Научно проучване: Биоземеделието може да се окаже по-лошо за околната среда
Един от най-големите дефекти на биологичното земеделие е, че то изисква повече земя от стандартното земеделие, заради което излъчванията на парникови газове и приключването на хранителни субстанции могат да бъдат по-големи при производството на същото количество храна. Това настояват шведски откриватели.
Биологичното земеделие не е безусловно потребно за климата и може да докара до по-голямо количество парникови газове според от метода на отчитане, заключават откриватели от университета в Лунд, Швеция, написа БГНЕС.
Биоземеделието през днешния ден - хибрид сред остарялото и новото
Биоземеделието е система за произвеждане на качествени и здравословни храни, която натъртва на лимитираното потребление на пестициди и други..
Прочети повече
Въпреки че доста компании и даже страни залагат на биологичното земеделие в устрема си да опазят околната среда (например Швеция има за цел до 2030 година да премине на 30% биологично земеделие), то има и своите дефекти. Един от най-големите е, че биологичното земеделие изисква повече земя от стандартното земеделие, в миг, когато потребността от дейно потребление на земята се усилва паралелно с световното търсене на храни и биогорива.
Изследователите от Центъра за стопанска система на хранително-вкусовата индустрия към Факултета по стопанска система на Университета в Лунд преглеждат три екологични фактора: биоразнообразие, приключване на хранителни субстанции и излъчвания на парникови газове. Когато въздействието се мери на хектар обработваема земя, излиза, че биологичното земеделие в действителност обезпечава по-голямо биологично многообразие, по-малко приключване на хранителни субстанции и по-ниски излъчвания на парникови газове.
" Но в случай че вместо това въздействието върху околната среда се пресмята въз основа на това какъв брой земя е нужна за производството на несъмнено количество храна, тогава откриваме, че биологичното земеделие има позитивен резултат единствено върху биоразнообразието. Емисиите на парникови газове и приключването на хранителни субстанции могат даже да се усилят, в случай че същото количество храна би трябвало да се създаде с биологично вместо с стандартно земеделие ", споделя в известие за пресата шефът на Центъра за стопанска система на хранително-вкусовата индустрия Фредрик Вилхелмсон.
Това частично се дължи на обстоятелството, че за производството на същото количество храна в биологичното земеделие е нужна повече земеделска земя. Това понижава опцията за потребление на земята за горско стопанство или като предпазени територии.
Климатът ще направи хората неузнаваеми. Вижте по какъв начин ще ни промени
Според еволюционната доктрина всеки жив тип се трансформира, с цел да оцелее в изменящите се естествени условия. Настоящото световно стопляне не...
Прочети повече
" Следователно стигаме до заключението, че не е несъмнено, че биологичното земеделие е по-добро за околната среда от стандартното. Селскостопанските дотации би трябвало да бъдат създадени по този начин, че да понижават въздействието върху околната среда, без значение от това дали развъждането се прави по биологичен или стандартен метод ", заключава откривателят от Центъра за стопанска система на хранително-вкусовата индустрия Кристиан Йоргенсен.
Още от КЛИМАТ:
Биологичното земеделие не е безусловно потребно за климата и може да докара до по-голямо количество парникови газове според от метода на отчитане, заключават откриватели от университета в Лунд, Швеция, написа БГНЕС.
Биоземеделието през днешния ден - хибрид сред остарялото и новото
Биоземеделието е система за произвеждане на качествени и здравословни храни, която натъртва на лимитираното потребление на пестициди и други..
Прочети повече
Въпреки че доста компании и даже страни залагат на биологичното земеделие в устрема си да опазят околната среда (например Швеция има за цел до 2030 година да премине на 30% биологично земеделие), то има и своите дефекти. Един от най-големите е, че биологичното земеделие изисква повече земя от стандартното земеделие, в миг, когато потребността от дейно потребление на земята се усилва паралелно с световното търсене на храни и биогорива.
Изследователите от Центъра за стопанска система на хранително-вкусовата индустрия към Факултета по стопанска система на Университета в Лунд преглеждат три екологични фактора: биоразнообразие, приключване на хранителни субстанции и излъчвания на парникови газове. Когато въздействието се мери на хектар обработваема земя, излиза, че биологичното земеделие в действителност обезпечава по-голямо биологично многообразие, по-малко приключване на хранителни субстанции и по-ниски излъчвания на парникови газове.
" Но в случай че вместо това въздействието върху околната среда се пресмята въз основа на това какъв брой земя е нужна за производството на несъмнено количество храна, тогава откриваме, че биологичното земеделие има позитивен резултат единствено върху биоразнообразието. Емисиите на парникови газове и приключването на хранителни субстанции могат даже да се усилят, в случай че същото количество храна би трябвало да се създаде с биологично вместо с стандартно земеделие ", споделя в известие за пресата шефът на Центъра за стопанска система на хранително-вкусовата индустрия Фредрик Вилхелмсон.
Това частично се дължи на обстоятелството, че за производството на същото количество храна в биологичното земеделие е нужна повече земеделска земя. Това понижава опцията за потребление на земята за горско стопанство или като предпазени територии.
Климатът ще направи хората неузнаваеми. Вижте по какъв начин ще ни промени
Според еволюционната доктрина всеки жив тип се трансформира, с цел да оцелее в изменящите се естествени условия. Настоящото световно стопляне не...
Прочети повече
" Следователно стигаме до заключението, че не е несъмнено, че биологичното земеделие е по-добро за околната среда от стандартното. Селскостопанските дотации би трябвало да бъдат създадени по този начин, че да понижават въздействието върху околната среда, без значение от това дали развъждането се прави по биологичен или стандартен метод ", заключава откривателят от Центъра за стопанска система на хранително-вкусовата индустрия Кристиан Йоргенсен.
Още от КЛИМАТ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




