Ян Ковалцих: Директни субсидии от богатите държави - за приспособяване към променения климат
Един от главните и може би най-оспорвани аспекти на договарянията, които се водят в Глазгоу, е финансовият . Икономическите вреди, породени от световното стопляне, поразяват бедния Юг, а световното стопляне е породено главно от богатия Север. Но индустриалните страни не са подготвени да одобряват обвързващ ангажимент за обезщетяването на пострадалите страни в Африка и Азия.
„ Богатите, стопански развитите страни, към този момент дадоха обещание 100 милиарда $ на година за бедните страни, само че вложенията към момента са под тази сума “, сподели пред БНР Ян Ковалцих, финансов специалист към интернационалната неправителствена организация „ Оксфам “.
„ Другият аспект е, че нещата не опират единствено до пари, а и до метода, по който тези пари се влагат. Твърде малко суми се влагат в приспособяването към климатичните промени, като да вземем за пример отбрана от последващи естествени бедствия, създаване на стабилно земеделие. Голямата част от вложенията отива за понижаване на нездравословните излъчвания - това е доста значимо, само че не изчерпва ограниченията, които са нужни “.
Стана дума за обещаните 100 милиарда $ годишно от развитите стопански системи. Те би трябвало да се разпределят заслужено сред тях според от икономическата им мощност. Но единствено три страни - Швеция, Норвегия и Германия, отделят задоволително пари.
Това систематизиране е условно и е направено от специалисти, т.е. то не е обвързващо. Естествено, всяка страна би трябвало да отделя средства съгласно икономическите си благоприятни условия. И защото няма обвързваща формула, богатите страни съумяват да подържат диалога, без да поемат съответни отговорности. Ако вземем Съединените щати като образец за страна, която отделя голямо количество нездравословни излъчвания, те би трябвало да влагат 35-40 % от общата сума от 100 милиарда $. Но задължението, който Вашингтон е подготвен да поеме, е единствено за 11 милиарда $ на година.
Какво може тогава да ги накара да спазят обещанието си?
За страдание няма направен обвързващ правилник, който може да накара суверенни страни да влагат избрани суми в превъзмогването на последствията от климатичните промени. Но посредством договаряния, каквито се водят сега в Глазгоу, може да се акцентира на това, че климатичните промени в бедните страни имат директно отражение и върху богатите. Защото климатичната рецесия е световна рецесия, тя не стопира на границата. От една страна би трябвало да се понижат нездравословните излъчвания в индустриалните страни, само че в това време би трябвало да се подкрепят разрастващите се страни. Връзката е напълно ясна - никой в Европа не може да има интерес от екологична злополука в Африка, тъй като това би провокирало обществени, а евентуално и военни спорове. А това от своя страна ще отприщи миграционна вълна към Европа.
Във Вашите разбори твърдите, че с изключение на обществени, трябват и частни вложения.
Частни начинания и вложения има на всички места по света, само че не са задоволително. Инвестициите във възобновими енергоизточници в богатия свят са извънредно частни планове. Това е допустимо, тъй като към този момент имаме нужната законодателна основа. Но в бедните страни това не е по този начин. Точно тук богатият Север може да помогне, като предложи атрактивни модели за съфинансиране на планове. Само по този начин можеш да привлечеш западни вложители за планове в Уганда или някоя друга страна, която не може да си разреши сама да преструктурира стопанската система си. Но по-големият проблем е с приспособяването към климатичните промени. Защото частният бранш мъчно може да бъде извоюван за вложения в планове, които целят построяването на стабилно земеделие в страни, застрашени от суша. Причината е, че такива планове не носят облаги, а това е водещото изискване за частните вложители. Затова за приспособяването към променения климат са нужни директни дотации от богатите страни.
Световната банка е пресметнала, че в случай че цената за нездравословните излъчвания остане до 2030 година под 75 $ за звук, задачата за понижаване на световното стопляне до 2 градуса няма да бъде реализирана. Дори в индустриално развитите страни тази цена е под 75 $ на звук. А търговията с нездравословни излъчвания е въведена единствено в дребна част от света. Реалистично ли е съгласно Вас тогава тази търговия да стане международна? И какво може да се реализира посредством нея?
Със сигурност е допустимо да го реализираме, само че сигурно не от през днешния ден за на следващия ден. Както казахте, даже в Европа цената на нездравословните излъчвания е към момента ниска, макар че сме построили работеща система за търговия с нездравословните излъчвания. Но да не забравяме, че това ни лиши 10-15 години. Не може да чакаме от бедните страни, че тази система ще проработи бързо. Но можем да свържем търговията с нездравословни излъчвания там, където тя е към този момент въведена и работи. Например в Китай има опити за построяването на такава система, също и в Америка. Ако даже единствено тези две страни се включат в световна система за търговия с нездравословни излъчвания, това ще е огромен триумф.
Редица откриватели предизвестяват, че въвеждането на цена върху нездравословните излъчвания, които отделят разнообразни производства, може да провокира обществено напрежение, тъй като тази цена оскъпява крайните артикули. Нещо повече - фондация Бертелсман счита, че повишението на цената на нездравословните излъчвания и на крайните артикули може да докара до дисбаланс в промишлеността, изнасянето на производства от богатите в бедните страни и безработица.
Това терзание съществува. И в този момент има политици в Европа, които настояват, че налогът върху нездравословните излъчвания спъва стопанската система. Но тези причини не са състоятелни. Цената на нездравословните излъчвания, която оскъпява стоките, може да бъде обезвредена за крайния консуматор. Нещо повече - приходите от нездравословните излъчвания в хазната могат да се върнат към обществено слаби хора под формата на обществена помощ, като по този метод ще ги подтикваме да използват артикули и услуги, които са климатично неутрални.
Интервюто с Ян Ковалцих можете да чуете в звуковия файл.
„ Богатите, стопански развитите страни, към този момент дадоха обещание 100 милиарда $ на година за бедните страни, само че вложенията към момента са под тази сума “, сподели пред БНР Ян Ковалцих, финансов специалист към интернационалната неправителствена организация „ Оксфам “.
„ Другият аспект е, че нещата не опират единствено до пари, а и до метода, по който тези пари се влагат. Твърде малко суми се влагат в приспособяването към климатичните промени, като да вземем за пример отбрана от последващи естествени бедствия, създаване на стабилно земеделие. Голямата част от вложенията отива за понижаване на нездравословните излъчвания - това е доста значимо, само че не изчерпва ограниченията, които са нужни “.
Стана дума за обещаните 100 милиарда $ годишно от развитите стопански системи. Те би трябвало да се разпределят заслужено сред тях според от икономическата им мощност. Но единствено три страни - Швеция, Норвегия и Германия, отделят задоволително пари.
Това систематизиране е условно и е направено от специалисти, т.е. то не е обвързващо. Естествено, всяка страна би трябвало да отделя средства съгласно икономическите си благоприятни условия. И защото няма обвързваща формула, богатите страни съумяват да подържат диалога, без да поемат съответни отговорности. Ако вземем Съединените щати като образец за страна, която отделя голямо количество нездравословни излъчвания, те би трябвало да влагат 35-40 % от общата сума от 100 милиарда $. Но задължението, който Вашингтон е подготвен да поеме, е единствено за 11 милиарда $ на година.
Какво може тогава да ги накара да спазят обещанието си?
За страдание няма направен обвързващ правилник, който може да накара суверенни страни да влагат избрани суми в превъзмогването на последствията от климатичните промени. Но посредством договаряния, каквито се водят сега в Глазгоу, може да се акцентира на това, че климатичните промени в бедните страни имат директно отражение и върху богатите. Защото климатичната рецесия е световна рецесия, тя не стопира на границата. От една страна би трябвало да се понижат нездравословните излъчвания в индустриалните страни, само че в това време би трябвало да се подкрепят разрастващите се страни. Връзката е напълно ясна - никой в Европа не може да има интерес от екологична злополука в Африка, тъй като това би провокирало обществени, а евентуално и военни спорове. А това от своя страна ще отприщи миграционна вълна към Европа.
Във Вашите разбори твърдите, че с изключение на обществени, трябват и частни вложения.
Частни начинания и вложения има на всички места по света, само че не са задоволително. Инвестициите във възобновими енергоизточници в богатия свят са извънредно частни планове. Това е допустимо, тъй като към този момент имаме нужната законодателна основа. Но в бедните страни това не е по този начин. Точно тук богатият Север може да помогне, като предложи атрактивни модели за съфинансиране на планове. Само по този начин можеш да привлечеш западни вложители за планове в Уганда или някоя друга страна, която не може да си разреши сама да преструктурира стопанската система си. Но по-големият проблем е с приспособяването към климатичните промени. Защото частният бранш мъчно може да бъде извоюван за вложения в планове, които целят построяването на стабилно земеделие в страни, застрашени от суша. Причината е, че такива планове не носят облаги, а това е водещото изискване за частните вложители. Затова за приспособяването към променения климат са нужни директни дотации от богатите страни.
Световната банка е пресметнала, че в случай че цената за нездравословните излъчвания остане до 2030 година под 75 $ за звук, задачата за понижаване на световното стопляне до 2 градуса няма да бъде реализирана. Дори в индустриално развитите страни тази цена е под 75 $ на звук. А търговията с нездравословни излъчвания е въведена единствено в дребна част от света. Реалистично ли е съгласно Вас тогава тази търговия да стане международна? И какво може да се реализира посредством нея?
Със сигурност е допустимо да го реализираме, само че сигурно не от през днешния ден за на следващия ден. Както казахте, даже в Европа цената на нездравословните излъчвания е към момента ниска, макар че сме построили работеща система за търговия с нездравословните излъчвания. Но да не забравяме, че това ни лиши 10-15 години. Не може да чакаме от бедните страни, че тази система ще проработи бързо. Но можем да свържем търговията с нездравословни излъчвания там, където тя е към този момент въведена и работи. Например в Китай има опити за построяването на такава система, също и в Америка. Ако даже единствено тези две страни се включат в световна система за търговия с нездравословни излъчвания, това ще е огромен триумф.
Редица откриватели предизвестяват, че въвеждането на цена върху нездравословните излъчвания, които отделят разнообразни производства, може да провокира обществено напрежение, тъй като тази цена оскъпява крайните артикули. Нещо повече - фондация Бертелсман счита, че повишението на цената на нездравословните излъчвания и на крайните артикули може да докара до дисбаланс в промишлеността, изнасянето на производства от богатите в бедните страни и безработица.
Това терзание съществува. И в този момент има политици в Европа, които настояват, че налогът върху нездравословните излъчвания спъва стопанската система. Но тези причини не са състоятелни. Цената на нездравословните излъчвания, която оскъпява стоките, може да бъде обезвредена за крайния консуматор. Нещо повече - приходите от нездравословните излъчвания в хазната могат да се върнат към обществено слаби хора под формата на обществена помощ, като по този метод ще ги подтикваме да използват артикули и услуги, които са климатично неутрални.
Интервюто с Ян Ковалцих можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ