„Сотбис“ очаква рекордна продажба на древна Библия за над 30 млн. долара
Един от най-старите оживели древен ръкописи, съвсем цялостна 1100-годишна еврейска Библия, се предлага на търг за над 30 милиона $, оповестява Българска телеграфна агенция.
Кодексът на Сасун, подвързан с кожа и написан на ръка пергаментен том, съдържащ съвсем цялата еврейска Библия, ще бъде продаден на търг в „ Сотбис “ в Ню Йорк през май. Очакваната му продажба е доказателство за към момента удобния пазар на творби на изкуството, антики и антични ръкописи даже в изискванията на международна рецесия. Аукционната къща ускорява интереса с вярата да притегли институции и колекционери да се включат в наддаването. Първоначалната оценка е от 30 до 50 млн. $.
В сряда Музеят на еврейския народ в Тел Авив откри едноседмична галерия на ръкописа, част от международна обиколка на артефакта в Обединеното кралство, Израел и Съединените щати преди предстоящата му продажба през май. „ Съществуват три антични еврейски библии от този интервал “, споделя Йосеф Офер, професор по библеистика в израелския университет „ Бар-Илан “ - Кодексът на Сасун, Кодексът от Алепо от Х в. и Ленинградският кодекс от началото на ХІ в. “ По-стари са единствено свитъците от Мъртво море и няколко фрагментарни ранносредновековни текста, а „ еврейската Библия в целокупност е относително рядко срещана “, споделя той.
Започвайки няколко века преди основаването на Кодекса на Сасун, еврейските учени книжовници, наричани масорети, стартират да кодифицират устните обичаи за това по какъв начин вярно да се изписват, произнасят, преписват и пеят думите на най-святата книга на юдаизма. За разлика от свитъците на Тора, където ивритските букви са лишени от гласни и препинателни знаци, тези ръкописи са съдържали обширни анотации, които са давали инструкции на читателите по какъв начин да произнасят вярно думите.
Къде тъкмо и по кое време е основан Кодексът на Сасун, към момента не е ясно. Шарон Либерман Минц, старши експерт по юдаистика в „ Сотбис “, сподели, че радиовъглеродното датиране на пергамента дава приблизителна дата 880-960 година Стилът на писане на кодекса подсказва, че неговият основател е неизяснен литератор от началото на X в. в Египет или Леванта. „ Това е появяването на библейския текст в днешния му тип “, сподели Минц и добави: „ Той е основополагащ освен за юдаизма, само че и за международната просвета “. Въпреки че сигурно е античен и необичаен, учените споделят, че Кодексът на Сасун не може да се съпоставя с качеството на своя съвременник – Кодексът от Алепо. „ Всеки разумен учен-масоретик би предпочел Кодекса от Алепо пред Кодекса на Сасун, без никакво подозрение или съмнение “, споделя Ким Филипс, древен специалист в Университетската библиотека в Кембридж. Той сподели, че качеството на преписа е „ изненадващо повърхностно “ спрямо този от Алепо. Кодексът от Алепо, датиран към 930 година, е считан за златния стандарт на масоретските библии в продължение на към 1000 години. В полетата на Кодекса на Сасун има записка от по-късен академик, който споделя, че е ревизирал текста му по отношение на Кодекса от Алепо - наричайки ръкописа с арабското му заглавие а-Тадж, „ Короната “.
„ Кодексът от Алепо е по-прецизен от Кодекса на Сасун, в това няма подозрение “, споделя Офер и прибавя: „ Но защото липсват една трета от страниците му, в тези елементи, които отсъстват, актуалният ръкопис има огромно значение “. 792-те страници на Кодекса на Сасун съставляват към 92% от еврейската Библия. Тези свещени ръкописи са били защитавани и ценени от сирийските еврейски общности в продължение на епохи до XX век. Как Кодексът на Сасун е оживял през вековете, е епопея сама по себе си.
Бележка върху ръкописа свидетелства за неговите притежатели през миналите епохи: Човек на име Халаф бен Абрахам го дал на Исаак бен Езекил ал-Атар, който го дал на синовете си Езекил и Маймон. По-късно ръкописът мигрира на изток до античния град Макисин в днешна североизточна Сирия, където през XIII в. е подарен на синагога. Някъде през идващите десетилетия синагогата е разрушена, а кодексът е поверен на Салама ибн Аби ал-Фахр до възобновяване на синагогата. Синагогата по този начин и не е възобновена, само че книгата оцелява. Местонахождението на кодекса през идващите 500 години остава неразбираемо, до момента в който през 1929 година не се появява още веднъж във Франкфурт, Германия, и не е закупена от именит колекционер на еврейски ръкописи, чието име носи и до през днешния ден. Дейвид Соломон Сасун е роден в Бомбай наследник на иракски еврейски бизнес магнат, който изпълва лондонския си дом с голяма сбирка от еврейски ръкописи. „ Неговият потенциал е бил изумителен, както във връзка с броя, по този начин и във връзка с цената на това, което е съумял да откри “, споделя Ракел Укелес, началник на сбирките в Националната библиотека на Израел. Сасун обикаля из Европа, Близкия изток и Северна Африка и купува остарели книги, като до гибелта си през 1942 година е събрал над 1200 ръкописа. След гибелта му имуществото на Сасун е разграничено, а кодексът е продаден от „ Сотбис “ в Цюрих през 1978 година за към 320 000 $ на пенсионния фонд на Британските железници, който няколко години по-рано стартира да влага в изкуство. Пенсионният фонд продава Кодекса на Сасун 11 години по-късно за сума, която е 10 пъти по-висока от първичната му цена. Джаки Сафра, банкер и колекционер на творби на изкуството, го купува през 1989 година за 3,19 млн. $ и в този момент го излага на търг в " Сотбис ".
Ако бъде реализирана целевата цена, Кодексът на Сасун може освен да задмине най-скъпия еврейски документ - продадения през 2021 година за 8,3 млн. $ Махзор на Луцато, молитвеник от XIV век. Той може да счупи и върха за най-скъп исторически документ, продаван в миналото на обществен търг. В момента тази чест се пада на копие на Конституцията на Съединени американски щати от 1787 година, продадено през 2021 година за 43 млн. $.
Йоел Финкелман, някогашен куратор на юдаистиката в Националната библиотека на Израел, съобщи, че цените на юдаистичните ръкописи са се покачили през последните години, само че препоръчаният от " Сотбис " диапазон е „ друга лига “. Малко институции и единствено шепа свръхбогати колекционери биха могли да си разрешат такава цена. Съществуват обаче прецеденти, при които музеи сплотяват напъните си за закупуване на скъпи ръкописи или филантропи подаряват покупките си на библиотеки и други организации. Укелес напомни, че Националната библиотека на Израел е съумяла да закупи седем от ръкописите на Сасун, когато сбирката му е била продадена на търг през 70-те години на ХХ век, „ само че този се изплъзна “. „ И по този начин, за нас това е опция да върнем това огромно богатство вкъщи “, сподели ръководителят на сбирките в Националната библиотека.
Кодексът на Сасун, подвързан с кожа и написан на ръка пергаментен том, съдържащ съвсем цялата еврейска Библия, ще бъде продаден на търг в „ Сотбис “ в Ню Йорк през май. Очакваната му продажба е доказателство за към момента удобния пазар на творби на изкуството, антики и антични ръкописи даже в изискванията на международна рецесия. Аукционната къща ускорява интереса с вярата да притегли институции и колекционери да се включат в наддаването. Първоначалната оценка е от 30 до 50 млн. $.
В сряда Музеят на еврейския народ в Тел Авив откри едноседмична галерия на ръкописа, част от международна обиколка на артефакта в Обединеното кралство, Израел и Съединените щати преди предстоящата му продажба през май. „ Съществуват три антични еврейски библии от този интервал “, споделя Йосеф Офер, професор по библеистика в израелския университет „ Бар-Илан “ - Кодексът на Сасун, Кодексът от Алепо от Х в. и Ленинградският кодекс от началото на ХІ в. “ По-стари са единствено свитъците от Мъртво море и няколко фрагментарни ранносредновековни текста, а „ еврейската Библия в целокупност е относително рядко срещана “, споделя той.
Започвайки няколко века преди основаването на Кодекса на Сасун, еврейските учени книжовници, наричани масорети, стартират да кодифицират устните обичаи за това по какъв начин вярно да се изписват, произнасят, преписват и пеят думите на най-святата книга на юдаизма. За разлика от свитъците на Тора, където ивритските букви са лишени от гласни и препинателни знаци, тези ръкописи са съдържали обширни анотации, които са давали инструкции на читателите по какъв начин да произнасят вярно думите.
Къде тъкмо и по кое време е основан Кодексът на Сасун, към момента не е ясно. Шарон Либерман Минц, старши експерт по юдаистика в „ Сотбис “, сподели, че радиовъглеродното датиране на пергамента дава приблизителна дата 880-960 година Стилът на писане на кодекса подсказва, че неговият основател е неизяснен литератор от началото на X в. в Египет или Леванта. „ Това е появяването на библейския текст в днешния му тип “, сподели Минц и добави: „ Той е основополагащ освен за юдаизма, само че и за международната просвета “. Въпреки че сигурно е античен и необичаен, учените споделят, че Кодексът на Сасун не може да се съпоставя с качеството на своя съвременник – Кодексът от Алепо. „ Всеки разумен учен-масоретик би предпочел Кодекса от Алепо пред Кодекса на Сасун, без никакво подозрение или съмнение “, споделя Ким Филипс, древен специалист в Университетската библиотека в Кембридж. Той сподели, че качеството на преписа е „ изненадващо повърхностно “ спрямо този от Алепо. Кодексът от Алепо, датиран към 930 година, е считан за златния стандарт на масоретските библии в продължение на към 1000 години. В полетата на Кодекса на Сасун има записка от по-късен академик, който споделя, че е ревизирал текста му по отношение на Кодекса от Алепо - наричайки ръкописа с арабското му заглавие а-Тадж, „ Короната “.
„ Кодексът от Алепо е по-прецизен от Кодекса на Сасун, в това няма подозрение “, споделя Офер и прибавя: „ Но защото липсват една трета от страниците му, в тези елементи, които отсъстват, актуалният ръкопис има огромно значение “. 792-те страници на Кодекса на Сасун съставляват към 92% от еврейската Библия. Тези свещени ръкописи са били защитавани и ценени от сирийските еврейски общности в продължение на епохи до XX век. Как Кодексът на Сасун е оживял през вековете, е епопея сама по себе си.
Бележка върху ръкописа свидетелства за неговите притежатели през миналите епохи: Човек на име Халаф бен Абрахам го дал на Исаак бен Езекил ал-Атар, който го дал на синовете си Езекил и Маймон. По-късно ръкописът мигрира на изток до античния град Макисин в днешна североизточна Сирия, където през XIII в. е подарен на синагога. Някъде през идващите десетилетия синагогата е разрушена, а кодексът е поверен на Салама ибн Аби ал-Фахр до възобновяване на синагогата. Синагогата по този начин и не е възобновена, само че книгата оцелява. Местонахождението на кодекса през идващите 500 години остава неразбираемо, до момента в който през 1929 година не се появява още веднъж във Франкфурт, Германия, и не е закупена от именит колекционер на еврейски ръкописи, чието име носи и до през днешния ден. Дейвид Соломон Сасун е роден в Бомбай наследник на иракски еврейски бизнес магнат, който изпълва лондонския си дом с голяма сбирка от еврейски ръкописи. „ Неговият потенциал е бил изумителен, както във връзка с броя, по този начин и във връзка с цената на това, което е съумял да откри “, споделя Ракел Укелес, началник на сбирките в Националната библиотека на Израел. Сасун обикаля из Европа, Близкия изток и Северна Африка и купува остарели книги, като до гибелта си през 1942 година е събрал над 1200 ръкописа. След гибелта му имуществото на Сасун е разграничено, а кодексът е продаден от „ Сотбис “ в Цюрих през 1978 година за към 320 000 $ на пенсионния фонд на Британските железници, който няколко години по-рано стартира да влага в изкуство. Пенсионният фонд продава Кодекса на Сасун 11 години по-късно за сума, която е 10 пъти по-висока от първичната му цена. Джаки Сафра, банкер и колекционер на творби на изкуството, го купува през 1989 година за 3,19 млн. $ и в този момент го излага на търг в " Сотбис ".
Ако бъде реализирана целевата цена, Кодексът на Сасун може освен да задмине най-скъпия еврейски документ - продадения през 2021 година за 8,3 млн. $ Махзор на Луцато, молитвеник от XIV век. Той може да счупи и върха за най-скъп исторически документ, продаван в миналото на обществен търг. В момента тази чест се пада на копие на Конституцията на Съединени американски щати от 1787 година, продадено през 2021 година за 43 млн. $.
Йоел Финкелман, някогашен куратор на юдаистиката в Националната библиотека на Израел, съобщи, че цените на юдаистичните ръкописи са се покачили през последните години, само че препоръчаният от " Сотбис " диапазон е „ друга лига “. Малко институции и единствено шепа свръхбогати колекционери биха могли да си разрешат такава цена. Съществуват обаче прецеденти, при които музеи сплотяват напъните си за закупуване на скъпи ръкописи или филантропи подаряват покупките си на библиотеки и други организации. Укелес напомни, че Националната библиотека на Израел е съумяла да закупи седем от ръкописите на Сасун, когато сбирката му е била продадена на търг през 70-те години на ХХ век, „ само че този се изплъзна “. „ И по този начин, за нас това е опция да върнем това огромно богатство вкъщи “, сподели ръководителят на сбирките в Националната библиотека.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ