Една заплата - тройно стригане
Един работещ в България заплаща осигуровки по три линии: персоналните, които по закон му се удържат; през държавния бюджет - където част от налозите му отиват за попълване на дупката в Държавното публично осигуряване; отново през държавния бюджет - в интерес на държавните служители, които имат бетонираната преференция да не се обезпечават за сметка на персоналните си приходи.
За това изродяване на солидарната пенсионна система, което троши гръбнака на работещите, подсети пред „ БАНКЕРЪ ” Щерьо Ножаров, икономист, учител и стопански консултант от Българската стопанска камара. Против крещящата неправда неведнъж са се изказвали работодатели, синдикати и специалисти, само че без резултат.
По „ традиция ”, открита преди повече от четвърт век,
събраните осигуровки от заетите не могат да изпълнят и половината от кацата на Държавното публично обезпечаване - фондът, от който се заплащат сегашните пенсии. Затова се постанова той да бъде допълван посредством директна дотация от държавния бюджет. Тоест от нашите налози, които сме внесли там, с цел да има положително опазване на здравето и обучение, усъвършенствана сигурност и инфраструктура. Да има, но няма, тъй като хората от третата възраст не може да бъдат оставени без приходи. Сумата, с която ни полза страната поради нашите баби и дядовци, е доближавала през годините 60% от размера на пенсиите, а сега е към половината.
Работещите обаче заплащат освен за сегашните, само че и за бъдещите пенсии. Като се прибавят и тези пари, излиза, че субсидираме системата на пенсионното обезпечаване с над 60% отвън персоналните си осигуровки, отбелязва Ножаров.
По публични данни ангажираните в структурите на администрацията са към 142 000 души. Някъде се загатва цифрата 400 000 служители, включително тези със статут на държавен чиновник, само че забавното е, че на никое място не се среща точна статистика.
Негово Величество държавният чиновник по закон има право на наложително обществено и здравно обезпечаване. Бюджетните организации не внасят осигурителни вноски за тези хора по сметките на ДОО и Допълнителното наложително пенсионно обезпечаване, защото това се прави централизирано посредством Министерството на финансите и за сметка на хазната. За тях не се дефинират минимални осигурителни приходи, както е при служащите и чиновниците, наети другаде по трудови правни отношения.
Мина съвсем петилетка, откогато експремиерът Бойко Борисов разгласи война на бюрокрацията, раздаде задания на министрите и заплаши с уволнения, в случай че не бъдат реализирани съответни резултати, а
служителите не престават да се множат.
Въвеждането на електронни услуги също не може да спре този развой у нас. Нещо повече - държавната работа даже е станала още по-сигурна, а текучеството доста е намаляло спрямо десетина години по-рано. Заплатите са се нараснали, а с тях евентуално и бонусите за " добре свършена работа ". Това демонстрира Годишният отчет за положението на администрацията за 2019 година. За 2020-та подобен отчет няма.
През 2019-та общото число на щатните бройки, в това число тези в Министерство на вътрешните работи, надвишава 142 000. За съпоставяне през 2010 година те са били към 135 000. С други думи, за девет години броят им се е нараснал със 7000 макар непрекъснатото изказване, че се вършат съкращения. Подобно е ситуацията и при действително заетите. През 2019-та те са били 131 хиляди, а през 2010-та са 124 хиляди. И всичките тези чантаджии чакат
работещото „ простолюдие ” да ги подсигури.
Междувременно заплащането в администрацията става все по-добро, а работата - все по-гарантирана, защото икономическите рецесии (с изключение на политическите реформи) се отразяват последно на служителите. Там, за разлика от други браншове като туризма и строителството, на процедура няма възнаграждение на сиво, а осигуровките са на 100% от заплатите. Отделно се раздават и прословутите ДМС-та (Допълнително материално стимулиране), които в всеобщия случай образуват една спомагателна заплата на година, а някъде и повече. Има ваучери за храна, пари за облекла, някои от специалистите работят по европроекти и така нататък, което е спомагателен тласък. Почти всяка година се ползва десетпроцентово нарастване на заплатите в държавния бранш, без оглед на постигнатите самостоятелни резултати. Оказва се обаче, че пари за осигуровки тези хора нямат.
От КНСБ считат, че няма спънка държавните чиновници сами да поемат осигуровките си, разяснява Чавдар Христов, вицепрезидент на конфедерацията. По този въпрос синдикатът даже има общо мнение с работодателите. Мотивът е, че няма логичност да се вършат изключения от солидарната пенсионна система и осигуровките на някого си да се поемат от всички нас. Още по Дянково време тази концепция сякаш влезе в дневния ред на властта, само че заради финансови спънки не се задейства. Щяла да натовари възнагражденията на служителите. Заплатите им били високи, само че, видите ли, трябвало да се усилят още, с цел да можели те да си заплащат сами осигуровките.
Как да не се разплачеш от жал,
при все това един незает да вземем за пример заплаща като поп по 16 лева на месец за здравно обезпечаване, против което получава котка в чувал? И къде е логиката?
" Невнасянето на осигуровки от страна на чиновниците в обществения бранш основава неравноправно конкуриране сред работодателите от частния бранш и обществените институции ", изяснява ръководителят на БТПП Цветан Симеонов.
През 2014 година и от Национална агенция за приходите предложиха държавните чиновници сами да си заплащат вноските за пенсия и здраве, само че след това се оказа, както обясниха от пресцентъра на организацията, че тя нямала отношение към обезпечаването на държавните чиновници. Защото парите за това не минавали през нея.
В позицията на БСК обаче няма съмнения. Камарата упорства ведомствата да превеждат в Национален осигурителен институт дължимите осигуровки всеки месец, както вършат това частните работодатели, а не на три месеца. В противоположен случай да дължат наказателни лихви. Освен това държавните чиновници да стартират да внасят персонални осигурителни вноски, както го вършат всички останали заети. За задачата еднократно да им се усилят възнагражденията, тъй че да не почувстват спад в приходите. В резултат разноските в бюджета няма да се увеличат; заетите в публичния бранш ще запазят размера на приходите си; Национален осигурителен институт ще получава постоянно доходи от персоналните осигуровки на бюджетните чиновници и от по-ритмичните заплащания от всяко ведомство. Това ще дисциплинирана институциите, а и ще излязат на ярко действителните им разноски (реалната им прехрана от страна на данъкоплатеца). Съответно дотацията от републиканския бюджет към бюджета на Национален осигурителен институт ще се понижи сензитивно и пенсионната система ще се стабилизира.
Гласове в пустиня.
За това изродяване на солидарната пенсионна система, което троши гръбнака на работещите, подсети пред „ БАНКЕРЪ ” Щерьо Ножаров, икономист, учител и стопански консултант от Българската стопанска камара. Против крещящата неправда неведнъж са се изказвали работодатели, синдикати и специалисти, само че без резултат.
По „ традиция ”, открита преди повече от четвърт век,
събраните осигуровки от заетите не могат да изпълнят и половината от кацата на Държавното публично обезпечаване - фондът, от който се заплащат сегашните пенсии. Затова се постанова той да бъде допълван посредством директна дотация от държавния бюджет. Тоест от нашите налози, които сме внесли там, с цел да има положително опазване на здравето и обучение, усъвършенствана сигурност и инфраструктура. Да има, но няма, тъй като хората от третата възраст не може да бъдат оставени без приходи. Сумата, с която ни полза страната поради нашите баби и дядовци, е доближавала през годините 60% от размера на пенсиите, а сега е към половината.
Работещите обаче заплащат освен за сегашните, само че и за бъдещите пенсии. Като се прибавят и тези пари, излиза, че субсидираме системата на пенсионното обезпечаване с над 60% отвън персоналните си осигуровки, отбелязва Ножаров.
По публични данни ангажираните в структурите на администрацията са към 142 000 души. Някъде се загатва цифрата 400 000 служители, включително тези със статут на държавен чиновник, само че забавното е, че на никое място не се среща точна статистика.
Негово Величество държавният чиновник по закон има право на наложително обществено и здравно обезпечаване. Бюджетните организации не внасят осигурителни вноски за тези хора по сметките на ДОО и Допълнителното наложително пенсионно обезпечаване, защото това се прави централизирано посредством Министерството на финансите и за сметка на хазната. За тях не се дефинират минимални осигурителни приходи, както е при служащите и чиновниците, наети другаде по трудови правни отношения.
Мина съвсем петилетка, откогато експремиерът Бойко Борисов разгласи война на бюрокрацията, раздаде задания на министрите и заплаши с уволнения, в случай че не бъдат реализирани съответни резултати, а
служителите не престават да се множат.
Въвеждането на електронни услуги също не може да спре този развой у нас. Нещо повече - държавната работа даже е станала още по-сигурна, а текучеството доста е намаляло спрямо десетина години по-рано. Заплатите са се нараснали, а с тях евентуално и бонусите за " добре свършена работа ". Това демонстрира Годишният отчет за положението на администрацията за 2019 година. За 2020-та подобен отчет няма.
През 2019-та общото число на щатните бройки, в това число тези в Министерство на вътрешните работи, надвишава 142 000. За съпоставяне през 2010 година те са били към 135 000. С други думи, за девет години броят им се е нараснал със 7000 макар непрекъснатото изказване, че се вършат съкращения. Подобно е ситуацията и при действително заетите. През 2019-та те са били 131 хиляди, а през 2010-та са 124 хиляди. И всичките тези чантаджии чакат
работещото „ простолюдие ” да ги подсигури.
Междувременно заплащането в администрацията става все по-добро, а работата - все по-гарантирана, защото икономическите рецесии (с изключение на политическите реформи) се отразяват последно на служителите. Там, за разлика от други браншове като туризма и строителството, на процедура няма възнаграждение на сиво, а осигуровките са на 100% от заплатите. Отделно се раздават и прословутите ДМС-та (Допълнително материално стимулиране), които в всеобщия случай образуват една спомагателна заплата на година, а някъде и повече. Има ваучери за храна, пари за облекла, някои от специалистите работят по европроекти и така нататък, което е спомагателен тласък. Почти всяка година се ползва десетпроцентово нарастване на заплатите в държавния бранш, без оглед на постигнатите самостоятелни резултати. Оказва се обаче, че пари за осигуровки тези хора нямат.
От КНСБ считат, че няма спънка държавните чиновници сами да поемат осигуровките си, разяснява Чавдар Христов, вицепрезидент на конфедерацията. По този въпрос синдикатът даже има общо мнение с работодателите. Мотивът е, че няма логичност да се вършат изключения от солидарната пенсионна система и осигуровките на някого си да се поемат от всички нас. Още по Дянково време тази концепция сякаш влезе в дневния ред на властта, само че заради финансови спънки не се задейства. Щяла да натовари възнагражденията на служителите. Заплатите им били високи, само че, видите ли, трябвало да се усилят още, с цел да можели те да си заплащат сами осигуровките.
Как да не се разплачеш от жал,
при все това един незает да вземем за пример заплаща като поп по 16 лева на месец за здравно обезпечаване, против което получава котка в чувал? И къде е логиката?
" Невнасянето на осигуровки от страна на чиновниците в обществения бранш основава неравноправно конкуриране сред работодателите от частния бранш и обществените институции ", изяснява ръководителят на БТПП Цветан Симеонов.
През 2014 година и от Национална агенция за приходите предложиха държавните чиновници сами да си заплащат вноските за пенсия и здраве, само че след това се оказа, както обясниха от пресцентъра на организацията, че тя нямала отношение към обезпечаването на държавните чиновници. Защото парите за това не минавали през нея.
В позицията на БСК обаче няма съмнения. Камарата упорства ведомствата да превеждат в Национален осигурителен институт дължимите осигуровки всеки месец, както вършат това частните работодатели, а не на три месеца. В противоположен случай да дължат наказателни лихви. Освен това държавните чиновници да стартират да внасят персонални осигурителни вноски, както го вършат всички останали заети. За задачата еднократно да им се усилят възнагражденията, тъй че да не почувстват спад в приходите. В резултат разноските в бюджета няма да се увеличат; заетите в публичния бранш ще запазят размера на приходите си; Национален осигурителен институт ще получава постоянно доходи от персоналните осигуровки на бюджетните чиновници и от по-ритмичните заплащания от всяко ведомство. Това ще дисциплинирана институциите, а и ще излязат на ярко действителните им разноски (реалната им прехрана от страна на данъкоплатеца). Съответно дотацията от републиканския бюджет към бюджета на Национален осигурителен институт ще се понижи сензитивно и пенсионната система ще се стабилизира.
Гласове в пустиня.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ