Кумлука преди ромското нашествие и как съсипаха един от най-хубавите бургаски квартали
Един от най-хубавите квартали на Бургас при започване на 20-и век е Кумлука, през днешния ден територия, която е недостъпна за простосмъртните. Гетото от три десетилетия е окупирало цялата зона към морето и хубавия Южен плаж на Бургас, а в миналото там е имало квартал, носещ романтиката на морето.
Публикуваме забавна разработка на Гергана Костова за Стария Бургас:
Легендите описват, че в прастари времена света си разделили шестима братя светии. На Св. Николай Чудотворец се паднали бурните води и морските ветрове. Той станал и страж на бедните и незаслужено наказаните - една малко позната негова задача. Е, ние избрахме нея за насочна точка в нашата празнична разходка „ в сепия “.
Разходка из една от минимум познатите елементи на града – „ Акациите “. Там хората са се заселвали за малко, постоянно прокудени от родните си места, с вярата отсам да се реалокират в центъра на града. Тази дребна спирка е притисната сред Бургаското езеро, Пристанището, „ Възраждане “ и околовръстния път за Созопол. И въпреки през днешния ден да минаваме край нея без да се заглеждаме, в предишното там е живеела една задружна общественост от хора, разнообразни колкото краищата на страната, и идентични в своето старание, усърдие и религия. Тези хора не са се разхождали в Морската, а в Ловната градина.
Не са чествали в Морското казино, а на поляната „ Къндрите “, не са ходели на Морските бани, а на плажа с горящ черен пясък в края на града, който тогава е бил извънредно чист. „ Акациите “ се заселват след Освобождението.
В квартала в началото идват пристанищни служащи и носачи на вода от местността „ Сладките кладенци “, която по това време зарежда с питейна вода Бургас. Кварталът е първата спирка на доста бежанци от Беломорска Тракия и Македония. Така попада в него и нашата героиня Дочка Едрева:
Майка ми и татко ми са изчакали да дойда на бял свят, с цел да изоставен Малко Търново в търсене на по-добър живот. Така през 36-та идват при тримата ми чичовци, които към този момент живеят в „ Акациите “.
Настанили се тъкмо против техните къщи. Двама от чичовците ми са риболовци. Чичо Атанас го знаеха всички като огромен рибарин, с лодка, мрежи и доста помощници. По-надолу по нашата улица бяха къщите на евреите Цурито и Вяра, Цикото и Шангото. Цикото свиреше доста хубаво на китара и все ни забавляваше по вечеринките.
Имах и една другарка, на която майка беше Станка Хубавата. И тази Станка „ ходеше “ с един немец. А по какъв начин разбрахме за германците? Един ден, както играехме из махалата на дадаир (днешната гоненица б.а.), ги видяхме да маршруват. После се настаниха на обичаната ни поляна за игри „ Къндрите “. Така й викахме, тъй като там растяха едни огромни бодливи шубраци, които наричахме по същия метод. На тази поляна ставаха и празненствата.
На Никулден чичо Атанас – рибарят, ставаше доста рано, събираше своите помощници и стягаха лодките. Ако времето беше ясно, се отправяха към морето. Ако то беше бурно, към езерото. Събирахме се дребни и огромни – цялата махала, да ги чакаме следобяд. Те излизаха по някое време от водата и изсипваха цялостните си мрежи на огромната поляна. Разделяха рибата, основно сафрид, на едра и дребна.
Едрата за печене, дребната за чорба. Големи огньове се палеха. На тях печаха родителите ни рибата. А на нас правеха големи въжени люлки, на които се люлеехме на тумби. Когато яденето беше готово, се раздаваше и на бедните. Не се деляхме тогава, вратите ни бяха отворени, а с тях и сърцата, и трапезата. Освен наловената риба, пълнехме и шарани. С повечко лук и домати, и стафиди също слагахме. Майките ни варяха и жито, и други постни работи правеха. Всички се събирахме и празнувахме. А вечер уличките светваха. Всички украсявахме дворовете с пъстроцветни лампички.
Цветни крушки не постоянно се намираха. Затова си имахме и експерт. Крушака помня, че му викаха, само че за какво – не знам. Та Крушака не оставяше и една къща неукрасена. Сам боядисваше и крушките, при положение, че потрябваше. Веселбите продължаваха до сутринта. И по този начин беше на всички празници. И Великден празнувахме дружно на „ Къндрите “. Тогава отново ни правеха огромни люлки, само че с цел да се качиш на някоя, трябваше да дадеш нашарено яйце. И ароматът на пресни козунаци се „ стелеше “ на всички места из въздуха. Лятото, като постоянно се наводнявахме, бълцахме (цапахме б.а.) боси от самото начало. После лека бавно се разотидохме из другите краища на града. Продадохме къщите в „ Акациите “ и всеки потегли да си търси шанса.
Източник: " Флагман "
Публикуваме забавна разработка на Гергана Костова за Стария Бургас:
Легендите описват, че в прастари времена света си разделили шестима братя светии. На Св. Николай Чудотворец се паднали бурните води и морските ветрове. Той станал и страж на бедните и незаслужено наказаните - една малко позната негова задача. Е, ние избрахме нея за насочна точка в нашата празнична разходка „ в сепия “.
Разходка из една от минимум познатите елементи на града – „ Акациите “. Там хората са се заселвали за малко, постоянно прокудени от родните си места, с вярата отсам да се реалокират в центъра на града. Тази дребна спирка е притисната сред Бургаското езеро, Пристанището, „ Възраждане “ и околовръстния път за Созопол. И въпреки през днешния ден да минаваме край нея без да се заглеждаме, в предишното там е живеела една задружна общественост от хора, разнообразни колкото краищата на страната, и идентични в своето старание, усърдие и религия. Тези хора не са се разхождали в Морската, а в Ловната градина.
Не са чествали в Морското казино, а на поляната „ Къндрите “, не са ходели на Морските бани, а на плажа с горящ черен пясък в края на града, който тогава е бил извънредно чист. „ Акациите “ се заселват след Освобождението.
В квартала в началото идват пристанищни служащи и носачи на вода от местността „ Сладките кладенци “, която по това време зарежда с питейна вода Бургас. Кварталът е първата спирка на доста бежанци от Беломорска Тракия и Македония. Така попада в него и нашата героиня Дочка Едрева:
Майка ми и татко ми са изчакали да дойда на бял свят, с цел да изоставен Малко Търново в търсене на по-добър живот. Така през 36-та идват при тримата ми чичовци, които към този момент живеят в „ Акациите “.
Настанили се тъкмо против техните къщи. Двама от чичовците ми са риболовци. Чичо Атанас го знаеха всички като огромен рибарин, с лодка, мрежи и доста помощници. По-надолу по нашата улица бяха къщите на евреите Цурито и Вяра, Цикото и Шангото. Цикото свиреше доста хубаво на китара и все ни забавляваше по вечеринките.
Имах и една другарка, на която майка беше Станка Хубавата. И тази Станка „ ходеше “ с един немец. А по какъв начин разбрахме за германците? Един ден, както играехме из махалата на дадаир (днешната гоненица б.а.), ги видяхме да маршруват. После се настаниха на обичаната ни поляна за игри „ Къндрите “. Така й викахме, тъй като там растяха едни огромни бодливи шубраци, които наричахме по същия метод. На тази поляна ставаха и празненствата.
На Никулден чичо Атанас – рибарят, ставаше доста рано, събираше своите помощници и стягаха лодките. Ако времето беше ясно, се отправяха към морето. Ако то беше бурно, към езерото. Събирахме се дребни и огромни – цялата махала, да ги чакаме следобяд. Те излизаха по някое време от водата и изсипваха цялостните си мрежи на огромната поляна. Разделяха рибата, основно сафрид, на едра и дребна.
Едрата за печене, дребната за чорба. Големи огньове се палеха. На тях печаха родителите ни рибата. А на нас правеха големи въжени люлки, на които се люлеехме на тумби. Когато яденето беше готово, се раздаваше и на бедните. Не се деляхме тогава, вратите ни бяха отворени, а с тях и сърцата, и трапезата. Освен наловената риба, пълнехме и шарани. С повечко лук и домати, и стафиди също слагахме. Майките ни варяха и жито, и други постни работи правеха. Всички се събирахме и празнувахме. А вечер уличките светваха. Всички украсявахме дворовете с пъстроцветни лампички.
Цветни крушки не постоянно се намираха. Затова си имахме и експерт. Крушака помня, че му викаха, само че за какво – не знам. Та Крушака не оставяше и една къща неукрасена. Сам боядисваше и крушките, при положение, че потрябваше. Веселбите продължаваха до сутринта. И по този начин беше на всички празници. И Великден празнувахме дружно на „ Къндрите “. Тогава отново ни правеха огромни люлки, само че с цел да се качиш на някоя, трябваше да дадеш нашарено яйце. И ароматът на пресни козунаци се „ стелеше “ на всички места из въздуха. Лятото, като постоянно се наводнявахме, бълцахме (цапахме б.а.) боси от самото начало. После лека бавно се разотидохме из другите краища на града. Продадохме къщите в „ Акациите “ и всеки потегли да си търси шанса.
Източник: " Флагман "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ