Академици с инициатива за единение и подобрение на качеството на живот на българите
Единение, което е задачата, с правене на партия не може да се случи . Това разясниха акад. Стефан Воденичаров и акад. Георги Марков пред БНР, откакто тази седмицата учени, общественици и индустриалци учредиха сдружението " Инициатива Единение ". Една от главните цели на сдружението е подобряването на качеството на живот на българите.
Националната цел на България би трябвало да бъде заслужен живот на българите , от това се нуждаем, посочи Воденичаров, който е някогашен ръководител на Българска академия на науките.
" Поканихме българските индустриалци, не предприемачи . Българските индустриалци са тези, които основават работните места, тези които си заплащат налозите тук и те са заинтересувани техните предприятия да се развиват. Нас - интелектуалците и учените, политиците надали ще ни чуят. Но огромните данъкоплатци несъмнено ще ги чуят . Затова ги поканихме. Добре че се откриха хора с възприятие за принадлежност към България, които се включиха в тази самодейност. Важното е да се възвърне държавността, да се отстранен преградите пред инициативните хора и да не им се пречи да вършат огромни стъпки напред. Затова водим диалози за това да се прегледа законодателната база, да се видят всички нормативни актове, които са над 2000, да се вкара час по-скоро електронно ръководство ", настоя акад. Стефан Воденичаров.
Акад. Воденичаров: Бедни сме, тъй като не произвеждаме нищо
След 15-20 година " берем плодовете " на опазване на здравето, обучение, демография
От своя страна акад. Георги Марков акцентира, че " с цел да има единство не би трябвало да вършим партия. Ще се изхабим . Има заплаха да бъдем използвани, само че ще се постараем да не бъдем ".
Акад. Воденичаров беше безапелационен, че измененията в дълготрайните планове на страната, предприемани при промяната на ръководството, не водят до положителни резултати.
" Проблемите, които сега тежат на България, всяка смяна в тяхното ръководство - резултатите се виждат след 10-15 години. Рязката смяна на дълготрайните планове не води до положителни резултати . Затова нашето предпочитание и това, което се опитваме да създадем, е да обсъдим с повече българи кои са националните цели и по какъв начин да бъдат реализирани , да ги споделим с политиците и ръководещите и тези неща да бъдат по някакъв метод узаконени и който поеме тегобата да ръководи страната, да знае кои са те. В момента огромният проблем на България е, че сме доста небогати . Да седнем в границите на един по-къс интервал да възстановим стопанската система. Това са претекстовете, които ни карат да дискутираме с обществото ", посочи някогашният началник на Българска академия на науките.
Националната цел на България би трябвало да бъде заслужен живот на българите , от това се нуждаем, посочи Воденичаров, който е някогашен ръководител на Българска академия на науките.
" Поканихме българските индустриалци, не предприемачи . Българските индустриалци са тези, които основават работните места, тези които си заплащат налозите тук и те са заинтересувани техните предприятия да се развиват. Нас - интелектуалците и учените, политиците надали ще ни чуят. Но огромните данъкоплатци несъмнено ще ги чуят . Затова ги поканихме. Добре че се откриха хора с възприятие за принадлежност към България, които се включиха в тази самодейност. Важното е да се възвърне държавността, да се отстранен преградите пред инициативните хора и да не им се пречи да вършат огромни стъпки напред. Затова водим диалози за това да се прегледа законодателната база, да се видят всички нормативни актове, които са над 2000, да се вкара час по-скоро електронно ръководство ", настоя акад. Стефан Воденичаров.
Акад. Воденичаров: Бедни сме, тъй като не произвеждаме нищо
След 15-20 година " берем плодовете " на опазване на здравето, обучение, демография
От своя страна акад. Георги Марков акцентира, че " с цел да има единство не би трябвало да вършим партия. Ще се изхабим . Има заплаха да бъдем използвани, само че ще се постараем да не бъдем ".
Акад. Воденичаров беше безапелационен, че измененията в дълготрайните планове на страната, предприемани при промяната на ръководството, не водят до положителни резултати.
" Проблемите, които сега тежат на България, всяка смяна в тяхното ръководство - резултатите се виждат след 10-15 години. Рязката смяна на дълготрайните планове не води до положителни резултати . Затова нашето предпочитание и това, което се опитваме да създадем, е да обсъдим с повече българи кои са националните цели и по какъв начин да бъдат реализирани , да ги споделим с политиците и ръководещите и тези неща да бъдат по някакъв метод узаконени и който поеме тегобата да ръководи страната, да знае кои са те. В момента огромният проблем на България е, че сме доста небогати . Да седнем в границите на един по-къс интервал да възстановим стопанската система. Това са претекстовете, които ни карат да дискутираме с обществото ", посочи някогашният началник на Българска академия на науките.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ