Златното момче, което стана най-дълголетният №1 в тениса
Един ден през юни 1992 година хърбаво 5-годишно момче стояло зад оградата на тенис корт в малко планинско селце в Сърбия, наблюдавайки тенис клиника за деца.
Треньорката - Йелена Генчич, имала опит и в историята на изкуствата и работела в допълнение като продуцент на културни стратегии за сръбската телевизия. Тя поканила момчето да се включи в клиниката. Разпознавала таланта от пръв взор - упражнявала е Моника Селеш в ранните ѝ години. До края на първия следобяд Генчич към този момент знаела, че в ръцете ѝ е попаднал гений от международна класа.
Момчето се казвало Новак Джокович, а
родителите му имали пицария и ресторант за палачинки
от другата страна на улицата пред кортовете. След пробната подготовка Генчич изпратила хлапето до заведението и споделила на техните: " Имате златно момче. Когато навърши 17, той ще бъде в Топ 5 на света ".
Новак разцъфтя по-късно от плануваното от нея - на 17 бе между №515 и №128. Но би трябвало да се има поради какъв брой смело е пророчеството на Генчич. По това време Югославия се разпадала, а войните на Балканите през 90-те парализирали района. По всички критерии Сърбия била бедна страна, с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от едвам $2767.
Но съвсем 30 година по-късно сме очевидци на забележително достижение, което даже Генчич не можела да си показа - момчето, израснало в раздираната от войни Сърбия,
към този момент е било на №1 в света през удивителните 312 седмици.
Повече от всеки различен в историята на тениса.
Същите качества, които Генчич забелязала в оня първи урок, са тези, които движат паметната му кариера и до през днешния ден: работата с крайници, концентрацията и над всичко друго - гладът за триумф. Само 26 души са били №1 в ранглистата от основаването ѝ през 1973 година С цялото почитание към тези мъже и първенци, никой не е бил по-целеустремен да остане на върха от Новак Джокович.
Той се разправяше с конкуренцията с активност и самонадеяност дотам, че постоянно хвърчеше перушина. Същевременно черпеше публиката със занимателни фалшификати на други тенисисти (и тенисистки). Ядеше стръкчета трева от централния корт на " Уимбълдън ", късаше си фланелката след победа - като кечист. Предизвикваше почитателите да признаят блясъка му и им раздаваше въздушни целувки. Сритваше задници, не се извиняваше и говореше от сърце.
Джокович трябваше като че ли да изкачи Еверест, с цел да
стъпи за първи път на върха в ранглистата през юли 2011 година
В началото на оня сезон той победи Анди Мъри и Роджър Федерер по пътя към купата на Australian Open. После още веднъж би Федерер, с цел да победи в Дубай. А след това за развлечение би и Федерер, и Надал, с цел да вдигне купата на " Мастърс " в Индиън Уелс.
Последваха нови три паметни победи над Надал: по пътя към трофея в Маями и във финалите на клей на " Мастърсите " в Мадрид и Рим - подвизи, сравними единствено с укротяването на разгневен крокодил с вързани очи. За десерт сърбинът би Надал във финала на " Уимбълдън " и отпразнува купата и първото си нанагорнище под №1, пасейки от свещения корт в " Ол Ингланд Клъб ".
След триумфа в Лондон той беше посрещнат като воин в Белград -
по улиците излязоха над 100 000 души, с цел да честват с него.
Само че той не легна на лаврите. Спечели поред титлите в Монреал и Синсинати и сложи поантата на една от най-паметните години в тениса, побеждавайки Федерер и Надал по пътя към трофея на US Open. Новак беше под пара, само че това бяха едвам първите седмици от продължаващата и до днес битка с най-хубавите играчи в света.
За да схване големия размер на достижението на Джокович, човек би трябвало да се вгледа освен във величието на първенците преди неговата епоха, само че също и в пренаселените с акули води, в които той плува в своята кариера.
Представете си пантеона на първенците като писта: единствено девет са били №1 най-малко 100 седмици и всички те са на стартовата позиция. Ноле задмина Андре Агаси (101 седмици) и Бьорн Борг (109) още през 2014 година, когато беше на 27. През 2015-а профуча около Надал (141 седмици в оня момент) и Джон Макенроу (170). Тогава далеч пред него към момента бяха Джими Конърс (268), Иван Лендъл (270), Пийт Сампрас (286) и Федерер (302 по това време, набъбнали до 310). След най-доминиращия си интервал, задържал го на върха в 122 следващи седмици от 7 юли 2014 година до 6 ноември 2016 година, Джокович като че ли загуби присъщия си апетит за победи и излезе от пътя.
През 2017 година, малтретиран от травми, той не завоюва купа от Големия шлем и влезе в лятото на 2018 година с ранкинг отвън Топ 20. С Надал, съживен Федерер, Мъри и други топиграчи, някои решиха, че най-хубавите дни са останали зад тила на 31-годишния сърбин. Но тъкмо такива подозрения постоянно са разпалвали най-силно вътрешния пламък на Джокович - като доказателство в същата година той завоюва поред " Уимбълдън " и US Open.
Той се върна на пистата и през 2019 година отвя Конърс и Лендъл. През 2020 година реализира баланс 41-5 в най-странния и ментално изцеждащ сезон в историята на тениса, задминавайки по пътя своя детски кумир Сампрас. На Финалите на АТР в Лондон Новак приказва персонално с американеца относно компликациите да се задържиш на върха, изразявайки удивление, че Пийт е съумял да приключи под №1 в 6 поредни сезона.
Справяйки се с целия този стрес през сезоните, пред Джокович
постоянно имаше един изплъзващ се бял кит на име Роджър Федерер.
Сърбинът постоянно вървеше по стъпките му, само че все на крачка зад него. Роджър за първи път се изкачи до №1 на 22, Новак - на 24. Роджър стигна първите си 100 седмици отпред на 24, Новак - на 26. Роджър направи 300 седмици на 31, Новак - на 33.
Въпреки че има всички шансове да завоюва повече " мейджър " трофеи от всеки различен в историята, Джокович постоянно е плувал във водите на Федерер и Надал. Тези митове имат цели легиони от буйни почитатели, които по натурален път се настроиха против сърбина, чийто напредък заплашва да развенчае техните герои.
Само че поразяването на любимците на публиката в допълнение стимулира Новак, който повдига предизвикателно брадичката си (и играта си) всякога, когато е належащо. Той беше подценяван при започване на кариерата си, което прави достиженията му още по-сладки. И когато най-накрая задмина Федерер по най-вече седмици като №1, това в действителност беше кулминационната точка на цялостен един живот работа, всеотдайност и отдаденост на спорта. Този връх в действителност значи света за него.
Забележително е, че Джокович остана на върха толкоз дълго в Златната епоха на тениса. Освен с две от най-великите митове той трябваше да се оправя с редица други бъдещи членове на Залата на славата като Мъри, Дел Потро, Вавринка, Тийм и още, и още. Срещу всички изброени той има позитивен баланс, както прочее и против Федерер и Надал.
На старта на сезон 2021 много анализатори смятаха, че кандидати като Тийм и Даниил Медведев може да свалят световния №1 от върха. В отговор сърбинът завоюва деветата си купа в Австралия, разгромявайки Медведев с 3-0 сета във финала.
Сега въпросът е
какъв брой дълго още ще остане гладен Новак Джокович?
Пред него има още цели - той е единствено на две трофеи в Шлема от 20-те на рекордьорите Федерер и Надал, и му трябват още 28 АТР трофея, с цел да задмине върховото достижение на Джими Конърс от 109 (Федерер е втори със 103).
Във всеки случай, даже повече в никакъв случай да не завоюва мач, историята на Джокович е страхотна за спорта. Фактът, че той съумя да се развие от оскъдно семейство в разкъсвана от войни страна, значи, че идващият популярен тенис първенец може да изникне от всяко кътче на планетата. Генчич е забелязала гения, само че Новак не е роден първенец - той се подобряваше на всяко затруднение, с цел да стигне върха, и се бори със зъби и нокти като никой различен преди него, с цел да го задържи.
" Наистина съм разчувствуван да ходя по път, отъпкан от митове и колоси на този спорт - каза миналата седмица Джокович. - Да знам, че съм заслужил моето място измежду тях, следвайки детската си фантазия, е красиво удостоверение, че когато правиш нещата с обич и пристрастеност, всичко е допустимо. "
Треньорката - Йелена Генчич, имала опит и в историята на изкуствата и работела в допълнение като продуцент на културни стратегии за сръбската телевизия. Тя поканила момчето да се включи в клиниката. Разпознавала таланта от пръв взор - упражнявала е Моника Селеш в ранните ѝ години. До края на първия следобяд Генчич към този момент знаела, че в ръцете ѝ е попаднал гений от международна класа.
Момчето се казвало Новак Джокович, а
родителите му имали пицария и ресторант за палачинки
от другата страна на улицата пред кортовете. След пробната подготовка Генчич изпратила хлапето до заведението и споделила на техните: " Имате златно момче. Когато навърши 17, той ще бъде в Топ 5 на света ".
Новак разцъфтя по-късно от плануваното от нея - на 17 бе между №515 и №128. Но би трябвало да се има поради какъв брой смело е пророчеството на Генчич. По това време Югославия се разпадала, а войните на Балканите през 90-те парализирали района. По всички критерии Сърбия била бедна страна, с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от едвам $2767.
Но съвсем 30 година по-късно сме очевидци на забележително достижение, което даже Генчич не можела да си показа - момчето, израснало в раздираната от войни Сърбия,
към този момент е било на №1 в света през удивителните 312 седмици.
Повече от всеки различен в историята на тениса.
Същите качества, които Генчич забелязала в оня първи урок, са тези, които движат паметната му кариера и до през днешния ден: работата с крайници, концентрацията и над всичко друго - гладът за триумф. Само 26 души са били №1 в ранглистата от основаването ѝ през 1973 година С цялото почитание към тези мъже и първенци, никой не е бил по-целеустремен да остане на върха от Новак Джокович.
Той се разправяше с конкуренцията с активност и самонадеяност дотам, че постоянно хвърчеше перушина. Същевременно черпеше публиката със занимателни фалшификати на други тенисисти (и тенисистки). Ядеше стръкчета трева от централния корт на " Уимбълдън ", късаше си фланелката след победа - като кечист. Предизвикваше почитателите да признаят блясъка му и им раздаваше въздушни целувки. Сритваше задници, не се извиняваше и говореше от сърце.
Джокович трябваше като че ли да изкачи Еверест, с цел да
стъпи за първи път на върха в ранглистата през юли 2011 година
В началото на оня сезон той победи Анди Мъри и Роджър Федерер по пътя към купата на Australian Open. После още веднъж би Федерер, с цел да победи в Дубай. А след това за развлечение би и Федерер, и Надал, с цел да вдигне купата на " Мастърс " в Индиън Уелс.
Последваха нови три паметни победи над Надал: по пътя към трофея в Маями и във финалите на клей на " Мастърсите " в Мадрид и Рим - подвизи, сравними единствено с укротяването на разгневен крокодил с вързани очи. За десерт сърбинът би Надал във финала на " Уимбълдън " и отпразнува купата и първото си нанагорнище под №1, пасейки от свещения корт в " Ол Ингланд Клъб ".
След триумфа в Лондон той беше посрещнат като воин в Белград -
по улиците излязоха над 100 000 души, с цел да честват с него.
Само че той не легна на лаврите. Спечели поред титлите в Монреал и Синсинати и сложи поантата на една от най-паметните години в тениса, побеждавайки Федерер и Надал по пътя към трофея на US Open. Новак беше под пара, само че това бяха едвам първите седмици от продължаващата и до днес битка с най-хубавите играчи в света.
За да схване големия размер на достижението на Джокович, човек би трябвало да се вгледа освен във величието на първенците преди неговата епоха, само че също и в пренаселените с акули води, в които той плува в своята кариера.
Представете си пантеона на първенците като писта: единствено девет са били №1 най-малко 100 седмици и всички те са на стартовата позиция. Ноле задмина Андре Агаси (101 седмици) и Бьорн Борг (109) още през 2014 година, когато беше на 27. През 2015-а профуча около Надал (141 седмици в оня момент) и Джон Макенроу (170). Тогава далеч пред него към момента бяха Джими Конърс (268), Иван Лендъл (270), Пийт Сампрас (286) и Федерер (302 по това време, набъбнали до 310). След най-доминиращия си интервал, задържал го на върха в 122 следващи седмици от 7 юли 2014 година до 6 ноември 2016 година, Джокович като че ли загуби присъщия си апетит за победи и излезе от пътя.
През 2017 година, малтретиран от травми, той не завоюва купа от Големия шлем и влезе в лятото на 2018 година с ранкинг отвън Топ 20. С Надал, съживен Федерер, Мъри и други топиграчи, някои решиха, че най-хубавите дни са останали зад тила на 31-годишния сърбин. Но тъкмо такива подозрения постоянно са разпалвали най-силно вътрешния пламък на Джокович - като доказателство в същата година той завоюва поред " Уимбълдън " и US Open.
Той се върна на пистата и през 2019 година отвя Конърс и Лендъл. През 2020 година реализира баланс 41-5 в най-странния и ментално изцеждащ сезон в историята на тениса, задминавайки по пътя своя детски кумир Сампрас. На Финалите на АТР в Лондон Новак приказва персонално с американеца относно компликациите да се задържиш на върха, изразявайки удивление, че Пийт е съумял да приключи под №1 в 6 поредни сезона.
Справяйки се с целия този стрес през сезоните, пред Джокович
постоянно имаше един изплъзващ се бял кит на име Роджър Федерер.
Сърбинът постоянно вървеше по стъпките му, само че все на крачка зад него. Роджър за първи път се изкачи до №1 на 22, Новак - на 24. Роджър стигна първите си 100 седмици отпред на 24, Новак - на 26. Роджър направи 300 седмици на 31, Новак - на 33.
Въпреки че има всички шансове да завоюва повече " мейджър " трофеи от всеки различен в историята, Джокович постоянно е плувал във водите на Федерер и Надал. Тези митове имат цели легиони от буйни почитатели, които по натурален път се настроиха против сърбина, чийто напредък заплашва да развенчае техните герои.
Само че поразяването на любимците на публиката в допълнение стимулира Новак, който повдига предизвикателно брадичката си (и играта си) всякога, когато е належащо. Той беше подценяван при започване на кариерата си, което прави достиженията му още по-сладки. И когато най-накрая задмина Федерер по най-вече седмици като №1, това в действителност беше кулминационната точка на цялостен един живот работа, всеотдайност и отдаденост на спорта. Този връх в действителност значи света за него.
Забележително е, че Джокович остана на върха толкоз дълго в Златната епоха на тениса. Освен с две от най-великите митове той трябваше да се оправя с редица други бъдещи членове на Залата на славата като Мъри, Дел Потро, Вавринка, Тийм и още, и още. Срещу всички изброени той има позитивен баланс, както прочее и против Федерер и Надал.
На старта на сезон 2021 много анализатори смятаха, че кандидати като Тийм и Даниил Медведев може да свалят световния №1 от върха. В отговор сърбинът завоюва деветата си купа в Австралия, разгромявайки Медведев с 3-0 сета във финала.
Сега въпросът е
какъв брой дълго още ще остане гладен Новак Джокович?
Пред него има още цели - той е единствено на две трофеи в Шлема от 20-те на рекордьорите Федерер и Надал, и му трябват още 28 АТР трофея, с цел да задмине върховото достижение на Джими Конърс от 109 (Федерер е втори със 103).
Във всеки случай, даже повече в никакъв случай да не завоюва мач, историята на Джокович е страхотна за спорта. Фактът, че той съумя да се развие от оскъдно семейство в разкъсвана от войни страна, значи, че идващият популярен тенис първенец може да изникне от всяко кътче на планетата. Генчич е забелязала гения, само че Новак не е роден първенец - той се подобряваше на всяко затруднение, с цел да стигне върха, и се бори със зъби и нокти като никой различен преди него, с цел да го задържи.
" Наистина съм разчувствуван да ходя по път, отъпкан от митове и колоси на този спорт - каза миналата седмица Джокович. - Да знам, че съм заслужил моето място измежду тях, следвайки детската си фантазия, е красиво удостоверение, че когато правиш нещата с обич и пристрастеност, всичко е допустимо. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ