Как България вече месец посреща бежанците от войната в Украйна
Един месец от започването на военните дейности в Украйна се навършват през днешния ден. Месец, в който България трябваше да се приготви за посрещането на бягащите украински жители, да обясни стъпките по установяването на техния статут и методите за финансова и административна поддръжка на стотиците доброволци, които се заеха с нелеката задача по настаняването на идващите от Украйна най-вече дами и деца. С увеличението на броя на бежанците се усилват и потребностите, които те имат – някои са с хронични болести и имат нужда от лекарства и лекарско внимание, други желаят да стартират работа, а децата им градина или учебно заведение. Всички тези техни права се подсигуряват от директивата за краткотрайна протекция, за която те би трябвало да се записват.
26 февруари - публицисти са извикани на границата при Дуранкулак, с цел да посрещнат първите рейсове с български и украински жители, идващи от Одеса. На граничния пункт е и зам.-министърът на превоза Владимир Върбанов. Журналистите чакат в продължение на повече от половин денонощие, след което, напълно инцидентно рейсовете се появяват по време на живите включвания на малките екрани.
2 март – публицистите още веднъж са извикани на границата, този път, с цел да посрещнат дружно с министъра на външните работи Теодора Генчовска рейсове, идващи от Киев. Отново след повече от половин денонощие очакване рейсовете влизат на българска територия по време на живите включвания на националните малките екрани.
7 март – публицистите са на границата при Дуранкулак, с цел да посрещнат два рейса с членове на фамилиите на украински чиновници в правосъдната им система, в наличието на основния прокурор Иван Гешев. Този път, за благополучие, рейсовете не биват принуждавани да стопират, с цел да бъдат снимани от камерите, а не престават към крайната си цел – база на Прокуратурата, където да отдъхнат след дългия и изтощителен път.
Ден по-късно държавното управление афишира, че са подготвени с подготовката и от петък, 11 март на граничните пунктове ще се издава документ за краткотрайна протекция съгласно европейската инструкция, въведена в деяние за първи път в историята. В същия ден, петък, на границата има ситуирани празни фургони, които не са оборудвани с мебели, техника и готови чиновници.
От идващия ден достъпът на медиите до граничния пункт и снимането става единствено след приемане на позволение от Министерски съвет.
Междувременно хиляди бежанци от Украйна към този момент са намерили заслон, храна и всичко останало, от което се нуждаят, с помощта на доброволци и десетки благотворителни акции, проведени в цялата страна. Държавата излиза с брифинг по отношение на подготовката си за посрещането на бягащите от войната в Украйна и твърди, че всичко се движи по проект, без значение че обстановката е комплицирана.
Четири дни след предстоящото пускане на системата за документ за краткотрайна протекция министър-председателят Кирил Петков посети Граничния пункт Дуранкулак.
Реалността – до през днешния ден, по данни на Граничната полиция на пункта при Дуранкулак регистрация за краткотрайна протекция е издадена на 637 украински жители. До през вчерашния ден Дуранкулак продължаваше да е единственото място за издаване на документа. Затова и хотелиерите в област Добрич бяха принудени да извозват хората до граничния пункт и да чакат през целия ден на опашка. За хаоса приказва доброволецът на БЧК Георги Георгиев.
Управителят на хотел в Кранево Христо Стилиянов, настанил в базата си 140 украински жители, множеството от които деца.
Срокът, подложен от държавното управление за издаването на документи за краткотрайна протекция за украинците, за които тя да може да заплати на хотелиерите по 40 лева дневно, е 31 март. Най-простата сметка демонстрира, че за тази процедура, при нашите благоприятни условия, ще са нужни месеци, а не оставащата седмица. Мнението на двама хотелиери от Балчик – Симеон Господинов и Христо Желев.
Междувременно идват и първите сметки за ток, а парите от Министерството на туризма се чака да стартират да се изплащат в най-хубавия случай към 20 април. От " Енерго Про " обявиха че разсрочване на заплащанията би било допустимо, единствено след подадена молба от страна на даден хотел и след възможното й утвърждение. В противоположен случай периодите би трябвало да се спазят.
Очертава се и идващ проблем, отнасящ се до тръгването на украинските децата на учебно заведение и детски градини, защото те би трябвало да получат изчезналите съгласно българския календар имунизации, несъмнено и намиране на свободни места за тях. Това от своя страна ще забави и опцията на техните майки да стартират работа, с цел да си обезпечат финансова самостоятелност.
И до момента в който доброволците, неправителствените организации, хилядите българи, отворили сърцата и домовете си за бягащите от войната, сътвориха чудеса, тъй че хора по улиците да няма, към тях започнаха да се причисляват и самите украинци. Такъв е казусът и на Екатерина Виталиевна, пристигнала в България от Въйжгород, жена, която всеки ден намира метод да е на границата при Дуранкулак и да оказва помощ на своите сънародници.
Седмица преди крайния период за регистрация на искащите краткотрайна протекция пунктове отвориха и в РПУ на Балчик, Каварна, Шабла и " Албена ". Дали потенциалът им ще е задоволителен, времето ще покаже. Предстои да забележим и дали единичните случаи към този момент, при които хотелиери са декларирали предпочитание базите им да бъдат освободени, няма да се трансфорат в наклонност.
Репортаж на Мая Щърбанова в предаването " Нещо повече " можете да чуете от звуковия файл.
26 февруари - публицисти са извикани на границата при Дуранкулак, с цел да посрещнат първите рейсове с български и украински жители, идващи от Одеса. На граничния пункт е и зам.-министърът на превоза Владимир Върбанов. Журналистите чакат в продължение на повече от половин денонощие, след което, напълно инцидентно рейсовете се появяват по време на живите включвания на малките екрани.
2 март – публицистите още веднъж са извикани на границата, този път, с цел да посрещнат дружно с министъра на външните работи Теодора Генчовска рейсове, идващи от Киев. Отново след повече от половин денонощие очакване рейсовете влизат на българска територия по време на живите включвания на националните малките екрани.
7 март – публицистите са на границата при Дуранкулак, с цел да посрещнат два рейса с членове на фамилиите на украински чиновници в правосъдната им система, в наличието на основния прокурор Иван Гешев. Този път, за благополучие, рейсовете не биват принуждавани да стопират, с цел да бъдат снимани от камерите, а не престават към крайната си цел – база на Прокуратурата, където да отдъхнат след дългия и изтощителен път.
Ден по-късно държавното управление афишира, че са подготвени с подготовката и от петък, 11 март на граничните пунктове ще се издава документ за краткотрайна протекция съгласно европейската инструкция, въведена в деяние за първи път в историята. В същия ден, петък, на границата има ситуирани празни фургони, които не са оборудвани с мебели, техника и готови чиновници.
От идващия ден достъпът на медиите до граничния пункт и снимането става единствено след приемане на позволение от Министерски съвет.
Междувременно хиляди бежанци от Украйна към този момент са намерили заслон, храна и всичко останало, от което се нуждаят, с помощта на доброволци и десетки благотворителни акции, проведени в цялата страна. Държавата излиза с брифинг по отношение на подготовката си за посрещането на бягащите от войната в Украйна и твърди, че всичко се движи по проект, без значение че обстановката е комплицирана.
Четири дни след предстоящото пускане на системата за документ за краткотрайна протекция министър-председателят Кирил Петков посети Граничния пункт Дуранкулак.
Реалността – до през днешния ден, по данни на Граничната полиция на пункта при Дуранкулак регистрация за краткотрайна протекция е издадена на 637 украински жители. До през вчерашния ден Дуранкулак продължаваше да е единственото място за издаване на документа. Затова и хотелиерите в област Добрич бяха принудени да извозват хората до граничния пункт и да чакат през целия ден на опашка. За хаоса приказва доброволецът на БЧК Георги Георгиев.
Управителят на хотел в Кранево Христо Стилиянов, настанил в базата си 140 украински жители, множеството от които деца.
Срокът, подложен от държавното управление за издаването на документи за краткотрайна протекция за украинците, за които тя да може да заплати на хотелиерите по 40 лева дневно, е 31 март. Най-простата сметка демонстрира, че за тази процедура, при нашите благоприятни условия, ще са нужни месеци, а не оставащата седмица. Мнението на двама хотелиери от Балчик – Симеон Господинов и Христо Желев.
Междувременно идват и първите сметки за ток, а парите от Министерството на туризма се чака да стартират да се изплащат в най-хубавия случай към 20 април. От " Енерго Про " обявиха че разсрочване на заплащанията би било допустимо, единствено след подадена молба от страна на даден хотел и след възможното й утвърждение. В противоположен случай периодите би трябвало да се спазят.
Очертава се и идващ проблем, отнасящ се до тръгването на украинските децата на учебно заведение и детски градини, защото те би трябвало да получат изчезналите съгласно българския календар имунизации, несъмнено и намиране на свободни места за тях. Това от своя страна ще забави и опцията на техните майки да стартират работа, с цел да си обезпечат финансова самостоятелност.
И до момента в който доброволците, неправителствените организации, хилядите българи, отворили сърцата и домовете си за бягащите от войната, сътвориха чудеса, тъй че хора по улиците да няма, към тях започнаха да се причисляват и самите украинци. Такъв е казусът и на Екатерина Виталиевна, пристигнала в България от Въйжгород, жена, която всеки ден намира метод да е на границата при Дуранкулак и да оказва помощ на своите сънародници.
Седмица преди крайния период за регистрация на искащите краткотрайна протекция пунктове отвориха и в РПУ на Балчик, Каварна, Шабла и " Албена ". Дали потенциалът им ще е задоволителен, времето ще покаже. Предстои да забележим и дали единичните случаи към този момент, при които хотелиери са декларирали предпочитание базите им да бъдат освободени, няма да се трансфорат в наклонност.
Репортаж на Мая Щърбанова в предаването " Нещо повече " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ