Един от най-влиятелните рекламисти у нас и известен активист на

Един от най-влиятелните рекламисти у нас и прочут деятел на Демократична България - Мартин Димитров (на снимката), написа забавен пост на стената си във Facebook. В него инфлуенсърът визира тематиката за татауираните българи и какво се кри зад тази тяхна фикс идея да рисуват телата им:

Преди няколко дни на плажа видях мъж, татуиран като почитан член на " Якудза ": като се изключи това особено разстояние в средата на гърдите, цялата предница на тялото му беше покрита. Нямам визия дали са го татуирали с " ирезуми " или е избрал някоя по-безболезнена тату-техника, само че се замислих каква ли би била ориста на този гайджин, в случай че някой ден този непредвидим живот го срещне с същински членове на " Якудза ". И допускам, че работата няма да се размине единствено с пердах.

Макар да нямам нито една татуировка, тематиката ми е извънредно забавна в обществен и културно-антропологичен аспект. Преди време Драго Симеонов ми разказваше за системата от татуировки и нейната подчиненост при съветската детска проведена престъпност. Гражданската война в Русия оставя над един милион сираци, които относително бързо се провеждат в незаконни групи. Тази детска престъпност се развива с всяко последващо потомство, по време на Втората международна една немалка част от тези прибързано пораснали деца е на страната на нацистите, само че както децата нарушители комунисти, по този начин и децата нарушители нацисти имат забележителни системи на йерархично татуиране. Между другото, съветската детска престъпност е голям проблем и до през днешния ден и задълбочаването в нея може да даде много отговори на въпроса: " Защо пропагандата, че норвежците ще ни вземат децата, има съветски корени? ". Именно тази престъпност е главната причина Русия да има " детски омбудсман ": не тъй като има някаква особена грижа за подрастващите, а с цел да има централизирана конструкция, която да бори детската престъпност там. С много противоречиви способи.

Покрай романа " Синът на шефа на сиропиталището " на Адам Джонсън ми стана любопитно по какъв начин се развива културата на татуировките в Северна Корея. В това съвсем изцяло непознато за нас общество всичко е стигма: като се стартира от името и се стигне до татуировките. Сираците в Северна Корея могат да носят имена единствено и само на " мъчениците на революцията ", което значи, че когато се запознаеш с някого, той незабавно схваща, че си сирак. Много любопитна е и културата при несемейните севернокорейски моряци да татуират на лявата страна на гърдите си лицата на известни певици (в Северна Корея също има " K-Pop ", единствено че не пеят за обич и тематики, въодушевени от протестантството, а за величието на комунистическата партия и за мъдростта на нейните лидери).

И защото загатнах протестантството, както то, по този начин и православието не утвърждават татуирането като метод, посредством който би трябвало да се показва религиозна принадлежност. По-различно е при католицизма и това се дължи на келтите. В езичеството келтите също употребяват комплицирана система от татуировки, която във висока степен резервират, когато стават част от католическата религия. И защото келтите имат основна роля за романизирането на Северна Европа, Ватикана демонстрира по-високо равнище на толерантност.

С изключение на траките (и то не всички тракийски племена, а единствено част от тях), за които татуриовките са свързани с еднаквост, останалата им приложимост на Балканите е по-скоро обвързвана със наказания: маркиране на нарушители, на плебеи (при гърците), на военнопленници. Идентична е ролята на татуировките и в Китай.

Прабългарите не са фенове на татуировките, което приказва за високо самочувствие на народността: тя не е намирала причина да употребява тази форма на еднаквост и идентификация. Те доста повече са употребявали основни думи и знаци, което е — ще ме простите — безспорно по-интелигентната форма.

Апропо, " Коза Ностра " също не са по татуировките.

Преди време ми попадна едно изследване на " Тренд ", съгласно което над 1 милион българи имат татуировки. Според същото това изследване една трета от интервюираните не биха желали да имат за сътрудник човек с татуировки. Още една разграничителна линия, по този начин да се каже.

Тъй като съм на морето, имам опцията да следя цялата тату-галерия на нацията. И това, което най-малко аз виждам е, че ние има голям проблем.

На първо място, този голям брой татуирани хора приказва за едно: за загуба на еднаквост и обезвереното ѝ търсене посредством татуировките като изразно средство. Говори и за обществена деградация и декаданс на обществото в посока трибализъм.

Татуировките в никакъв случай не са изразявали уникалност, те постоянно са изразявали принадлежност. Наблюдавайки телата в близост виждам, че сме доста, доста комплицирани сега: на една кожа съжителстват знаци от разнообразни религии, еклектика (рибка на ръката, плетеница на крайници, три звезди на бедрото, изцяло несъвместими една с друга татуировки), блестящо изложение на фамилна принадлежност (татуиране на имена на мъж, татко, жена, деца) и впрочем.

Ние сме ужасно уплашени. Очевидно не имаме вяра на себе си, явно не имаме вяра в Бог, явно не имаме вяра даже на фамилиите си. И защото връзките ни са слаби, даже и с най-близките ни, посредством татуирането ние желаеме да изпишем полезностите си като върху камък, какъвто се явява нашата лична кожа. Да придадем резистентност на обичта си и вярата си до края на виталния ни цикъл. Защото не можем да го изразим с думи, тъй като не знаем по какъв начин се демонстрира същинска любов, тъй като не имаме вяра, та ни остават единствено татуировките.

Попаднаха ми фотоси на този урод и садист, обезобразил горкото момиче. " Свобода или гибел " написал въру себе си. Този човек нищо не е схванал нито за свободата, нито за гибелта: евентуално заради фамилната си среда, евентуално заради образованието, евентуално заради неграмотността, евентуално заради безверието, евентуално заради съвкупността от всичко това. Единственото, което е разбирал, или даже не разбирал, а по-скоро усещал с порите на татуираната си кожа е, че е извънредно слаб: тъй като единствено някой извънредно слаб може да бъде подобен безсърдечен садист.

С писане по тялото не се става мощен. Така, както не се става мощен и с вървене на фитнес. С писане по тялото не се построява нито принадлежност, нито уникалност, нито еднаквост.

" My body, my choice ", може да кажете. Свободата всеки да прави с тялото си каквото желае.

Обезобразеното момиче няма тази независимост.