Човек може толкова, колкото знае
Един другар ми подари магнитен стикер, на който с огромни букви написа: " Човек може толкоз, колкото знае ". Някой от производителите се сетил да предизвика с тази истина внезапно намалелия % към момента мислещи българи.
Така се случи, че по същото време видях " на тв приемника " напълно младеж, който трябваше да отговори на обикновения въпрос " коя от следните течности не може да бъде пастьоризирана: прясно мляко, плодов сок, вода, бира ". Е, младежът занемя и не можа да отговори нищо. Ето това е " продуктът " на образованието ни след последните 30 години. Няма потребност да показвам образци за знанията на този артикул по история или литература, тъй като те изобилстват във всекидневието ни. Говоря за нивото на начетеност като цяло, което показват младите българи в всеобщия вид. Онова ниво на функционална просветеност, което интернационалното проучване PISA ни сподели: 42% от учениците ни в девети клас нямат съществени умения по математика, 41,5% по четене и 38% по естествени науки. Няма по какъв начин да имаш умения, в случай че нямаш познания.
В същото време към 24 май и тази година апологети на новите образователни стратегии, които поетапно се вкарват в учебното заведение, ни убеждаваха, че децата не трябвало да учат обстоятелства, а би трябвало да се научат да мислят. Глупост, тъй като когато човек няма познания (придобити от научаването на фактите), той няма по какъв начин да мисли. Когато нищо не знаеш, няма по какъв начин да правиш причинно-следствени връзки, съпоставения, да извеждаш от тях процеси и впрочем - т. е. да мислиш. Ако Ботев не знаеше кой е Лойола, нямаше да може да избра " Фурие и Прудона ".
Впрочем от години към този момент слушаме по какъв начин би трябвало да се облекчава образователното наличие, тъй като учениците ни били претрупани от размера на образователния материал и учели повече от връстниците си в Европа. Не е правилно. Това изказване непрекъснато се опровергава от годишните отчети на Eurydice (образователната работа към Еврокомисията) за наложителното образователно време в Европа. И от последния отчет - за образователната 2017/2018 година, може да се види, че българските деца учат минимум от всички възпитаници в Европейски Съюз. Особено в началното учебно заведение, когато се залагат основите на знанието. Според данните нашите възпитаници " в отделенията " имат минимум образователни часове - общо 1907. Най-много от I до IV клас се учи в Дания - по 7360 часа. Часовете по писане, четене и литература за най-малките у нас също са минимум - 580, по математика тоже - 300 часа (в Ирландия са 1310 часа). От прогимназията нагоре ситуацията ни е малко по-добро, само че и в тези стадии на образованието по-малко от нашите деца учат единствено в Чехия, Естония, Гърция, Кипър. Да не приказваме, че България е преди всичко по дълготрайност на ваканциите и на неучебните дни.
Та, залъгвайки се с мантрите за " разтоварване ", за 30 години стигнахме до такава степен, че младите ни генерации са по-необразовани от възрастните. Повтарянето, че те владеят осведомителните технологии като богове и доста повече от учителите си, не прави работа, тъй като компютърът е единствено средство да придобиеш и използваш познания - преди лист, молив и калкулатор, в този момент компютър. Различни времена, разнообразни средства, само че задачата е една - знанието. Ако нямаш познания, компютърът не ще ти помогне да станеш можещ в която и да е област. Затова " да се дава път на младите " е добре, само че единствено когато са придобили познания. Тогава те и могат. С две думи - няма млади и остарели, има можещи и неможещи.
Непонятно е по какъв начин в ХХI век страната ни, ръководена от десни политици, прави какви ли не " просветителни промени ", а всеобщото обучение върви все по-надолу като източник на познания и оттова - на умения. Мисля си, че е сбъркана задачата и " визията " какво желаеме да реализираме с образованието. За да съм по-ясна, дано създадем една разходка из родната ни история. Първият учебен закон у нас е от 1880 година, а от 1891 година го кръщават " Закон за националното просвещение ". " Закон за националната култура " имахме до 2016 година, когато внезапно ГЕРБ изгони сакрални за българина думички като " култура " и " преподавател " и ги размени с " обучение " (без възпитание) и " педагогичен експерт ". Дрън-дрън. За " национален " въобще не приказвам, тъй като в България към този момент нищо не е национално...
Още с първия образован закон от 1880 година страната поема напълно върху себе си междинното и висшето обучение! От 1885 година законът постановява всяка община да открие минимум едно начално учебно заведение с 4-годишен период на образование. От 1891 година законът основава единна просветителна система в България - при едвам 3% грамотно население, което може да чете и написа. Писал го е сърцатият възрожденец и политик Георги Живков, брат на Вела Благоева (кой ли го знае през днешния ден, въпреки че в Европа още тогава са го наричали Жрец на просвещението). Единната просветителна система в страната с последния закон от 2016 година е ликвидирана, законът я децентрализира до равнище самостоятелни учебни заведения - всяко със своите цели и практики, тъй като това било съвременно. Дрън-дрън. Нататък - през 1921 година министърът Омарчевски трансформира закона, вкарва наложително главно обучение, строи нови 1115 учебни заведения, основава професионалното обучение и... освобождава от налози детската литература! Това се назовава политика и " визия " за това какво искаш да постигнеш.
Та, през 1980 година след осми клас не престават образованието си над 93% от учениците. Сега най-малко една трета " изчезват " от гимназиалната система. През 1989 година учениците у нас са 1 350 000, учебните заведения - 5000. В момента по данни на Национален статистически институт учебните заведения ни - общообразователни и професионални, са общо 2394. Което значи, че у нас за 30 години са закрити повече от половината от съществувалите учебни заведения - 52,12%. Закрити са заради демографска липса на деца (слаба раждаемост и най-активното в Европейски Съюз приключване на младежи от страната). И още - закрити са, тъй като е " стопански неизгодно " да бъдат поддържани учебни заведения изключително в дребните селища! Така ни сподели Световната банка. А ние слушкаме. Омарчевски би нарекъл това липса на държавна политика за образованието.
Хайде в този момент, който може да отговори: кое се пастьоризира - млякото или водата?
Науката е слънце... за зрящите.
Така се случи, че по същото време видях " на тв приемника " напълно младеж, който трябваше да отговори на обикновения въпрос " коя от следните течности не може да бъде пастьоризирана: прясно мляко, плодов сок, вода, бира ". Е, младежът занемя и не можа да отговори нищо. Ето това е " продуктът " на образованието ни след последните 30 години. Няма потребност да показвам образци за знанията на този артикул по история или литература, тъй като те изобилстват във всекидневието ни. Говоря за нивото на начетеност като цяло, което показват младите българи в всеобщия вид. Онова ниво на функционална просветеност, което интернационалното проучване PISA ни сподели: 42% от учениците ни в девети клас нямат съществени умения по математика, 41,5% по четене и 38% по естествени науки. Няма по какъв начин да имаш умения, в случай че нямаш познания.
В същото време към 24 май и тази година апологети на новите образователни стратегии, които поетапно се вкарват в учебното заведение, ни убеждаваха, че децата не трябвало да учат обстоятелства, а би трябвало да се научат да мислят. Глупост, тъй като когато човек няма познания (придобити от научаването на фактите), той няма по какъв начин да мисли. Когато нищо не знаеш, няма по какъв начин да правиш причинно-следствени връзки, съпоставения, да извеждаш от тях процеси и впрочем - т. е. да мислиш. Ако Ботев не знаеше кой е Лойола, нямаше да може да избра " Фурие и Прудона ".
Впрочем от години към този момент слушаме по какъв начин би трябвало да се облекчава образователното наличие, тъй като учениците ни били претрупани от размера на образователния материал и учели повече от връстниците си в Европа. Не е правилно. Това изказване непрекъснато се опровергава от годишните отчети на Eurydice (образователната работа към Еврокомисията) за наложителното образователно време в Европа. И от последния отчет - за образователната 2017/2018 година, може да се види, че българските деца учат минимум от всички възпитаници в Европейски Съюз. Особено в началното учебно заведение, когато се залагат основите на знанието. Според данните нашите възпитаници " в отделенията " имат минимум образователни часове - общо 1907. Най-много от I до IV клас се учи в Дания - по 7360 часа. Часовете по писане, четене и литература за най-малките у нас също са минимум - 580, по математика тоже - 300 часа (в Ирландия са 1310 часа). От прогимназията нагоре ситуацията ни е малко по-добро, само че и в тези стадии на образованието по-малко от нашите деца учат единствено в Чехия, Естония, Гърция, Кипър. Да не приказваме, че България е преди всичко по дълготрайност на ваканциите и на неучебните дни.
Та, залъгвайки се с мантрите за " разтоварване ", за 30 години стигнахме до такава степен, че младите ни генерации са по-необразовани от възрастните. Повтарянето, че те владеят осведомителните технологии като богове и доста повече от учителите си, не прави работа, тъй като компютърът е единствено средство да придобиеш и използваш познания - преди лист, молив и калкулатор, в този момент компютър. Различни времена, разнообразни средства, само че задачата е една - знанието. Ако нямаш познания, компютърът не ще ти помогне да станеш можещ в която и да е област. Затова " да се дава път на младите " е добре, само че единствено когато са придобили познания. Тогава те и могат. С две думи - няма млади и остарели, има можещи и неможещи.
Непонятно е по какъв начин в ХХI век страната ни, ръководена от десни политици, прави какви ли не " просветителни промени ", а всеобщото обучение върви все по-надолу като източник на познания и оттова - на умения. Мисля си, че е сбъркана задачата и " визията " какво желаеме да реализираме с образованието. За да съм по-ясна, дано създадем една разходка из родната ни история. Първият учебен закон у нас е от 1880 година, а от 1891 година го кръщават " Закон за националното просвещение ". " Закон за националната култура " имахме до 2016 година, когато внезапно ГЕРБ изгони сакрални за българина думички като " култура " и " преподавател " и ги размени с " обучение " (без възпитание) и " педагогичен експерт ". Дрън-дрън. За " национален " въобще не приказвам, тъй като в България към този момент нищо не е национално...
Още с първия образован закон от 1880 година страната поема напълно върху себе си междинното и висшето обучение! От 1885 година законът постановява всяка община да открие минимум едно начално учебно заведение с 4-годишен период на образование. От 1891 година законът основава единна просветителна система в България - при едвам 3% грамотно население, което може да чете и написа. Писал го е сърцатият възрожденец и политик Георги Живков, брат на Вела Благоева (кой ли го знае през днешния ден, въпреки че в Европа още тогава са го наричали Жрец на просвещението). Единната просветителна система в страната с последния закон от 2016 година е ликвидирана, законът я децентрализира до равнище самостоятелни учебни заведения - всяко със своите цели и практики, тъй като това било съвременно. Дрън-дрън. Нататък - през 1921 година министърът Омарчевски трансформира закона, вкарва наложително главно обучение, строи нови 1115 учебни заведения, основава професионалното обучение и... освобождава от налози детската литература! Това се назовава политика и " визия " за това какво искаш да постигнеш.
Та, през 1980 година след осми клас не престават образованието си над 93% от учениците. Сега най-малко една трета " изчезват " от гимназиалната система. През 1989 година учениците у нас са 1 350 000, учебните заведения - 5000. В момента по данни на Национален статистически институт учебните заведения ни - общообразователни и професионални, са общо 2394. Което значи, че у нас за 30 години са закрити повече от половината от съществувалите учебни заведения - 52,12%. Закрити са заради демографска липса на деца (слаба раждаемост и най-активното в Европейски Съюз приключване на младежи от страната). И още - закрити са, тъй като е " стопански неизгодно " да бъдат поддържани учебни заведения изключително в дребните селища! Така ни сподели Световната банка. А ние слушкаме. Омарчевски би нарекъл това липса на държавна политика за образованието.
Хайде в този момент, който може да отговори: кое се пастьоризира - млякото или водата?
Науката е слънце... за зрящите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ