“Една лавина ме причаква, отдето и да мина, една лавина

“Една лавина ме причаква, отдето и да мина, една лавина е в засада, това е моята лавина. Със личните свои стъпки ще я подсека. “

Лавина в България в търсене на оживелите или да се опомниш понеделник заран – спомен за знаковата режисьорка, сценаристка, а и актриса в българското кино – Ирина Акташева.

Ирина Акташева е родена на 6.10.1931 година в Йолатан, Туркестан, Съюз на съветските социалистически републики. Завършва актьорско майсторство при Сергей Герасимов и Тамара Макарова във ВГИК, Москва през 1953 година, където среща режисьора Христо Писков и остава с него до края на дните му в житейски и креативен тандем. Работила е в Театъра на киноактьора в Москва (1953-1955).

След завръщането им в България от 1955 година двамата работят в Студия за игрални филми, изначало като помощник режисьори. Ирина Акташева има една роля (Людмила) в „ Командирът на отряда ” (1959) на режисьора Дучо Мундров.

Неин сътрудник е Коста Цонев. С дебюта си „ Бедната улица ” (1960), за който получават Първа премия на Фестивала „ Златна роза ” във Варна, младите създатели безапелационно декларират, че се е появило ново събитие в нашето кино. Успехът е вкоренен с вторият им филм „ Смърт няма ” (1963).

Но третият им филм „ Понеделник заран ” (1966) е спрян за цели 22 години - чак до октомври 1988. През 1989г. получават Специалната премия на Съюза на българските кино дейци, Наградата за женска роля на Пепа Николова и премията за операторска работа на Димо Коларов.

В последвалите близо 10 години на наложително безмълвие, двамата режисьори вършат документални филми и реклами. Но търсенето на добра драматургия не престава. Така се срещат с младата и надарена поетеса Блага Димитрова.

За тях тя написа сюжет за кино лентата „ Лавина ” (1982, почетен със Специалната премия на МКФ в Делхи, Индия, 1983). Но цензорите в художествената комисия бдят и планът е отсрочен с години. От този сюжет се ражда повестта „ Лавина ”, която излиза през 1971 година.

Завръщането им на огромния екран става с кино лентата „ Като ария ” през 1973, получил Втора премия и премията на рецензията на фестивала във Варна. „ Слънчев удар ” (1977), по пиесата „ Тази дребна земя ” на Георги Джагаров, в основната роля Армен Джагарханян, и „ Само ти сърце… ” (1987) по повестта „ Лука Блажени ” на Руденко Йорданов, в основната роля Алексей Петренко, се трансформират в изстрадани авторски произведения, с които те не престават да отстояват гражданската си позиция.

Ирина Акташева е сценарист на кино лентата „ Живей рисково ” (1990), пълнометражен дебют на дъщерята й Наталия Пискова, по претекстове от повестта „ Памет ” на Александър Томов.

Чуйте в звуковия файл.
Снимки: Национален кино център, Министерство на културата на Република България, jeni-bg-kino.com, bnf.bg

ФИЛМОГРАФИЯ

„ Бедната улица ” (1961 г.) Първа премия на кинофестивала във Варна
„ Смърт няма ” (1963 г.) Втора премия на кинофестивала във Варна
„ Понеделник заран ” (1966 г.) Награда на СБФД за най-хубав филм до 1989г.
Награда за най-хубава актриса на Пепа Николова
Награда за операторско майсторство на Димо Коларов,
Награда за музика на Милчо Левиев
Участие в интернационалните кинофестивали
в извънконкурсни стратегии:
Западен Берлин - 1989 година
Лос Анджелис - 1990 година
Ротердам - 1990 г
„ Като ария ” (1974) Втора премия и Награда на кинокритиката на кинофестивала във Варна:
„ Слънчев удар ” (1978) - Награда на кинофестивала в Карлови Вари
„ Лавина ” (1982 г.) - Специална премия на интернационалния кинофестивал в Делхи - Награда на Българския червен кръст
на кинофестивала във Варна
„ Само ти, сърце… ” (1987)