Казусът "Мария Бакалова": позор ли е или слава?
Един трънлив въпрос повече от месец не намира отговор в българските медии. Шумният холивудски триумф на Мария Бакалова срам ли е или популярност? След като проф. Иван Добчев се изрече прекомерно сдържано за кино лентата „ Борат 2 “ на Саша Барън Коен, в който блесна българката, и откакто даде и професионална оценка за нейното преобразяване, в обществените и други медии се обособиха два остро враждебни лагера – тим „ Слава “ и тим „ Позор “. Срещнаха се силите на революцията и реакцията. Докато в първия революционни вувузели надуват известни публицисти, ФБ инфлуенсъри и инцидентни минувачи в мрежата, възбудени от събирането в едно изречение на думи като „ България “, „ Златен глобус “ и „ Оскар “ из западни медии, във втория тим достопочтени реакционери – професори, режисьори и други културни престижи пробват, само че без необикновен триумф, тъй като не е елементарно, да обяснят, че естетиката на това кино, освен заради жанровата си хибридност, е проблематична, макар възторга на избрани всеобщи публики. Мачът се развива с остри влизания към двете порти и евентуално това ще продължи до 25 април, когато е формалната гала за връчване на Оскарите.
Върху главата на бедния проф. Добчев се изсипаха куп обиди –
назадничав завистливец, сексист, самолюбив дядка, презрян балкански комплексар и още всякакви все в тази стилистика, а съгласно оценката на една руса дама в известен седмичник - той бил „ блеснал като прогнил тенекиен покрив “. Според същата дама времето на стандартната рецензията е отминало и към този момент „ публиката се е трансформирала в най-висш критик “. „ Даа, попъплюват умствувания в България “, както написа Сирак Скитник преди 100 години по различен, само че прекомерно сходен мотив. Тежки провали понесе и Копринка Червенкова около напъните си да играе ролята на острие в офанзивата на тим „ Позор “. Името й стана нарицателно за демодиран комунистически критикар. Във ФБ типажът снизходително беше наименуван „ копринките “.
Всъщност проф. Добчев не е обиждал Мария Бакалова, както беше наклеветен. В проблематичното изявление, от което стартира всичко, не са спестени и ласкави оценки. Но той направи нещо доста по-лошо. Оскърби фенгрупата на Мария. Оскърби националните маси – живия фундамент на всеки огромен триумф. Позволи си също така да каже за спектакъл „ Сфумато “: „ Ние в никакъв случай няма да слезем до такава степен да имаме игрища с аудитория. “
„ Борат 2 “, за тези, които не са си създали труда да го гледат, представлява силно провокативна политическа ирония с ляво-либерални пропагандни внушения, която в обособени свои моменти е неразбираема отвън Съединени американски щати.
Но пък е зрелищно вулгарна. Има смехории с пишки. За демократична Америка (обсесивно либералната) наподобява
„ Борат " 2 е нещо като „ Броненосецът „ Потьомкин “ на Айзенщайн за Съветска Русия
от годините след гражданската война. Което всъщност няма отношение към работата на Мария Бакалова. Това младо момиче очевидно е показало задоволително гений и темперамент, с цел да свърши добре това, което режисьорът е очаквал. И което, прочее, и самият Добчев й признава. Нейният проблем пред българската аудитория към този момент е отвън нейната персона и нейната роля. Цялата врява извади на показ други, по-сериозни и по-скандални неща от някакви кървави гащи, филмирани в американски проект.
Става дума за ляво-либералната вълна, която заплашва да заравни света, да заличи всевъзможни форми на ценностни йерархии, а около това и изграждани с епохи критерии за стойностно в изкуството. Единствен аршин да остане гъделът на публиките и престижността на премиите, стимулиращи от своя страна отново същия гъдел. Покрай полемиките към „ Борат " 2 става ясно, че вълната към този момент е заляла и България и няма значение дали гласовете й идват от София, Занзибар или Берлин. Социалните мрежи вършат това изпитание елементарно, само че те вършат и нещо друго. Опитват се да бъдат медия, а не са. Създадоха си лична нравственос, която мъчно приема конфликтни отзиви. На моята стена могат да пишат единствено хора, които споделят моите позиции. Ако не, да си намерят други стени. Къш! Това не е медия. Освен това обществените мрежи не признават ценза, сертифицираната професионална или академична подготовка като позиция за авторитетно мнение. Профилът във ФБ е задоволителен ценз за всевъзможни оценки и отзиви. Задава се диктат на самомнителния примитив, който да постанова усети и моди.
Основният възторг на ляволибералите (наричат ги също новите комунисти, фашисти, авторитаристи) е унищожаване на стандартите. Но по какъв начин? Чрез налагане на нови стандарти. Защото истеричната политкоректност (родител 1 и родител 2, вън Марк Твен и Харпър Ли от образователните стратегии и т.н.), която тази идеология се пробва да настани като нов международен стандарт на мислене и държание, не е нищо повече от налагане на нови стандарти. Засега, най-малко у нас, тези работи наподобяват по-скоро нелепи и смешни, само че когато станат съществени, няма да са по никакъв начин смешни.
Как по този начин някакъв Добчев и някаква Копринка си разрешават да не харесват „ Борат " 2, откакто демократична Америка му е дал най-висока оценка?
Кой си ти, че да поставяш под въпрос критериите на Холивуд?
И за какво не съпреживяваш общата еуфория? Тази непоносимост е притеснителна. Утре може и от Боливуд да заявят същата рекламация поради голямата си аудитория, а там вършат едни филми, дето наподобяват на фототапети. От време на време и Българска национална телевизия ги демонстрира.
Понеже България е дребна страна с редуцирана и леко провинциална културна общност, а такива страни рядко стигат до крайности и драмите им постоянно получават просташки темперамент, от цялата скандальозна шумотевица към Мария Бакалова произлезе и нещо хубаво. При това отново във ФБ.
В напъните си да въвлече в логичен разговор двете непримирими страни и откакто видя, че нещо не се получава, проф. Александър Кьосев сътвори нов род – симпла. (И незабавно го заподозряха в сексизъм; за какво в женски жанр, а не в мъжки – симпльо.) Според скромното му мнение това са просто простотийки, само че за повече академична тежест думата е облечена в латински тон. Засега единствено професорът се изявява в новия род, до момента в който му натамани калъпа, обаче образецът му може да стане инфекциозен. Симплите са нещо като фейсбук-коани, метафизични откровения. Симпла е артикул на мисълта, получен от раздробяване на смисъла. Когато един огромен, интегрален смисъл се разпада на по-малки смисЪли, се получават симпли. Които след това ФБ-аудиторията се пробва да сглоби в нов интегрален смисъл. Процесът е обвързван с обособяване на психическа сила във тип на смях. Та обговарянето на казуса продължи на метафизично ниво с смешки и закачки чрез симпли.
Но да се върнем на главната тематика. Позор ли е присъединяване на Мария Бакалова в „ Борат " 2 или популярност? Май работата ще се окаже като с котката на Шрьодингер – хем жива, хем умряла, т.е. и от двете по малко. Или доста, тъй като това въпреки всичко е Холивуд. Важното е, че нито една котка не е потърпевша от квантовия експеримент на Шрьодингер. За разлика от триумфа на Бакалова, който не е квантов и от който пострадаха почтени хора. При това някои с избрани заслуги за самия триумф.
Върху главата на бедния проф. Добчев се изсипаха куп обиди –
назадничав завистливец, сексист, самолюбив дядка, презрян балкански комплексар и още всякакви все в тази стилистика, а съгласно оценката на една руса дама в известен седмичник - той бил „ блеснал като прогнил тенекиен покрив “. Според същата дама времето на стандартната рецензията е отминало и към този момент „ публиката се е трансформирала в най-висш критик “. „ Даа, попъплюват умствувания в България “, както написа Сирак Скитник преди 100 години по различен, само че прекомерно сходен мотив. Тежки провали понесе и Копринка Червенкова около напъните си да играе ролята на острие в офанзивата на тим „ Позор “. Името й стана нарицателно за демодиран комунистически критикар. Във ФБ типажът снизходително беше наименуван „ копринките “.
Всъщност проф. Добчев не е обиждал Мария Бакалова, както беше наклеветен. В проблематичното изявление, от което стартира всичко, не са спестени и ласкави оценки. Но той направи нещо доста по-лошо. Оскърби фенгрупата на Мария. Оскърби националните маси – живия фундамент на всеки огромен триумф. Позволи си също така да каже за спектакъл „ Сфумато “: „ Ние в никакъв случай няма да слезем до такава степен да имаме игрища с аудитория. “
„ Борат 2 “, за тези, които не са си създали труда да го гледат, представлява силно провокативна политическа ирония с ляво-либерални пропагандни внушения, която в обособени свои моменти е неразбираема отвън Съединени американски щати.
Но пък е зрелищно вулгарна. Има смехории с пишки. За демократична Америка (обсесивно либералната) наподобява
„ Борат " 2 е нещо като „ Броненосецът „ Потьомкин “ на Айзенщайн за Съветска Русия
от годините след гражданската война. Което всъщност няма отношение към работата на Мария Бакалова. Това младо момиче очевидно е показало задоволително гений и темперамент, с цел да свърши добре това, което режисьорът е очаквал. И което, прочее, и самият Добчев й признава. Нейният проблем пред българската аудитория към този момент е отвън нейната персона и нейната роля. Цялата врява извади на показ други, по-сериозни и по-скандални неща от някакви кървави гащи, филмирани в американски проект.
Става дума за ляво-либералната вълна, която заплашва да заравни света, да заличи всевъзможни форми на ценностни йерархии, а около това и изграждани с епохи критерии за стойностно в изкуството. Единствен аршин да остане гъделът на публиките и престижността на премиите, стимулиращи от своя страна отново същия гъдел. Покрай полемиките към „ Борат " 2 става ясно, че вълната към този момент е заляла и България и няма значение дали гласовете й идват от София, Занзибар или Берлин. Социалните мрежи вършат това изпитание елементарно, само че те вършат и нещо друго. Опитват се да бъдат медия, а не са. Създадоха си лична нравственос, която мъчно приема конфликтни отзиви. На моята стена могат да пишат единствено хора, които споделят моите позиции. Ако не, да си намерят други стени. Къш! Това не е медия. Освен това обществените мрежи не признават ценза, сертифицираната професионална или академична подготовка като позиция за авторитетно мнение. Профилът във ФБ е задоволителен ценз за всевъзможни оценки и отзиви. Задава се диктат на самомнителния примитив, който да постанова усети и моди.
Основният възторг на ляволибералите (наричат ги също новите комунисти, фашисти, авторитаристи) е унищожаване на стандартите. Но по какъв начин? Чрез налагане на нови стандарти. Защото истеричната политкоректност (родител 1 и родител 2, вън Марк Твен и Харпър Ли от образователните стратегии и т.н.), която тази идеология се пробва да настани като нов международен стандарт на мислене и държание, не е нищо повече от налагане на нови стандарти. Засега, най-малко у нас, тези работи наподобяват по-скоро нелепи и смешни, само че когато станат съществени, няма да са по никакъв начин смешни.
Как по този начин някакъв Добчев и някаква Копринка си разрешават да не харесват „ Борат " 2, откакто демократична Америка му е дал най-висока оценка?
Кой си ти, че да поставяш под въпрос критериите на Холивуд?
И за какво не съпреживяваш общата еуфория? Тази непоносимост е притеснителна. Утре може и от Боливуд да заявят същата рекламация поради голямата си аудитория, а там вършат едни филми, дето наподобяват на фототапети. От време на време и Българска национална телевизия ги демонстрира.
Понеже България е дребна страна с редуцирана и леко провинциална културна общност, а такива страни рядко стигат до крайности и драмите им постоянно получават просташки темперамент, от цялата скандальозна шумотевица към Мария Бакалова произлезе и нещо хубаво. При това отново във ФБ.
В напъните си да въвлече в логичен разговор двете непримирими страни и откакто видя, че нещо не се получава, проф. Александър Кьосев сътвори нов род – симпла. (И незабавно го заподозряха в сексизъм; за какво в женски жанр, а не в мъжки – симпльо.) Според скромното му мнение това са просто простотийки, само че за повече академична тежест думата е облечена в латински тон. Засега единствено професорът се изявява в новия род, до момента в който му натамани калъпа, обаче образецът му може да стане инфекциозен. Симплите са нещо като фейсбук-коани, метафизични откровения. Симпла е артикул на мисълта, получен от раздробяване на смисъла. Когато един огромен, интегрален смисъл се разпада на по-малки смисЪли, се получават симпли. Които след това ФБ-аудиторията се пробва да сглоби в нов интегрален смисъл. Процесът е обвързван с обособяване на психическа сила във тип на смях. Та обговарянето на казуса продължи на метафизично ниво с смешки и закачки чрез симпли.
Но да се върнем на главната тематика. Позор ли е присъединяване на Мария Бакалова в „ Борат " 2 или популярност? Май работата ще се окаже като с котката на Шрьодингер – хем жива, хем умряла, т.е. и от двете по малко. Или доста, тъй като това въпреки всичко е Холивуд. Важното е, че нито една котка не е потърпевша от квантовия експеримент на Шрьодингер. За разлика от триумфа на Бакалова, който не е квантов и от който пострадаха почтени хора. При това някои с избрани заслуги за самия триумф.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ