Единственото, което един човек не може да победи, това е

Единственото, което един човек не може да победи, това е времето! То побеждава всеки, без значение какъв брой сте положителни, какви спортни достижения имате, каква кариера сте постигнали и какъв брой тъкмо е цифрата в банковата ви сметка. Няма смисъл да се пробвате, само че пък имате правото да се борите до последно. Това прави огромната разлика сред хората, изборът да се продължи напред, да се приспособява и да не приема негативни отговори или просто да кара самоуверено напред и да се бори.

Това е главната разлика, без значение дали ви харесва или не. Преди повече от век, един човек го потвърждава, обратно на всички критици, обратно на времето и против всички упования. Личности като тази би трябвало да имат монументи, би трябвало да бъдат героите на елементарния ден и да се възпяват. Точно затова и спортът е толкоз обичан – той дава еднакъв късмет, тук парите не играят толкоз огромна роля, колкото си мислите.

Искаме да ви срещнем с Густаф Хакансон. Това е човек, който не желае да одобри отхвърли, не желае да се съобщи и прави възторг през далечната 1951 година Не пропускайте да я разказвате на децата, внуците и всички, които имат потребност от ентусиазъм, тъй като 66-годишният Густаф заслужава голямо внимание и почести.

През далечната 1951 година Густаф взема решение, че желае да взе участие във вело съревнование от 1600 километра. Единственият проблем е, че малко на брой знаят неговата история. Густаф е човек, който има изключително мощен дебелоглав. На множеството фотоси в последните години е с дълга бяла брада, само че не тъй като я харесва, а тъй като неговият бръснар умира и той не желае да го сменя с различен. Густав се трансформира в легенда с този опит – да измине 1600 километра на напреднала възраст, прочее той е най-старият играч във въпросната конкуренция.

Истината е, че публично даже не взе участие, тъй като отива на надпреварата и съдиите му споделят, че е прекомерно остарял. Никой не желае да поеме отговорност, а и никой няма доверие, че може да издържи на темпото на останалите 50 участника. В оня миг има тъкмо толкоз мераклии за огромното съревнование. Всички са на половината на годините на Густав, само че за него, възрастта е просто цифра.

Никой даже не знае, че Густав е минал съвсем 800 километра, с цел да пристигна до стартовата позиция, употребявайки своето остаряло колело. На него има калници, фар и багажник, който ще помогне за преместването на багажа.

В деня на надпреварата, Густав си поставя номер „ 0 “ и по-късно чака към 20 секунди, с цел да може всички състезатели да се включат в надпреварата. Твърди се, че желязното старче е желало да се маркира като участник, защото останалите съдии в другите градове няма да знаят, дали в действителност е регистриран или не.

След 5 дни, 5 часа и към 1600 километра по-късно, публиката се е наредила, с цел да види спечелилият в надпреварата. Всички чакат на последния завой. Никой не е очаквал, че ще види Густав на своя остарял бегач да се движи самоуверено напред и да удостоверява предстоящото – възрастта е просто цифра. Всички носят храна и вода, подготвени са да оказват помощ за завършването, само че никой не е очаквал тъкмо този играч.

Гладиаторът на десетилетията се движи умерено нагоре, задвижващ своя ръждясал остарял велосипед със спукана гума, само че не се отхвърля от концепцията. Тук идва и още по-жестоката изненада – старчето е изпреварило всички с съвсем през целия ден. Опитайте се да си визиите това, Густав на 66 години бие всички участници с 24 часа в едно от най-дългите надпревари в Швеция. Представете си това и ще допълним историята с дребна машинация. Густав прави една сериозна машинация, нарушавайки едно предписание, единствено едно предписание. Той отхвърля да спи, до момента в който неговите съперници са принудени да завършват деня и да финишират.

Това им дава правото да стартират със свежи сили и да продължат напред. Густав прави нещо друго, всяка вечер почива по един час и по-късно потегля още веднъж в среднощ, с цел да не изостава. Следователно печели по 15-20 километра на всяко денонощие, а след първите близо 500 километра има разлика от близо 32 километра с останалите. Не знаем от каква стомана е излят този човек, само че се пробвайте да си визиите силата и волята на 66-годишен човек, който към този момент е пропътувал съвсем двойно от дистанцията на надпреварата, в което останалите състезатели вземат участие.

Друг проблем е, че публиката се радва на ината на стареца, само че мнозина чакат, че в един миг просто ще падне от колелото и ще почине на място – шведите познават тайната на мотивацията до съвършенство.

Въпреки отрицателните упования, състезателят прави чудото и в един миг историята стартира да придобива нова светлина, аудиторията не просто го обича, тя го обожава, на всички места има колекция, която чака този спортист да спре и да се поддържа. С всеки идващ километър, ветеранът стартира да написа своята история.

След 3 дни и 5 часа сън (общо), той води останалите с повече от 200 километра. Тъй като дистанцията в действителност е огромно, полицията потегля след него и желае да го спре, с цел да направи здравно проучване и да се увери, че е в положително здраве. Какво прави Густав? Смее се и продължава да кара.

С към 600-700 метра от края на надпреварата, Густав стопира. Стоманеният дядо, както го назовават всички, не е изтощен, няма крампи и действително не страда от нищо, просто е спукал гума, първата и единствена за жестокото съревнование, което изминава. Въпреки минуса, той взема решение да продължи по капла и по този начин в 2 часа и 15 минути на 7 юли през 1951 година финишира.

Въпреки обстоятелството, че не може да получи премия, защото е всекидневен играч, Густав получава алегорична премия, той е толкоз впечатляващ, че кралят на Швеция го кани в двореца, където получава спомагателни почести. Истината е, че съумява да открадне шоуто от цялото съревнование и най-вероятно през днешния ден никой не помни кой е спечелил огромната конкуренция.

Най-голямата премия е, че старчето демонстрира на всички, че няма да се съобщи, неговото време ще продължава самоуверено напред и ще разрешава на всички да продължат да се радват на триумфа му. Истината е, че стоманеният дядо ще продължи да кара своя велосипед до 1987 година До последният си ден, Густав не слиза от колелото, въпреки и да е на 102 години. Когато напуща този свят, той е оставил една от най-хубавите митове в историята на този спорт. Ще ви оставим с това, в случай че смятате, че велосипедът не е потребен за здравето, тогава си спомнете Густав и неговият нечовечен дебелоглав!