Подарък за 8 март, сълзи в очите на дядо и въпрос: В чий джоб влизат едни пари?
Една история, разказана от здравен служащ в Смолян, разсъни у нас спорни усеща. Хем се възхитихме на дамата в бяла престилка за проявената човещина, хем ни стана тъжно за един възрастен човек, чиято орис го е отвела в старешки дом, хем се прокрадна подозрението: държавните домове за остарели хора крадат ли нашите баби и дядовци?...
Ето трогателния роман на Сийка Кюлханова, оповестен в обществените мрежи:
" Преди няколко дни в очната клиника, в която работя, пристигна на обзор един възрастен човек, очевидно добре облечен и подреден. Когато му споделих, че би трябвало да заплати 1 лева потребителска такса за пенсионер, той през сълзи ми отговори, че в дома за възрастни хора, в който живее, му взимат цялата пенсия и не му дават нито един лев да има в себе си.
След прегледа му подарих капките за очи, които му изписа докторът, и също по този начин му дадох 10 лева, с цел да има някакви пари в себе си. Той ги одобри, макар че му беше ужасно неловко.
Два дни по-късно беше 8 март, аз бях на работа от по-късно денем, от сътрудниците ми разбрах, че е пристигнал един възрастен човек, седнал и просто чакал. Чакал много време и си тръгнал, без да каже нищо. Днес, 9 март, рано сутринта пристигна същият човек при мен и ми сервира тези шоколади като подарък за деня на дамата. Благодарен за дребния жест, който съм направила за него. Видимо благополучен и доста удовлетворен от това, че очите му се усъвършенстват от капките. Отново ми благодари неведнъж, най-после си потегли с думите “никой не е правил такова нещо за мен! ”
След направената от мен инспекция открих, че в държавните домове за остарели хора би трябвало да им се взима 70% от пенсията за прехрана, а останалите 30% да им се дават за персонални разноски, да но не. Къде отиват останалите 30%? В кой джоб влизат и оставят толкоз хора с нито една стотинка? Хора работили цялостен живот за страната си...
А това за мен беше най-хубавият подарък, който съм получавала в миналото! "
От описа на дамата не излиза наяве за кой тъкмо дом за остарели хора става дума. Но преди години Агенцията за обществено подкрепяне беше открила не един или два случая, в които се удържаше повече от регламентираното, което ощетява ползвателите на услугата. По закон, с цел да бъдат настанени в старешки дом, бабите и дядовците би трябвало да се разделят с 70% от пенсията си. Същата е таксата и за възрастните с физически или сетивни увреждания, до момента в който за тези с душевен и умствени проблеми таксата съставлява 80 на 100 от пенсията им. Остатъка възрастните би трябвало да харчат за каквото решат.
В същото време таксата в старческите домове може да надвишава 70 % от пенсията на човек и той да дължи действителните разноски за прехрана, единствено в случай че има спестявания или скъпи бумаги над 500 лв., в случай че е продавал парцел през последните пет години или в случай че има контракт за даване на благосъстоятелност против прехрана или гледане.
Какъв е казусът тук, ще се опитаме да разберем.
Ето трогателния роман на Сийка Кюлханова, оповестен в обществените мрежи:
" Преди няколко дни в очната клиника, в която работя, пристигна на обзор един възрастен човек, очевидно добре облечен и подреден. Когато му споделих, че би трябвало да заплати 1 лева потребителска такса за пенсионер, той през сълзи ми отговори, че в дома за възрастни хора, в който живее, му взимат цялата пенсия и не му дават нито един лев да има в себе си.
След прегледа му подарих капките за очи, които му изписа докторът, и също по този начин му дадох 10 лева, с цел да има някакви пари в себе си. Той ги одобри, макар че му беше ужасно неловко.
Два дни по-късно беше 8 март, аз бях на работа от по-късно денем, от сътрудниците ми разбрах, че е пристигнал един възрастен човек, седнал и просто чакал. Чакал много време и си тръгнал, без да каже нищо. Днес, 9 март, рано сутринта пристигна същият човек при мен и ми сервира тези шоколади като подарък за деня на дамата. Благодарен за дребния жест, който съм направила за него. Видимо благополучен и доста удовлетворен от това, че очите му се усъвършенстват от капките. Отново ми благодари неведнъж, най-после си потегли с думите “никой не е правил такова нещо за мен! ”
След направената от мен инспекция открих, че в държавните домове за остарели хора би трябвало да им се взима 70% от пенсията за прехрана, а останалите 30% да им се дават за персонални разноски, да но не. Къде отиват останалите 30%? В кой джоб влизат и оставят толкоз хора с нито една стотинка? Хора работили цялостен живот за страната си...
А това за мен беше най-хубавият подарък, който съм получавала в миналото! "
От описа на дамата не излиза наяве за кой тъкмо дом за остарели хора става дума. Но преди години Агенцията за обществено подкрепяне беше открила не един или два случая, в които се удържаше повече от регламентираното, което ощетява ползвателите на услугата. По закон, с цел да бъдат настанени в старешки дом, бабите и дядовците би трябвало да се разделят с 70% от пенсията си. Същата е таксата и за възрастните с физически или сетивни увреждания, до момента в който за тези с душевен и умствени проблеми таксата съставлява 80 на 100 от пенсията им. Остатъка възрастните би трябвало да харчат за каквото решат.
В същото време таксата в старческите домове може да надвишава 70 % от пенсията на човек и той да дължи действителните разноски за прехрана, единствено в случай че има спестявания или скъпи бумаги над 500 лв., в случай че е продавал парцел през последните пет години или в случай че има контракт за даване на благосъстоятелност против прехрана или гледане.
Какъв е казусът тук, ще се опитаме да разберем.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ