Парламентът окончателно закри дружеството за държавни бензиностанции
Единодушно със 190 гласа “за ” Народното събрание гласоподава на второ четене да бъде закрито държавното сдружение „ Държавна петролна компания ”. Приетите текстове са написани в Закона за държавните запаси и военновременните ресурси.
Идеята за разкриване на сдружението се появи през 2020 година, когато финансов миниcтъp в третото държавно управление на Бойко Борисов беше Bлaдиcлaв Гopaнoв. Тогава бе оповестено желанието да се отворят 100 държавни бензиностанции, с цел да се понижи цената на горивата. Година по-късно на сдружението беше назначено управление и му бяха обезпечени 50 млн. лв. капитал. Но по този начин и нито един обект не беше отворен, а предприятието не е развивало никаква активност.
Още първият длъжностен кабинет, назначен през 2021 година, реши да закрие предприятието. Осъществяването на задачата се проточи във времето, защото минаваше през законодателни промени.
През август 2022 година в последния си работен ден постоянният кабинет на Кирил Петков направи промени в структурата на няколко държавни предприятия, с които да бъде закрита и Държавната петролна компания, само че заради разпускането на Народното събрание по този начин и не бяха гласувани нужните промени. А през февруари служебното държавно управление на Гълъб Донев утвърди Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните запаси и военновременните ресурси, чийто текстове плануват закриване на предприятието.
Направените разбори на бившето към този момент служебно държавно управление сочат, че съществуването на държавните бензиностанции са изцяло голословни от позиция отбрана на държавния интерес, икономическата логичност и отбраната на конкурентния пазар на горивата в България. Участието на държавното дружество на свободния пазар на горивата не е обусловено от разпознат неуспех на пазара, който да постанова държавна интервенция, се споделя още в претекстовете.
В период от седем дни от влизането в действие на закона министърът на стопанската система и промишлеността би трябвало да открие процедура по разпродажба, да освободи членовете на Управителния съвет, да назначи ликвидатор и и да дефинира възнаграждението му.
С други признати текстове се реши, че съхраняването и опазването на военновременните ресурси ще се прави от Държавната организация „ Държавен запас и военновременни ресурси “ или ще се разпореждат от нея посредством контракти на търговци и организации, избрани от организацията на конкурсен принцип.
Идеята за разкриване на сдружението се появи през 2020 година, когато финансов миниcтъp в третото държавно управление на Бойко Борисов беше Bлaдиcлaв Гopaнoв. Тогава бе оповестено желанието да се отворят 100 държавни бензиностанции, с цел да се понижи цената на горивата. Година по-късно на сдружението беше назначено управление и му бяха обезпечени 50 млн. лв. капитал. Но по този начин и нито един обект не беше отворен, а предприятието не е развивало никаква активност.
Още първият длъжностен кабинет, назначен през 2021 година, реши да закрие предприятието. Осъществяването на задачата се проточи във времето, защото минаваше през законодателни промени.
През август 2022 година в последния си работен ден постоянният кабинет на Кирил Петков направи промени в структурата на няколко държавни предприятия, с които да бъде закрита и Държавната петролна компания, само че заради разпускането на Народното събрание по този начин и не бяха гласувани нужните промени. А през февруари служебното държавно управление на Гълъб Донев утвърди Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните запаси и военновременните ресурси, чийто текстове плануват закриване на предприятието.
Направените разбори на бившето към този момент служебно държавно управление сочат, че съществуването на държавните бензиностанции са изцяло голословни от позиция отбрана на държавния интерес, икономическата логичност и отбраната на конкурентния пазар на горивата в България. Участието на държавното дружество на свободния пазар на горивата не е обусловено от разпознат неуспех на пазара, който да постанова държавна интервенция, се споделя още в претекстовете.
В период от седем дни от влизането в действие на закона министърът на стопанската система и промишлеността би трябвало да открие процедура по разпродажба, да освободи членовете на Управителния съвет, да назначи ликвидатор и и да дефинира възнаграждението му.
С други признати текстове се реши, че съхраняването и опазването на военновременните ресурси ще се прави от Държавната организация „ Държавен запас и военновременни ресурси “ или ще се разпореждат от нея посредством контракти на търговци и организации, избрани от организацията на конкурсен принцип.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ