Различни течения в Германия за политиката спрямо Русия
Един огромен изчезнал има в опитите да се отнеме от напрежението сред Русия и Запада. Това е Германия . Нейното ново държавно управление, водено от Социалдемократическата партия, е нерешително и разединено в позициите си. И по този мотив в Германия стана известен хаштагът: " Къде е Олаф Шолц? ". Тази седмица, след дълго безмълвие, канцлерът социалдемократ най-сетне съобщи обществено това, което и на изток, и на запад чакаха да чуят от него - че при положение на съветска експанзия против Украйна, " всичко е на масата ", разбирай и прекъсването на " Северен поток 2 ":
" Ситуацията е доста сериозна. Никой не може да пренебрегне скупчването на военни по границата на Украйна . Това е предвестител на военна интервенция. Затова е толкоз значимо да изпращаме ясни сигнали - че всяко нарушение на териториалната целокупност и суверенитет на Украйна ще има доста висока цена. Мисля, че това обръщение беше разбрано ".
Дълго време Шолц повтаряше като мантра думите на предшественичката си Ангела Меркел, че " Северен поток 2 " е бизнес план и нищо повече. Но външната министърка Аналена Бербок от " Зелените " напълно не споделя това мнение. Още по-категорични съперници на газопровода са редица съдружници на Германия - европейски, само че и оттатък Атлантика, които се тревожат от газовата взаимозависимост на Федералната република от Русия - над 55 % от доставките. Но напълно освен газопроводът разделя държавното управление в Берлин , и в частност най-голямата партия в тройната коалиция – социалдемократическата.
Привърженици на разведряването, хардлайнери, някогашен канцлер съветски лобист - палитрата от разнообразни отзиви в редиците на ръководещите социалдемократи за това каква политика би трябвало да води Германия по отношение на Русия не може да бъде по-пъстра.
" Не минава и ден, в който някой политик от немския Бундестаг, от Англия или Америка да не насочи закани към Русия! Къде ще му отиде краят ? Надявам се, че дрънкането на оръжия в Украйна най-сетне ще престане ".
Тези думи на някогашния канцлер на социалдемократите Герхард Шрьодер взривиха Германия макар добре известната му активност като ръководител на надзорния съвет на " Роснефт " и член на управителния съвет на акционерното сдружение " Северен поток 2 ". И принудиха младия преди малко определен нов партиен водач Ларс Клингбайл да свика незабавна среща на управлението, с цел да тропне по масата:
" Всеки може да приказва, само че решенията ги взимаме ние - управлението на партията дружно с канцлера Шолц ".
" Герхард Шрьодер е събитие в немската политика. А той, като към момента деятелен човек, има мнение по доста въпроси и счита за належащо да го споделя ", изяснява доктор Андре Хертел от института за политически науки в Берлин. Неписан закон е някогашните канцлери да не се намесват в дейната политика. Но Шрьодер явно не се придържа към това и с медийното си наличие внася ужас в редовете на ръководещите. " Но той сигурно няма въздействие върху решенията на социалдемократическата партия ", безапелационен е Хертел.
" В Социалдемократическата партия има разнообразни течения и разнообразни отзиви каква политика би трябвало да води Германия по отношение на Русия . Не съм сигурен, че тези разлики скоро могат да бъдат преодолени. Но в това време и на социалдемократите им е ясно, че Германия не може да продължи да води същата политика, която водеше Герхард Шрьодер. Намираме се в напълно друга геополитическа обстановка, не можем да залагаме единствено на разговор и съгласие, в случай че Москва не приема протегнатата ръка и дрънка с оръжия ", разяснява политологът доктор Хертел, и препраща към днешните позиции на социалдемократите:
" Социалдемократическата партия е водеща в обединението, само че да не забравяме, че тя не съумя да завоюва изборите с внушително болшинство. И по тази причина би трябвало да се преценява с по-малките си сътрудници, главно със Зелените, които поеха външното министерство. Така че социалдемократите и Зелените би трябвало да реализират съгласие за външната политика. Конфликтът е налице - знае се, че социалдемократите държат на своята " остполитик " на стратегическо съгласие с Русия ".
" Остполитик " - политиката на разведряване и доближаване на Западна Германия с някогашния Съветски съюз и неговите спътници в Източна Европа . Започна я Вили Бранд, може би най-емблематичният немски социалдемократ.
" Диалогът е надълбоко затвърден в немската външна политика ", счита доктор Ян Клаас Берендс от центъра за най-нова история в Потсдам и член на социалдемократическата партия:
" Има известно идеализиране на фигурата на Вили Бранд и на неговата " остполитик " по време на Студената война. Никой не може да отхвърли неговия принос. Но социалдемократите да вземем за пример настояват, че тази политика на съгласие с Източна Европа през 70-те години е довела до обединяването на Германия. Като историк не съм склонен с тази теза, само че си давам сметка, че това е част от идеализирането на Вили Бранд. Малцина обаче загатват, че към оня миг Вили Бранд е канцлер на една мощно въоръжена Германия. Тогава задачата на Вили Бранд надалеч не е била единствено започването на разговор, а по-скоро възпирането на Съветския съюз. Днес историята се повтаря, не може да залагаме единствено на разговора, и още веднъж приказваме за въздържане и използваме терминологията на Студената война ".
" Германия не може да реши каква позиция да заеме по желаните от Русия правно обвързани гаранции за нейната сигурност ", споделя доктор Берендс. И не има вяра, че ще настъпи смяна в политиката на Германия към Русия:
" Най-голяма вреда, която държавното управление на Олаф Шолц нанесе с неувереното си държание, е загубата на доверие в Германия в страните от Източна Европа. У вас, и в Полша, и в балтийските страни гледат на Германия като на най-несигурния съдружник ".
И даже й се подиграват поради изпратените 5000 каски военна помощ за Украйна. С историческата виновност на Германия поради разпалването на две международни войни се извинява Берлин, когато отхвърля освен директна военна помощ за Украйна, само че и препродаването на остаряло военно съоръжение от някогашната Германска демократична република от трети страни.
" Бих споделил, че това е на ниска цена опрощение, с цел да не заемеш позиция. Външният министър Аналена Бербок се базира на историята по време на визитата си в Киев. И това е тъпо, като имаме поради, че пробутваме историята като мотив и по отношение на Израел, само че с противоположен знак . На Израел споделяме - поради нашата историческа отговорност ви доставяме подводници, с цел да можете да се защитавате. Освен това историческият мотив не върви в Киев , тъй като в случай че сме напълно точни, Украйна е потърпевша доста повече от нацисткия ботуш, в сравнение с днешна Русия. Така че, в случай че приказваме за отговорност, която произлиза от историята, тя е по отношение на Беларус, Украйна, балтийските страни. Нашето минало ни задължава да водим през днешния ден дейна външна политика, без да се крием непрестанно зад историята ", безапелационен е историкът доктор Берендс.
В съдружния контракт сред трите ръководещи партии е записано, че във външната политика на Германия не би трябвало да личат никакви разлики сред сътрудниците . Точно това сега не се получава, както излиза наяве от думите на ръководителя на Зелените Омид Нурипур, партията, която излъчи външния министър на Германия:
" В чужбина чуват различията и не е добре, когато на открито оставя усещането, че германците не могат да се схванат. Това не оказва помощ нито на външния министър, нито на канцлера, сподели водачът на Зелените ".
Политологът Андре Хертел напомня:
" Новата коалиция донесе ново систематизиране на отговорностите. Досега външната политика се определяше главно от канцлера и това има връзка със мощните външнополитически позиции на Ангела Меркел. Сега в Берлин ръководи освен нов канцлер, а и нова коалиция . Напълно естествено е, че към този миг Германия не може да поеме водещата роля. Но също по този начин е разбираемо, че сътрудниците на Германия чакат това и че без присъединяване на Германия Европа не може да приказва с един глас ".
Д-р Хертел и твърди, че натискът върху Германия се е покачил неимоверно доста поради ескалиралото напрежение сред Запада и Русия , заварило новото държавно управление в Берлин импровизирано. А когато за следващ път се заприказва за наказания, за следващ път на напред във времето изникна противоречивият газопровод " Северен поток 2 ".
" Германия би трябвало да си отговори на един кардинален въпрос - ще зависи ли външната политика от икономическите ползи и спазването на човешките права в страната сътрудник ? Трябва ли всички интернационалните планове, в които участваме, да бъдат авансово подложени на такава инспекция? Колкото по-стабилни стават властническите страни по света, толкоз по-актуален става този въпрос ". Андре Хертел прибавя, че този въпрос стои освен пред Германия, а и пред съдружниците й, които в настоящата рецесия с Русия са си разпределили дилемите в една обща тактика на Запада по отношение на Москва.
" Германия има добър контакт с Москва и е значимо, най-малко един от западните съдружници да подържа разговора с Русия. Предимствата на Германия са точно в дипломацията, това е нейната мощ в интернационалната политика. Освен това, поради икономическите връзки Германия е в положение да оказва стопански напън. Германия не е готова да води външна политика посредством оръжейни доставки. Едно е да продаваш оръжия в границите на бизнес договорка. Друго е да оказваш напън посредством доставката на оръжия ".
Дали Западът си е разпределил функциите и е отредил на Германия да бъде " положителното ченге ", ще разберем идната седмица, когато се чакат две основни визити на немския канцлер Олаф Шолц. Първото е във Вашингтон. В Овалния кабинет от дълго време не е влизал социалдемократ от Германия. Следващото посещаване, въпреки и непотвърдено, е в Кремъл.
Повече по тематика можете да чуете в звуковия файл.
" Ситуацията е доста сериозна. Никой не може да пренебрегне скупчването на военни по границата на Украйна . Това е предвестител на военна интервенция. Затова е толкоз значимо да изпращаме ясни сигнали - че всяко нарушение на териториалната целокупност и суверенитет на Украйна ще има доста висока цена. Мисля, че това обръщение беше разбрано ".
Дълго време Шолц повтаряше като мантра думите на предшественичката си Ангела Меркел, че " Северен поток 2 " е бизнес план и нищо повече. Но външната министърка Аналена Бербок от " Зелените " напълно не споделя това мнение. Още по-категорични съперници на газопровода са редица съдружници на Германия - европейски, само че и оттатък Атлантика, които се тревожат от газовата взаимозависимост на Федералната република от Русия - над 55 % от доставките. Но напълно освен газопроводът разделя държавното управление в Берлин , и в частност най-голямата партия в тройната коалиция – социалдемократическата.
Привърженици на разведряването, хардлайнери, някогашен канцлер съветски лобист - палитрата от разнообразни отзиви в редиците на ръководещите социалдемократи за това каква политика би трябвало да води Германия по отношение на Русия не може да бъде по-пъстра.
" Не минава и ден, в който някой политик от немския Бундестаг, от Англия или Америка да не насочи закани към Русия! Къде ще му отиде краят ? Надявам се, че дрънкането на оръжия в Украйна най-сетне ще престане ".
Тези думи на някогашния канцлер на социалдемократите Герхард Шрьодер взривиха Германия макар добре известната му активност като ръководител на надзорния съвет на " Роснефт " и член на управителния съвет на акционерното сдружение " Северен поток 2 ". И принудиха младия преди малко определен нов партиен водач Ларс Клингбайл да свика незабавна среща на управлението, с цел да тропне по масата:
" Всеки може да приказва, само че решенията ги взимаме ние - управлението на партията дружно с канцлера Шолц ".
" Герхард Шрьодер е събитие в немската политика. А той, като към момента деятелен човек, има мнение по доста въпроси и счита за належащо да го споделя ", изяснява доктор Андре Хертел от института за политически науки в Берлин. Неписан закон е някогашните канцлери да не се намесват в дейната политика. Но Шрьодер явно не се придържа към това и с медийното си наличие внася ужас в редовете на ръководещите. " Но той сигурно няма въздействие върху решенията на социалдемократическата партия ", безапелационен е Хертел.
" В Социалдемократическата партия има разнообразни течения и разнообразни отзиви каква политика би трябвало да води Германия по отношение на Русия . Не съм сигурен, че тези разлики скоро могат да бъдат преодолени. Но в това време и на социалдемократите им е ясно, че Германия не може да продължи да води същата политика, която водеше Герхард Шрьодер. Намираме се в напълно друга геополитическа обстановка, не можем да залагаме единствено на разговор и съгласие, в случай че Москва не приема протегнатата ръка и дрънка с оръжия ", разяснява политологът доктор Хертел, и препраща към днешните позиции на социалдемократите:
" Социалдемократическата партия е водеща в обединението, само че да не забравяме, че тя не съумя да завоюва изборите с внушително болшинство. И по тази причина би трябвало да се преценява с по-малките си сътрудници, главно със Зелените, които поеха външното министерство. Така че социалдемократите и Зелените би трябвало да реализират съгласие за външната политика. Конфликтът е налице - знае се, че социалдемократите държат на своята " остполитик " на стратегическо съгласие с Русия ".
" Остполитик " - политиката на разведряване и доближаване на Западна Германия с някогашния Съветски съюз и неговите спътници в Източна Европа . Започна я Вили Бранд, може би най-емблематичният немски социалдемократ.
" Диалогът е надълбоко затвърден в немската външна политика ", счита доктор Ян Клаас Берендс от центъра за най-нова история в Потсдам и член на социалдемократическата партия:
" Има известно идеализиране на фигурата на Вили Бранд и на неговата " остполитик " по време на Студената война. Никой не може да отхвърли неговия принос. Но социалдемократите да вземем за пример настояват, че тази политика на съгласие с Източна Европа през 70-те години е довела до обединяването на Германия. Като историк не съм склонен с тази теза, само че си давам сметка, че това е част от идеализирането на Вили Бранд. Малцина обаче загатват, че към оня миг Вили Бранд е канцлер на една мощно въоръжена Германия. Тогава задачата на Вили Бранд надалеч не е била единствено започването на разговор, а по-скоро възпирането на Съветския съюз. Днес историята се повтаря, не може да залагаме единствено на разговора, и още веднъж приказваме за въздържане и използваме терминологията на Студената война ".
" Германия не може да реши каква позиция да заеме по желаните от Русия правно обвързани гаранции за нейната сигурност ", споделя доктор Берендс. И не има вяра, че ще настъпи смяна в политиката на Германия към Русия:
" Най-голяма вреда, която държавното управление на Олаф Шолц нанесе с неувереното си държание, е загубата на доверие в Германия в страните от Източна Европа. У вас, и в Полша, и в балтийските страни гледат на Германия като на най-несигурния съдружник ".
И даже й се подиграват поради изпратените 5000 каски военна помощ за Украйна. С историческата виновност на Германия поради разпалването на две международни войни се извинява Берлин, когато отхвърля освен директна военна помощ за Украйна, само че и препродаването на остаряло военно съоръжение от някогашната Германска демократична република от трети страни.
" Бих споделил, че това е на ниска цена опрощение, с цел да не заемеш позиция. Външният министър Аналена Бербок се базира на историята по време на визитата си в Киев. И това е тъпо, като имаме поради, че пробутваме историята като мотив и по отношение на Израел, само че с противоположен знак . На Израел споделяме - поради нашата историческа отговорност ви доставяме подводници, с цел да можете да се защитавате. Освен това историческият мотив не върви в Киев , тъй като в случай че сме напълно точни, Украйна е потърпевша доста повече от нацисткия ботуш, в сравнение с днешна Русия. Така че, в случай че приказваме за отговорност, която произлиза от историята, тя е по отношение на Беларус, Украйна, балтийските страни. Нашето минало ни задължава да водим през днешния ден дейна външна политика, без да се крием непрестанно зад историята ", безапелационен е историкът доктор Берендс.
В съдружния контракт сред трите ръководещи партии е записано, че във външната политика на Германия не би трябвало да личат никакви разлики сред сътрудниците . Точно това сега не се получава, както излиза наяве от думите на ръководителя на Зелените Омид Нурипур, партията, която излъчи външния министър на Германия:
" В чужбина чуват различията и не е добре, когато на открито оставя усещането, че германците не могат да се схванат. Това не оказва помощ нито на външния министър, нито на канцлера, сподели водачът на Зелените ".
Политологът Андре Хертел напомня:
" Новата коалиция донесе ново систематизиране на отговорностите. Досега външната политика се определяше главно от канцлера и това има връзка със мощните външнополитически позиции на Ангела Меркел. Сега в Берлин ръководи освен нов канцлер, а и нова коалиция . Напълно естествено е, че към този миг Германия не може да поеме водещата роля. Но също по този начин е разбираемо, че сътрудниците на Германия чакат това и че без присъединяване на Германия Европа не може да приказва с един глас ".
Д-р Хертел и твърди, че натискът върху Германия се е покачил неимоверно доста поради ескалиралото напрежение сред Запада и Русия , заварило новото държавно управление в Берлин импровизирано. А когато за следващ път се заприказва за наказания, за следващ път на напред във времето изникна противоречивият газопровод " Северен поток 2 ".
" Германия би трябвало да си отговори на един кардинален въпрос - ще зависи ли външната политика от икономическите ползи и спазването на човешките права в страната сътрудник ? Трябва ли всички интернационалните планове, в които участваме, да бъдат авансово подложени на такава инспекция? Колкото по-стабилни стават властническите страни по света, толкоз по-актуален става този въпрос ". Андре Хертел прибавя, че този въпрос стои освен пред Германия, а и пред съдружниците й, които в настоящата рецесия с Русия са си разпределили дилемите в една обща тактика на Запада по отношение на Москва.
" Германия има добър контакт с Москва и е значимо, най-малко един от западните съдружници да подържа разговора с Русия. Предимствата на Германия са точно в дипломацията, това е нейната мощ в интернационалната политика. Освен това, поради икономическите връзки Германия е в положение да оказва стопански напън. Германия не е готова да води външна политика посредством оръжейни доставки. Едно е да продаваш оръжия в границите на бизнес договорка. Друго е да оказваш напън посредством доставката на оръжия ".
Дали Западът си е разпределил функциите и е отредил на Германия да бъде " положителното ченге ", ще разберем идната седмица, когато се чакат две основни визити на немския канцлер Олаф Шолц. Първото е във Вашингтон. В Овалния кабинет от дълго време не е влизал социалдемократ от Германия. Следващото посещаване, въпреки и непотвърдено, е в Кремъл.
Повече по тематика можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ