Един съюз е толкова силен, колкото е силно най-слабото му

Един съюз е толкоз мощен, колкото е мощно най-слабото му звено. Но в случай че най-силното му звено покаже уязвимост?
Германия е най-голямата страна в Евросъюза и най-мощната европейска стопанска система, само че надалеч не най-голямата военна мощ. А напоследък не изпъква и с водачество. Войната в Украйна завари доста западни политици неподготвени, само че сякаш най-вече това пролича при Олаф Шолц. Канцлерът социалдемократ оглавява тройна коалиция, в която водачите на двете по-малки партии - на либералите и изключително на Зелените - изпъкват с безапелационни позиции и добра връзка.

Да бъдем благоразумни,това е мотото на Шолц, който през цялата си политическа кариера е следвал правилата на английската кралица - в никакъв случай не се оплаквай, в никакъв случай не се обяснявай. Но в този момент му се постанова да се изяснява. Обвиненията против него валят от всички направления. В отворено писмо, което разбуни духовете в Германия през седмицата, леви интелектуалци гневно го атакуват, че с доставките на оръжия Германия разпалва войната в Украйна. А опозицията го укорява, че е прекомерно неугледен, незабележим и неуверен, а това хвърля сянка върху цяла Германия. Такива обвинявания се чуват даже от съдружните му сътрудници. Въпреки че Германия оказва помощ от първия миг на Украйна, освен това със обилни суми, а към този момент и с тежко въоръжение, държанието на Шолц и неговата невзрачност, оставят усещането, че Германия се дърпа от лидерската роля в редиците на сплотения зад Украйна Запад.

" Олаф Шолц като че ли си взе записка и в последните дни и седмици дава повече изявленията, взе участие в телевизионни излъчвания и следва нова информационна тактика, въпреки и не радикално друга ".
Проф. Карл-Рудолф Корте, един от най-уважаваните политолози в Германия, обаче не е склонен.

" Не мисля, че е трансформирал стила си. Той продължава да е минималистичен в връзката. Шолц е прочут с това, че дълго претегля другите отзиви, преди да вземе решение и постоянно е отдавал по-голямо значение на процеса на търсене на решение, в сравнение с съобщаването му. Шолц избира огромните конгреси, като да вземем за пример изключително съвещание на Бундестага, с цел да оповести желанията си. Освен това канцлерът работи в екип - той оглавява съдружно държавно управление и оставя и на министрите си поле за изява ".

Олаф Шолц в никакъв случай не е бил прочувствен политик. Тогава за какво хората в Германия са сюрпризирани от държанието му и чакат от него да им коментира политиката си?

Познаваме този спестовен жанр от Ангела Меркел. На парламентарните избори през септември огромна част от германците гласоподаваха за продължаването на този жанр, който очевидно им дава сигурност. И я откриха в Олаф Шолц. Затова не разбирам изненадата в този момент - Шолц постоянно е бил подобен, в това число и като министър в кабинета на Меркел.

Разликата в този момент е, че дилемите се разпределят сред трите партии в държавното управление. Забелязвам, че канцлерът е доста по-склонен да дава сцената - в случай че мога по този начин да се изразя - на съдружните си сътрудници. Това от своя страна дава опция на публиката да види всеки от тримата сътрудници в най-хубавата му светлина. Канцлерът дефинира генералната линия, вицеканцлерът Роберт Хабек изяснява политиката на държавното управление, а Аналена Бербок презентира полезностите на Германия.

Мнозинството германци са удовлетворени от работата на държавното управление и съответно от Олаф Шолц. Според мен Шолц няма да се промени. От една страна, във военно време хората търсят непоклатимост. Но от друга - политиците би трябвало да намерят верния метод да поддържат връзка с жителите и да им изясняват дейностите си макар тайната дипломация, която са принудени да водят. Не всичко може да бъде обществено казано, нали?

Казвате - болшинството германци са удовлетворени, само че рейтингът на държавното управление пада - от 72 % през март до през днешния ден към този момент единствено 49 %.

И това е обвързвано с войната - в такива времена хората подвигат доста високо летвата на упованията си. Освен това мисля, че спадът в доверието не е трагичен. Пък и Германия няма шанс с изключително харизматични канцлери. Като че ли последният беше Вили Бранд.

Споменавате Вили Бранд - какъв брой сериозен е казусът на ръководещата социалдемократическа партия на Вили Бранд и Олаф Шолц с близостта с Русия? Надценена ли е тази непосредственост или социалдемократите в действителност имат потребност от осмисляне на политиката си в предишното, както евентуално им подсказа различен социалдемократ, президентът Щайнмайер, който се извини за грешките си като външен министър.

Проблемът е сериозен и единствено извинения за позволени неточности в предишното не са задоволителни. Отношенията с Русия подлежат на съществено разискване и подчиняването им на правилата на правото и демокрацията е наложително. Няма никакво подозрение, че социалдемократите бяха загърбили тези правила, даже когато опасността от съветска експанзия към този момент беше налице.

Социалдемократите не могат да върнат времето обратно, само че могат да си вземат поука за в бъдеще, да вземем за пример за връзките с Китай. Миналите неточности в действителност могат да оказват помощ при построяването на бъдещите връзки с Русия.

Канцлерът Олаф Шолц е подложен на критика и за това, че като държавен началник на водеща европейска страна още не е посетил Киев. Той изясни, че е впечатляващо, че беше отказана аудиенция на федералния президент на Германия, определен единствено няколко седмици по-рано с небивало болшинство за втори мандат. Как възприемате това пояснение, проф. Корте?

Германия се придържа към разпоредбите в интернационалните връзки, и по-специално в дипломацията. В този смисъл, когато някой категорично не пожелае аудиенция на президента, не трябва да се изненадва, че министър-председателят не възнамерява посещаване. Въпросът е по какъв начин можем да преодолеем тази моментна рецесия и решението сякаш се откри - за Киев отпътува ръководителят на Бундестага.

Междувременно Украйна и Германия са на път да изгладят дипломатическите несъгласия - канцлерът не, само че външният министър Аналена Бербок и ръководителят на Бундеснага Бербел Бас приготвят визити в Киев. Но опозицията ги изпревари. Тъй като през последните седмици не виждам канцлерът да приготвя такова посещаване, взех решение да приема поканата от Киев, изясни решението си ръководителят на Християндемократическия съюз Фридрих Мерц. И отпътува за Киев седмица преди съвсем несъмнено извоюваните районни избори в провинция Шлезвих-Холщайн на следващия ден и две седмици преди надалеч по-критичните за партията му избори в най-голямата провинция в Северен Рейн Вестфалия.

Фридрих Мерц се придържа към обещанието си да е градивна съпротива. Той несъмнено има държавническо държание и поема отговорност - това пролича от поддръжката за ръководещата коалиция в Бундестага при гласуването за изпращане на тежко въоръжение за Украйна. Така че визитата му в Киев - съгласно мен - беше по-скоро израз на взаимност, а не опит да повлияе на идните районни избори.

Неписан закон е държавната работа да не се трансформира в партийна активност.


Така е. Но дано отново да кажа - във връзка с Украйна Фридрих Мерц и християндемократите са градивна съпротива, която съумява да надскочи тесните партийни сметки. Консерваторите поддържаха държавното управление по един толкоз значим и предопределен въпрос, какъвто е военната помощ за Украйна. Освен това Мерц алармира, че е подготвен да обезпечи болшинството от две трети в Бундестага за приемането на изключителния бюджет за защита, който разгласи кабинетът.