Екатерина Ненчева – кокичето на българската поезия
Една деликатна и красива млада жена, постоянно облечена в черно. Приета като своя в кръга „ Мисъл “. Запознала Дора Габе с Яворов (с предизвестието: „ Пази се от него “). Публикувала стихове във всички литературни списания. Влюбена брачна половинка и щастлива майка. Неиздавана половин век по време на социализма. Всичко това е тя – Екатерина Ненчева – първата поетеса в новата българска литература.
Екатерина Ненчева е родена на 1 май 1885 година в град Троян. Баща й Димитър Ненчев Ханчев (поетът Веселин Ханчев е роднина на Екатерина) е от остарял хайдушки жанр, самичък участник в македонското придвижване, Руско-турската и Сръбско-българската война, човек с разтревожен дух, който умира при неизяснени условия когато Екатерина е едвам 17-годишна. Две години по-късно, наНа фона на патриархалния морал по това време, смелостта на една жена да приказва намерено за възприятията и трепетите на душата си е извънредно и самоуверено. годишнината от гибелта на татко й, се самоубива по-малкият й брат Страшимир. Семейството на Екатерина Ненчева остава безусловно на улицата, без никакви средства за битие. Тези страшни събития, по този начин близо едно до друго, бележат вечно живота и творчеството на сензитивната Екатерина. Смъртта става съществена тематика в бъдещото й творчество, а черното – единствения цвят, в който се облича до края на живота си. Наричали я „ Мадоната в черно “.
Екатерина Ненчева учи в Американския лицей в Ловеч, по-късно в Първа девическа гимназия в София и се записва да учи философия в университета. По това време стартира да разгласява първите си стихове в списание „ Летописи “ под псевдонима Велерина:
Един твой взор нявга ме правеше честитаС една за тебе мисълДуша ми бе пропитаИ ето те пред менеТъй както те желаяНо дали те обичамсамичка веч не зная…
На фона на патриархалния морал по това време, смелостта на една жена да приказва намерено за възприятията и трепетите на душата си е извънредно и самоуверено. Екатерина Ненчева е поканена от лекар Кръстев – неин учител в университета – да се причисли към кръга „ Мисъл “, тя участва на техните сбирки, дружи с Яворов и Славейков, а през 1905 година разгласява в списанието цели поетични цикли.
Унила есен безшумно стъпва в долинатаПолето смутено мълчиСмутено милва слънцето цветятаСъс сетни ледени лъчи…
Нейна съквартирантка и близка другарка е Дора Габе, която Екатерина предизвиква да написа, редактира стиховете й и ги дава на своя другар Яворов за мнение. Влюбена в своя състудент Иван Харизанов – нейн предстоящ брачен партньор – тя не се поколебава да му посвети първата си стихосбирка „ Снежинки “, колкото и скандално да е това. Тя първа се осмелява да приказва като жена, която обича, а не просто като муза и обичана, каквито са всички облици в поезията дотогава.
През 1909 година се омъжва за Харизанов, кумове са Дора Габе и Боян Пенев. Екатерина става учителка и дружно със брачна половинка си – арбитър и прокурор - обикаля страната. Младото семейство се усеща в изолираност в провинцията и страда по приятелите си в София. Екатерина Ненчева се посвещава напълно на децата си, които обожава, и съвсем стопира да написа. През 1918 година дребната й щерка се разболява от инфлуенца и след дълготрайно лекуване оздравява, само че самата Екатерина е инфектирана и, изтощена от терзания и грижи, се разболява от туберкулоза. Последните месеци от живота й са мъчителни и тя още веднъж се връща към поезията. Сестра й споделя за сърцераздирателната сцена, когато води невръстните деца на Екатерина в болничното заведение, само че не ги пускат вътре, с цел да не се заразят от майка си и я гледат през решетките.
Мен майка с клетва ме роди:Да съм до край игра на стихии,И знай – уви, едната смъртНа тъгите ми край ще тури.
Екатерина Ненчева умира, ненавършила тридесет и пет години, и оставя след себе си единствено една стихосбирка. По време на социализма творчеството й е отречено и забравено, тъй като му липсват „ обществени претекстове “, а тематиките са прекомерно мрачни. Остава споменът за нея, първата жена, осмелила се да извиси своя глас в българската лирика, свенливо и изтънчено. Като кокиче.
Екатерина Ненчева е родена на 1 май 1885 година в град Троян. Баща й Димитър Ненчев Ханчев (поетът Веселин Ханчев е роднина на Екатерина) е от остарял хайдушки жанр, самичък участник в македонското придвижване, Руско-турската и Сръбско-българската война, човек с разтревожен дух, който умира при неизяснени условия когато Екатерина е едвам 17-годишна. Две години по-късно, наНа фона на патриархалния морал по това време, смелостта на една жена да приказва намерено за възприятията и трепетите на душата си е извънредно и самоуверено. годишнината от гибелта на татко й, се самоубива по-малкият й брат Страшимир. Семейството на Екатерина Ненчева остава безусловно на улицата, без никакви средства за битие. Тези страшни събития, по този начин близо едно до друго, бележат вечно живота и творчеството на сензитивната Екатерина. Смъртта става съществена тематика в бъдещото й творчество, а черното – единствения цвят, в който се облича до края на живота си. Наричали я „ Мадоната в черно “.
Екатерина Ненчева учи в Американския лицей в Ловеч, по-късно в Първа девическа гимназия в София и се записва да учи философия в университета. По това време стартира да разгласява първите си стихове в списание „ Летописи “ под псевдонима Велерина:
Един твой взор нявга ме правеше честитаС една за тебе мисълДуша ми бе пропитаИ ето те пред менеТъй както те желаяНо дали те обичамсамичка веч не зная…
На фона на патриархалния морал по това време, смелостта на една жена да приказва намерено за възприятията и трепетите на душата си е извънредно и самоуверено. Екатерина Ненчева е поканена от лекар Кръстев – неин учител в университета – да се причисли към кръга „ Мисъл “, тя участва на техните сбирки, дружи с Яворов и Славейков, а през 1905 година разгласява в списанието цели поетични цикли.
Унила есен безшумно стъпва в долинатаПолето смутено мълчиСмутено милва слънцето цветятаСъс сетни ледени лъчи…
Нейна съквартирантка и близка другарка е Дора Габе, която Екатерина предизвиква да написа, редактира стиховете й и ги дава на своя другар Яворов за мнение. Влюбена в своя състудент Иван Харизанов – нейн предстоящ брачен партньор – тя не се поколебава да му посвети първата си стихосбирка „ Снежинки “, колкото и скандално да е това. Тя първа се осмелява да приказва като жена, която обича, а не просто като муза и обичана, каквито са всички облици в поезията дотогава.
През 1909 година се омъжва за Харизанов, кумове са Дора Габе и Боян Пенев. Екатерина става учителка и дружно със брачна половинка си – арбитър и прокурор - обикаля страната. Младото семейство се усеща в изолираност в провинцията и страда по приятелите си в София. Екатерина Ненчева се посвещава напълно на децата си, които обожава, и съвсем стопира да написа. През 1918 година дребната й щерка се разболява от инфлуенца и след дълготрайно лекуване оздравява, само че самата Екатерина е инфектирана и, изтощена от терзания и грижи, се разболява от туберкулоза. Последните месеци от живота й са мъчителни и тя още веднъж се връща към поезията. Сестра й споделя за сърцераздирателната сцена, когато води невръстните деца на Екатерина в болничното заведение, само че не ги пускат вътре, с цел да не се заразят от майка си и я гледат през решетките.
Мен майка с клетва ме роди:Да съм до край игра на стихии,И знай – уви, едната смъртНа тъгите ми край ще тури.
Екатерина Ненчева умира, ненавършила тридесет и пет години, и оставя след себе си единствено една стихосбирка. По време на социализма творчеството й е отречено и забравено, тъй като му липсват „ обществени претекстове “, а тематиките са прекомерно мрачни. Остава споменът за нея, първата жена, осмелила се да извиси своя глас в българската лирика, свенливо и изтънчено. Като кокиче.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ