Ако са ви изоставили в труден момент, това е за добро. Имате повече шансове да се спасите и оздравеете
Един лекар ми описа, че, колкото и да е необичайно, по-бързо оздравявали тези, за които се грижели малко.
Понякога ни изоставят в сложна минута — когато се нуждаем от поддръжка най-вече от всичко на света. Случва се, човек отава самичък и никой не му се притичва на помощ. Мислите ли, че ще загине този човек? Едва ли. Включвайки ресурса, инстинкта за самозапазване, индивидът ще направи всичко, с цел да оцелее.
И един лекар ми описа, че, колкото и да е необичайно, по-бързо оздравявали тези, за които се грижели малко. Не им носели портокали и ананаси. И не ги хранели в леглото. Човекът ставал самичък и се отправял към столовата.
Или най-малко сядал на леглото и взимал лъжицата в ръце — би трябвало да се яде. И би трябвало колкото се може по-бързо да оздравее — да се боледува е доста разоряващо. И би трябвало по-бързо да стартира да работи. Защото този човек също би трябвало да устоя някого. Той е този, който оздържа всички, и у дома го чакат дребни деца. Или престарели родители. Или котка.
И тъкмо такива пациенти се оправяли по-бързо, въпреки да им отделяли малко внимание. За тях не плащал никой и не им подарявал дарове, колкото и да е тъжно това. Но те оздравявали по-бързо, в сравнение с богатите, които били обграждани от внимание и грижи. И им носели цветя, въздушни балони, тв приемници, топли одеала, сладкиши и всевъзможни такиваи. И за които се грижели сестрите…
И по време на стачките на лекарите, когато се провеждали в някои страни, смъртността намалявала. Това е доста необичайно, само че е по този начин. През това време съвсем никой не починал и не болен сериозно; хората знаели, че няма кой да им помогне. И организмът включвал спомагателните запаси. Произтичало „ самоспасение “.
Странно е организиран човек, загадъчно. Докато неприятната обстановка носи изгода във типа на внимание и грижи, тя може да продължи и даже да се утежни. А когато няма на кого да се надява, индивидът се изправя на треперещите си крайници и отива за чорба. Или до тоалетна. А след това излиза отвън прага на болничното заведение или неприятната обстановка, на немощните си нозе, още по-слаб и блед. Така че няма нищо ужасно, в случай че са го изоставили. Или в случай че няма кой да му помогне.
Ние имаме доста запаси, които да включим в обстановка на оцеляване: заболявания, несгоди, съществени проблеми. Няма на кого да разчиташ — би трябвало нещо да направиш. Трябва да разчиташ на себе си. На ангел-хранителя. И тихичко да се изправиш, като Робинзон Крузо, който се разболял на необитаемия остров. И се излекувал. И изобщо се справил.
А тези, които са изоставили, след това ще се върнат, по този начин се случва нормално. Когато станем още веднъж здрави и сполучливи. А ние — ние най-добре да се върнем към тези, които откровено ни обичат и са страдали и плакали без нас. И са ни чакали. И са се молили за нас или просто безшумно са ридали на вратата — чакайки. Понякога е по-лесно да оцелееш. И леко да преоцениш полезностите. Да направиш инвентаризация на помощта…
Автор: Анна Кирянова
