На ръба на пропастта – една история, която ще ви помогне в труден момент
Един младеж преживявал тежък интервал от живота си. Случили му се поредност от беди и несполуки, изгубил работата си, натрупал задължения, а нямал нито един непосредствен, към който да се обърне за поддръжка. Отчаян и отчаян, един ден той решил да постави завършек на живота си.
Станал преди изгрев слънце и тръгнал към една висока бездна в края на града. Но когато стигнал до мястото, там видял възрастен мъж, който стоял на един камък и се наслаждавал на утринната прохлада. Старецът видял, че мъжът е смутен, и по зачервените му очи и блуждаещия взор се досетил за желанията му. Затова богатство го заговорил:
– Какво те води насам, синко?
Мъжът вътрешно се ядосал на непознатия и понечил да се върне, само че след това решил да седне до него и да го изчака да си тръгне, с цел да реализира замисленото.
– А, нищо... просто се разхождам – отвърнал неенергично. – А ти какво правиш тук толкоз рано?
– Дойдох, с цел да посрещна изгрева на слънцето. Да приветствам утрото и да благодаря на Бога, че ми е дал още един ден, че ме е дарил с дълъг живот, че мога да се движа, че виждам хубостта в близост...
– Е, ти очевидно си късметлия... Сигурно си имал благополучен и спокоен живот. Но в случай че беше на мое място, нямаше да приказваш по този начин. Толкова ми е черен животът, че просто не виждам смисъл от него... Аз не съм от любимците на ориста и няма защо да благодаря...
– Не знам какво значи за теб спокоен и благополучен живот, само че ще ти опиша за моя. Когато бях на твоите години, имах всичко, което може да желае един младеж. Живеех в първокласна къща, имах красива жена, проспериращ бизнес, доста другари... Смятах, че съм постигнал всичко, че всичко ми е ясно. Просто нямаше какво да се обърка... И през разум не ми минаваше, че някой ден може да го изгубя. Но се случи по този начин, че в границите на една година подреденият ми и съвършен живот се стопи като песъчлив палат, затрит от морето. Но знаеш ли, в този момент съм признателен на Бога за всеки момент от осемдесетгодишния ми живот.
В момента четете фрагмент от книгата " Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота "
– Какво се случи? – заинтригувал се младият мъж и за пръв път откогато бил пристигнал на скалата като че ли се оживил.
– Най-напред една неразумна договорка от моя страна докара до поредност от финансови загуби и най-после целият ми бизнес се сгромоляса, а аз се оказах заседнал в големи задължения. За да се разплатя с всички кредитори, се наложи да продам дома си и цялото си имущество. След всичко това ми остана дребна сума, с която можех да преживея едвам няколко месеца. През това време брачната половинка ми ме напусна, а след време разбрах, че се е омъжила за един от най-близките ми другари. Приятелите ми също се разбягаха. Явно се притесняваха, че може да им желая пари назаем. Пък и към този момент не бях от тяхната категория... Освен това от напрежението се разклати и здравето ми, не можех да дремя, започнаха проблеми със сърцето...
– Господи! – възкликнал младият мъж, който към този момент с наяве любознание слушал своя събеседник. – Наистина злините в никакъв случай не идват сами... И какво стана след това? Как успяхте да излезте от това състояние?
– Всъщност се оказа, че това е най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми. Само че тогава към момента не го знаех. По това време бях толкоз обезверен, че единственият излаз, който виждах, беше да се самоубия. И един ден, до момента в който напразно се скитах по улиците, инцидентно срещнах остарял другар от детството, който беше пристигнал за няколко часа по работа в града. Разказа ми, че живее в някакво затънтено село на брега на морето, където държи малко ресторантче на плажа. Покани ме да му гостувам. Така или другояче към този момент нямаше какво да върша в огромния град, тъй че одобрих предлагането. Когато отидохме в селото, му описах цялата си история и той предложи, в случай че желая да остана там и да му оказвам помощ за заведението. Какво пък, споделих си, нямам какво да изгубвам. Поне няма да му бъда в тежест. Така стартира новият ми живот. В началото се усещах много необичайно, тъй като бях привикнал на напълно друг темп на живот, бях живял измежду разкош и улеснения, измежду бизнес срещи и всемирски празненства... А в селото дните бяха спокойни и еднообразни. Вечер се разхождах край морето, от време на време до полунощ си говорехме с моя другар на чаша вино, обсъждахме какви промени да създадем в ресторанта, смеехме се, връщахме се към детските мемоари... Много скоро, евентуално от чистата храна и от морския въздух, усетих, че възстановявам положителната си форма, здравето ми се стабилизира. След няколко месеца към този момент се усещах толкоз добре, че даже не можех и да помисля за връщане към остарелия си метод на живот. Срещнах нови другари, живеех просто и свястно, не бързах, хранех се умерено и здравословно. И най-важното – премислих всички полезности, върху които бях градил живота си. Разбрах, че да притежаваш доста, е най-тежкият товар, който можеш да носиш в живота си. Че е по-добре да имаш двама същински другари, в сравнение с цяла дузина ласкатели и подправени доброжелатели. Осъзнах, че колкото по-просто живееш, толкоз по-леко дишаш. И че с по-малко багаж се върви по-лесно.
Затова от време на време пристигам тук, в града, където изгубих всичко, с цел да благодаря на Бог, че ми го лиши преди толкоз години. Защото това ми сподели същинския живот, научи ме на самообладание, на амнистия и на примирение. И когато заставам тук, на тази канара, постоянно си припомням, че тъкмо от ръба на пропастта ми се откри най-прекрасната панорама в живота. А може би, в случай че тогава не бях изгубил всичко, в този момент нямаше да съм жив. Кой знае...
Младежът слушал в унес описа на възрастния мъж и незабелязано се изпълвал с вяра и оптимизъм. Вече нямало и помен от мрачните му мисли за самоубийство.
– Много се веселя, че ви срещнах – откровено споделил той. – И ви благодаря, че ми разказахте вашата история. Мисля, че имах потребност тъкмо от това.
– Аз също се веселя, че си поговорихме – отвърнал старецът. – А на изпроводяк желая да ти кажа още нещо. Никога не забравяй, че преди изгрева е най-тъмно.
В последна сметка всичко в живота се случва тъкмо по този начин, както е трябвало да се случи. Просто би трябвало деликатно да наблюдаваш, с цел да схванеш това.
Марк Аврелий
Притчата е част от сборника " Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота " / източник: Gnezdoto
