Ясен Петров: Никога няма да забравя факлите на Герена, бих се върнал в Левски
Един от най-хубавите ни футболни треньори Ясен Петров даде изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Роден е в Пловдив и облича екипа на Ботев, а по-късно поредно играе за Пирин (Гоце Делчев), Левски, Локомотив (София) и Славия. В града под тепетата е прочут като “пловдивския Джанини”. Два пъти е притежател на купата на България - с Левски и със столичния Локомотив. В “А” група има 231 мача и 50 гола. Играе още за клубове от Кипър, Китай и Германия. След края на футболната си кариера се насочва към треньорската специалност. Бил е ментор на осем клуба от елитната ни група, само че най-голямо самопризнание получи в Китай. Там работи в продължение на четири години и получава похвали за работата си в азиатската страна.
- Здравей, Ясене! Докога ще си на родна земя и къде ще бъде идната ти дестинация?
- Засега съм си тук в България. Ще имам време да отделя нужното внимание на фамилията и на приятелите. Оттук нататък всичко е в ръцете на моя управител. Ако той съумее да откри клуб, който съгласно него е подобаващ за мен, естествено ще приемем следващото предизвикателство. Моето предпочитание е да се завърна още веднъж в Китай. Ще чакаме най-хубавото предложение оттова.
- Как стартира китайското ти премеждие? Преди това две години игра за тимовете на Ухан и Нанджин...
- Всъщност като футболист всичко стана доста инцидентно. Имахме финален мач от кръга с Локомотив (София). Играехме против Спартак (Плевен) на стадион „ Васил Левски “. И на загрявката в залата видяхме едни китайски мениджъри. Беше доста забавно, тъй като тогава Емил Димитров беше треньор и ме постави на поста ляв бек.
- Един много обичаен за теб пост…
- Да, много обичаен за мен пост. (смее се) Всъщност загубихме с 1:2, само че мениджърите ме харесаха. Другото забавно нещо бе, че мачът беше в събота, а в сряда тяхното предпочитание беше да покрия Купър тест и в случай че го направя, да отпътува за Китай. Условията бяха в действителност доста примамливи. В сряда ходя на „ Васил Левски “ и дори срещнах Христо Стоичков. Пита ме какво ще върша, а аз му споделям: „ Ще тичам Купър тест. “ Отговори ми: „ Ти няма да можеш да го избягаш. Китай е доста далечна дестинация за теб. “ Но го избягах. След това паднах и към 30 минути не можеха да ме свестят. В последна сметка отпътувах и там в продължение на два месеца се готвехме тъкмо за тези доста интензивни проби. Успях да ги мина и започнах да играя в Ухан. С този тим направихме промоция в Суперлигата. Най-интересното беше, че бяхме единствено двама чужденци, а във всички тимове имаше по трима. Бяхме единствено аз и Стоян Ацаров. Оставихме отлични усещания. На идната година прекосих в Нанджин. Там оставам в историята като първия футболист, отбелязал гол в професионалния футбол за този тим. Знаете, че сега треньор на този отбор е Фабио Капело и има отлични футболисти. Все още хората ме помнят. Така стартира моята авантюра в Китай. Другото любопитно е, че последният ми мач в професионалния футбол бе в Китай, където играх либеро, също доста непристойно, на 33 години. Победихме с 11:2, а това е най-резултатният мач в историята на китайския футбол. Отбелязах гол с глава и това бе последната ми среща.
- И закри и поста либеро…
- Да, единствено вратар не съм бил. В момента, в който се прибрах в България, започнах да мисля по какъв начин би трябвало да взема всички лицензи и да стартира да изучавам. Моето предпочитание беше да стана треньор по футбол. Тази опция ми се отдаде доста рано. На 34 години станах старши треньор на Локомотив (София) в едни доста сложни времена. През цялото време мисълта ми беше ориентирана един ден, в случай че имам опция да се завърна в Китай. И го направих също доста необичайно. Бях треньор на Левски. Беше доста студено, предстоеше мач от шампионата против Берое. Виждам един миличък китаец с една шапка, студува на оградата. После се приближих до него и видях, че това е последният ми управител, с който подписах последния си контракт там в Ченду. Каза ми, че в случай че има уместно място в уместно време при подобаващи хора, ще ми даде опция да работя в Китай. Точно по този начин стана.
- С тима на Шъдзяджуан направи нещо неповторимо! Колко дуела тимът нямаше загуба във Втора лига?
- Във Втора лига нямахме дълга серия, само че постигнахме доста победи. Играехме по друг метод. Първоначално задачата бе шесто място, а ние направихме промоция. Изключително тежко беше, тъй като първоначално работехме с група от 30 индивида. Използвам опцията да благодаря на всички хора, които са били в моя екип и в Шъдзяджуан и последно в Хенан. Българи, без които по никакъв метод нямаше да реализира триумфи. По принцип съм екипен състезател и се веселя, че с тях живеехме и работехме извънредно добре. Направихме промоция в Суперлигата, серия от 16 мача без загуба. Най-странното е, че 11 от тях бяха равни. Направихме 8 следващи равенства, което е връх в китайския футбол. Когато влязохме в елита един от шефовете на фенклуба ми сподели, че и 30 мача да паднем – няма никакъв проблем, тъй като си обичат тима. Никой не вярваше, че ще се представим по този метод. Завършихме на седмо място, а можехме да станем и пети, без да имаме скъпоплатени чужденци или звезди. Най-силният ни състезател през първата част на сезона беше Георги Илиев. За страдание той се контузи. И Емил Гъргоров – Бадема беше при мен. Той беше част от състава, с който направихме промоция. Те оставиха диря в този тим. България се знае от съвсем всички, които обичат този клуб.
- В Шъдзяджуан бе треньор на исландската легенда Ейдур Гудьонсен. Имаше ли проблеми с него? Как се работеше?
- Аз съм на мнение, че колкото на по-високо равнище си и контактуваш с хора, които са съумели, толкоз по-лесно се работи. Изключителен експерт! Той пристигна в края на своята кариера. Целта му бе да запише присъединяване на европейското с Исландия. Дойде в един сложен за нас миг. И в мига, в който Ейдур стъпи в нашия тим, всички останали чужденци в предни позиции започнаха да вкарват. Създаде неповторима конкуренция. Всъщност първоначално пристигна малко неопитен, само че по-късно с всяка последваща стъпка навлизаше във все по-добра форма. Накрая му споделих, че ще стартира да тича доста и в последните три мача той бягаше по 12 км. Аз съм извънредно удовлетворен от връзката и от взаимната ни работа. Имаше един случай – в предпоследния кръг той се върна от подготовка на Исландия и заради часовата разлика е обикновено да се успи и това го разбирам. Закъсня за анализа преди мача с 20 минути, само че аз го бях записал в стартовия състав и споделям: „ Има играчи, към които би трябвало да покажем почит и ще го изчакаме. Аз съм сигурен, че той ще се разсъни и ще пристигна. “ Ейдур пристигна 25-30 минути по-късно, извини се на всички. Казах му: „ Виж, в състава си, започни да се подготвяш. Надявам се да си се наспал добре и да окажеш помощ на тима. “ Той сподели, че ще си заплати санкцията. Знае, че обичам вино, донесе ми една бутилка и ми сподели: „ Коуч, извинявай още веднъж, скърбя. “
- Между другото той игра на европейското.
- Да, това му беше фантазията. Мисля, че по-късно беше някъде по Норвегия, където треньор бе Солскяер и това му е последният клуб. Не знам дали знаете неговата история – той има четирима сина и всичките играят футбол. Баща му също е бил футболист и в първия си мач в националния тим сменя татко си. Една футболна фамилия. Пожелавам неговите синове да го надминат.
– Говорил ли си с него за методите на работа на Жозе Моуриньо, който беше ментор на Гудьонсен в Челси?
- До там не сме стигали, тъй като поддържахме една отдалеченост сред треньор и футболист. Но сме дискутирали доста по отношение на метода на игра, тъй като Шъдзяджуан беше дребен тим и методът на игра не е този, който е в Барселона и в Челси. Тук имахме полемика с него и аз един ден му обясних, че за нас са значими точките, а не да играем атрактивно. Но му споделих, че когато печелим точки, ще стартираме да играем и атрактивно. Играехме друга скица на игра и на фланговете. Бяхме 5-4-1 във фаза отбрана и 3-4-3 във фаза офанзива, само че на двата фланга бяха типични бекове. Резултатът беше отрицателен за нас. Извадих двата бека и пуснах две типични крила и два пъти обърнахме по този начин мачове. Ейдур пристигна и ми сподели: „ Коуч, поздравления! “ Разсъждавахме доста по отношение на това, че би трябвало да сме прагматични. За мен това беше по-важното, тъй като на нас в действителност ни трябваха точки.
- Защо не успяхте да се задържите в елита?
- Истината е, че с моя екип Георги Шейтанов, Мирослав Косев и Божидар Костадинов, се борехме извънредно доста в този тим. Дойде един миг, в който в останалите отбори се влагаше прекомерно доста. Разликата в класите не е чак толкоз огромна, само че купуваш звезди, които накланят везните към тима, който ги е купил. Понякога могат да разчупят всичко и да решат сами мачовете. Но все пак ние бяхме на 13-о място, когато напуснахме тима. Причините не желая да ги загатвам. Преди да се прибера в България имах среща с някогашния ми необут. Оставаме в прелестни връзки. Мога да приказвам единствено хубави неща за Китай и за хората, с които съм работил там.
- В китайското състезание работят доста славни експерти – Марчело Липи, Луиш Фелипе Сколари, Свен Горан Ериксон, Фабио Капело. Имал ли си дуели?
- Играл съм против всички тях. С Луиш Фелипе Сколари са ни доста забавни връзките, тъй като два кръга преди края играехме с Шанхай СИПГ, който беше втори, а Гуанджоу – първи. Ние не играехме за нищо и направихме хикс на открито с Шанхай СИПГ на Сколари. Два пъти повеждахме и два пъти ни изравняваха. Де факто направихме по този начин, че Гуанджоу да бъде първенец. Нормално на идващия дуел Сколари пристигна и сподели извънредно огромно почитание. При огромните треньори държанието е джентълменско. Свен Горан Ериксон е извънреден благородник. Преди дуела се срещнахме в коридора и сподели: „ Г-н Петров, вършиме нещо великолепно с този тим. Поздравления! “ Човекът се държа доста кавалерски. След това сме се срещали и в Първа лига. Само хубави думи мога да кажа за тези хора.
- Сега ще те върнем при започване на кариерата ти. Защо избра футбола? Кой те заведе на първата ти подготовка?
- Много е необичайно. Като дете не съм бил чак толкоз разпален. Един от най-близките другари на татко ми бе от София. Прякорът му беше Чепела. Имам доста благи мемоари с тези хора. Бил съм им на посетители в София, живял съм при тях през лятото. На една Коледа пристигна у дома. Баща ми към този момент не беше сред живите, а аз съм бил доста дребен. Този човек ми донесе една кафява кожена топка. Навън имаше сняг, непосредствено я взех и отидох да ритвам. Това беше магията, която ме накара да се влюбя във футбола. Оттам моят живот стана футбол и учебно заведение. Единствено това.
- Кой те кръсти “пловдивския Джанини”?
- Един публицист от Пловдив, не мога да се сетя тъкмо кой, поради дългата ми коса. Много малко хора знаят, че си пуснах дълга коса, тъй като в спортното учебно заведение доста пъти бях стриган нула номер. За първи път имах свободата и си споделих, че ще си пусна доста дълга коса. Постоянно бях нула номер, а за мен това беше доста унизително. Заради дългата ми коса е направена някаква асоциация и по този начин си потегли „ Джанини, Джанини “… Даже някой път на моя наследник му крещя „ дребната Джанинка “.
- Къде бе най-успешният ти интервал като футболист?
- Ако би трябвало да бъда откровен, от началото в Ботев (Пловдив) вардя доста положителни мемоари, тъй като съумях да играя с всички тези огромни футболисти от второто „ златно “ потомство на Ботев. Футболът беше неповторим, изпитваше се същинско наслаждение. Съумях след завръщането от Гоце Делчев да стана голмайстор на тима. Това ми беше доста мощен интервал. След това в Левски пък съумях да играя също с тима, който по-късно газеше по българските терени, с всички тези велики футболисти, с които разполагаше. В Локомотив (София) също бяхме създали доста добър тим, с който спечелихме купата на България. Ако почна да загатвам имена, ще изпусна някой и не желая да има афектирани. След това със Стоян в Ухан имахме също доста хубави моменти. В кариерата съм имал и доста разочароващи интервали, което е обикновено, само че това са хубавите мемоари, които имам като състезател.
- Да се фокусираме към Левски. Би ли се върнал още веднъж да работиш в клуба?
- Винаги съм „ отворен “ да се върна да работя в България, в случай че има такава опция, само че не непременно и в случай че нещата в действителност са стойностни. Нямам проблем да работя в България, само че на този стадий това не стои на дневен ред.
- Тръгна ли си афектиран от Левски?
- Не. От Левски си потеглих доста обогатен. Този клуб ми даде доста познания и доста мощ, тъй като душевен се калих ужасно доста. Естествено, аз съм дал моята сила, само че също и клубът ми е дал. Видях доста и изпитах страхотни страсти, тъй като в групите на Лига Европа стадионът беше цялостен. Това в никакъв случай няма да го не помни. Няма да не помни хората с факлите. Само хубави мемоари. Наистина бях благополучен в този интервал.
- Скоро разговаряхме с Илиан Илиев, който сподели, че не си е тръгнал по най-хубавия метод от „ Герена “. Защо някак си се получава по този начин, че футболисти, които са дали нещо на този клуб, не се разделят с него, както прилича? Или публиката ги наскърбява, или управлението не се отнася с тях по най-хубавия начин…
- Това са естествени неща. В Левски, в ЦСКА, в този момент в Лудогорец задачите и условията са високи. Очакванията на почитателите също са огромни. Когато нещата не се случат, естествено първи ще си замине треньорът. Това са естествени неща и когато човек ги одобри и разбере, тогава няма да има чак толкоз огромна мъка.
- Кои са били най-тежките ти моменти в живота?
- В живота съм имал доста тежки моменти доста пъти. Един от най-тежките е загубата на моя татко. Бил съм доста дребен. Вторият ми най-тежък миг беше, когато майка ми отпътува за Гърция. Оттам нататък беше една битка, само че съм благополучен, че съм траял напред и съм постигнал нещо в живота. Рядко се връщам към тези моменти. Те са ме създали по-силен и са ми дали закалката да съумявам в идващите сложни моменти. Но хубавите моменти са доста повече. Искам да се любувам на тях от ден на ден и повече.
- Мислил ли си да се занимаваш с нещо отвън футбола и случвало ли ти се е?
- Занимавал съм се с доста неща отвън футбола. Имахме барче, което по-късно се трансформира в нещо като дискотека. После имахме магазин, след това държахме ресторант с жена ми. Опитвали сме какви ли не неща. Но в последна сметка единственото нещо, което мога да върша, е да бъда във футбола. Разбрал съм го и поради това оттук насетне не опитваме нищо друго. Излишни маневри не вършим. За мен тази игра е свещена, има огромна магия и извънредно доста я обичам. Тя ми е дала безусловно всичко, което съм постигнал в този живот.
- Разкажи освен това за фамилията си.
- Женен съм от 27 години. Имам три деца. Две огромни девойки – на 27 и на 24. Синът ми е на 10 години. Опитва се да играе футбол на вратата. До два месеца ще ставам и дядо. Това са моите неща в фамилията.
- Какво искаш да си пожелаеш?
- Преди всичко здраве за мен, за моето семейство и другари. Искам да употребявам още един път опцията да благодаря на екипа, с който работих – на Божидар, Георги и на Мирко. На Александър Георгиев и Иво Тренчев, които бяха с мен в този момент за извънредно положителната взаимна работа, която имахме. И на тях им искам здраве и нека новата година ни донесе доста радостни моменти и мотиви за наслада.
- И нека да имаш две нови години – българската и китайската…
- Дай Боже по този начин да стане, само че и да не стане, не всичко е непременно.
- Здравей, Ясене! Докога ще си на родна земя и къде ще бъде идната ти дестинация?
- Засега съм си тук в България. Ще имам време да отделя нужното внимание на фамилията и на приятелите. Оттук нататък всичко е в ръцете на моя управител. Ако той съумее да откри клуб, който съгласно него е подобаващ за мен, естествено ще приемем следващото предизвикателство. Моето предпочитание е да се завърна още веднъж в Китай. Ще чакаме най-хубавото предложение оттова.
- Как стартира китайското ти премеждие? Преди това две години игра за тимовете на Ухан и Нанджин...
- Всъщност като футболист всичко стана доста инцидентно. Имахме финален мач от кръга с Локомотив (София). Играехме против Спартак (Плевен) на стадион „ Васил Левски “. И на загрявката в залата видяхме едни китайски мениджъри. Беше доста забавно, тъй като тогава Емил Димитров беше треньор и ме постави на поста ляв бек.
- Един много обичаен за теб пост…
- Да, много обичаен за мен пост. (смее се) Всъщност загубихме с 1:2, само че мениджърите ме харесаха. Другото забавно нещо бе, че мачът беше в събота, а в сряда тяхното предпочитание беше да покрия Купър тест и в случай че го направя, да отпътува за Китай. Условията бяха в действителност доста примамливи. В сряда ходя на „ Васил Левски “ и дори срещнах Христо Стоичков. Пита ме какво ще върша, а аз му споделям: „ Ще тичам Купър тест. “ Отговори ми: „ Ти няма да можеш да го избягаш. Китай е доста далечна дестинация за теб. “ Но го избягах. След това паднах и към 30 минути не можеха да ме свестят. В последна сметка отпътувах и там в продължение на два месеца се готвехме тъкмо за тези доста интензивни проби. Успях да ги мина и започнах да играя в Ухан. С този тим направихме промоция в Суперлигата. Най-интересното беше, че бяхме единствено двама чужденци, а във всички тимове имаше по трима. Бяхме единствено аз и Стоян Ацаров. Оставихме отлични усещания. На идната година прекосих в Нанджин. Там оставам в историята като първия футболист, отбелязал гол в професионалния футбол за този тим. Знаете, че сега треньор на този отбор е Фабио Капело и има отлични футболисти. Все още хората ме помнят. Така стартира моята авантюра в Китай. Другото любопитно е, че последният ми мач в професионалния футбол бе в Китай, където играх либеро, също доста непристойно, на 33 години. Победихме с 11:2, а това е най-резултатният мач в историята на китайския футбол. Отбелязах гол с глава и това бе последната ми среща.
- И закри и поста либеро…
- Да, единствено вратар не съм бил. В момента, в който се прибрах в България, започнах да мисля по какъв начин би трябвало да взема всички лицензи и да стартира да изучавам. Моето предпочитание беше да стана треньор по футбол. Тази опция ми се отдаде доста рано. На 34 години станах старши треньор на Локомотив (София) в едни доста сложни времена. През цялото време мисълта ми беше ориентирана един ден, в случай че имам опция да се завърна в Китай. И го направих също доста необичайно. Бях треньор на Левски. Беше доста студено, предстоеше мач от шампионата против Берое. Виждам един миличък китаец с една шапка, студува на оградата. После се приближих до него и видях, че това е последният ми управител, с който подписах последния си контракт там в Ченду. Каза ми, че в случай че има уместно място в уместно време при подобаващи хора, ще ми даде опция да работя в Китай. Точно по този начин стана.
- С тима на Шъдзяджуан направи нещо неповторимо! Колко дуела тимът нямаше загуба във Втора лига?
- Във Втора лига нямахме дълга серия, само че постигнахме доста победи. Играехме по друг метод. Първоначално задачата бе шесто място, а ние направихме промоция. Изключително тежко беше, тъй като първоначално работехме с група от 30 индивида. Използвам опцията да благодаря на всички хора, които са били в моя екип и в Шъдзяджуан и последно в Хенан. Българи, без които по никакъв метод нямаше да реализира триумфи. По принцип съм екипен състезател и се веселя, че с тях живеехме и работехме извънредно добре. Направихме промоция в Суперлигата, серия от 16 мача без загуба. Най-странното е, че 11 от тях бяха равни. Направихме 8 следващи равенства, което е връх в китайския футбол. Когато влязохме в елита един от шефовете на фенклуба ми сподели, че и 30 мача да паднем – няма никакъв проблем, тъй като си обичат тима. Никой не вярваше, че ще се представим по този метод. Завършихме на седмо място, а можехме да станем и пети, без да имаме скъпоплатени чужденци или звезди. Най-силният ни състезател през първата част на сезона беше Георги Илиев. За страдание той се контузи. И Емил Гъргоров – Бадема беше при мен. Той беше част от състава, с който направихме промоция. Те оставиха диря в този тим. България се знае от съвсем всички, които обичат този клуб.
- В Шъдзяджуан бе треньор на исландската легенда Ейдур Гудьонсен. Имаше ли проблеми с него? Как се работеше?
- Аз съм на мнение, че колкото на по-високо равнище си и контактуваш с хора, които са съумели, толкоз по-лесно се работи. Изключителен експерт! Той пристигна в края на своята кариера. Целта му бе да запише присъединяване на европейското с Исландия. Дойде в един сложен за нас миг. И в мига, в който Ейдур стъпи в нашия тим, всички останали чужденци в предни позиции започнаха да вкарват. Създаде неповторима конкуренция. Всъщност първоначално пристигна малко неопитен, само че по-късно с всяка последваща стъпка навлизаше във все по-добра форма. Накрая му споделих, че ще стартира да тича доста и в последните три мача той бягаше по 12 км. Аз съм извънредно удовлетворен от връзката и от взаимната ни работа. Имаше един случай – в предпоследния кръг той се върна от подготовка на Исландия и заради часовата разлика е обикновено да се успи и това го разбирам. Закъсня за анализа преди мача с 20 минути, само че аз го бях записал в стартовия състав и споделям: „ Има играчи, към които би трябвало да покажем почит и ще го изчакаме. Аз съм сигурен, че той ще се разсъни и ще пристигна. “ Ейдур пристигна 25-30 минути по-късно, извини се на всички. Казах му: „ Виж, в състава си, започни да се подготвяш. Надявам се да си се наспал добре и да окажеш помощ на тима. “ Той сподели, че ще си заплати санкцията. Знае, че обичам вино, донесе ми една бутилка и ми сподели: „ Коуч, извинявай още веднъж, скърбя. “
- Между другото той игра на европейското.
- Да, това му беше фантазията. Мисля, че по-късно беше някъде по Норвегия, където треньор бе Солскяер и това му е последният клуб. Не знам дали знаете неговата история – той има четирима сина и всичките играят футбол. Баща му също е бил футболист и в първия си мач в националния тим сменя татко си. Една футболна фамилия. Пожелавам неговите синове да го надминат.
– Говорил ли си с него за методите на работа на Жозе Моуриньо, който беше ментор на Гудьонсен в Челси?
- До там не сме стигали, тъй като поддържахме една отдалеченост сред треньор и футболист. Но сме дискутирали доста по отношение на метода на игра, тъй като Шъдзяджуан беше дребен тим и методът на игра не е този, който е в Барселона и в Челси. Тук имахме полемика с него и аз един ден му обясних, че за нас са значими точките, а не да играем атрактивно. Но му споделих, че когато печелим точки, ще стартираме да играем и атрактивно. Играехме друга скица на игра и на фланговете. Бяхме 5-4-1 във фаза отбрана и 3-4-3 във фаза офанзива, само че на двата фланга бяха типични бекове. Резултатът беше отрицателен за нас. Извадих двата бека и пуснах две типични крила и два пъти обърнахме по този начин мачове. Ейдур пристигна и ми сподели: „ Коуч, поздравления! “ Разсъждавахме доста по отношение на това, че би трябвало да сме прагматични. За мен това беше по-важното, тъй като на нас в действителност ни трябваха точки.
- Защо не успяхте да се задържите в елита?
- Истината е, че с моя екип Георги Шейтанов, Мирослав Косев и Божидар Костадинов, се борехме извънредно доста в този тим. Дойде един миг, в който в останалите отбори се влагаше прекомерно доста. Разликата в класите не е чак толкоз огромна, само че купуваш звезди, които накланят везните към тима, който ги е купил. Понякога могат да разчупят всичко и да решат сами мачовете. Но все пак ние бяхме на 13-о място, когато напуснахме тима. Причините не желая да ги загатвам. Преди да се прибера в България имах среща с някогашния ми необут. Оставаме в прелестни връзки. Мога да приказвам единствено хубави неща за Китай и за хората, с които съм работил там.
- В китайското състезание работят доста славни експерти – Марчело Липи, Луиш Фелипе Сколари, Свен Горан Ериксон, Фабио Капело. Имал ли си дуели?
- Играл съм против всички тях. С Луиш Фелипе Сколари са ни доста забавни връзките, тъй като два кръга преди края играехме с Шанхай СИПГ, който беше втори, а Гуанджоу – първи. Ние не играехме за нищо и направихме хикс на открито с Шанхай СИПГ на Сколари. Два пъти повеждахме и два пъти ни изравняваха. Де факто направихме по този начин, че Гуанджоу да бъде първенец. Нормално на идващия дуел Сколари пристигна и сподели извънредно огромно почитание. При огромните треньори държанието е джентълменско. Свен Горан Ериксон е извънреден благородник. Преди дуела се срещнахме в коридора и сподели: „ Г-н Петров, вършиме нещо великолепно с този тим. Поздравления! “ Човекът се държа доста кавалерски. След това сме се срещали и в Първа лига. Само хубави думи мога да кажа за тези хора.
- Сега ще те върнем при започване на кариерата ти. Защо избра футбола? Кой те заведе на първата ти подготовка?
- Много е необичайно. Като дете не съм бил чак толкоз разпален. Един от най-близките другари на татко ми бе от София. Прякорът му беше Чепела. Имам доста благи мемоари с тези хора. Бил съм им на посетители в София, живял съм при тях през лятото. На една Коледа пристигна у дома. Баща ми към този момент не беше сред живите, а аз съм бил доста дребен. Този човек ми донесе една кафява кожена топка. Навън имаше сняг, непосредствено я взех и отидох да ритвам. Това беше магията, която ме накара да се влюбя във футбола. Оттам моят живот стана футбол и учебно заведение. Единствено това.
- Кой те кръсти “пловдивския Джанини”?
- Един публицист от Пловдив, не мога да се сетя тъкмо кой, поради дългата ми коса. Много малко хора знаят, че си пуснах дълга коса, тъй като в спортното учебно заведение доста пъти бях стриган нула номер. За първи път имах свободата и си споделих, че ще си пусна доста дълга коса. Постоянно бях нула номер, а за мен това беше доста унизително. Заради дългата ми коса е направена някаква асоциация и по този начин си потегли „ Джанини, Джанини “… Даже някой път на моя наследник му крещя „ дребната Джанинка “.
- Къде бе най-успешният ти интервал като футболист?
- Ако би трябвало да бъда откровен, от началото в Ботев (Пловдив) вардя доста положителни мемоари, тъй като съумях да играя с всички тези огромни футболисти от второто „ златно “ потомство на Ботев. Футболът беше неповторим, изпитваше се същинско наслаждение. Съумях след завръщането от Гоце Делчев да стана голмайстор на тима. Това ми беше доста мощен интервал. След това в Левски пък съумях да играя също с тима, който по-късно газеше по българските терени, с всички тези велики футболисти, с които разполагаше. В Локомотив (София) също бяхме създали доста добър тим, с който спечелихме купата на България. Ако почна да загатвам имена, ще изпусна някой и не желая да има афектирани. След това със Стоян в Ухан имахме също доста хубави моменти. В кариерата съм имал и доста разочароващи интервали, което е обикновено, само че това са хубавите мемоари, които имам като състезател.
- Да се фокусираме към Левски. Би ли се върнал още веднъж да работиш в клуба?
- Винаги съм „ отворен “ да се върна да работя в България, в случай че има такава опция, само че не непременно и в случай че нещата в действителност са стойностни. Нямам проблем да работя в България, само че на този стадий това не стои на дневен ред.
- Тръгна ли си афектиран от Левски?
- Не. От Левски си потеглих доста обогатен. Този клуб ми даде доста познания и доста мощ, тъй като душевен се калих ужасно доста. Естествено, аз съм дал моята сила, само че също и клубът ми е дал. Видях доста и изпитах страхотни страсти, тъй като в групите на Лига Европа стадионът беше цялостен. Това в никакъв случай няма да го не помни. Няма да не помни хората с факлите. Само хубави мемоари. Наистина бях благополучен в този интервал.
- Скоро разговаряхме с Илиан Илиев, който сподели, че не си е тръгнал по най-хубавия метод от „ Герена “. Защо някак си се получава по този начин, че футболисти, които са дали нещо на този клуб, не се разделят с него, както прилича? Или публиката ги наскърбява, или управлението не се отнася с тях по най-хубавия начин…
- Това са естествени неща. В Левски, в ЦСКА, в този момент в Лудогорец задачите и условията са високи. Очакванията на почитателите също са огромни. Когато нещата не се случат, естествено първи ще си замине треньорът. Това са естествени неща и когато човек ги одобри и разбере, тогава няма да има чак толкоз огромна мъка.
- Кои са били най-тежките ти моменти в живота?
- В живота съм имал доста тежки моменти доста пъти. Един от най-тежките е загубата на моя татко. Бил съм доста дребен. Вторият ми най-тежък миг беше, когато майка ми отпътува за Гърция. Оттам нататък беше една битка, само че съм благополучен, че съм траял напред и съм постигнал нещо в живота. Рядко се връщам към тези моменти. Те са ме създали по-силен и са ми дали закалката да съумявам в идващите сложни моменти. Но хубавите моменти са доста повече. Искам да се любувам на тях от ден на ден и повече.
- Мислил ли си да се занимаваш с нещо отвън футбола и случвало ли ти се е?
- Занимавал съм се с доста неща отвън футбола. Имахме барче, което по-късно се трансформира в нещо като дискотека. После имахме магазин, след това държахме ресторант с жена ми. Опитвали сме какви ли не неща. Но в последна сметка единственото нещо, което мога да върша, е да бъда във футбола. Разбрал съм го и поради това оттук насетне не опитваме нищо друго. Излишни маневри не вършим. За мен тази игра е свещена, има огромна магия и извънредно доста я обичам. Тя ми е дала безусловно всичко, което съм постигнал в този живот.
- Разкажи освен това за фамилията си.
- Женен съм от 27 години. Имам три деца. Две огромни девойки – на 27 и на 24. Синът ми е на 10 години. Опитва се да играе футбол на вратата. До два месеца ще ставам и дядо. Това са моите неща в фамилията.
- Какво искаш да си пожелаеш?
- Преди всичко здраве за мен, за моето семейство и другари. Искам да употребявам още един път опцията да благодаря на екипа, с който работих – на Божидар, Георги и на Мирко. На Александър Георгиев и Иво Тренчев, които бяха с мен в този момент за извънредно положителната взаимна работа, която имахме. И на тях им искам здраве и нека новата година ни донесе доста радостни моменти и мотиви за наслада.
- И нека да имаш две нови години – българската и китайската…
- Дай Боже по този начин да стане, само че и да не стане, не всичко е непременно.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ