “ и „ президенти “. „ Коронованите особи “, към които спада и българският цар, вземат участие в обособена група, последвани от президенти и други държавни представители на сватби, погребения, встъпване в служба на държавни глави и така нататък И преди „ клаузата “, и след нея, държанието на цар Симеон не е затруднявало българските държавници. България е над всичко!
Позволих си да изложа тези дипломатически летописи, предвид на това, че решението на БПЦ напълно не е изпразнено от наличие и ще има продължение на политическата ни сцена.
Цитирам мнението на президента Плевнелиев и това на Сакскобургготски.
Дипломатическата ми ремарка към някогашния министър председател е, че България е парламентарна република – „ Vox Populi Vox Dei! “. („ Глас Народен – глас Божи! “)
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ