ДДС и върху ваучерите за храна?
Една от дребното придобивки, които облекчават бюджета на работодателите, а и данъчните отговорности на служащите - ваучерите за храна, е напът да загуби смисъл. Финансовото министерство се кани от следващата година мощно да усложни данъчния режим за тях, което може съществено да ограничи използването им от хиляди чиновници и служащи. В пакета за данъчни промени, препоръчани от ведомството за 2019 година, се планува още при издаването на ваучерите върху цената им да бъде начисляван Данък добавена стойност, който ще би трябвало да се заплаща от работодателите. Те обаче няма да имат право на данъчен заем. Как ще бъде избегнато двойното заплащане на данъка, защото в магазините крайните консуматори също заплащат Данък добавена стойност, към този момент не е ясно.
От Асоциацията на операторите на ваучери за храна сигнализираха, че сходна смяна опонира на някои съществени правила на облагането с Данък добавена стойност и слага под риск позитивните резултати от тази обществена облага. Тя е една от най-предпочитаните и от чиновниците, и от работодателите, защото е елементарно използвана и икономисва налози и осигуровки върху добавка към заплатата в размер до 60 лева месечно. Според претекстовете на финансовото министерство смяната е подбудена от използването на евродирективата за данъчното отнасяне на ваучери, която страната ни би трябвало да одобри до края на 2018 година. Ведомството класифицира ваучерите за храна като "ваучери за съответна цел ", което съгласно директивата изисква Данък добавена стойност да бъде включен в номиналната им стойност. В други страни обаче, където има разнообразни ставки на Данък добавена стойност за храните, ваучерите се третират друго, защото не е допустимо авансово да се планува цената на данъка. Това слага в по-неблагоприятно състояние нашите работодатели и оператори на ваучери за храна. Затова браншът упорства финансовото министерство да промени позицията си във връзка с данъчния режим. "Обстоятелството, че в България не се ползват диференцирани ставки на Данък добавена стойност, т.е. размерът на налога може да бъде избран все още на издаването на ваучера - 20%, без значение че стоката или услугата не е разпозната, не значи автоматизирано, че ваучерите за храна са с "конкретна цел ", споделят операторите.
Готвената смяна няма да се отрази директно на потребителите, защото ваучерите ще запазят номиналните си размери. Тя обаче индиректно може да ограничи достъпа им до тази обществена облага.
Освен рестрикцията за ваучерите хората от министерството са запретнали ръкави и за други промени, свързани с еврорегламентите. С въвеждането на така наречен бързи решения за Данък добавена стойност се занимава работна група във финансовото министерство. До края на годината би трябвало да се вкарат режими за облагане при складирането на артикули до поискване, идентификационни номера на покупко-продажбите и ограничения за следене на трансгранични доставки.
Промените се постановат поради гласуваните от Европарламента през предходната седмица няколко регламента, свързани с Данък добавена стойност.
Работната група обмисля и използване на механизма за назад начисляване на Данък добавена стойност за повече артикули. Причината е, че пилотното му въвеждане за зърното, а след това и за други артикули, сподели позитивни резултати, довели до ограничение на измамите.
Според гласуваните в Европейски Съюз промени обаче противоположното начисляване може да е единствено при вътрешни доставки, и то в случай че надвишават 17 500 евро за договорка. Има и краен период за това - до 30 юни 2022 година.
Фирми, които поради своята активност построяват пречиствателни станции, тунели, тротоари и други инфраструктурни обекти, които се намират на държавни или общински терени, да могат да приспадат Данък добавена стойност за тях. Тази мярка също би трябвало да бъде записана в правилника за използване на закона.
В момента Национална агенция за приходите отхвърля данъчен заем, тъй като така наречен трета страна безплатно също се употребява от резултата.
От Асоциацията на операторите на ваучери за храна сигнализираха, че сходна смяна опонира на някои съществени правила на облагането с Данък добавена стойност и слага под риск позитивните резултати от тази обществена облага. Тя е една от най-предпочитаните и от чиновниците, и от работодателите, защото е елементарно използвана и икономисва налози и осигуровки върху добавка към заплатата в размер до 60 лева месечно. Според претекстовете на финансовото министерство смяната е подбудена от използването на евродирективата за данъчното отнасяне на ваучери, която страната ни би трябвало да одобри до края на 2018 година. Ведомството класифицира ваучерите за храна като "ваучери за съответна цел ", което съгласно директивата изисква Данък добавена стойност да бъде включен в номиналната им стойност. В други страни обаче, където има разнообразни ставки на Данък добавена стойност за храните, ваучерите се третират друго, защото не е допустимо авансово да се планува цената на данъка. Това слага в по-неблагоприятно състояние нашите работодатели и оператори на ваучери за храна. Затова браншът упорства финансовото министерство да промени позицията си във връзка с данъчния режим. "Обстоятелството, че в България не се ползват диференцирани ставки на Данък добавена стойност, т.е. размерът на налога може да бъде избран все още на издаването на ваучера - 20%, без значение че стоката или услугата не е разпозната, не значи автоматизирано, че ваучерите за храна са с "конкретна цел ", споделят операторите.
Готвената смяна няма да се отрази директно на потребителите, защото ваучерите ще запазят номиналните си размери. Тя обаче индиректно може да ограничи достъпа им до тази обществена облага.
Освен рестрикцията за ваучерите хората от министерството са запретнали ръкави и за други промени, свързани с еврорегламентите. С въвеждането на така наречен бързи решения за Данък добавена стойност се занимава работна група във финансовото министерство. До края на годината би трябвало да се вкарат режими за облагане при складирането на артикули до поискване, идентификационни номера на покупко-продажбите и ограничения за следене на трансгранични доставки.
Промените се постановат поради гласуваните от Европарламента през предходната седмица няколко регламента, свързани с Данък добавена стойност.
Работната група обмисля и използване на механизма за назад начисляване на Данък добавена стойност за повече артикули. Причината е, че пилотното му въвеждане за зърното, а след това и за други артикули, сподели позитивни резултати, довели до ограничение на измамите.
Според гласуваните в Европейски Съюз промени обаче противоположното начисляване може да е единствено при вътрешни доставки, и то в случай че надвишават 17 500 евро за договорка. Има и краен период за това - до 30 юни 2022 година.
Фирми, които поради своята активност построяват пречиствателни станции, тунели, тротоари и други инфраструктурни обекти, които се намират на държавни или общински терени, да могат да приспадат Данък добавена стойност за тях. Тази мярка също би трябвало да бъде записана в правилника за използване на закона.
В момента Национална агенция за приходите отхвърля данъчен заем, тъй като така наречен трета страна безплатно също се употребява от резултата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ