Руски експерт разби най-големите митове за съня
Един от най-популярните експерти по хигиена на съня в Русия е доктор Михаил Полуектов - завеждащ на Отдела по медицина на съня в Сеченовския университет и създател на книгата “Загадките на съня”.
Сайтът Zdrave.to разгласява най-интересното от изявление с доктор Михаил Полуектов по всички съществени въпроси, касаещи безсънието и нездравословните последствия от него.
- Д-р Полуектов, с какви нарушавания на съня се обръщат най-често към вас хората?
- На първо място, това е безсънието, наричано от медиците инсомния. Често се среща и сънната апнея. Съществуват 57 разнообразни разстройства на съня, само че това са двете съществени положения, които безпокоят моите пациенти.
- А какво е вярното определение за бодърствуване?
- В развитите общества е доста публикуван казусът със сънливостта, обвързван с доброволното отнемане от сън. Това се разграничава от безсънието, тъй като е обвързвано с доброволното отнемане от сън.
За разлика от безсънието, в този случай човек знае за какво се усеща зле денем. Той непринудено се е лишил от сън и знае, че във всеки един миг може да поспи, с цел да се почувства обикновено.
При безсънието това не оказва помощ. Колкото и да се пробва човек да принуди себе си да заспи, не може, тъй като това е болест и тя не се поддава на волята и желанието, нито на надзор. В това е кардиналната разлика сред синдрома на незадоволителния сън, който постоянно се среща и същинската болест - безсънието.
- Защо поражда безсънието, по какви аргументи?
- Най-често безсънието е обвързвано с биологични фактори. Човек може да има някаква предразположеност към такова положение, то му е заложено от раждането.
Човек може да не боледува дълги години от бодърствуване, само че по-късно в някой миг се случва обещано събитие, нарушаващо съня му и отключва биологичната стратегия. Смята се, че тази предиспозиция се дефинира от нарасналата интензивност на тези системи в основния мозък, които дават отговор за възбуждането.
Човекът се ражда, неговите възбуждащи системи работят прекомерно добре, само че той все едно спи пълноценно, защото във връзка с всичко останало, той е в удобно състояние: няма стрес, нито остарели спорове.
Но, в случай че в един “прекрасен” миг към тази предразположеност се прибави някакъв спомагателен фактор, да вземем за пример спор на работата, за която той от самото начало мисли, това е задоволително, за де се отключи разстройство на съня. След това заболяването бодърствуване се развива по своите си закони.
При множеството хора краткотрайното нарушаване на съня няма да докара до нищо неприятно. Човекът няма да поспи няколко нощи, а по-късно стартира да спи обикновено.
Това положение ние назоваваме остро бодърствуване. То се среща при 20% от хората в общата популация през годината. Всеки пети човек от време на време има кратковременно бодърствуване и нищо ужасно не му се случва. Но при една част от тези 20% краткотрайното бодърствуване минава в хронично
Специалистите по хигиена на съня имат така наречен “теория на трите П”, с която обясняваме проявата на хроничното бодърствуване: това са биологичната предиспозиция (предразположеност към разстройството на съня); нараснала интензивност на мозъчните системи, провокиращо стресово събитие и още един фактор, който е поддържащ - характерен темперамент и метод на мислене на личността.
Хората, които се потапят в хронично бодърствуване, са склонни да зациклят върху своите проблеми, в това число да отделят прекомерно внимание на проблемите със съня. Те посвещават своя живот на битката за здравословен сън, тормозят се, че не могат да заспят.
От това сънят ви няма да се усъвършенства, тъй като, когато човек се фиксира върху него, пациентът самичък поддържа възбуждането на мозъчните системи, които единствено пречат на заспиването. Нормалният, в положителния смисъл на думата, елементарният човек не мисли непрестанно дали ще заспи или не, той просто си ляга и заспива.
А човек с хронично бодърствуване ляга в леглото с мисълта: “Ох, отново няма да мога да заспя?”. Достатъчно е единствено да си го намерения и възможностите да заспи доста понижават. Разбира се, тези хора не го вършат преднамерено, те не могат да се избавят от мисълта за това какъв брой зле спят.
- Може ли безсънието да значи съществуване на психологично заболяване?
- Има психологични болести, които се съпровождат с инсомния. Депресията да вземем за пример, е много публикувана, доближава 20%. Всеки пети човек страда от една или друга форма на меланхолия, а тя постоянно се съпровожда с нарушавания в съня.
В доста случаи безсънието се развива на фона на настояща невроза, депресивна невроза. Тогава казусът лежи в друга повърхност. Тревожните разстройства се съпровождат с бодърствуване, тъй като мозъкът на тревожния човек непрекъснато работи, на него му е нужно да поддържа високо качество на надзор над всяка обстановка.
А това напрежение не го изостава, когато се прибере вкъщи, нито пък в спалнята. Човекът не може да се отпусне и не съумява да заспи.
- Можем ли да придобием навика да спим по-малко от осем часа, да вземем за пример да се наспиваме за четири часа?
- Може, само че единствено за малко време. Ако човек има висока мотивация, в случай че му се постанова да гледа бебето да вземем за пример или пък е състезател и би трябвало да тренира доста, с цел да стигне и усъвършенства връх, тогава той може за известно време да редуцира времето за сън
Аз обичам да давам образец с яхтмените, които са пресичали Атлантическия океан и са спели по пет часа в независимо корабоплаване.
Има някакъв най-малко, който може за известно време да е подобаващ и да действа задоволително дейно. Но работата на индивида, който е спал единствено четири часа, не може да се съпостави по успеваемост с работата на оня, който е спал задоволително време.
Човек не може да изкара дълго време в подобен режим, организмът стартира да се срутва. Знаете ли, че има статистика, съгласно която е внезапно увеличена смъртността измежду хората, които постоянно не си доспиват, спят по-малко от седем часа.
Особено измежду хора, които спят по шест часа, или пет часа, или даже по-малко и то за дълъг интервал от време. В такива случаи смъртността се усилва лавинообразно. Не би трябвало дълго време да си причинявате такава липса на сън.
- А продължителното спане също ли е нездравословно?
- Учудващо е, само че когато учените прегледали статистиката на заболеваемост и смъртност измежду хората според от времето за сън, се оказало, че дребното време за сън, несъмнено, въздейства зле във връзка с заболеваемост и смъртност. Но още по-зле въздейства продължителното спане. Ако човек спи повече от девет часа, рискът за здравето е още по-висок, в сравнение с, в случай че е спал единствено пет часа да вземем за пример.
Ние и до момента не можем да си разбираем за какво по този начин отрицателно се отразява продължителният сън. Възможно е тази статистика да е обусловена от рестриктивните мерки в метода за нейното пресмятане. Когато изследваме огромна група хора, не можем да попитаме всеки от тях от какво боледува.
Има възможност хората, които спят доста, да са с редица съпътстващи болести, всяко от които покачва риска от смъртност.
Съответно, то се съпровожда с повече време за сън, защото на организма му е нужно повече време да се възвърне при тежко заболяване. Има съмнение, че точно това поражда такава нелогична статистика, само че по този начин или другояче, тя е такава, има я.
- Вреди ли на здравето събуждането с будилник?
- В това няма нищо нездравословно, в случай че човек е получил задоволително количество сън, до момента в който звънне будилникът. Хората на междинна възраст би трябвало спят от седем до девет часа. Тук поражда въпросът за инерцията на съня.
Т.е., в какви услови може човек най-лесно да се разсъни и бързо да премине в режим на бодърстване. Това има значение най-много за хората, живеещи в рискови условия, на първо място военните. А за студента, задремал на лекции, няма нищо ужасно, в случай че е подтиснат пет минути, до момента в който се добере до утринното кафе.
- Защо хората постоянно се разсънват изтощени след дневен сън и след това нощем не могат да мигнат до сутринта?
- Най-добър резултат оказват краткотрайните дневни заспивания, по 10-20 минути. Това е потребно за функционалностите за запомняне. Човек се е разтоварил и става по-внимателен. Но в случай че заспи за 30 минути и повече, или се потопи в бездънен сън, тогава мъчно се възвръща и се връща към работата си.
Именно с това се изяснява резултатът от “сънно опиянение” след бездънен дневен сън. Аз поучавам преди дневен сън да изпиете чашка кафе, ободряващата напитка ще стартира да работи след 20 минути и ще се разсъните по-лесно. Такива “разтоварвания” са наложителни за водачите на дълъг път. Но и на другите хора няма да навредят.
Сайтът Zdrave.to разгласява най-интересното от изявление с доктор Михаил Полуектов по всички съществени въпроси, касаещи безсънието и нездравословните последствия от него.
- Д-р Полуектов, с какви нарушавания на съня се обръщат най-често към вас хората?
- На първо място, това е безсънието, наричано от медиците инсомния. Често се среща и сънната апнея. Съществуват 57 разнообразни разстройства на съня, само че това са двете съществени положения, които безпокоят моите пациенти.
- А какво е вярното определение за бодърствуване?
- В развитите общества е доста публикуван казусът със сънливостта, обвързван с доброволното отнемане от сън. Това се разграничава от безсънието, тъй като е обвързвано с доброволното отнемане от сън.
За разлика от безсънието, в този случай човек знае за какво се усеща зле денем. Той непринудено се е лишил от сън и знае, че във всеки един миг може да поспи, с цел да се почувства обикновено.
При безсънието това не оказва помощ. Колкото и да се пробва човек да принуди себе си да заспи, не може, тъй като това е болест и тя не се поддава на волята и желанието, нито на надзор. В това е кардиналната разлика сред синдрома на незадоволителния сън, който постоянно се среща и същинската болест - безсънието.
- Защо поражда безсънието, по какви аргументи?
- Най-често безсънието е обвързвано с биологични фактори. Човек може да има някаква предразположеност към такова положение, то му е заложено от раждането.
Човек може да не боледува дълги години от бодърствуване, само че по-късно в някой миг се случва обещано събитие, нарушаващо съня му и отключва биологичната стратегия. Смята се, че тази предиспозиция се дефинира от нарасналата интензивност на тези системи в основния мозък, които дават отговор за възбуждането.
Човекът се ражда, неговите възбуждащи системи работят прекомерно добре, само че той все едно спи пълноценно, защото във връзка с всичко останало, той е в удобно състояние: няма стрес, нито остарели спорове.
Но, в случай че в един “прекрасен” миг към тази предразположеност се прибави някакъв спомагателен фактор, да вземем за пример спор на работата, за която той от самото начало мисли, това е задоволително, за де се отключи разстройство на съня. След това заболяването бодърствуване се развива по своите си закони.
При множеството хора краткотрайното нарушаване на съня няма да докара до нищо неприятно. Човекът няма да поспи няколко нощи, а по-късно стартира да спи обикновено.
Това положение ние назоваваме остро бодърствуване. То се среща при 20% от хората в общата популация през годината. Всеки пети човек от време на време има кратковременно бодърствуване и нищо ужасно не му се случва. Но при една част от тези 20% краткотрайното бодърствуване минава в хронично
Специалистите по хигиена на съня имат така наречен “теория на трите П”, с която обясняваме проявата на хроничното бодърствуване: това са биологичната предиспозиция (предразположеност към разстройството на съня); нараснала интензивност на мозъчните системи, провокиращо стресово събитие и още един фактор, който е поддържащ - характерен темперамент и метод на мислене на личността.
Хората, които се потапят в хронично бодърствуване, са склонни да зациклят върху своите проблеми, в това число да отделят прекомерно внимание на проблемите със съня. Те посвещават своя живот на битката за здравословен сън, тормозят се, че не могат да заспят.
От това сънят ви няма да се усъвършенства, тъй като, когато човек се фиксира върху него, пациентът самичък поддържа възбуждането на мозъчните системи, които единствено пречат на заспиването. Нормалният, в положителния смисъл на думата, елементарният човек не мисли непрестанно дали ще заспи или не, той просто си ляга и заспива.
А човек с хронично бодърствуване ляга в леглото с мисълта: “Ох, отново няма да мога да заспя?”. Достатъчно е единствено да си го намерения и възможностите да заспи доста понижават. Разбира се, тези хора не го вършат преднамерено, те не могат да се избавят от мисълта за това какъв брой зле спят.
- Може ли безсънието да значи съществуване на психологично заболяване?
- Има психологични болести, които се съпровождат с инсомния. Депресията да вземем за пример, е много публикувана, доближава 20%. Всеки пети човек страда от една или друга форма на меланхолия, а тя постоянно се съпровожда с нарушавания в съня.
В доста случаи безсънието се развива на фона на настояща невроза, депресивна невроза. Тогава казусът лежи в друга повърхност. Тревожните разстройства се съпровождат с бодърствуване, тъй като мозъкът на тревожния човек непрекъснато работи, на него му е нужно да поддържа високо качество на надзор над всяка обстановка.
А това напрежение не го изостава, когато се прибере вкъщи, нито пък в спалнята. Човекът не може да се отпусне и не съумява да заспи.
- Можем ли да придобием навика да спим по-малко от осем часа, да вземем за пример да се наспиваме за четири часа?
- Може, само че единствено за малко време. Ако човек има висока мотивация, в случай че му се постанова да гледа бебето да вземем за пример или пък е състезател и би трябвало да тренира доста, с цел да стигне и усъвършенства връх, тогава той може за известно време да редуцира времето за сън
Аз обичам да давам образец с яхтмените, които са пресичали Атлантическия океан и са спели по пет часа в независимо корабоплаване.
Има някакъв най-малко, който може за известно време да е подобаващ и да действа задоволително дейно. Но работата на индивида, който е спал единствено четири часа, не може да се съпостави по успеваемост с работата на оня, който е спал задоволително време.
Човек не може да изкара дълго време в подобен режим, организмът стартира да се срутва. Знаете ли, че има статистика, съгласно която е внезапно увеличена смъртността измежду хората, които постоянно не си доспиват, спят по-малко от седем часа.
Особено измежду хора, които спят по шест часа, или пет часа, или даже по-малко и то за дълъг интервал от време. В такива случаи смъртността се усилва лавинообразно. Не би трябвало дълго време да си причинявате такава липса на сън.
- А продължителното спане също ли е нездравословно?
- Учудващо е, само че когато учените прегледали статистиката на заболеваемост и смъртност измежду хората според от времето за сън, се оказало, че дребното време за сън, несъмнено, въздейства зле във връзка с заболеваемост и смъртност. Но още по-зле въздейства продължителното спане. Ако човек спи повече от девет часа, рискът за здравето е още по-висок, в сравнение с, в случай че е спал единствено пет часа да вземем за пример.
Ние и до момента не можем да си разбираем за какво по този начин отрицателно се отразява продължителният сън. Възможно е тази статистика да е обусловена от рестриктивните мерки в метода за нейното пресмятане. Когато изследваме огромна група хора, не можем да попитаме всеки от тях от какво боледува.
Има възможност хората, които спят доста, да са с редица съпътстващи болести, всяко от които покачва риска от смъртност.
Съответно, то се съпровожда с повече време за сън, защото на организма му е нужно повече време да се възвърне при тежко заболяване. Има съмнение, че точно това поражда такава нелогична статистика, само че по този начин или другояче, тя е такава, има я.
- Вреди ли на здравето събуждането с будилник?
- В това няма нищо нездравословно, в случай че човек е получил задоволително количество сън, до момента в който звънне будилникът. Хората на междинна възраст би трябвало спят от седем до девет часа. Тук поражда въпросът за инерцията на съня.
Т.е., в какви услови може човек най-лесно да се разсъни и бързо да премине в режим на бодърстване. Това има значение най-много за хората, живеещи в рискови условия, на първо място военните. А за студента, задремал на лекции, няма нищо ужасно, в случай че е подтиснат пет минути, до момента в който се добере до утринното кафе.
- Защо хората постоянно се разсънват изтощени след дневен сън и след това нощем не могат да мигнат до сутринта?
- Най-добър резултат оказват краткотрайните дневни заспивания, по 10-20 минути. Това е потребно за функционалностите за запомняне. Човек се е разтоварил и става по-внимателен. Но в случай че заспи за 30 минути и повече, или се потопи в бездънен сън, тогава мъчно се възвръща и се връща към работата си.
Именно с това се изяснява резултатът от “сънно опиянение” след бездънен дневен сън. Аз поучавам преди дневен сън да изпиете чашка кафе, ободряващата напитка ще стартира да работи след 20 минути и ще се разсъните по-лесно. Такива “разтоварвания” са наложителни за водачите на дълъг път. Но и на другите хора няма да навредят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ