Запознай се с българското кино
Един от греховете на българското кино е, че не съумява – или съумява рядко и отчасти – да стигне до българската аудитория. Причините за това са доста и разнообразни, значимото е, че са поправими. Даже в този момент, когато Холивуд не създава нова продукция, а огромните мултиплекси са затворени, в дребното (и малки) работещи самостоятелни кина у нас се следи забавен феномен - те прожектират интензивно българско и европейско кино... Но в случай че въпреки всичко ви е боязън да отидете на кино с маска или настоящите заглавия не са ви по усета, има и друго решение.
Платформата Neterra.tv е надалеч от български Netflix, само че към този момент няколко пъти показва сполучливо съдействие с кино продуценти, фестивални уредници и разпространители у нас. Така по време на най-строгата карантина в уеб страницата й се появиха филмите от фестивала Master of Art, по този начин видяха дълго отглагания си достъп до феновете в цялата страна документалните класики на „ Агитпроп “, а в този момент взаимен план с Дома на киното дава опция на феновете – освен у нас, а и по света – да се насладят на двайсет определени български игрални кино лентата от последните 10 години. Под гръмкото наименование „ Десетилетие на българското кино “ може би не са подбрани най-хубавите (или най-малко не всички), в селекцията има и искрено слаби и справедливо забравени заглавия, само че има и такива, които заслужават повече фенове и внимание.
„ Десетилетие “-то включва два пакета по 10 кино лентата, като цената за безкрайно гледане (до 30 юни) на всяка от двете колекции е 20 лева. – или скромните два лв. на филм. Не че пиратите към този момент не са срещнали любознателните и с новото българско кино изцяло гратис, само че да се надяваме, че не всички разчитат на техните услуги.
Инициативата включва и поредност „ Говори с киното “, в която създателите на филмите ще дискутират тематики към креативния развой, международните кино тенденциии и пътищата пред българското кино. През тази седмица предстоят „ Възможно ли е комерсиалното българско кино “ (на 15 юни), и „ Българското кино – по света и у нас “ (на 18-и), като информация и линк за онлайн полемиките може да се откри на ФБ страницата на Дома на киното.
А ето и най-важното: филмите.
„ Колекция 1 “ включва „ Подслон “, „ Мисия Лондон “, „ Лов на дребни хищници “, „ Зад кадър “, „ Аве “, „ Кецове “, „ Love.net “, „ Лора от заран до вечер “, „ Миграцията на паламуда “ и „ Съдилището “. Очевидно стремежът е бил тази селекция да покрие началото на десетилетието. 9 от филмите в нея са излезли на екран между 2010 и 2012 г., единственото изключение е „ Съдилището “ (най-слабият филм на Стефан Командарев, излязъл през 2014 година, сред сполучливите „ Светът е огромен... “ и „ Посоки “).
Сред тези филми има два, пожънали забележителен триумф при прожекциите си в кината - „ Мисия Лондон “ на Димитър Митовски и Love.net на Илиян Джевелеков. Екранизацията по Алек Попов стана и първият български касов шлагер след 1989 година С близо 400 000 фенове (Love.net има малко над 200) той се мери с известните холивудски заглавия. За страдание неотдавна имах опция да ревизира, че филмът, към чийто скромен комизъм изпитвах благосклонности през 2010 година, не е стар добре. Но това се случва и на надалеч по-велики заглавия.
Своите, въпреки и по-малобройни, почитатели има и „ Кецове “ на Валери Йорданов и Иван Владимиров, който е измежду най-симпатичните оферти в тази селекция. Масовата аудитория няма да хареса камерните „ Подслон “ на Драгомир Шолев и „ Аве “ на Константин Божанов, само че в случай че някой изкушен от киноизкуството ги е пропуснал, в този момент му се удава опция да навакса. Приятно непретенциозна младежка история е и " Лора от заран до вечер " на Димитър Коцев-Шошо - единственият в този лист от 20-те, сниман без държавна дотация и с микробюджет. Останалите три - " Зад кадър " на Светослав Овчаров, " Миграцията на паламуда " на Людмил Тодоров и " Лов на дребни хищници " на Цветодар Марков, умерено могат да се пропуснат.
“Колекция 2 “ дава добра индикация, че българското кино е във напредък – филмите в нея са доста по-качествени, а и по-разнообразни жанрово и тематично. В този пакет също е попаднал филм от 2014 година и той е най-слабият от 10-те - „ Потъването на Созопол “ на Костадин Бонев. Останалите са снимани сред 2015 и 2019 г. и показват една в действителност пъстра картина на националната ни кинематография. Задължителни за гледане са „ Слава “ - вторият филм от трилогията „ по същински случай “ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, „ Ага “ на Милко Лазаров – първият ни филм на в действителност международно равнище след измененията, и, несъмнено, „ Възвишение “ - доста сполучливата акомодация на Валери Божинов по романа на Милен Русков. Към тях бих добавила и преливащият от емпатия и благосклонност към героите си „ Каръци “ на Ивайло Христов.
“Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник “ на режисьорката Иглика Трифонова е гледан от малко на брой, само че е правосъдна драма на високо европейско равнище, а „ 3/4 “ на Илиян Метев е внимателен роман за фамилията и музиката, допадащ най-вече на културтрегери. Не съм измежду почитателите на тежката обществена драма „ Безбог “, само че филмът на Ралица Петрова завоюва една от най-големите награди за български филм на интернационалната фестивална сцена - „ Златен леопард “ от Локарно.
Недобро усещане прави наличието на един от най-талантливите ни режисьори, Камен Калев, с най-слабия му филм „ С лице надолу “ (но най-хубавият му - „ Източни пиеси “, е сниман преди този момент десетилетие). Но ще чакаме по кината четвъртия му филм „ Февруари “, определен в формалната селекция на Кан в изключително каръшка година – тази, в която фестивалът не се организира. Като екзотика одобрявам наличието измежду тези 10 на противоречивия „ Лили Рибката “ - междинна ръка детски филм, нещо приблизително сред приказка и комедия на нравите, обаче раздухал пуническа война поради своя „ джендър “-елемент при премиерата си преди 2 години.
Инициативата е похвална, само че в нея има и много слама. А можеха да представят десетилетието на българското кино на в действителност високо равнище. В една такава селекция наложително биха намерили място " Ага " (2018), " Слава " (2016), " Възвишение " (2017), " Каръци " (2015), " Прокурорът, бранителят, бащата и неговия наследник " (2015), по комерсиални заслуги - " Мисия Лондон " (2010), може би и " Подслон " (2010), " Безбог " (2016 ) или " Аве " (2011). А останалите трябваше да са " Посоки " или " В кръг " на Командарев, " Ирина " на Надежда Косева, " Писма от Антарктида " на Станислав Дончев, дебютът на Грозева и Вълчанов " Урок ", а за какво не и " Дъвка за балончета " или " Снимка с Юки "...
Всички те са български и са от същото десетилетие, но евентуално качването им онлайн е въпрос и на сделка и права. Има, несъмнено има към момента български филми, при гледането на които ти иде да си изтръгнеш ноктите от изтощение и жалост, само че те стават все по-малко. А положителните стават повече. Но не би трябвало да пропущаме да посочим разликата сред двете, тъй като другояче фенът ще продължи да пита " прекрасен ли е филмът, или е български? ".
Платформата Neterra.tv е надалеч от български Netflix, само че към този момент няколко пъти показва сполучливо съдействие с кино продуценти, фестивални уредници и разпространители у нас. Така по време на най-строгата карантина в уеб страницата й се появиха филмите от фестивала Master of Art, по този начин видяха дълго отглагания си достъп до феновете в цялата страна документалните класики на „ Агитпроп “, а в този момент взаимен план с Дома на киното дава опция на феновете – освен у нас, а и по света – да се насладят на двайсет определени български игрални кино лентата от последните 10 години. Под гръмкото наименование „ Десетилетие на българското кино “ може би не са подбрани най-хубавите (или най-малко не всички), в селекцията има и искрено слаби и справедливо забравени заглавия, само че има и такива, които заслужават повече фенове и внимание.
„ Десетилетие “-то включва два пакета по 10 кино лентата, като цената за безкрайно гледане (до 30 юни) на всяка от двете колекции е 20 лева. – или скромните два лв. на филм. Не че пиратите към този момент не са срещнали любознателните и с новото българско кино изцяло гратис, само че да се надяваме, че не всички разчитат на техните услуги.
Инициативата включва и поредност „ Говори с киното “, в която създателите на филмите ще дискутират тематики към креативния развой, международните кино тенденциии и пътищата пред българското кино. През тази седмица предстоят „ Възможно ли е комерсиалното българско кино “ (на 15 юни), и „ Българското кино – по света и у нас “ (на 18-и), като информация и линк за онлайн полемиките може да се откри на ФБ страницата на Дома на киното.
А ето и най-важното: филмите.
„ Колекция 1 “ включва „ Подслон “, „ Мисия Лондон “, „ Лов на дребни хищници “, „ Зад кадър “, „ Аве “, „ Кецове “, „ Love.net “, „ Лора от заран до вечер “, „ Миграцията на паламуда “ и „ Съдилището “. Очевидно стремежът е бил тази селекция да покрие началото на десетилетието. 9 от филмите в нея са излезли на екран между 2010 и 2012 г., единственото изключение е „ Съдилището “ (най-слабият филм на Стефан Командарев, излязъл през 2014 година, сред сполучливите „ Светът е огромен... “ и „ Посоки “).
Сред тези филми има два, пожънали забележителен триумф при прожекциите си в кината - „ Мисия Лондон “ на Димитър Митовски и Love.net на Илиян Джевелеков. Екранизацията по Алек Попов стана и първият български касов шлагер след 1989 година С близо 400 000 фенове (Love.net има малко над 200) той се мери с известните холивудски заглавия. За страдание неотдавна имах опция да ревизира, че филмът, към чийто скромен комизъм изпитвах благосклонности през 2010 година, не е стар добре. Но това се случва и на надалеч по-велики заглавия.
Своите, въпреки и по-малобройни, почитатели има и „ Кецове “ на Валери Йорданов и Иван Владимиров, който е измежду най-симпатичните оферти в тази селекция. Масовата аудитория няма да хареса камерните „ Подслон “ на Драгомир Шолев и „ Аве “ на Константин Божанов, само че в случай че някой изкушен от киноизкуството ги е пропуснал, в този момент му се удава опция да навакса. Приятно непретенциозна младежка история е и " Лора от заран до вечер " на Димитър Коцев-Шошо - единственият в този лист от 20-те, сниман без държавна дотация и с микробюджет. Останалите три - " Зад кадър " на Светослав Овчаров, " Миграцията на паламуда " на Людмил Тодоров и " Лов на дребни хищници " на Цветодар Марков, умерено могат да се пропуснат.
“Колекция 2 “ дава добра индикация, че българското кино е във напредък – филмите в нея са доста по-качествени, а и по-разнообразни жанрово и тематично. В този пакет също е попаднал филм от 2014 година и той е най-слабият от 10-те - „ Потъването на Созопол “ на Костадин Бонев. Останалите са снимани сред 2015 и 2019 г. и показват една в действителност пъстра картина на националната ни кинематография. Задължителни за гледане са „ Слава “ - вторият филм от трилогията „ по същински случай “ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, „ Ага “ на Милко Лазаров – първият ни филм на в действителност международно равнище след измененията, и, несъмнено, „ Възвишение “ - доста сполучливата акомодация на Валери Божинов по романа на Милен Русков. Към тях бих добавила и преливащият от емпатия и благосклонност към героите си „ Каръци “ на Ивайло Христов.
“Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник “ на режисьорката Иглика Трифонова е гледан от малко на брой, само че е правосъдна драма на високо европейско равнище, а „ 3/4 “ на Илиян Метев е внимателен роман за фамилията и музиката, допадащ най-вече на културтрегери. Не съм измежду почитателите на тежката обществена драма „ Безбог “, само че филмът на Ралица Петрова завоюва една от най-големите награди за български филм на интернационалната фестивална сцена - „ Златен леопард “ от Локарно.
Недобро усещане прави наличието на един от най-талантливите ни режисьори, Камен Калев, с най-слабия му филм „ С лице надолу “ (но най-хубавият му - „ Източни пиеси “, е сниман преди този момент десетилетие). Но ще чакаме по кината четвъртия му филм „ Февруари “, определен в формалната селекция на Кан в изключително каръшка година – тази, в която фестивалът не се организира. Като екзотика одобрявам наличието измежду тези 10 на противоречивия „ Лили Рибката “ - междинна ръка детски филм, нещо приблизително сред приказка и комедия на нравите, обаче раздухал пуническа война поради своя „ джендър “-елемент при премиерата си преди 2 години.
Инициативата е похвална, само че в нея има и много слама. А можеха да представят десетилетието на българското кино на в действителност високо равнище. В една такава селекция наложително биха намерили място " Ага " (2018), " Слава " (2016), " Възвишение " (2017), " Каръци " (2015), " Прокурорът, бранителят, бащата и неговия наследник " (2015), по комерсиални заслуги - " Мисия Лондон " (2010), може би и " Подслон " (2010), " Безбог " (2016 ) или " Аве " (2011). А останалите трябваше да са " Посоки " или " В кръг " на Командарев, " Ирина " на Надежда Косева, " Писма от Антарктида " на Станислав Дончев, дебютът на Грозева и Вълчанов " Урок ", а за какво не и " Дъвка за балончета " или " Снимка с Юки "...
Всички те са български и са от същото десетилетие, но евентуално качването им онлайн е въпрос и на сделка и права. Има, несъмнено има към момента български филми, при гледането на които ти иде да си изтръгнеш ноктите от изтощение и жалост, само че те стават все по-малко. А положителните стават повече. Но не би трябвало да пропущаме да посочим разликата сред двете, тъй като другояче фенът ще продължи да пита " прекрасен ли е филмът, или е български? ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ