Цената на агресията
Един убит човешки живот, една погубена здравна кариера, две разрушени фамилии, три деца останали полусираци и други две, които евентуално ще израснат без татко, в случай че той се озове в пандиза. Това е тъжната равносметка на събитията от началото на месеца, когато Георги Джевизов – Плъха беше открит убит наоколо до постройката на регионалната администрация в Пловдив. Това е цената на експанзията, която обществото ще заплати, а към нея занапред би трябвало да се прибавят и институционалните разноски – следствието, правосъдния развой и възможното престояване в пандиза на обвинявания в ликвидиране при превишаване на правата на неизбежната защита доктор Иван Димитров няма да бъдат безвъзмездни. Не на последно място, израствайки без татко, децата на убития са в още по-голям риск сами да се трансфорат в нарушители един ден.
Фактите по случая занапред ще се обясняват, а версията какво тъкмо се е случило към този момент се смени два пъти.
Едно обаче е несъмнено – решението на Георги Джевизов да влезе с щурм в гаража на доктор Димитров и да го обере е първопричината за нещастието. Без тази първична експанзия от страна на убития към собствеността на обвинявания нямаше да се стигне до ответната експанзия довела до гибелта на взломаджията. И тук е моментът да се мине от съответния случай към нереалните разсъждения по какъв начин сходни събития да бъдат предотвратени в бъдеще.
Преди да тръгне да обира някого, всеки апаш (било то и не изцяло осъзнато) прави оценка евентуалните изгоди и опасности, до които обирът би довел. Само когато изгодите надвишават цената на експанзията, която крадецът би трябвало да заплати, той излиза от у дома. Нека приемем, че изгодите от един час престъпна активност надвишават най-малко седмичното заплащане, което един обирджия би получил, в случай че се занимаваше със легален и достопочтен труд. Проблемът в България е, че цената на експанзията е безумно ниска, което води до ширеща се битова престъпност. Макар да разполага с общ бюджет от 1,3 милиарда лева и да заделя над половината от него за битка с престъпността, Министерство на вътрешните работи няма нито потенциала, нито задоволителен тласък да разкрива дребни битови обири. Ако въобще бъде оголен и бъде съден, един обирджия чака присъдата си с години. Тя от своя страна може да бъда единствено условна или ефикасна с къс престой в пандиза, където осъденият да се трансформира в още по-закоравял нарушител, учейки нови номера от съкилийниците си. На процедура, сега цената на експанзията за един апаш е единият час, който би трябвало да отдели нощем, с цел да излезе от у дома, да прескача огради, да разрушава порти и прозорци и да тършува в тъмното. Евентуално и настинка, когато го прави на минусови температури. Как тогава да повишим цената на експанзията, с цел да има по-малко закононарушения?
Поддръжниците на правните решения, правосъдните промени и ”Румънския модел ” биха застъпили тезата, че закононарушенията ще намалеят когато приемем рекомендациите на Венецианската комисиия и в резултат на направените законови промени институциите стартират да вкарват нарушителите в пандиза. На доктрина, една правосъдна промяна би покачила цената на експанзията, само че на процедура тя няма да адресира два съществени казуса. Първо, по какъв начин въобще крадците ще бъдат разкрити и изправени пред правораздаването. Второ, има един аспект, който постоянно убягва при полемиката на предварителната защита на закононарушения чрез правни решения – човешкият разум има склонността да дисконтира събития, които ще се случат в бъдещето (като една възможна присъда) и им придава надалеч по-малко значение в сравнение с такива, които се случват директно. Съответно, в мозъка на един обирджия съвсем сигурните изгоди от една кражба през днешния ден ще продължат да надвишават несигурната ефикасна присъда, която може да получи след няколко години.
Друга концепция, която е била предлагана от политическите партии през годините е “във всяко село служител на реда ”.
Тя има по-добри шансове да увеличи разкриваемостта на закононарушения, само че дребното кокошкарство въпреки всичко остава измежду тези, които се разкриват по-трудно – съгласно статистиките на Министерство на вътрешните работи равнището на разкриваемост при кражбите и грабежите е в най-хубавия случай към 25%. Прилагането на мярката “във всяко село служител на реда ” също по този начин ще бъде обвързвано и с спомагателни разноски, за които може да се чака, че по остаряла традиция ще бъдат в по-голямата си част неефективни. Не на последно място, в случай че въпреки всичко един апаш реши да влиза с щурм в нечий парцел, то той би имал премного време да обере и даже да нарани притежателите му, до момента в който полицията пристигна.
Все отново съществува едно решение, което незабавно и дейно ще повиши цената на експанзията – свободното право на носене на оръжие. Ако българските жители стартират всеобщо да разполагат със личен револвер, тогава всеки апаш ще знае, че вероятността да бъде засегнат или погубен при осъществяването на закононарушение е висока. Няма нищо по-ценно за един човек от личния му живот и това е най-сигурната предварителна защита, че той няма да реализира голословна експанзия по отношение на останалите.
Някои биха споделили “да не би да желаете всички да се изпозастреляме ”, само че сходна мисъл пропуща точно дисциплиниращия резултат на страха.
Ако искаш мир, готви се за война
Имаме действителен образец от последните 70 години пред очите си – от появяването на оръжията за всеобщо поразяване насам, кървавите и директни спорове сред огромните играчи на международната сцена престанаха и напрежението остана единствено под форма на „ студени войни “. Страхът, че директна война ще докара до ответна офанзива с атомни бомби и нуклеарен Армагедон, дейно дисциплинира политиците да търсят мирни решения на проблемите си. Същата логичност може да се приложи и при въоръжаването на жителите и предварителната защита на обири. Древните римляни неслучайно са вярвали в сентенцията „ Ако искаш мир, готви се за война “. Затова най-хубавото, което българските законодатели могат да създадат, е да разрешат на жителите да имат свободно персонално оръжие и да бъдат готови да се пазят сами от всяка експанзия срещу личността и имуществото им.
*Авторът е приключил Хумболтовия университет в Берлин. Член на Българското либертарианско общество, създател в ЕКИП и дясната платформа Мисъль.
Фактите по случая занапред ще се обясняват, а версията какво тъкмо се е случило към този момент се смени два пъти.
Едно обаче е несъмнено – решението на Георги Джевизов да влезе с щурм в гаража на доктор Димитров и да го обере е първопричината за нещастието. Без тази първична експанзия от страна на убития към собствеността на обвинявания нямаше да се стигне до ответната експанзия довела до гибелта на взломаджията. И тук е моментът да се мине от съответния случай към нереалните разсъждения по какъв начин сходни събития да бъдат предотвратени в бъдеще.
Преди да тръгне да обира някого, всеки апаш (било то и не изцяло осъзнато) прави оценка евентуалните изгоди и опасности, до които обирът би довел. Само когато изгодите надвишават цената на експанзията, която крадецът би трябвало да заплати, той излиза от у дома. Нека приемем, че изгодите от един час престъпна активност надвишават най-малко седмичното заплащане, което един обирджия би получил, в случай че се занимаваше със легален и достопочтен труд. Проблемът в България е, че цената на експанзията е безумно ниска, което води до ширеща се битова престъпност. Макар да разполага с общ бюджет от 1,3 милиарда лева и да заделя над половината от него за битка с престъпността, Министерство на вътрешните работи няма нито потенциала, нито задоволителен тласък да разкрива дребни битови обири. Ако въобще бъде оголен и бъде съден, един обирджия чака присъдата си с години. Тя от своя страна може да бъда единствено условна или ефикасна с къс престой в пандиза, където осъденият да се трансформира в още по-закоравял нарушител, учейки нови номера от съкилийниците си. На процедура, сега цената на експанзията за един апаш е единият час, който би трябвало да отдели нощем, с цел да излезе от у дома, да прескача огради, да разрушава порти и прозорци и да тършува в тъмното. Евентуално и настинка, когато го прави на минусови температури. Как тогава да повишим цената на експанзията, с цел да има по-малко закононарушения?
Поддръжниците на правните решения, правосъдните промени и ”Румънския модел ” биха застъпили тезата, че закононарушенията ще намалеят когато приемем рекомендациите на Венецианската комисиия и в резултат на направените законови промени институциите стартират да вкарват нарушителите в пандиза. На доктрина, една правосъдна промяна би покачила цената на експанзията, само че на процедура тя няма да адресира два съществени казуса. Първо, по какъв начин въобще крадците ще бъдат разкрити и изправени пред правораздаването. Второ, има един аспект, който постоянно убягва при полемиката на предварителната защита на закононарушения чрез правни решения – човешкият разум има склонността да дисконтира събития, които ще се случат в бъдещето (като една възможна присъда) и им придава надалеч по-малко значение в сравнение с такива, които се случват директно. Съответно, в мозъка на един обирджия съвсем сигурните изгоди от една кражба през днешния ден ще продължат да надвишават несигурната ефикасна присъда, която може да получи след няколко години.
Друга концепция, която е била предлагана от политическите партии през годините е “във всяко село служител на реда ”.
Тя има по-добри шансове да увеличи разкриваемостта на закононарушения, само че дребното кокошкарство въпреки всичко остава измежду тези, които се разкриват по-трудно – съгласно статистиките на Министерство на вътрешните работи равнището на разкриваемост при кражбите и грабежите е в най-хубавия случай към 25%. Прилагането на мярката “във всяко село служител на реда ” също по този начин ще бъде обвързвано и с спомагателни разноски, за които може да се чака, че по остаряла традиция ще бъдат в по-голямата си част неефективни. Не на последно място, в случай че въпреки всичко един апаш реши да влиза с щурм в нечий парцел, то той би имал премного време да обере и даже да нарани притежателите му, до момента в който полицията пристигна.
Все отново съществува едно решение, което незабавно и дейно ще повиши цената на експанзията – свободното право на носене на оръжие. Ако българските жители стартират всеобщо да разполагат със личен револвер, тогава всеки апаш ще знае, че вероятността да бъде засегнат или погубен при осъществяването на закононарушение е висока. Няма нищо по-ценно за един човек от личния му живот и това е най-сигурната предварителна защита, че той няма да реализира голословна експанзия по отношение на останалите.
Някои биха споделили “да не би да желаете всички да се изпозастреляме ”, само че сходна мисъл пропуща точно дисциплиниращия резултат на страха.
Ако искаш мир, готви се за война
Имаме действителен образец от последните 70 години пред очите си – от появяването на оръжията за всеобщо поразяване насам, кървавите и директни спорове сред огромните играчи на международната сцена престанаха и напрежението остана единствено под форма на „ студени войни “. Страхът, че директна война ще докара до ответна офанзива с атомни бомби и нуклеарен Армагедон, дейно дисциплинира политиците да търсят мирни решения на проблемите си. Същата логичност може да се приложи и при въоръжаването на жителите и предварителната защита на обири. Древните римляни неслучайно са вярвали в сентенцията „ Ако искаш мир, готви се за война “. Затова най-хубавото, което българските законодатели могат да създадат, е да разрешат на жителите да имат свободно персонално оръжие и да бъдат готови да се пазят сами от всяка експанзия срещу личността и имуществото им.
*Авторът е приключил Хумболтовия университет в Берлин. Член на Българското либертарианско общество, създател в ЕКИП и дясната платформа Мисъль.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ