Един малък лъв не е по-малко лъв Ние доброволно приемаме,

Един дребен лъв не е по-малко лъв

Ние непринудено одобряваме, че с цел да бъдем щастливи, би трябвало да представляваме самите себе си. Ако обществото, другият или неврозата ни принуждават да потискаме личното си аз, имаме малко шансове да достигнем подем... Без ясно да съзнавам личната си идентичност по какъв начин не бих имал конфликтни и комплицирани контакти с другите и със света?

Не е неприятно да се припомнят някои явни неща. Когато човек се вгледа в действителността, ще забележи нейната трудност. Ние настойчиво се стремим да се отделим от себе си, вместо противоположното. Ние се представяме по толкоз разнообразни способи, че най-после не можем да се познаем.

Най-напред ние отъждествяваме прекомерно постоянно нашата персона с тялото си. Това води до неприятни умозаключения. Аз съм моето тяло, не се одобрявам на външен тип, затова не обичам себе си. Щом съм пълен, значи ми липсва умствена изисканост.

От друга страна, в случай че считам, че съставлявам тялото си, мога да си реша проблемите посредством влияние над него: да напълнея, с цел да подчертая значимостта си, да се обезобразя, с цел да понижа възприятието си на виновност и т. н.

Най-добре е да разберем, че сме по-значими от тялото си. Спомням си един индийски духовник, с който разговарях по този въпрос. Той означи, че мога да си извадя зъб, без от това да изгубя част от себе си. Тялото е единствено дрехата, мястото, където живее нашето създание.

Ние сме това, което притежаваме. Колкото и груба да наподобява, тази неправилна концепция е извор на голям брой невротични прояви. За всички е явно, че аз не съм моите обувки или четката за зъби, само че доста хора ще кажат, че да притежаваш прекрасен апартамент или огромна кола, е знак на авторитет и персонална значителност. Ако аз съм това, което владея и в случай че съм богат, ще си направя извод за превъзходство над другите, а това е една изключителна невроза. От своя страна, бедният незабавно бива подложен от страната на нещастните.

Истински опиат е да се отъждествим със своето материално положение, със своите проблеми, произлизащи от взаимозависимост и от ограничения. Ние ставаме подвластни от него, тъй като не можем към този момент да живеем без придобивките си. Оттук се поражда и възприятието за липса при отсъствието на своята „ половина ” човек се усеща повърхностен без бижутата си, една жена се усеща гола.

Има една последна идентификация сред „ съм ” и „ върша ”. Убеден съм, че ние не сме това, което вършим. Нашият живот е веднъж, а не една идентичност. Сигурно е, че сме по-големи от делата си, както сме по-големи и от тялото си и нашите богатства. Така и аз не се „ обобщавам ” в специалността си на терапевт. Да зависиш от това, което правиш, значи да се невротизираш: „ нищо не излиза, значи и аз съм нищо ” или „ с цел да бъда някой, би трябвало да работя непрекъснато ”. По-важното е методът, по който се правят нещата и индивидът, който ги прави, в сравнение с това, което прави. Една африканска сентенция гласи: „ Ако индивидът е прав, а бастунът крив, следата ще бъде права. Ако индивидът е килнат, а бастунът прав, следата ще е крива ”.

Да ограничим себе си единствено в границите на телесната обвивка на нашето завещание или дейностите ни, значи да се унищожим. Ако аз в действителност нямам доверие в това, което съм, значи съм на път да се омаловажа. Не е учудващо следователно да се усещам трагичен...

Това са ненужни ограничавания, които си постановяваме непринудено и от време на време може би без да знаем и на които робуваме. Особеното и изключителното у индивида е това, че може от нереални усеща да изпита безпокойства или терзания, които са изцяло действителни. И в киното от време на време се разплакваме пред безлични герои, които се движат върху опънато платно.

Най-странното в нашия живот е, че си постановяваме илюзорни ограничавания, а заобикаляме другите – действителните житейски граници. През цялото си битие сме лимитирани както от физическите, по този начин и от умствените си благоприятни условия. Грешка е да имаме вяра, че тези граници значат безусловно, че сме несъвършени. Това съгласно мене е една прочувствена асоциация без действителна основа. Малкото дете се възхищава от възрастния, тъй като счита, че той има неограничени благоприятни условия. То счита, че след време ще може на собствен ред да се възползва от това всемогъщество. Но когато порасне, открива, че личните му ограничавания не са изчезнали. Тогава си прави неправилното умозаключение, че е провалило живота си и че е нещастно. Да станем възрастни това значи може би да разберем, че рестриктивните мерки и принудите, които имаме в живота си, са присъщи на нашата природа и че те не ни пречат да достигнем душевно успокоение.

Аз настоявам, че човек може да има ограничавания и въпреки всичко изцяло благополучен. Един дребен лъв не е по-малко лъв. И слабият огън е огън.

Вместо да оплакваме нашето изгубено всемогъщество, по-добре е да се научим по какъв начин да виждаме рестриктивните мерки си. Истинският проблем не е толкоз в могъществото, колкото в приемане на нашата беззащитност, а тя постоянно се сбърква с дребнавост.

От: „ Терапия на щастието “, Д-р Етиен Жаланк, изд. „ Здраве и благополучие ”, 1994 година
Снимка: youtube.com