Само съд казва кои договори са нищожни и унищожаеми
Единствено съд ли може да анулира един контракт, в случай че той е незабележим, откакто правилото е, че такива съглашения въобще не пораждат дейности? Какво прави един контракт нереален?
О.Е., София
В Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) има специфичен раздел, отдаден на недействителността на договорите. Това е и основата на разпоредбите, свързани с това кои контракти са унищожаеми, кои оскъдни, по кое време и кой дефинира дали би трябвало или не да бъде анулиран или пък задействан съответният контракт.
Като цяло оскъдни са договорите, които са наранени от най-тежък недостатък, те не пораждат дейности, могат постоянно да бъдат оспорени, било то с иск или несъгласие. Унищожаеми са споразуменията, за които законът категорично показва казуса. Те пораждат правни последствия, само че те могат да бъдат анулирани. За унищожаемите контракти обаче има специфични периоди, в които те могат да бъдат оспорени. След приключването им договорите не могат да бъдат оспорени на това съображение.
Според член 26 от Закон за задълженията и договорите оскъдни са договорите, които опонират на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват положителните нрави, в това число и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат неосъществим предмет, договорите, при които липсва единодушие, предписана от закона форма, съображение, както и привидните контракти. Основанието се допуска до доказване на противното, разпорежда още законът.
Закон за задълженията и договорите дефинира за унищожаеми договорите, подписани от недееспособни или от техен представител без съблюдаване на условията, открити за тях, както и договорите, подписани при неточност, машинация, заплашване или последна потребност.
В закона следват някои избрания и разяснения. Така да вземем за пример неточност в предмета е съображение за заличаване на контракта, когато се отнася до основни качества на същия. Грешка в лицето е съображение за заличаване, когато договорът е подписан предвид на личността. Например тъкмо този художник да нарисува картина или пък тъкмо този монтьор да ви поправи колата.
Грешка, която се отнася единствено до пресмятането обаче, не е съображение за заличаване, а предстои на коригиране.
Специално при тези хипотези страната, която желае заличаването, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които са ѝ породени от сключването на заличавания контракт, в случай че не потвърди, че няма виновност за изпадането си в неточност или че другата страна е знаела за грешката.
Измамата пък е основание за заличаване на контракта, когато едната страна е била подведена от другата да го подписа посредством съзнателно въвеждане в подвеждане. Когато измамата изхожда от трето лице, излъганата страна може да желае заличаването на контракта единствено в случай че при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.
Заплашването е съображение за заличаване на контракта, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да подписа контракта посредством възбуждане на състоятелен боязън. Унищожаем е и договорът, подписан от дееспособно лице, в случай че то при сключването му не е могло да схваща или да управлява дейностите си.
Унищожение може да желае единствено страната, в чийто интерес законът позволява унищожаемостта. Правото се погасява с тригодишна отминалост. Давността стартира да тече от деня, в който лицето е навършило пълноправие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на контракта.
Унищожаем е и договорът, подписан заради последна потребност при очевидно неизгодни условия. Тук отминалостта е една година от подписване на контракта.
Когато договорът бъде приет за незабележим или бъде погубен, всяка от страните би трябвало да върне на другата страна всичко, което е получила от него.
О.Е., София
В Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) има специфичен раздел, отдаден на недействителността на договорите. Това е и основата на разпоредбите, свързани с това кои контракти са унищожаеми, кои оскъдни, по кое време и кой дефинира дали би трябвало или не да бъде анулиран или пък задействан съответният контракт.
Като цяло оскъдни са договорите, които са наранени от най-тежък недостатък, те не пораждат дейности, могат постоянно да бъдат оспорени, било то с иск или несъгласие. Унищожаеми са споразуменията, за които законът категорично показва казуса. Те пораждат правни последствия, само че те могат да бъдат анулирани. За унищожаемите контракти обаче има специфични периоди, в които те могат да бъдат оспорени. След приключването им договорите не могат да бъдат оспорени на това съображение.
Според член 26 от Закон за задълженията и договорите оскъдни са договорите, които опонират на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват положителните нрави, в това число и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат неосъществим предмет, договорите, при които липсва единодушие, предписана от закона форма, съображение, както и привидните контракти. Основанието се допуска до доказване на противното, разпорежда още законът.
Закон за задълженията и договорите дефинира за унищожаеми договорите, подписани от недееспособни или от техен представител без съблюдаване на условията, открити за тях, както и договорите, подписани при неточност, машинация, заплашване или последна потребност.
В закона следват някои избрания и разяснения. Така да вземем за пример неточност в предмета е съображение за заличаване на контракта, когато се отнася до основни качества на същия. Грешка в лицето е съображение за заличаване, когато договорът е подписан предвид на личността. Например тъкмо този художник да нарисува картина или пък тъкмо този монтьор да ви поправи колата.
Грешка, която се отнася единствено до пресмятането обаче, не е съображение за заличаване, а предстои на коригиране.
Специално при тези хипотези страната, която желае заличаването, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които са ѝ породени от сключването на заличавания контракт, в случай че не потвърди, че няма виновност за изпадането си в неточност или че другата страна е знаела за грешката.
Измамата пък е основание за заличаване на контракта, когато едната страна е била подведена от другата да го подписа посредством съзнателно въвеждане в подвеждане. Когато измамата изхожда от трето лице, излъганата страна може да желае заличаването на контракта единствено в случай че при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.
Заплашването е съображение за заличаване на контракта, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да подписа контракта посредством възбуждане на състоятелен боязън. Унищожаем е и договорът, подписан от дееспособно лице, в случай че то при сключването му не е могло да схваща или да управлява дейностите си.
Унищожение може да желае единствено страната, в чийто интерес законът позволява унищожаемостта. Правото се погасява с тригодишна отминалост. Давността стартира да тече от деня, в който лицето е навършило пълноправие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на контракта.
Унищожаем е и договорът, подписан заради последна потребност при очевидно неизгодни условия. Тук отминалостта е една година от подписване на контракта.
Когато договорът бъде приет за незабележим или бъде погубен, всяка от страните би трябвало да върне на другата страна всичко, което е получила от него.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ