Млад испански писател с впечатляващ роман излиза за пръв път на български
Един от най-талантливите разказвачи на истории на актуалната литература се появява за пръв път на български във превъзходния превод на Светла Христова, с помощта на която на роден език оживяват текстовете на Хорхе Луис Борхес, Артър Конан Дойл, Феликс Палма, Карлос Руис Сафон и други.
„ Симфонията на времето” от испанския публицист Алваро Арбина е впечатляващ по жанр и обсег разказ в духа на творбите на вълшебника Карлос Руис Сафон, който кани читателя на незабравимо пътешестване обратно към дните на стоманата и въглищата, на индустриалния и научния прогрес, на общественото неравноправие и разцвета на междинната класа. Това е митична история, която не споделя истината, история, лъжлива като всяка друга. Затова слушайте…
Ще стартираме от началото на тази история, в случай че изобщо съществува история с начало.
Под остъкления покрив на гара „ Ватерло” в Лондон при започване на 1914 година сред въздишките на локомотивите и неразбираемите силуети на пасажерите млада жена трепетно чака своя брачен партньор художник. В отправения към идващите влакове поглед обаче се прокрадва прозрението – той няма да се появи – нито в този ден, нито в идващите.
Изчезването му отеква в поредност от мистериозни събития, в които ще се окаже въвлечена Елса – жена, родена в лоното на видна фамилия баски индустриалци, които грижливо крият своето забулено в мрачни митове минало.
Броени месеци преди съдбовните изстрели в Сараево, оповестяващи края на мира в Европа, огромните европейски разузнавания са по петите на загадъчен ръкопис, „ Нотите на времето”, който дава власт над бъдещето. Но неговият генезис е прикрит в десетилетията обратно, когато се основава модерната промишленост, а търговията с плебеи още е рентабилен бизнес.
„ Нотите на времето” е ключът към властта над бъдещето. Но не и власт над душата. И единствено този, който е подготвен да слуша, ще долови онази нота, която дава началото на „ Симфонията на времето”.
Наситена с обрати и изваяна по ослепителен метод, тази книга е огромен разказ от 550 страници, който по несравним метод съчетава любовна драма, фамилна сага, историческа конспирация. Героите на Алваро Арбина се озовават в сърцето на столиците на света при започване на XX век – Лондон, Мадрид, Париж и Виена, с цел да открият в безредните им силуети някои от най-ярките проявления на човешкия талант. Действието се пресяга и до африканските джунгли, и до крайбрежията на Куба. Всички жадуват да научат какво ги чака в бъдещето – само че преди този момент би трябвало да се изправят против призраците на предишното.
„ Симфонията на времето” на Алваро Арбина съумява да побере в херметическа кутия буйния поток на личните ни мисли, както и плетеницата от мемоари и мечти, които движат света. Една история без начало и край, която извоюва своето почтено място в литературния хоризонт и в сърцата на читателите.
И да, времето още веднъж беше там, безконечният основен воин, който забулваше предишното в мъгла и отдалечаваше възприятията, до момента в който ги превърнеше в едва ехтене на това, което в миналото са били. Времето, което моделираше паметта, както грънчарят вае глината – изкривяваше я, съкратяваше я и я разтегляше според прищевките си.
Казват, че времето няма форма. Децата рисуват часовници, когато желаят да си го показват. Рисуват стрелки, неподозиращи дяволския напън, на който са подложени завинаги като дребни дъщери на Сизиф. Може би времето се ражда без форма и по тази причина я придобива в телата на нещата – и в живите, и в мъртвите.
„ Симфонията на времето” от испанския публицист Алваро Арбина е впечатляващ по жанр и обсег разказ в духа на творбите на вълшебника Карлос Руис Сафон, който кани читателя на незабравимо пътешестване обратно към дните на стоманата и въглищата, на индустриалния и научния прогрес, на общественото неравноправие и разцвета на междинната класа. Това е митична история, която не споделя истината, история, лъжлива като всяка друга. Затова слушайте…
Ще стартираме от началото на тази история, в случай че изобщо съществува история с начало.
Под остъкления покрив на гара „ Ватерло” в Лондон при започване на 1914 година сред въздишките на локомотивите и неразбираемите силуети на пасажерите млада жена трепетно чака своя брачен партньор художник. В отправения към идващите влакове поглед обаче се прокрадва прозрението – той няма да се появи – нито в този ден, нито в идващите.
Изчезването му отеква в поредност от мистериозни събития, в които ще се окаже въвлечена Елса – жена, родена в лоното на видна фамилия баски индустриалци, които грижливо крият своето забулено в мрачни митове минало.
Броени месеци преди съдбовните изстрели в Сараево, оповестяващи края на мира в Европа, огромните европейски разузнавания са по петите на загадъчен ръкопис, „ Нотите на времето”, който дава власт над бъдещето. Но неговият генезис е прикрит в десетилетията обратно, когато се основава модерната промишленост, а търговията с плебеи още е рентабилен бизнес.
„ Нотите на времето” е ключът към властта над бъдещето. Но не и власт над душата. И единствено този, който е подготвен да слуша, ще долови онази нота, която дава началото на „ Симфонията на времето”.
Наситена с обрати и изваяна по ослепителен метод, тази книга е огромен разказ от 550 страници, който по несравним метод съчетава любовна драма, фамилна сага, историческа конспирация. Героите на Алваро Арбина се озовават в сърцето на столиците на света при започване на XX век – Лондон, Мадрид, Париж и Виена, с цел да открият в безредните им силуети някои от най-ярките проявления на човешкия талант. Действието се пресяга и до африканските джунгли, и до крайбрежията на Куба. Всички жадуват да научат какво ги чака в бъдещето – само че преди този момент би трябвало да се изправят против призраците на предишното.
„ Симфонията на времето” на Алваро Арбина съумява да побере в херметическа кутия буйния поток на личните ни мисли, както и плетеницата от мемоари и мечти, които движат света. Една история без начало и край, която извоюва своето почтено място в литературния хоризонт и в сърцата на читателите.
И да, времето още веднъж беше там, безконечният основен воин, който забулваше предишното в мъгла и отдалечаваше възприятията, до момента в който ги превърнеше в едва ехтене на това, което в миналото са били. Времето, което моделираше паметта, както грънчарят вае глината – изкривяваше я, съкратяваше я и я разтегляше според прищевките си.
Казват, че времето няма форма. Децата рисуват часовници, когато желаят да си го показват. Рисуват стрелки, неподозиращи дяволския напън, на който са подложени завинаги като дребни дъщери на Сизиф. Може би времето се ражда без форма и по тази причина я придобива в телата на нещата – и в живите, и в мъртвите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ