Една огромна неизвестност преди шест години. Нова връзка, ново семейство,

Една голяма неопределеност преди шест години. Нова връзка, ново семейство, нов континент. Когато Кристина потегля от Пловдив за Канада, даже не знае британски. Има магистърска степен, която там не й прави никаква работа.

През БГНЕС тя описа, В България е работила в редакции, във ВиК...Какво да прави в Канада? Стъпва в сигурната към този момент вадичка на дамите, емигрантки - домашното разчистване.

Много си остават на тази позиция и са удовлетворени, че въпреки всичко имат постоянни приходи. При Кристина Търпова, обаче, браздата води напред. Днес, 6 години след стъпването си в Онтарио и пет години, откакто записва компания и назначава на работа първата си служителка, тя е президент на приетата за най- добра измежду 1 700 сходни компании там. Признанието го носят три разнообразни награди в три следващи години, само че поръчка за него дава един възрастен канадец, който още първоначално ги наема да изчистят къщата му след преместване. Трябва да си прекръстите компанията, споделя той. От Euroshine - на WOW!

Днес Кристина няма време да чисти, тъй като работата в офиса, уреждането на нови покупко-продажби и координацията лишава цялото й време. Има 89 непрекъснати клиенти, измежду тях са няколко посолства. Само в иракското се работи по-трудно, споделя тя - непрестанно те следят какво правиш. Иначе връзките с клиентите се базират на взаимното доверие - в последна сметка те ти дават ключовете от къщите и офисите си и ти имат вяра, че няма да ги подведеш. В момента компанията и има 11 служителки, от тях шест са на цялостно работно време, останалите - на почасово. Има три българки, най-младата е на 22, най- старата - на 43 години. Хора всякакви, индийки има измежду тях, други националности, характери разнообразни, някои сговорчиви, други не до такава степен. Подходът на Кристина обаче е другарски и ухилен, по този начин очевидно се оправя с колектива. Не единствено с клиентите.

11.60 канадски $ е минималната ставка на час, във компанията на българката първичната ставка е 13 $ на час, а по-нататък нараства до 18. Две девойки чистят триетажна къща общо за 6 часа, това значи цена към 200 $. Дали е мъчно да направиш компания в Канада? Трябва да познаваш законите, безапелационна е Кристина, бюрокрацията и там не е дребна, по тази причина би трябвало да се разчита на умел правист. Данъците също са съществени. Моделът, обаче, не е комплициран и съгласно Кристина може да се придвижи и тук. Може и да стане някой ден, само че към този момент напъните са в Онтарио.

Кристина разчупва много от клишетата, с които мислим за родните емигранти по света. Напук на изказванията, че българите в чужбина не си оказват помощ, тя споделя противоположното. В Онтарио има 1500 българи и те са много сплотени. Две групи има за национални танци, те вземат участие и в независими прояви, и в общи фестивали и постоянно притеглят извънредно благожелателно внимание от страна на канадците. Кристина счита, че българите са доста качествени хора, образовани и работливи, само че просто би трябвало да си повярват. И друго факсимиле разбива- че българите, пресекли границата, гледат на останалите в Родината с подигравка и някаква доза зложелателство. Не е правилно, споделя тя, всички страдаме за България. Не е правилно, че не желаеме тук нещата да потръгнат, в противен случай, всеки се пробва да направи нещо, с което да помогне на страната и да повдигне имиджа и зад граница. Това са нейните разбирания и нейните усещания, само че който желае да спори, дано въпреки всичко си напомни простичкия факт, че тръгнала от нищото преди шест години, през днешния ден тя е основала най- положителната компания в нейната област в непознатата страна.

Най-трудно ми беше първите три години, признава тя. Чувствах се тъкмо като отскубнато от корените си дърво, което не знае къде да се закачи. Започнах да изучавам британски, лека бавно се появиха неща, за които да се хвана и които да ме държат. Повечето българи в чужбина са по този начин, счита тя от персонални наблюдения. По- късно, когато се открият и осъществят, следва един дълъг интервал в чужбина, само че множеството си вършат проекти да се върнат в родината, когато се пенсионират.

България се трансформира, счита Кристина. Когато си идваш веднъж годишно, по-добре виждаш и хубавите, и неприятните неща. Надява се положителните да стават повече. /БГНЕС