Един от водещите рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания е високият

Един от водещите рискови фактори за сърдечно-съдови болести е високият холестерол. Начинът ни на хранене може да има голямо въздействие върху равнищата на холестерола в кръвта.
Прочетете още
Но дали вярната диета може напълно да размени медикаментите? Отговорът зависи от началните стойности, самостоятелния риск и уговорката към дълготрайна смяна.
Какво съставлява холестеролът
Холестеролът е мастноподобно вещество, което организмът употребява за създаване на клетъчни мембрани и хормони. Той се създава естествено в черния дроб, само че се набира и с храната. Съществуват два съществени вида:
LDL (лош) холестерол – когато е повишен се отсрочва по стените на кръвоносните съдове и усилва риска от атеросклероза.HDL (добър) холестерол – оказва помощ за извеждането на непотребния холестерол от тялото.
Целта на диетата при висок холестерол е да понижи LDL и да повиши HDL.
Кои храни оказват помощ
Няколко хранителни групи потвърдено подкрепят контрола на холестерола:

Разтворими фибри  – намират се в овесените ядки, ечемика, ябълките, крушите, морковите, бобовите растения. Те се свързват с холестерола в червата и спомагат за извеждането му от организма.

Ненаситени мазнини  – съдържат се в зехтина, авокадото, ядките (особено орехите и бадемите), както и в мазните риби (сьомга, скумрия). Замяната на наситените мазнини с тези източници може да понижи LDL холестерола.

Фитостероли  – това са растителни съединения, които блокират усвояването на холестерола в червата. Съдържат се в ядките, семената и специфични обогатени артикули (например някои маргарини).

Соя  – соевите храни като тофу, темпе и соево мляко имат леко понижаващо деяние върху неприятния холестерол.

Чесън, зелен чай и куркума  – въпреки и с по-слаб резултат, тези храни имат леко антилипидно деяние.
Кои храни да ограничим
Съществуват и храни, които повишават LDL и утежняват липидния профил:

Наситени мазнини  – главно от червени меса, масло, сирена и други пълномаслени млечни артикули.

Трансмазнини  – съдържат се в индустриално модифицирани храни, като маргарини, вафли, кроасани, чипс и бисквити.

Прекомерен банкет на рафинирани  въглехидрати и захар  – води до нараснали равнища на триглицериди и намаление на добрия холестерол, написа puls.bg.