Българската следа в загадката на мистика Руми
Една моя къса публикация за Руми преди години трябваше да даде информация за неговото българско родословие. Като човек, изследвал дълги години нашия генезис на терен, бих показал една дузина доказателства за кръвно роднинство на българите с Руми. Но науката си е просвета, тя не би трябвало да се въздейства от политика, вяра и мода. Ето целия текст на публикацията:
Годината 2007-а беше оповестена от ЮНЕСКО за година на Емилиян Станев и Джелаладин Руми. Честванията на известния български публицист бяха отдадени на 100-годишнината от рождението му, а на „ персиеца ” Руми - по отношение на 800 година от рождението му. И до момента в който се чувствахме поласкани от честването на първия, то юбилеят на втория беше гръмко маркиран в прилежаща Турция и в целия ислямски свят. Всъщност, отново пропуснахме да почетем един българин, подписвал се като такъв; твърдял че е точно такъв; неразбираем и изгонен от своите в отечеството си Балкхара и родния си град Балкх. Както се споделя – нищо ново под слънцето. Нито тогавашните остатъци от великия български жанр припознаха гения, нито днешните българи счетоха за належащо най-малко да упоменат, че Руми е бил човек от нашата кръв и рогозка.
Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми (на фарси: مولانا جلال الدین محمد رومی) е ирански (персийски) стихотворец и суфийски мистик. Най-важното произведение на Руми е „ Маснауи-е Малауи “ („ Духовни стихове “) и съставлява шесттомна поема, обсъждана от суфиите като втора по значимост след Корана. Всъщност „ Маснауи “ постоянно е наричана Куран-е фарси (Персийският Коран). Суфизмът (арабски تصوف, taṣawwuf; персийски عرفان, erfan) е мистично ислямско течение, обхващащо необятен набор от вярвания и практики, отдадени на Божествената обич и развиването на сърцето.
Руми се ражда на 30 септември 1207 година в град Балкх, сегашен Афганистан, тогавашната страна Балкхара. Завършва живота си на 17 декември 1273 година в Коня, Турция. Съседите ни го назовават Мевляна Джалаледдин Мухаммед Балкхи.
Именно в Коня той основава най-лаконичния и талантлив танц, назван от него Мевлеви. Техниката на въртене в танца е единствената, която практикуват дервишите. Руми я посочва с прелестната дума „ Сема ”, означаваща „ изкусна, филигранна, артистична ”. Този танц е синтез на доста източни практики, чиято цел е достигането на транс и екстатично положение. Религиозният обред, основан от Руми, има елементарна основа. Въртенето на дервишите е визуализация на планетарния модел на вселената.
Когато отдадените повтарят най-простото придвижване на всемира, те могат да доближат до най-дълбоката му същина.
Особено значимо в проучването на българския корен в дервишкия танц е облеклото. То е тъкмо копие на зороастрийския кафтан, което може да бъде донесено единствено от Балкх.
Известните жречески практики по това време са претендирали бяла дреха, която тогавашните ни прародители са наричали „ куртак ”. Това наименование е зафиксирано освен в сегашен Афганистан, Таджикистан и Източен Иран. „ Курта ” назовават същото облекло индийците. Руснаците възприемат това наименование от волжките българи и по този начин се появява думата „ куртка ”, чиито пешове са мощно скъсени. А самото наименование „ куртак ” намираме в писмени български, византийски, латински и даже монголски извори, които настояват, че това е типично българско жреческо и военно облекло.
Особено богата информация за типа и функционалностите на куртака ни дава античната нумизматика. Разглеждайки хилядите монети, останали от това време, ние разпознаваме балкхарски, бактрийски, сакски, македоно-бактрийски, кушански, че даже и хунски царе с това многофункционално облекло.
Руми основава своето обучение и философска система във време, когато Персийската империя е в безпорядък и разделяне, и измежду ръководещите съсловия царува корупция. Баща му, Баха-е Валад, е популярен набожен лидер с доста почитатели. Той е потомък на дълга линия от теолози, учители, учени и ислямски адвокати. Семейството на Руми бяга от напредващата могулска инвазия и от тираничния държател на Балкх.
Заедно с няколко стотици свои почитатели, бащата на Руми напуща родината си.В странствания минават към 10 години. Кланът на Руми минава през Багдад, отива на поклонение в Мека, живее за известно време в Алепо и най-после се открива в Коня, провинция Рум (носеща през днешния ден неговото име) в днешна Турция. Градът по това време е мултинационален теоретичен, книжовен и учебен център. Баха-е Валад основава тук своя лична школа и фамилията му се открива за непрекъснато в Коня.
След гибелта на татко си Руми поема традицията и я развива, с цел да я трансформира в най-чистата религиозна школа на Исляма. Шамс Табризи става негов непосредствен другар и сподвижник. Двамата суфи са поели по духовния път на Любовта и Изкуствата. Така блясва в цялостна мяра геният на Руми, тъй като Шамс го предизвиква да твори лирика, музика, да танцува, да основава метафизичен притчи и книги.
Изключително значимо за великия българин е било заниманието с изкуство. Той го е смятал за междинното ходило сред света на действителностите и Бога. Смятал е, че да рисуваш, пишеш, музицираш, танцуваш; да разказваш поучителни истори с или без думи, да съчиняваш песни или да градиш храмове е най-прекият път към съвършенството. „ Ние не избираме къде и по кое време да се родим, не знаем къде и по кое време ще умрем. Дадено ни е само времето сред тези две точки ”. И той предлага на своите почитатели тези броени дни на всеки човек да бъдат осъществяване с изкуство и служене. „ Защото мнозина пристигнаха на този свят, с цел да вземат, а малко на брой да дадат ”.
Навсякъде Руми се е подписвал като Балкхи, прибавяйки към името си своя роден град. В няколко свои текста той акцентира, че родината му е антична, че е царство на хиляди години. Че Балкх се назовава „ Майката на градовете ”, а неговите предшественици – балкхарите, са един от най-духовните нации на земята, цивилизатори и основатели на градове и култури. Написал е също, че чака деня на пробуждането на народите за Любовта.
Дано да дочака и неговите сънародници да го припознаят и слагат в своя мавзолей.
Източник
Годината 2007-а беше оповестена от ЮНЕСКО за година на Емилиян Станев и Джелаладин Руми. Честванията на известния български публицист бяха отдадени на 100-годишнината от рождението му, а на „ персиеца ” Руми - по отношение на 800 година от рождението му. И до момента в който се чувствахме поласкани от честването на първия, то юбилеят на втория беше гръмко маркиран в прилежаща Турция и в целия ислямски свят. Всъщност, отново пропуснахме да почетем един българин, подписвал се като такъв; твърдял че е точно такъв; неразбираем и изгонен от своите в отечеството си Балкхара и родния си град Балкх. Както се споделя – нищо ново под слънцето. Нито тогавашните остатъци от великия български жанр припознаха гения, нито днешните българи счетоха за належащо най-малко да упоменат, че Руми е бил човек от нашата кръв и рогозка.
Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми (на фарси: مولانا جلال الدین محمد رومی) е ирански (персийски) стихотворец и суфийски мистик. Най-важното произведение на Руми е „ Маснауи-е Малауи “ („ Духовни стихове “) и съставлява шесттомна поема, обсъждана от суфиите като втора по значимост след Корана. Всъщност „ Маснауи “ постоянно е наричана Куран-е фарси (Персийският Коран). Суфизмът (арабски تصوف, taṣawwuf; персийски عرفان, erfan) е мистично ислямско течение, обхващащо необятен набор от вярвания и практики, отдадени на Божествената обич и развиването на сърцето.
Руми се ражда на 30 септември 1207 година в град Балкх, сегашен Афганистан, тогавашната страна Балкхара. Завършва живота си на 17 декември 1273 година в Коня, Турция. Съседите ни го назовават Мевляна Джалаледдин Мухаммед Балкхи.
Именно в Коня той основава най-лаконичния и талантлив танц, назван от него Мевлеви. Техниката на въртене в танца е единствената, която практикуват дервишите. Руми я посочва с прелестната дума „ Сема ”, означаваща „ изкусна, филигранна, артистична ”. Този танц е синтез на доста източни практики, чиято цел е достигането на транс и екстатично положение. Религиозният обред, основан от Руми, има елементарна основа. Въртенето на дервишите е визуализация на планетарния модел на вселената.
Когато отдадените повтарят най-простото придвижване на всемира, те могат да доближат до най-дълбоката му същина.
Особено значимо в проучването на българския корен в дервишкия танц е облеклото. То е тъкмо копие на зороастрийския кафтан, което може да бъде донесено единствено от Балкх.
Известните жречески практики по това време са претендирали бяла дреха, която тогавашните ни прародители са наричали „ куртак ”. Това наименование е зафиксирано освен в сегашен Афганистан, Таджикистан и Източен Иран. „ Курта ” назовават същото облекло индийците. Руснаците възприемат това наименование от волжките българи и по този начин се появява думата „ куртка ”, чиито пешове са мощно скъсени. А самото наименование „ куртак ” намираме в писмени български, византийски, латински и даже монголски извори, които настояват, че това е типично българско жреческо и военно облекло.
Особено богата информация за типа и функционалностите на куртака ни дава античната нумизматика. Разглеждайки хилядите монети, останали от това време, ние разпознаваме балкхарски, бактрийски, сакски, македоно-бактрийски, кушански, че даже и хунски царе с това многофункционално облекло.
Руми основава своето обучение и философска система във време, когато Персийската империя е в безпорядък и разделяне, и измежду ръководещите съсловия царува корупция. Баща му, Баха-е Валад, е популярен набожен лидер с доста почитатели. Той е потомък на дълга линия от теолози, учители, учени и ислямски адвокати. Семейството на Руми бяга от напредващата могулска инвазия и от тираничния държател на Балкх.
Заедно с няколко стотици свои почитатели, бащата на Руми напуща родината си.В странствания минават към 10 години. Кланът на Руми минава през Багдад, отива на поклонение в Мека, живее за известно време в Алепо и най-после се открива в Коня, провинция Рум (носеща през днешния ден неговото име) в днешна Турция. Градът по това време е мултинационален теоретичен, книжовен и учебен център. Баха-е Валад основава тук своя лична школа и фамилията му се открива за непрекъснато в Коня.
След гибелта на татко си Руми поема традицията и я развива, с цел да я трансформира в най-чистата религиозна школа на Исляма. Шамс Табризи става негов непосредствен другар и сподвижник. Двамата суфи са поели по духовния път на Любовта и Изкуствата. Така блясва в цялостна мяра геният на Руми, тъй като Шамс го предизвиква да твори лирика, музика, да танцува, да основава метафизичен притчи и книги.
Изключително значимо за великия българин е било заниманието с изкуство. Той го е смятал за междинното ходило сред света на действителностите и Бога. Смятал е, че да рисуваш, пишеш, музицираш, танцуваш; да разказваш поучителни истори с или без думи, да съчиняваш песни или да градиш храмове е най-прекият път към съвършенството. „ Ние не избираме къде и по кое време да се родим, не знаем къде и по кое време ще умрем. Дадено ни е само времето сред тези две точки ”. И той предлага на своите почитатели тези броени дни на всеки човек да бъдат осъществяване с изкуство и служене. „ Защото мнозина пристигнаха на този свят, с цел да вземат, а малко на брой да дадат ”.
Навсякъде Руми се е подписвал като Балкхи, прибавяйки към името си своя роден град. В няколко свои текста той акцентира, че родината му е антична, че е царство на хиляди години. Че Балкх се назовава „ Майката на градовете ”, а неговите предшественици – балкхарите, са един от най-духовните нации на земята, цивилизатори и основатели на градове и култури. Написал е също, че чака деня на пробуждането на народите за Любовта.
Дано да дочака и неговите сънародници да го припознаят и слагат в своя мавзолей.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ