Човек не може да бъде честит само със земни дарове ♥ Новогодишните дарове на трите ангела
Един хубав новогодишен роман, оповестен в брой първи на сп. „ Женски свят ” през 1895 г. и достигнал до нас. (Дигитална сбирка на Република България „ П. П. Славейков " - Варна)
(Louis Janmot, 1814 ~ 1892, Poème de l'âme - Souvenir du ciel)
Хубавата зимна заран се поусмихна на земята и я поздрави с Новата година. Камбаните гръмнаха. Хората по градските улици, завръщайки се от всякакви радостни занимания, сърдечно се поздравяваха с „ Честита Нова година! ”
Небосклонът се бе излъснал във всичката си луксозна непорочност, с цел да даде ред на зимното слънце тържествено да изплува по него. Снегът скърцаше отдолу под краката, само че въздухът бе чист и прелестен.
Невидимо, от небесната висота слетяха на земята три ангела. Те любопитно се оглеждаха, усмихваха се на земните жители, които се радваха на Новата година и чакаха от нея това, което остарялата не им беше донесла. Различни очаквания се мяркаха пред очите им и те вървяха в тяхната усмивка, сякаш се показва към този момент пред тях самата истина.
В една спретната стаичка на моминското си легло спеше госпожица, едвам разпукнат трендафил. Тя се смееше в съня си – би трябвало да й е рисувал прелестни картини.
Устните й шепнеха: „ Единствений, драгий! ”
Привлечени от тази хубост и непорочност, ангелите се стопираха до леглото й. Тя ги плени. Тям се струваше, че виждат в нея личното си отражение - своя земна сестра.
– Да я дарим – предложи първий.
– С какво? – рече вторий.
– Че няма ни небето предостатъчно блага за Нова година?.
– Да, небето има доста, само че ний единствено с по един подарък можем да надаряваме земния жител на Нова година – добави третий.
– Аз ще й даря за Нова година този, който тя сънува и който вика! – каза първий ангел. – Нека бъдат съединени следващата година!
– Аз добавям освен това пари – рече другий ангел. – За тях най-вече се бъхтят земните жители.
Третий ангел си мълчеше.
– Как, ти няма ли да я дариш за Новата година! – с учудване го укоряваха.
– Не… Аз не разпределям земни дарове… Мен душата е по-скъпа… За нея аз ще запазя своя подарък.
Доизказа, замахна с крилете си и отлетя.
И пристигна друга Нова година. Тогава небосклонът не беше явен, вятърът фучеше из улиците на града и снегът на кълба се виеше.
При всичко това тримата ангели слязоха отново от небето, с цел да видят по какъв начин чества тази Нова година надарената от тях предходната година госпожица. само че тя не беше към този момент госпожица. Тя имаше всичко в обилие, което с пари може да се достави; тя живееше в блестящ комфорт и имаше си мъж. Този, който тя обичаше, беше неин, тъй като парите й бяха разтворили необятно вратите и за това небе.
Обаче, тя не се усмихваше на съня си, както лани. Тя дори не сияеше. Упорита болест я държеше на леглото. Нищо не я радваше. Нито перлите, нито брачният партньор. Сълзи течеха по лицето й, сълзи от тъга, от страдалчество. И устните й произнасяха с една сърцераздирателна въздишка думите:
– Боже, Боже, възвърни ми здравето!
Печални стояха ангелите при леглото на младата жена.
И третий ангел рече:
– Видите ли в този момент, че човек не може да бъде цветущ единствено със земни блага? Тя живее в разкошество и в благосъстояние, назовава обичания предмет на своите сънища „ собствен “, освен това отново плаче и нарежда… Този път бент ще даря общителната жена… Ще й дам най-скъпоценното богатство, такова, каквото може единствено небесний жител да подари човеку: аз ще й дам като подарък за Новата година здраве.
– Жално, че нямам по-много блага и че единствено с един дръзвам да даря земния жител. На драго сърце бих й дал и благополучие при парите. Не се вижда тук, из този искра, да вирее това цвете – думаше вторий ангел.
– Промени дара си – съветваше го третий ангел. – Отнеми парите и дай й за тях щастие…
– Нека да бъде! – съгласи се вторий ангел.
– Аз пък ще прибавя на живота и на работата й своите благословии - рече първий ангел. – Да й лишава другаря, не мога към този момент – позасмя се той. – Но да ги благославя, мога…
След това те замахаха с ангелските си крила и младата жена, до която се допряха, беше обзета от укрепващ сън.
И след година време, когато на сутринта след Нова година ангелите отново слетяха на земята, за да поздравят своята покровителствуема, те откриха здрава жена и щастливо семейство, върху които лежеше небесната благословия.
Разкошността беше изчезнала от вкъщи на тяхната покровителствуема, само че на нейно място се беше въдворило здраве, работа и с работата – щастие.
Щастливата млада жена, при събуждането си сутринта на Нова година, блажено се усмихваше и набожно си шепнеше:
– Благодаря ти, Боже! Днес таман една година, откак си ми подарил най-скъпоценното богатство за Новата година: здраве!
– Сега виждате – каза третий ангел на своите приятели, – че за земните жители небесните блага са по-полезни, в сравнение с земните скъпоценности.
И от този момент всяка година на този ден ангелите наглеждаха щастливата жена и фамилията й.
Превод от чешки Б. Хитева
Илюстрация: Louis Janmot (1814-1892), Poème de l'âme - Souvenir du ciel, commons.wikimedia.org
