Един от отличителните белези на здравата, балансирана личност е способността

Един от отличителните белези на хубавичко, уравновесена персона е способността да приказва и работи непосредствено, ребром.

Без подправена невзискателност, без подмятания и двусмислици и без да шокира, минава напряко на тематиката и същността й.

От друга страна, небалансираният и нерешителен човек постоянно работи по заобиколния метод – манипулира, лъже и оплита близките по всеки вероятен метод.

Това наблюдаване може да се употребява като мерило за вашите лични недостатъци и за тренинг на психическата ви непоклатимост. Всеки път, когато директният метод към задачата по някаква причина ви плаши, си коства да се замислите кое тъкмо ви тревожи, та не можете да действате непосредствено.

Точно тогава е значимо да съберете храброст и да рискувате да играете намерено, без да се оплитате в страховете си. Няколко години процедура и страховете ще отлетят без да се усетите.

Ясно е, че манипулиращото държание е присъщо на децата, не на възрастните. Те нямат кой знае какъв надзор над околния свят.

Децата, копирайки родителите си, се учат да манипулират, с цел да получат това, което желаят, да работят по заобиколен метод и да употребяват слабите места на хората към тях.

Най-успешните способи за това са сълзите, сърденето, обидите, гнева и капризите във всичките им прояви.

Вместо да признаят грешките си, те се стремят да избегнат отговорността. И тук се появява лъжата, отговорното изражение, преструването, че си болен и другите психически игри на гоненица.

Децата са прекомерно слаби и подвластни, точно по тази причина заобикалят директна борба или съдействие с близките.

До огромна степен е отговорност на родителите да основат у децата си чувство за здрава основа под краката им.

Но в този момент ще приказваме за хората, които от дълго време са напуснали детството, само че не престават да разчитат на детските тактики за оцеляване.

Докато за децата манипулирането и избягването на отговорността е единственият и най-прост метод да реализират задачите си, то възрастните разполагат с голям брой благоприятни условия да работят непосредствено и доста по-ефективно.

Всеки възрастен може да зададе въпрос непосредствено. Може да изиска или да сложи условия, тъй като в този момент той е много по-независим и има задоволително мощ и качества да отбрани себе си.

Един възрастен може да си разреши да допусне неточност, тъй като към този момент може самичък да избере дали да се усеща отговорен, а анализирането и поправянето на грешката му носи задоволство. Възрастният човек самичък е стопанин на себе си и самичък разполага с живота си.

В психически смисъл, желанието за отбягване на отговорност, там, където може да бъде поета, е разрушително и неведнъж чиста загуба на сила.

Да, човек постоянно се отклонява от пътя, само че всяка сходна маневра оставя дребна празнина в душата, а силата и положителното въодушевление изчезват.

Усещането за виновност, което питаеш, още повече те отдалечава от самия теб, не изчезва и продължава да те изтезава от вътрешната страна.

Същото е и със способността да показваме непосредствено желанията си и да осъществяваме проектите си. Защо да играете „ на мрачно “, като можете да го вършиме намерено?

Защо би трябвало да се срамувате, в случай че към този момент никой не ви кара да се срамувате, никой не ви размахва пръст и не ви щляпа през ръцете?

И все пак, възрастните постоянно се тормозят да изискат пари за труда си, вместо това вършат „ услуги “, след което се сърдят, че ги употребяват.

По-добре е свободно да поискате нарастване на заплатата, вместо да се оплаквате обществено от финансовите си усложнения.

Когато се притеснявате да си поискате нарастване или да се възползвате от благоприятни условия за прогрес, вие безшумно и безнадеждно си живуркате с вярата, че един ден все някой ще ви забележи.

А в действителност честността и директността в постигането на задачите е това, което буди почитание.

Да живееш в боязън от това да си кажеш напряко или да очакваш някой по знамение да извърши желанията ти, не е най-приятният метод да живееш.

Да действате непосредствено и умерено, приемайки че е допустимо и да грешите, не е толкоз мъчно.

За някои е по-лесно /може би са имали шанс с родителите си/, само че в случай че този модел на държание ви предизвиква боязън, не значи, че сте жертван.

Урокът, който не сте усвоили в ранна детска възраст, ще би трябвало да научите в този момент.

Опитайте, идващия път, целеустремено да признаете своя неточност пред шефа си, клиент или някой, който е по-високопоставен от вас.

Признайте си, даже и да няма опция да излезете без последици от обстановката. Не е нужно да чувствате виновност и да си посипвате главата са пепел.

Грешката не е причина за виновност, това е просто неутрално събитие, което изисква някакво деяние. Няма потребност да добавяте непотребни страсти. Просто кажете „ направих неточност и желая да я поправя. “

Или направете следното – изразете желанията си непосредствено. Без подмятания, без напън, без гримаси, без да се пробвате да предизвикате съчувствие.

Позволете си да си признаете правото да имате стремежи и те да се извършват. Поне пробвайте – резултатът ще ви хареса!