Арбитражите - скритата заплаха за Европа
Един фантом броди из Европа, само че за жалост, не е призракът на комунизма. Напротив, това е призракът на неолиберализма. Европа няма да бъде разрушена от някакво външно настъпление. Европа се разрушава и през днешния ден под натиска на неолибералната идеология. Отвътре. Не бежанците, а неолиберализмът унищожи обществените системи; неолиберализмът остави образованието и опазването на здравето недофинансирани и ги трансформира в евтина търговия. Неолиберализмът е този, който нахлузи усмирителна риза на страната и я редуцира до прислужник на ползите на богатите. Неолиберализмът е в основата на Брекзит, жълтите жилетки и на доста други проблеми на Европа. Защото неолиберализмът води до неравноправие - във финансовите, а оттова и във всички други благоприятни условия. Нещо повече - неравенството е главен дирек на неолиберализма. Затова европейците са гневни.
Възмущението им обаче ловко се канализира надалеч от същинския център на проблемите против други елементарни хора - във Англия “лошите” бяхме ние и румънците, на континента нормално са бежанците или мюсюлманите. Напоследък в листата на “лошите” бяха върнати и руснаците. Но виновността в никакъв случай не е в европейските водачи, в никакъв случай. А през това време Европейската комисия продължава да пробутва решения, които вървят непосредствено против ползите на европейските жители и заплашват благосъстоянието им.
Всички помним договорите ТТИП и СЕТА и съпротивата, която провокираха. По създание това не бяха търговски контракти. Митата сред Европа и Северна Америка така и така бяха съвсем нулеви - т.е. не бяха налице особени спънки пред търговията. Неслучайно тези контракти имаха големи елементи, които въобще не се занимаваха с търговия, а с политика. Чрез тях де факто се трансформира политическата организация на цялото общество.
Ако в нормалния либерален развой гласуваш, само че не си удовлетворен, можеш да искаш оставка или да гласуваш за различен, то при новата обстановка въобще ти е отнета тази опция. Договори като ТТИП и СЕТА изискват всяко държавно управление да съгласува авансово с едрия бизнес своите политики, тъй че те да не накърняват ползите на капитала. В противоположен случай наредбите на тези “търговски” съглашения дават опция на съответната компания да съди съответното държавно управление за “пропуснати ползи” в специфичен съд за вложители, прочут като арбитраж. Арбитражните съдилища се разграничават от общоприетите по това, че не се подчиняват на националното и даже на европейското законодателство, а “съдиите” в тях нормално са някогашни (и бъдещи) корпоративни юристи, за които фирмите са били, са или могат бъдат клиенти.
При подобен спор на ползи е елементарно да си разбираем за какво големият % каузи приключват с неоправдателни присъди за страните, осмелили се да прокарат законодателство, което не се е харесало на някой вложител.
Арбитражът като съветска рулетка
А при опасността от дело за стотици милиони, даже милиарди (спомнете си фиаското с “Росатом”, въпреки че там най-малко получихме реактори, а при различен подобен случай може да се наложи да платим такава сума само като отплата, без нищо насреща) всяко държавно управление би помислило най-малко два пъти, преди да предприеме деяние. Руска рулетка в деяние. Така едрият бизнес - този с задоволително интернационално въздействие и запаси - би могъл непосредствено да се намесва в политиката на всяка страна и на процедура да дърпа юздите на всяко държавно управление. Търговията е единствено мотив. Истинската цел е надзор и изолираност. Изолация на едрия бизнес от демократичните механизми на страната и превръщането му в привилегирована категория юридически индивид - точно това е задачата на тези арбитражни съдилища. Защото в тях дело може да заведе единствено вложителят, страната няма право на срещуположен иск.
ТТИП се провали, само че единствено краткотрайно, и сега текат договаряния сред Европейски Съюз и Съединени американски щати за такава договорка. СЕТА обаче бе призната и утвърдена на равнище Европарламент. В СЕТА е заложен точно подобен механизъм за “уреждане на спорове” - разбирай, за изнудване. Всяка канадска компания може да съди нашата страна, стига да изиска. Изключително неизгодната за страната концесия на “Дънди прешъс металс” в златодобива е превъзходен образец, защото канадските миннодобивни компании са едни от най-активните, когато става дума за арбитражни каузи. Ако България реши да приключи тази концесия, пътят на “Дънди” да оспори това решение е необятно открит. В страната ни необезпокоявано оперират и електроразпределителни сдружения, които от време на време ни плашат точно с такива каузи, в случай че страната си разреши да контролира - изцяло легално, прочее - активността им. Преди време, когато имаше публични настроения за преустановяване на концесията на “Софийска вода”, от Столичната община отхвърлиха с аргумента, че това щяло да ни коства към един милиард лв. като неустойки. От тези изказвания излиза наяве, че и там е подписан контракт, който разрешава на компанията - макар безбройните открити нарушавания - да търси финансова отплата при вероятно неизгодно развиване на събитията.
Така, в случай че българският парламент ратифицира СЕТА, България ще стане страна по контракт, който може да й нанесе големи вреди. Докато изгодата от него е съмнителна, защото страната ни няма развити търговски връзки с Канада, нито пък има действителен късмет да стъпи съществено на този пазар (поради географски и други причини).
Европейска комисия на Юнкер като троянски кон на корпорациите
Но да се върнем на европейско равнище. При договарянията за ТТИП имаше толкоз мощна опозиция от цяла Европа във връзка с арбитражите, че Европейска комисия беше принудена най-малко малко да възстановява разпоредбите. Новата система се доближава повече до това, което познаваме като правораздаване, само че измененията са повече козметични, защото се резервират главните й дефекти: липса на контрол; липса на обвързване да се съблюдават националното и европейското законодателство; резервира се и привилегията на вложителя единствено той да може да съди по облекчената процедура. Тази система е част от СЕТА и на процедура към този момент е в деяние. Това стана допустимо, откакто на 30 април т.г. в свое решение Съдът на Европейски Съюз постанови, че тя не опонира на европейското законодателство. Решението на съда е много противоречиво в своите претекстове и подценява явни дефекти на този модел, само че към този момент е реалност. Делото беше заведено от Социалистическата партия в белгийската провинция Валония - същата, която за малко не блокира подписването на СЕТА през 2016 година
Вероятно, отчитайки непопулярността на арбитражите като правосъден механизъм, Европейска комисия реши да не си играе на дребно, а да направи смела крачка напред. Но напълно тихичко и на пръсти. Бяхте ли чували за Многостранен капиталов съд, преди да го прочетете тук, в този момент? Ако не сте, то и вие сте като голямата част европейци.
Плановете за него обаче са факт, а с решението на съда за арбитражите в СЕТА де факто и де юре им се дава зелена светлина.
Какво ще съставлява този съд? Това ще е непрекъснато работеща конструкция, а самият развой ще е като описания нагоре - достъп до това “правосъдие” ще имат единствено вложители, т.е. мултинационални компании или представители на класата на свръхбогатите. В прессъобщение на Европейска комисия от 13 декември 2016 година четем следното: “Предложението за многостранен съд среща все по-голям интерес и от доста страни отвън Европейски Съюз. Подписаното комерсиално съглашение сред Европейски Съюз и Канада и комерсиалното съглашение сред Европейски Съюз и Виетнам съдържат разпореждания по отношение на основаването на Многостранен капиталов съд. Европейски Съюз включва сходни разпореждания при всички настоящи договаряния, които се отнасят до вложения.” Това значи, че Европейски Съюз - или по-точно Европейската комисия при Жан-Клод Юнкер - се пробва да институционализира тази система и да я наложи на всички свои търговски сътрудници, изнудвайки ги да одобряват такива разпореждания, в случай че желаят достъп до европейския пазар. Ако мислите, че страни като Канада и Виетнам не са опасност - към този момент споменахме за канадските добивни компании и тяхната мощна обвързаност към арбитражните каузи. А в този момент помислете за следното: над 40 000 американски компании имат подразделения в Канада. Счетоводно за тях не е проблем да показват инвестицията си като канадска. Тя просто би трябвало да мине през канадския им клон (или виетнамския; или някой различен в страна с сходно съглашение с ЕС). Така СЕТА отваря вратата за всевъзможни искове и искания към страните, а Европейска комисия посредством своя ръководител Жан-Клод Юнкер и изключително посредством еврокомисаря по комерсиалните въпроси Сесилия Малмстрьом най-нагло работи против ползите и обществените финанси на страните членки и техните жители.
Мандатът на въпросните еврочиновници изтича напълно скоро, само че няма гаранция, че идващите ще са по-различни. Въпреки цялостния си честен банкрут неолиберализмът към момента има мощно посланичество в европейските институции. Друг проблем е сложното премахване на вредите след това. За да бъде преустановен договорът с Канада ще е належащо единомислещото единодушие на всички страни членки на Европейски Съюз, само че даже и тогава наредбите за отбрана на вложителите ще работят до 3 години след прекратяването на съглашението.
Именно тези и сходните дейности на Брюксел са в основата на тежките проблеми, пред които е изправена Европа в сегашния миг. Еврочиновниците не обичат да слушат европейците. Но в случай че става дума за корпорациите, там няма никакви проблеми с връзката. В момента европейските институции просто не работят за хората и това е огромната опасност пред Европа.
Решението обаче не е нито да се ограждаме със стени, нито да разрушим Европейски Съюз. Дори за страна като Англия напускането на Европейски Съюз се оказа игра, в която позитивите са по-малко от негативите. Така или другояче сме вътре, по този начин или другояче разчитаме на него за прекомерно доста неща - еврофондовете да вземем за пример са главно перо в бюджета ни. Най-доброто, което можем да създадем при актуалната обстановка, е да гласуваме на идните евроизбори, и то за претендентите, които желаят смяна на метода на действие на Европа. Защото има и едни други претенденти, които доста обичат да се пъчат по какъв начин бранят България, само че в Брюксел гласоподаваха в интерес на тези съглашения, даже писаха по уеб страниците си публикации в тяхна отбрана, наричайки съперниците им с разнообразни обидни прилагателни (да, господин Джамбазки, за Вас става въпрос), и едвам след това, откакто им бяха обяснени някои неща, започнаха да дават заден. Идеята за повече Европа е чудесна, стига това да е обществената Европа, а не неолибералната й версия. Ето по тази причина евроизборите имат смисъл. В противоположен случай ни чака още от същото, а евентуално и по-лошо.
Възмущението им обаче ловко се канализира надалеч от същинския център на проблемите против други елементарни хора - във Англия “лошите” бяхме ние и румънците, на континента нормално са бежанците или мюсюлманите. Напоследък в листата на “лошите” бяха върнати и руснаците. Но виновността в никакъв случай не е в европейските водачи, в никакъв случай. А през това време Европейската комисия продължава да пробутва решения, които вървят непосредствено против ползите на европейските жители и заплашват благосъстоянието им.
Всички помним договорите ТТИП и СЕТА и съпротивата, която провокираха. По създание това не бяха търговски контракти. Митата сред Европа и Северна Америка така и така бяха съвсем нулеви - т.е. не бяха налице особени спънки пред търговията. Неслучайно тези контракти имаха големи елементи, които въобще не се занимаваха с търговия, а с политика. Чрез тях де факто се трансформира политическата организация на цялото общество.
Ако в нормалния либерален развой гласуваш, само че не си удовлетворен, можеш да искаш оставка или да гласуваш за различен, то при новата обстановка въобще ти е отнета тази опция. Договори като ТТИП и СЕТА изискват всяко държавно управление да съгласува авансово с едрия бизнес своите политики, тъй че те да не накърняват ползите на капитала. В противоположен случай наредбите на тези “търговски” съглашения дават опция на съответната компания да съди съответното държавно управление за “пропуснати ползи” в специфичен съд за вложители, прочут като арбитраж. Арбитражните съдилища се разграничават от общоприетите по това, че не се подчиняват на националното и даже на европейското законодателство, а “съдиите” в тях нормално са някогашни (и бъдещи) корпоративни юристи, за които фирмите са били, са или могат бъдат клиенти.
При подобен спор на ползи е елементарно да си разбираем за какво големият % каузи приключват с неоправдателни присъди за страните, осмелили се да прокарат законодателство, което не се е харесало на някой вложител.
Арбитражът като съветска рулетка
А при опасността от дело за стотици милиони, даже милиарди (спомнете си фиаското с “Росатом”, въпреки че там най-малко получихме реактори, а при различен подобен случай може да се наложи да платим такава сума само като отплата, без нищо насреща) всяко държавно управление би помислило най-малко два пъти, преди да предприеме деяние. Руска рулетка в деяние. Така едрият бизнес - този с задоволително интернационално въздействие и запаси - би могъл непосредствено да се намесва в политиката на всяка страна и на процедура да дърпа юздите на всяко държавно управление. Търговията е единствено мотив. Истинската цел е надзор и изолираност. Изолация на едрия бизнес от демократичните механизми на страната и превръщането му в привилегирована категория юридически индивид - точно това е задачата на тези арбитражни съдилища. Защото в тях дело може да заведе единствено вложителят, страната няма право на срещуположен иск.
ТТИП се провали, само че единствено краткотрайно, и сега текат договаряния сред Европейски Съюз и Съединени американски щати за такава договорка. СЕТА обаче бе призната и утвърдена на равнище Европарламент. В СЕТА е заложен точно подобен механизъм за “уреждане на спорове” - разбирай, за изнудване. Всяка канадска компания може да съди нашата страна, стига да изиска. Изключително неизгодната за страната концесия на “Дънди прешъс металс” в златодобива е превъзходен образец, защото канадските миннодобивни компании са едни от най-активните, когато става дума за арбитражни каузи. Ако България реши да приключи тази концесия, пътят на “Дънди” да оспори това решение е необятно открит. В страната ни необезпокоявано оперират и електроразпределителни сдружения, които от време на време ни плашат точно с такива каузи, в случай че страната си разреши да контролира - изцяло легално, прочее - активността им. Преди време, когато имаше публични настроения за преустановяване на концесията на “Софийска вода”, от Столичната община отхвърлиха с аргумента, че това щяло да ни коства към един милиард лв. като неустойки. От тези изказвания излиза наяве, че и там е подписан контракт, който разрешава на компанията - макар безбройните открити нарушавания - да търси финансова отплата при вероятно неизгодно развиване на събитията.
Така, в случай че българският парламент ратифицира СЕТА, България ще стане страна по контракт, който може да й нанесе големи вреди. Докато изгодата от него е съмнителна, защото страната ни няма развити търговски връзки с Канада, нито пък има действителен късмет да стъпи съществено на този пазар (поради географски и други причини).
Европейска комисия на Юнкер като троянски кон на корпорациите
Но да се върнем на европейско равнище. При договарянията за ТТИП имаше толкоз мощна опозиция от цяла Европа във връзка с арбитражите, че Европейска комисия беше принудена най-малко малко да възстановява разпоредбите. Новата система се доближава повече до това, което познаваме като правораздаване, само че измененията са повече козметични, защото се резервират главните й дефекти: липса на контрол; липса на обвързване да се съблюдават националното и европейското законодателство; резервира се и привилегията на вложителя единствено той да може да съди по облекчената процедура. Тази система е част от СЕТА и на процедура към този момент е в деяние. Това стана допустимо, откакто на 30 април т.г. в свое решение Съдът на Европейски Съюз постанови, че тя не опонира на европейското законодателство. Решението на съда е много противоречиво в своите претекстове и подценява явни дефекти на този модел, само че към този момент е реалност. Делото беше заведено от Социалистическата партия в белгийската провинция Валония - същата, която за малко не блокира подписването на СЕТА през 2016 година
Вероятно, отчитайки непопулярността на арбитражите като правосъден механизъм, Европейска комисия реши да не си играе на дребно, а да направи смела крачка напред. Но напълно тихичко и на пръсти. Бяхте ли чували за Многостранен капиталов съд, преди да го прочетете тук, в този момент? Ако не сте, то и вие сте като голямата част европейци.
Плановете за него обаче са факт, а с решението на съда за арбитражите в СЕТА де факто и де юре им се дава зелена светлина.
Какво ще съставлява този съд? Това ще е непрекъснато работеща конструкция, а самият развой ще е като описания нагоре - достъп до това “правосъдие” ще имат единствено вложители, т.е. мултинационални компании или представители на класата на свръхбогатите. В прессъобщение на Европейска комисия от 13 декември 2016 година четем следното: “Предложението за многостранен съд среща все по-голям интерес и от доста страни отвън Европейски Съюз. Подписаното комерсиално съглашение сред Европейски Съюз и Канада и комерсиалното съглашение сред Европейски Съюз и Виетнам съдържат разпореждания по отношение на основаването на Многостранен капиталов съд. Европейски Съюз включва сходни разпореждания при всички настоящи договаряния, които се отнасят до вложения.” Това значи, че Европейски Съюз - или по-точно Европейската комисия при Жан-Клод Юнкер - се пробва да институционализира тази система и да я наложи на всички свои търговски сътрудници, изнудвайки ги да одобряват такива разпореждания, в случай че желаят достъп до европейския пазар. Ако мислите, че страни като Канада и Виетнам не са опасност - към този момент споменахме за канадските добивни компании и тяхната мощна обвързаност към арбитражните каузи. А в този момент помислете за следното: над 40 000 американски компании имат подразделения в Канада. Счетоводно за тях не е проблем да показват инвестицията си като канадска. Тя просто би трябвало да мине през канадския им клон (или виетнамския; или някой различен в страна с сходно съглашение с ЕС). Така СЕТА отваря вратата за всевъзможни искове и искания към страните, а Европейска комисия посредством своя ръководител Жан-Клод Юнкер и изключително посредством еврокомисаря по комерсиалните въпроси Сесилия Малмстрьом най-нагло работи против ползите и обществените финанси на страните членки и техните жители.
Мандатът на въпросните еврочиновници изтича напълно скоро, само че няма гаранция, че идващите ще са по-различни. Въпреки цялостния си честен банкрут неолиберализмът към момента има мощно посланичество в европейските институции. Друг проблем е сложното премахване на вредите след това. За да бъде преустановен договорът с Канада ще е належащо единомислещото единодушие на всички страни членки на Европейски Съюз, само че даже и тогава наредбите за отбрана на вложителите ще работят до 3 години след прекратяването на съглашението.
Именно тези и сходните дейности на Брюксел са в основата на тежките проблеми, пред които е изправена Европа в сегашния миг. Еврочиновниците не обичат да слушат европейците. Но в случай че става дума за корпорациите, там няма никакви проблеми с връзката. В момента европейските институции просто не работят за хората и това е огромната опасност пред Европа.
Решението обаче не е нито да се ограждаме със стени, нито да разрушим Европейски Съюз. Дори за страна като Англия напускането на Европейски Съюз се оказа игра, в която позитивите са по-малко от негативите. Така или другояче сме вътре, по този начин или другояче разчитаме на него за прекомерно доста неща - еврофондовете да вземем за пример са главно перо в бюджета ни. Най-доброто, което можем да създадем при актуалната обстановка, е да гласуваме на идните евроизбори, и то за претендентите, които желаят смяна на метода на действие на Европа. Защото има и едни други претенденти, които доста обичат да се пъчат по какъв начин бранят България, само че в Брюксел гласоподаваха в интерес на тези съглашения, даже писаха по уеб страниците си публикации в тяхна отбрана, наричайки съперниците им с разнообразни обидни прилагателни (да, господин Джамбазки, за Вас става въпрос), и едвам след това, откакто им бяха обяснени някои неща, започнаха да дават заден. Идеята за повече Европа е чудесна, стига това да е обществената Европа, а не неолибералната й версия. Ето по тази причина евроизборите имат смисъл. В противоположен случай ни чака още от същото, а евентуално и по-лошо.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ