Една идея не мина през комисията по обрана между двете

Една концепция не мина през комисията по обрана сред двете четения на актуализацията на бюджета за 2021-ва. Да се сложи мощно ограничаване за разноски за артикули и услуги по българската защита към страни отвън НАТО и Европейски Съюз. А изключение да се прави за поправки в Украйна и Грузия. На фона на това, че огромна част от техниката е отпреди демокрацията допустимо ли е това. Добромир Видев продължава по тематиката.  
 Според дългогодишния боен специалист Велизар Шаламанов повода за предлагането му е била да се понижи корупционния напън. Депутатът от „ Демократична България “ изяснява, че този риск става изключително висок в края на годината, когато стартират да се вършат рамкови контракти и „ ин хаус “ възлагания. 

 „ Средства, които не са усвоени са предпочитани за армията задания в същина се разпиляват по второстепенни цели за придобиване на артикули услуги и на второ място - постоянно тези артикули услуги и се получават от страни, отвън НАТО и Европейския съюз. Което в допълнение е риск за оперативната съгласуемост и за сигурността на нашите системи. Така че тези две оферти не са свързани с харчене на пари, а са свързани с успеваемост на разноските, ориентирани към главните цели - придобиване на нови оперативно-съвместими качества, дълбока интеграция на България в НАТО и Европейската защита, понижаване на риска нецелесъобразни и неефективни разноски посредством рамкови контракти и ограничение на зависимостта от страни, отвън НАТО и Европейския съюз. Имаме образци “.  

Само през последните години страната ни ремонтира 8 самолета СУ-25 в Беларус за към 85 милиона лв.. В ТЕРЕМ за пет милиона лв. са ремонтирани танкове Т-72. С присъединяване на страна, която не е член на Европейски Съюз и НАТО. А данни демонстрираха, че сред 2006-2020-та година поддръжката на МиГ- 29 от Русия е на стойност 275 млн. лв. без Данък добавена стойност.  

„ През идващите години действителността е такава, че ще се наложи да продължим да разчитаме на една основна част от наличните оръжейни системи, създадени в Съветския съюз или по лиценз на страни от някогашния Съветски съюз “, заключи преди месец и сегашният длъжностен министър на защитата Георги Панайотов. Без да уточни други разновидности за ремонт.  

„ Дали можем да се оправим със руската техника, без присъединяване на Русия и Беларус, е въпрос, който съгласно мен има отговор и отговорът е тясно съдействие с Украйна, Полша и другите страни от Източна Европа “, предложи Велизар Шаламанов в този момент.

През 2015-та тогавашният боен министър Николай Ненчев подписа с Полша контракт за ремонт на мотори на МиГ-29. Срещу Ненчев стартира правосъдно дело, беше оправадан. В идващите 6 години обаче никой негов правоприемник не повтори опита. Не тъй като се опасява, че ще бъде измамен под отговорност. А тъй като Русия заплашила поляците, че ще им лишават лиценза. По времето на моя предходник, Ненчев, поляците бяха дали отговор, че повече не мога да вършат поправки на Миг-29, тъй като руснаците ще им вземат лиценза за ремонт. Тоест, тази опция отпада. Грузия в никакъв случай не е съществувала като опция. Защото там военните предприятия, които, те са свързани с ремонтите на СУ-25, още далечната 2008-ма година първо са унищожени от войната сред Русия и Грузия. И второ и руснаците са им лишили и на тях лицензите. Тоест и това не може да се случи. Украйна не може да ремонтира нито СУ-25, нито Миг-29. Беларус може, само че Украйна не може. Имаме образци и с други източноевропейски страни – членки на НАТО и на Европейски Съюз. Чехите нямат лиценз. Но чехите употребяват лиценза на съветската компания, която е производител на Миг-29. Поляците работят с Беларус. Ние също направихме ремонтите на нашите самолети Су-25 в Беларус. И не виждам каква е логиката на сходно предложение. След като ние от Западна Европа, т.е. от така наречен западна техника имаме няколко транспортни хеликоптера и няколко транспортни самолета.   Като изключите „ Спартан “ –ите и „ Кугър “-ите, това значи, че нищо в българската войска не би трябвало да се ремонтира. Тука има една глупава политика и нищо повече. Задавам си елементарния въпрос. Защо в България има хора, които се пробват да се вършат на по-големи католици от папата. Тоест на по –големи русофоби от Джо Байдън, добави Красимир Каракачанов.

Той прави оценка позитивно позицията на комисията по защита, която сред двете четения на актуализацията на бюджета за 21-ва година, не позволи да мине предлагането за ограничаване на разноските за артикули и услуги по българската защита към страни отвън НАТО и Европейски Съюз.  

" Най-вероятно се е намерил здрав разсъдък, тъй като това е неуместно политиканстване. Буквално закононарушение. Това значи за унищожиш армията на Република България. Означава – изхвърлете три четвърти от българското въоръжение. Дайте им една сопа и армията да си играе на бойци, тъй като тя няма да има оръжие. Ако идващият Парламент е като последните два, всяко едно безумство е допустимо ".

 

Членовете на комисията по защита и в този парламент имаха и различен мотив да спрат това предложение. Депутатът на Има Такъв Народ и някогашен заместник-военен представител на България в НАТО Александър Александров изясни, че: 

" Всичко е обвързвано с процесите на рационализация и превъоръжаване на българската войска. Постепенно този въпрос ще отпадне. Но ние имаме техника, която сега до 2028-ма – 29-та година, в авиацията на първо място и други - зенитно-ракетни комплекси, противовъздушната защита които просто няма къде на друго място. При настоящето положение на въоръжените сили и нуждата от поддържане на избрани типове въоръжение и бойна техника, доста е значимо възстановителните поправки да бъдат там, където са главните производители, лицензираните ".  

За да не „ падат самолети “, както обясниха други депутати, определяйки тематиката за ремонта на техниката като „ доста деликатна “. Наскоро имаше случай с паднал в Черно море изтребител. Но неокончателният отчет отхвърли версията за отвод на техниката. Извън това, тематиката за прекратяването на зависимостта от Русия при ремонта на техника сигурно ще влезе в политическите диспути преди изборите. Велизар Шаламанов остава оптимист, че концепцията му за мораториум ще мине. Рано или късно.  

" Аз мисля, че поддръжници за ускорена евроатлантическа рационализация на армията има във всички партии. И най-много в българското общество. А в този момент в тази актуализация не мина, само че е доста окуражаващо, че това към този момент е в дневния ред на Народното събрание. Този спор към този момент е почнал, ще продължи в хода на предизборната акция. И ще откри отражение в приемането на бюджета за 22-ра година. Предизборната акция е доста значимо време за политически спор и за реализиране на единодушие в обществото. Аз съм безусловно убеден, че българското общество желае мощна войска, съвременна войска, интегрирана в НАТО и Европейската защита. И изключване на зависимостта от страни, които са отвън НАТО и Европейския съюз ".  

Засега процесът на модернизацията на армията ще върви редом с ремонтите на остарялата техника. Независимо къде ще бъде правено това. За да може даже и с „ лимитираните си запаси, армията да извършва конституционните си отговорности “, като е посочено в Доклада за положението на защитата и за 2020-та година. На политиците този отчет се стори оптимистичен. И разкритикуваха създателите му. Военните не считат, че той е оптимистичен. Началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов напомни преди дни, че всичко се трансформира, всичко се приспособява по отношение на изискванията. И от политиците зависи по какъв начин: 

" Тъй като ние, в случай че ние не поддържаме тази техника, не изпълняваме конституционните си отговорности. И тука към този момент въпросът излиза отвън рамките на българската войска, началника на защитата, Министерството на защитата. Трябва да се вземе решение. Да, в система на групов механизъм сме, има механизми, което избрани неща могат да бъдат сменени. Но, без да се съгласим на някакви ограничавания, на някакъв интервал, в който да се вземе решение, че да ще се превъоръжаваме. В избран интервал някои задания могат да отпаднат, могат да бъдат делегирани, могат да бъдат преформулирани. Според мен това би трябвало да бъде бъдещето на диалога за защита. Тъй като дали са 30, дали са 20 милиарда, дали остават осем приоритизирания, резултат няма да има, уважаеми господа народни представители ".

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.