Неочаквана тайна за изчезването на маите
Една от основните аргументи за изгубването на маите може да са били водохранилищата и системите от канали, които са помогнали на индианците да преживеят късите суши и са усложнявали обстановката при продължителни интервали на дефицит на вода, считат учени в публикация, оповестена в изданието Water Resources Research.
„ Водата въздейства на живота на обществото и обществото също въздейства на водата. Достъпността до вода и нейните ресурси дефинират какъв брой храна може да се създаде, което на собствен ред влия на растежа на популацията. И назад – растежът на популацията може да въздейства и внася промени в естествения кръговрат на водата в природата да вземем за пример посредством строителството на резервоари и водохранилища – споделя Линда Куил (Linda Kuil) от Техническия университет на Виена (Австрия).
Цивилизацията на маите е просъществувала няколко хилядолетия, като е оставила след себе си голям брой „ мъртви “ градове и монументи на културата на полуостров Юкатан и ненадейно е изчезнала от лицето на Земята към девети век от нашата епоха, когато множеството градове страни на маите са били изоставени от техните поданици. Причините за този цивилизационен колапс и до през днешния ден са предмет на разногласия сред учените.
Една от вероятните аргументи за разпада на тази цивилизация може да са били сушите, провокирани от промените на климата, и пренаселването на градовете. Сериозни потвърждения на тази доктрина са открити през 2012 година при разкопки на територията на Тикал – един от огромните градове на индианците, където учените са разкрили комплицирана система от водохранилища и канали, свидетелстващи за значимостта на водата в живота на неговите жители.
Куил и сътрудниците ѝ са ревизирали дали дефицитът на вода фактически е бил един от основните фактори в изгубването на маите, като основали компютърен модел на типичния майански град от вида на Тикал, в който са живели сред 80 и 100 хиляди души.
Този модел съгласно учените се състоял от няколко взаимосвързани модела, всеки от които отчитал обособени аспекти от живота на града. Както се оказало, системата от водохранилища и резервоари, сходни на Тикалските, фактически са спасявали жителите от непродължителни суши, само че те са „ работили “ единствено в случай че водата в тях е била в обилие. В противоположен случай даже дребен дефицит на вода е водил в последна сметка до унищожаването на града.
От друга страна, водохранилищата са били не способ за избавление, а причина за гибелта на градовете при продължителни засушавания заради комбинацията на разнообразни фактори. Например водохранилищата „ скриват “ дефицитите в размерите на наличната вода, с помощта на което числеността на популацията продължава да пораства неконтролируемо, откакто прекрачи чертата, на която то остава жизнеспособно.
Освен това водохранилищата са разрешавали на индианците да запазят нормалния си метод на животи да не икономисват водата, което е задълбочило казуса, когато тя е свършила.
В резултат в моментите, когато настава цяла поредност засушавания, такива градове губят доста повече хора, в сравнение с селищата, в които по принцип няма резервоари. Това изяснява за какво всички огромни градове на маите са били изоставени в девети век, когато климатичните промени са довели до серия суши, а по-малките селища на север са оживели.
