Триадата от Кемп Дейвид
Един от триумфите на американската външна политика на Джо Байдън е развиването и консолидацията на тристранното съдействие на Съединени американски щати с Япония и Южна Корея. Срещата сред американския президент, японския министър-председател и южнокорейския министър председател в Кемп Дейвид е резултат от изпитание в тъкмо тази посока. За да се стигне дотук обаче американската дипломация трябваше - в случай че не обезателно да опосредства, то най-малко да предизвиква - разведряването на двустранните връзки сред Токио и Сеул, доколкото интервали от споделеното историческо минало служеше като непрестанен източник на напрежение сред двете източноазиатски столици.
Когато обаче консервативната администрация в Синята къща на Юн Сук-йол предприе стъпки за възобновяване на ползотворния разговор с тази на Фумио Кишида, то това бе оценено уместно освен от японската страна, само че и от американската. През април тази година южнокорейският министър-председател пя " Американски къс " във Вашингтон, където той бе поканен на едвам втората специфична държавна вечеря, давана от Джо Байдън, и получи от последния китара с подпис от създателя на упомената ария, Дон Маклийн. Но оттатък тази развлекателна страна на срещата им тогава, Южна Корея и Съединени американски щати подписаха " Декларацията от Вашингтон ", която предвиждаше основаването на Ядрена консултативна група сред двете страни, както и периодически курсове - първият от които към този момент се състоя в средата на годината - на американска нуклеарна подводница в източноазиатската страна. И в случай че връзките сред Сеул и Вашингтон са податливи на деликатни флуктуации, то тези с Япония са от по-прогнозируем темперамент, за което свидетелства партньорството сред Вашингтон и Токио както на двустранна, по този начин и на многостранна основа (като това в Четиристраннния разговор по сигурността).
Тази позитивна наклонност не значи, че хоризонтът пред тристранното съдействие сред Съединени американски щати, Япония и Южна Корея е обезателно слънчев. Има прекалено много неща, които могат да сложат кол в колелото на тяхното взаимоотношение. Наред с проблемите от двустранен темперамент сред Сеул и Токио, които към този момент наподобяват по-скоро като въведени в медикаментозна кома, в сравнение с да са позволени, Южна Корея, да вземем за пример, реагира резервирано на налаганите от американците стопански и търговски наказания на Китай (тъй като стопанската система на страната е в огромна степен интегрирана с тази на Поднебесната империя, което най-лесно може да се види в южнокорейската промишленост на полупроводници). Именно последното прави по този начин, че Сеул " да влачи крайник " по отношение на оферти от Съединени американски щати съюз на производителите на полупроводници, наименуван The Chip 4, предусещащ застраховане на линиите за доставки сред Вашингтон, Тайпе, Токио и Сеул. Отвъд " политиката като бизнес " пък, на стратегическо естество, Южна Корея постоянно е гледала на Китай като естествена противотежест на въздействието на Япония върху Корейския полуостров.
Но пък въпреки това около Юн Сук-йол се откриват спомагателни благоприятни условия за одобряването на това тристранно съдействие сред Южна Корея, Япония и Съединени американски щати. Това е по този начин, тъй като южнокорейският президент води външна политика в традициите на консерваторите в страната. Тази традиция може да се заключи в следния порядък: акцент върху съдействието със Съединени американски щати в областта на защитата и сигурността, което бива възприемано като предпочитано даже и пред комерсиалните връзки с Китай; политика на въздържане и ограничение на Северна Корея и подобен прочит на Япония, съгласно който страната на изгряващото слънце не е единствено източник на опасности, само че и вероятен сътрудник. За съпоставяне, прогресивната традиция в Южна Корея, финален образец за която видяхме в лицето на Муун Дже-ин, се уповава на един " еластичен дуализъм " по отношение на Северна Корея (това е главен принцип на така наречен Sunshine Policy, съгласно която военното опълчване сред двете страни на Корейския полуостров не би трябвало да попречва тяхното икономическо партньорство), съпроводен със студена сдържаност по отношение на Япония и подобен вид партньорство със Съединени американски щати, което да не се случва за сметка на комерсиалните връзки с Китай.
За развиването и консолидацията на тристранното съдействие сред Съединени американски щати, Япония и Южна Корея обаче способства освен външната политика на консервативната администрация в Сеул, само че и районният подтекст в Източна Азия. Тук става дума за симбиозата от един експанзионистичен Си Дзинпин, един раздразним Ким Чен-ун и един непредвидим Владимир Путин. Дни преди срещата в Кемп Дейвид, на Япония й се наложи да подвига изтребители около интензивността на два съветски IL-38, летящи сред Японско и Източнокитайско море, където Русия и Китай организират военноморско обучение (тяхна взаимна флотилия се насочи и към прекосяването на проливът Мияко, намиращ се сред едноименния остров и Окинава). Това се случва на панорамния декор на продължаващото развиване на балистичната и нуклеарна стратегия на Пхенян (тези дни южнокорейското разузнаване заяви, че в Северна Корея се следи интензивност в посока подготвянето на изстрелването на междуконтинентална балистична ракета). След несполучливия опит по-рано тази година, Ким Чен-ун даде обещание нов опит за изстрелването в орбита на боен спътник. Миналият месец пък севернокорейските управляващи използваха гостуването в страната на съветския министър на защитата Сергей Шойгу, с цел да покажат (отново и към този момент тестваната) междуконтиненталната балистична ракета Hwasong-18, задвижвана с твърдо ракетно гориво, и два нови дизайна на безпилотни летателни апарата.
Подобно натрупващо се партньорство в Източна Азия сред Китай, Русия и Северна Корея прави по този начин, че Токио и Сеул да оставят проблемите си от двустранно естество настрани, катализирайки съдействието между тях и увеличавайки това със Съединени американски щати. Посоките на последното се видяха и в резултатите от срещата в Кемп Дейвид: трите страни се схванаха да създадат годишни срещите на най-високо равнище между тях, да усилят размера и регулярността на взаимните си военни образования в района, да си сътрудничат в посока гарантирането на сигурността на линиите за доставки (с акцент полупроводници и батерии), да основат механизъм за шерване на данни, касаещи ракетната интензивност в района, и да осъществят " гореща линия " на директна връзка при условия от ексклузивен порядък. Излъчените от срещата Camp David Principles в действителност удостоверяват и консолидират Вашингтон, Токио и Сеул в другояче споделената от тях концептуална рамка за Свободен и открит Индо-Пасифик. Трите страни подчертаваха върху някои основни и познати детайли: централната роля нa Асоциацията на страните от Югоизточна Азия за района, денуклеаризацията на корейския полуостров и " неналичието на смяна в нашата позиция по отношение на Тайван ".
Но най-важното от срещата в Кемп Дейвид е опитът партньорството сред Съединени американски щати, Япония и Южна Корея освен да бъде увеличено като размер, само че и да бъде институционализирано. Последното вероятно би го предпазило от събития от преходен темперамент, доколкото има необятно и споделено схващане, че при една смяна на властта в Южна Корея или Съединени американски щати тристранното партньорство сред въпросните страни може да бъде още веднъж редуцирано (по образеца на мандата на упоменатия нагоре някогашен южнокорейски президент Муун Дже-ин, в границите на който освен връзките с Япония бяха студени и враждебни, само че и тези с Вашингтон не бяха на равнището, на каквото са в момента). Оттук нататък остава да забележим дали резултатите от срещата в Кемп Дейвид ще се окажат основа за по-нататъшно развиване на тристранното съдействие сред Сеул, Токио и Вашингтон. Или в противен случай, срещата в резиденцията на американския президент ще е маркирала лимита на тяхното партньорство.
Когато обаче консервативната администрация в Синята къща на Юн Сук-йол предприе стъпки за възобновяване на ползотворния разговор с тази на Фумио Кишида, то това бе оценено уместно освен от японската страна, само че и от американската. През април тази година южнокорейският министър-председател пя " Американски къс " във Вашингтон, където той бе поканен на едвам втората специфична държавна вечеря, давана от Джо Байдън, и получи от последния китара с подпис от създателя на упомената ария, Дон Маклийн. Но оттатък тази развлекателна страна на срещата им тогава, Южна Корея и Съединени американски щати подписаха " Декларацията от Вашингтон ", която предвиждаше основаването на Ядрена консултативна група сред двете страни, както и периодически курсове - първият от които към този момент се състоя в средата на годината - на американска нуклеарна подводница в източноазиатската страна. И в случай че връзките сред Сеул и Вашингтон са податливи на деликатни флуктуации, то тези с Япония са от по-прогнозируем темперамент, за което свидетелства партньорството сред Вашингтон и Токио както на двустранна, по този начин и на многостранна основа (като това в Четиристраннния разговор по сигурността).
Тази позитивна наклонност не значи, че хоризонтът пред тристранното съдействие сред Съединени американски щати, Япония и Южна Корея е обезателно слънчев. Има прекалено много неща, които могат да сложат кол в колелото на тяхното взаимоотношение. Наред с проблемите от двустранен темперамент сред Сеул и Токио, които към този момент наподобяват по-скоро като въведени в медикаментозна кома, в сравнение с да са позволени, Южна Корея, да вземем за пример, реагира резервирано на налаганите от американците стопански и търговски наказания на Китай (тъй като стопанската система на страната е в огромна степен интегрирана с тази на Поднебесната империя, което най-лесно може да се види в южнокорейската промишленост на полупроводници). Именно последното прави по този начин, че Сеул " да влачи крайник " по отношение на оферти от Съединени американски щати съюз на производителите на полупроводници, наименуван The Chip 4, предусещащ застраховане на линиите за доставки сред Вашингтон, Тайпе, Токио и Сеул. Отвъд " политиката като бизнес " пък, на стратегическо естество, Южна Корея постоянно е гледала на Китай като естествена противотежест на въздействието на Япония върху Корейския полуостров.
Но пък въпреки това около Юн Сук-йол се откриват спомагателни благоприятни условия за одобряването на това тристранно съдействие сред Южна Корея, Япония и Съединени американски щати. Това е по този начин, тъй като южнокорейският президент води външна политика в традициите на консерваторите в страната. Тази традиция може да се заключи в следния порядък: акцент върху съдействието със Съединени американски щати в областта на защитата и сигурността, което бива възприемано като предпочитано даже и пред комерсиалните връзки с Китай; политика на въздържане и ограничение на Северна Корея и подобен прочит на Япония, съгласно който страната на изгряващото слънце не е единствено източник на опасности, само че и вероятен сътрудник. За съпоставяне, прогресивната традиция в Южна Корея, финален образец за която видяхме в лицето на Муун Дже-ин, се уповава на един " еластичен дуализъм " по отношение на Северна Корея (това е главен принцип на така наречен Sunshine Policy, съгласно която военното опълчване сред двете страни на Корейския полуостров не би трябвало да попречва тяхното икономическо партньорство), съпроводен със студена сдържаност по отношение на Япония и подобен вид партньорство със Съединени американски щати, което да не се случва за сметка на комерсиалните връзки с Китай.
За развиването и консолидацията на тристранното съдействие сред Съединени американски щати, Япония и Южна Корея обаче способства освен външната политика на консервативната администрация в Сеул, само че и районният подтекст в Източна Азия. Тук става дума за симбиозата от един експанзионистичен Си Дзинпин, един раздразним Ким Чен-ун и един непредвидим Владимир Путин. Дни преди срещата в Кемп Дейвид, на Япония й се наложи да подвига изтребители около интензивността на два съветски IL-38, летящи сред Японско и Източнокитайско море, където Русия и Китай организират военноморско обучение (тяхна взаимна флотилия се насочи и към прекосяването на проливът Мияко, намиращ се сред едноименния остров и Окинава). Това се случва на панорамния декор на продължаващото развиване на балистичната и нуклеарна стратегия на Пхенян (тези дни южнокорейското разузнаване заяви, че в Северна Корея се следи интензивност в посока подготвянето на изстрелването на междуконтинентална балистична ракета). След несполучливия опит по-рано тази година, Ким Чен-ун даде обещание нов опит за изстрелването в орбита на боен спътник. Миналият месец пък севернокорейските управляващи използваха гостуването в страната на съветския министър на защитата Сергей Шойгу, с цел да покажат (отново и към този момент тестваната) междуконтиненталната балистична ракета Hwasong-18, задвижвана с твърдо ракетно гориво, и два нови дизайна на безпилотни летателни апарата.
Подобно натрупващо се партньорство в Източна Азия сред Китай, Русия и Северна Корея прави по този начин, че Токио и Сеул да оставят проблемите си от двустранно естество настрани, катализирайки съдействието между тях и увеличавайки това със Съединени американски щати. Посоките на последното се видяха и в резултатите от срещата в Кемп Дейвид: трите страни се схванаха да създадат годишни срещите на най-високо равнище между тях, да усилят размера и регулярността на взаимните си военни образования в района, да си сътрудничат в посока гарантирането на сигурността на линиите за доставки (с акцент полупроводници и батерии), да основат механизъм за шерване на данни, касаещи ракетната интензивност в района, и да осъществят " гореща линия " на директна връзка при условия от ексклузивен порядък. Излъчените от срещата Camp David Principles в действителност удостоверяват и консолидират Вашингтон, Токио и Сеул в другояче споделената от тях концептуална рамка за Свободен и открит Индо-Пасифик. Трите страни подчертаваха върху някои основни и познати детайли: централната роля нa Асоциацията на страните от Югоизточна Азия за района, денуклеаризацията на корейския полуостров и " неналичието на смяна в нашата позиция по отношение на Тайван ".
Но най-важното от срещата в Кемп Дейвид е опитът партньорството сред Съединени американски щати, Япония и Южна Корея освен да бъде увеличено като размер, само че и да бъде институционализирано. Последното вероятно би го предпазило от събития от преходен темперамент, доколкото има необятно и споделено схващане, че при една смяна на властта в Южна Корея или Съединени американски щати тристранното партньорство сред въпросните страни може да бъде още веднъж редуцирано (по образеца на мандата на упоменатия нагоре някогашен южнокорейски президент Муун Дже-ин, в границите на който освен връзките с Япония бяха студени и враждебни, само че и тези с Вашингтон не бяха на равнището, на каквото са в момента). Оттук нататък остава да забележим дали резултатите от срещата в Кемп Дейвид ще се окажат основа за по-нататъшно развиване на тристранното съдействие сред Сеул, Токио и Вашингтон. Или в противен случай, срещата в резиденцията на американския президент ще е маркирала лимита на тяхното партньорство.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ