Една красива приказка за студеното царство на дядо Мраз и

Една красива приказка за студеното царство на дядо Мраз и баба Виелица, тръгнали да дирят своите внуци – тъжната Есен, хубавото Лято и радостната Пролет

(В. М. Васнецов,  " Снегурочка ", 1899 г.)

Далече, надалеч – там, дето половин година непрестанно виси над земята тъмна нощ, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица.

Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития океан, пробва с тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува на северното зарево. Там го срещат с радостни ревове белите мечки и китовете.

Диво, студено и пусто е това елмазено царство на дядо Мраз, само че той си живее в тия места хиляди години радостно и нехайно.

Но не щеш ли един път му стана тъжно. Опротивя му Ледовитият океан, не го радва полунощният искра на северното зарево. Затъжи той и с тъга на душата си разсъни баба Виелица. Заплака остарялата, зарида бурно, размете пътищата, през гори и планини – и потеглиха двамата да се скитат по белия свят, да търсят внучките си: тъжната Есен, хубавото Лято и радостната Пролет.

По синьото небе постепенно плуваха бели облаци. С тях идеха дядо Мраз и баба Виелица. Като видя старецът от високите планини новите земи и по тях тихи села и шумни градове, той се усмихна. Разгледа той със студените си очи всички места наоколо и надалеч и видя в оголените гори и мътните потоци своята внучка Есента. Той духна към облаците и сняг като бяла пелена покри земята, духна на водите и ги окова в ледове. Мина се ден-два, земята заспа. Есента се скри под снежния покрив на Зимата.

Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците по къщите. Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от мощни коне, звънчета радостно звънят. Върви по горите, чука по дърветата, кичи ги със скреж и пее ария със своята остаряла Виелица – такава ария, че който я чуе, тръпки го побиват.

Цели три месеца той се разхожда по земята. От писания, от път и от напреднала възраст най-сетне се умори. Дядо Мраз задряма в гората под къдравата ела и засънува сън: вижда той, че иде към него внучката му Пролетта, цяла в зелено, цяла в цветя, на главата й корона от слънчеви лъчи. Тя се смее високо, радостно и радостно й дават отговор шумливите ручеи из горите и радостните песни на прелетните птици. Дядо Мраз се усмихва в съня си на своята внучка, усмихва се и тя. Старият се просълзи, а тя тихо-тихо му пошепна през вейките на елата:

– Е, мой благи дядо, нали ме видя – стига толкоз. Сега си иди довиждане в твоето ледено царство. Ти и аз, и Лятото, и Есента тук гостуваме подред. Сега е моят ред! Добър път, благи дядо!

И Пролетта с китка от нова трева, кокиче и пъпки потегли безшумно по гори и долини, облече дърветата с младите листа. Невидими чучулижки, изгубени в небето, дружно с топлите слънчеви лъчи пращаха на земята чудни песни.

И единствено звездите и луната виждаха нощем от високото небе по какъв начин дядо Мраз безшумно пътуваше към своето студено царство, изпращан от боязливите кокичета. Дядо Мраз се прощаваше с тях, като ги обливаше с ледените си сълзи, и заминаваше там, дето му се радваха всеки път белите мечки и огромните китове.

Старецът не можа да види топлото Лято. Той в никакъв случай не го е виждал. Само е слушал за него от Есента и малко нещо за него бе му загатнала Пролетта. Есента му бе разправяла за златните житни класове, за алените ябълки, за сладките круши, за сочното грозде, а Пролетта — за ясните светкавици, за гърма, за горещото слънце, за тежките марани. Но от тия разкази дядо Мраз нищо не разбираше.

– Това са детски приказки и юношески фантазии – казваше той.

1910 година

Картина: Wikiwand