Вълшебният кристал на викингите
Един транспортен съд на викингите закъснява на връщане от новооткритите земи надалеч на запад. Зимата към този момент чука на вратата и времето се утежнява от ден на ден и повече. Кормчията би трябвало да държи корав курс на изток. Къде е обаче посоката към дома?
Небето е облачно. През нощта звездите не се виждат, а даже когато е ярко, слънцето мъчно си пробива път през облаците и мъглата. Денят е към този момент много къс и през по-голямата му част слънцето осветява небето отдолу под хоризонта… някъде там.
Висейки на горната мачта, моряк присвива непрестанно очи, търсейки малко светлинка в облаците, само че на вятъра. Внезапно Лейф Късметлията вижда светла междина. Веднага протяга ръка към кесията на колана си и вади своя безоблачен камък. Вдига го и поглежда през него към пролуката в небесата. Върти кристала, до момента в който той ненадейно става жълт. Веднага по-късно Лейф вика на кормчията „ Натам! ”, протегнал ръка на изток, в заветната посока към дома.
Това споделя една исландска легенда. Но какъв е този загадъчен камък знамение? Викингите били извънредно положителни навигатори и кръстосвали с корабите си, преминавайки хиляди километри, сред Северна Европа и Северна Америка. Всъщност се счита, че тези морски вълци
са разкрили Северна Америка стотици години преди Христофор Колумб.
Исландските епоси описват по какъв начин викингите са плавали от Берген на норвежкия бряг до Исландия, а по-късно са траяли до Гренландия и евентуално до Нюфаундленд в Северна Америка. Тези забележителни морски пътешествия са осъществени сред 700 и 1000 година от н.е., преди магнитният компас да дойде от Китай в Европа. Как са пътували и по какъв начин са се ориентирали викингите?
Когато плавали по време на полярното лято, те не можели да виждат звездите и разчитали само на слънцето. В облачни или мъгливи дни обаче? Те очевидно са си служили с други способи на насочване, защото магнитният компас е основан едвам през XIII век.
На доста места във фолклора на викингите се загатва именитият безоблачен камък, благодарение на който тези сурови северняци са намирали пътя си в морето. Правели го, като вдигали камъка високо над себе си и съгласно това по какъв начин се оцветявал успявали да се ориентират в посоките.
Исландски шпат. Снимка: Diego Sugoniaev / Shutterstock
Учените от дълго време спорят
дали разказваното в легендите е осъществимо на процедура.
През 1967 година датският археолог Торкилд Рамскоу развива теорията, че слънчевият камък на викингите може в действителност да е бил исландски шпат, именуван още исландски калцит, който е постоянно срещан в региона. Прозрачният кристал има свойството да разделя на две слънчевия лъч, който минава през него. Така от другата страна на кристала в действителност се получават два облика. Същото това качество разрешава на кристала да става ярък или мрачен, когато е вдигнат към светлина с друга поляризация. Вероятно викингите са шлифовали кристалите, тъй че при ясно небе те да стават по-ярки, когато ги насочат в посоката на слънцето, изяснява датчанинът. След това повтаряли същия „ номер ” и при облачно време, когато слънцето към този момент не се виждало.
Когато Рамскоу за първи път развил теорията си ,
тя била призната доста добре от научната общественост и от необятната аудитория. И по този начин било през идващите 20 години. Навигационните геройства на викингите били доста известни, изключително пътешествията на Ейрик Червения и неговия наследник Лейф Ейриксон-Късметлията към 1000 година от н.е. През 90-те години на предишния век обаче тази доктрина е сложена под подозрение, защото по този начин и не са открити действителни доказателства за навигацията на викингите.
Теорията на Торкилд Рамскоу въпреки всичко е на път да се удостовери от ново проучване на френски учени от Университета на Рен. Те създали опити с
кристал от исландски калцит, открит на палубата на транспортен съд
от елизабетинската ера, потопен през 1592 година, единствено 4 години след потапянето на Испанската армада. Новите опити на доктор Ги Ропар и екипа му посочили, че кристалът може да открива местонахождението на слънцето с акуратност до 1 градус. Камъкът „ работел ” с точност от няколко градуса даже когато слънцето към този момент било слязло зад хоризонта.
