Една година измина от онези седмици, в които линейките не

Една година измина от тези седмици, в които колите за спешна помощ не спираха да препускат с включени сирени из италианския град Бергамо. Мнозина тогава даже не съумяха да се сбогуват с околните си, умряли от COVID-19 - като 32-годишния Стефано Фуско, чийто дядо е бил измежду първите жертви на заболяването в района. Днес в Бергамо като че ли нищо към този момент не припомня за това трагично време. Хората още веднъж се разхождат на открито, седят дружно в кафенетата и заведенията за хранене, учебните заведения и магазините са отворени. Този път градът остана значително пощаден от втората вълна на пандемията.

Естествен имунитет?

Преди година епицентър на пандемията беше локалната болница. Днес е друго: броят на пациентите и на умрелите е в това време 10 пъти по-нисък. Ръководителят на незабавното поделение доктор Лука Лорини допуска, че хората в Бергамо в това време са придобили някакъв тип натурален имунитет. „ Много от хората, които през март предходната година имаха антитела в кръвта си, бяха тествани наново пред декември. Оказа се, че и осем месеца по-късно към момента имат антитела. От тези хора съвсем никой не се е заразил наново “, изяснява лекарят и прибавя: „ За това няма друго допустимо здравно пояснение “.

След първата вълна на пандемията управляващите започнаха всеобщо да взимат кръвни проби за разбор. От тях стана ясно, че при над 40% от всички тествани има съществуване на антитела. И в действителност: до момента в който други места бяха съществено обхванати от втората епидемиологична вълна, в Бергамо се заразиха доста по-малко хора. Това вероятно може да се преглежда като белег за непълен стаден имунитет. Но не е изрично потвърдено.

Карло Терсалви, медицински шеф на здравната работа в Бергамо, следи този феномен с огромна доза нерешителност: „ Не бихме могли сигурно да кажем, че към този момент сме построили стаден имунитет. Но пък виждаме, че втората вълна при нас беше доста по-слаба, в сравнение с в други провинции. Сега обаче би трябвало да внимаваме за разпространяването на разновидностите, тъй като те биха могли радикално да трансформират обстановката тук. Освен това никой не знае за какъв интервал от време антителата защищават от повторна зараза “, споделя той. Хората в Бергамо се безпокоят и от различен проблем: както на всички места в Италия, и тук бедността набъбна съществено. Дотук над половин милион италианци са изгубили работата си, а се допуска, че към армията на безработните ще се прибавят най-малко още толкоз. Особено мощно наранени, съгласно „ Каритас “, са фамилиите с деца, дамите и младежите. В кухните за небогати в Бергамо едно време се хранеха най-вече бежанци, а в този момент там идват и доста от локалните хора - съвсем двойно повече, в сравнение с преди пандемията. За мнозина от тях топлият обяд в кухнята за небогати е единствената същинска храна за деня.

" Ние упрекваме "

Сред хората в Бергамо царува неодобрение. Мнозина считат, че дейностите на управляващите не са били съответни. След гибелта на дядо си Стефано Фуско основаваорганизацията „ Noi denunceremo “ - „ Ние упрекваме “. Хиляди хора се причислиха в това време към нея. Всички те са уверени, че локдаунът в Бергамо през предходната година е бил разгласен прекомерно късно. Докато в други обитаеми места от дълго време са били въведени строги ограничавания, в Бергамо животът си продължавал най-нормално. Общо 250 тъжби против дейностите на управляващите са подадени в прокуратурата. „ Изпитваме яд, само че това е яд, който желаеме да превърнем в нещо градивно “, споделя Стефано и добавя: „ Надеждата ни е, че това, което видяхме и преживяхме, в никакъв случай повече няма да се случи “.

Автор: Иланит Шпинер