Писателка откри Децата на изгрева СНИМКИ
„ Един ден, когато слънцето се пробуждало и се протягало, първите лъчи от изгрева му достигнали до прозорците на ромско учебно заведение. Слънцето мислело, че изгревът му ще озари стаята, само че се учудило. Стаята към този момент светела ”. Оказва се - тъй като там е влезнала писателка.
Така стартира приказката за Децата на изгрева, а те самите през вчерашния ден откриха имената си в нея. Ето ме, възкликна седмокласникът Гюндуван от „ Столипиново ”, разлиствайки страниците на книгата „ Приказки от Изгрева ”. Детската писателка Диана Петрова събра в нея 8 истории, които написа, откакто в продължение на месеци се среща с деца от СУ „ Найден Геров ”, а те <210> разказваха за живота и фантазиите си. Премиерата на томчето, което се роди по план „ Приказна работилница ” на издателство „ Летера ” в границите на Пловдив 2019, през вчерашния ден събра учениците в Образователния център в махалата.
Гюндуван е турското име на момчето, което в листата на 7. А клас попада като Ангел Антонов. Беше ни доста забавно да се мъчим да сформираме разкази, споделиха той и приятелят му Емил Михайлов. Диана Петрова ги посветила в креативното писане - че с цел да стане история, би трябвало да се измислят герои, пред тях да има някаква възбрана, която да нарушат, а най-после да се съчини хепиенд. Така, следвайки стъпките, Гюндуван и Емил съставили своя история в приказната работилница. В нея има едно момиче, което е невъзпитано в учебно заведение, пипа всичко и не слуша госпожите. Един ден скрито от родителите си то не отива на занятия, а се скрива вкъщи да играе Сounter strike. Изведнъж обаче от компютъра изскача зомби и хубавичко го стряска. Щастливият край идва, когато татко му чува от другата стая, скача и дръпва от контакта кабела на компютъра. А момичето се вразумява и става постоянно в клас.
Децата от СУ „ Найден Геров ” дори са нарисували зомбито. Научихме се освен по какъв начин става една приказка, а и по какъв начин да се сработваме между тях, удовлетворени са Емил и Ангел. Проектът към този момент е завършил, само че в този момент, както си приказват, внезапно двамата се усещат, че фантазират и отново основават нови сюжети.
На премиерата двете момчета изсвириха на синтезатор парче от кино лентата „ Флашданс ”. Както „ Марица ” описа, учителката им по музика откри техния гений и го „ отглежда ”, като им даде даже синтезатор, който си сменят, с цел да репетират вкъщи. След като на празника на учебното заведение свириха шлагер на Франк Синатра и класика на Бетовен, в този момент двамата са на кръстопът - дали пък да не изберат писането вместо пианото.
В книгата включих разказите на децата за Гергьовден, за сватбите, за фантазиите и фантазиите им, показа Диана Петрова. В последната - „ Децата на Изгрева ”, е загатнала по име всички хлапета от срещите си през последните месеци. Така децата от „ Столипиново ” стават герои в приказките й. Една от тях е за бъдещето, другарството и братството. „ Хюсеин и ромската писменост ” споделя за изгубените букви на етноса. Другаде е включен детайлът със заминаването на фамилии за чужбина. През приказката авторката споделя по какъв начин жителите на махалата живеят в Германия още веднъж на махали и на процедура придвижват там страната си.
Засега томчето, в което са още приказките „ Каквато реката, такива и хората ”, „ Бялата рокля на Гюлчин ”, „ Песента на пръстените ”, Лунния заек и момичето, което спря да пораства ”, „ Моята софра е и твоя ”, „ Химическата стая ", излиза в тираж 300 бройки в границите на плана. Предстои по-късно да я преиздадем, даде обещание на децата от кв. " Изгрев " Надя Фурнаджиева от издателство „ Летера ”.
Всички сме равни
Докато работила над приказките, Диана Петрова видяла по какъв начин се смесват културите с детайли от турските, ромските и българските традиции. В махалата и от разказите на своите съавтори разкрила какъв брой в тяхната общественост се държи на фамилната традиция -ако другар е в неволя, цялата махала се подвига да му помогне. Изненадал я обичаят след 12 година момичето да се предлага за годеж - нишан. И че някои деца отсъстват от учебно заведение, с цел да оказват помощ вкъщи.
„ Много от децата имаха усложнение с българския език, само че когато желаеха да кажат нещо, идваха да ме прегърнат. Или пееха ”, споделя Диана Петрова. Тя на собствен ред им споделила, че приказки могат да се описват освен с думи, а с музика и каузи.
„ Урокът, който те ми дадоха, е по какъв начин християни и мюсюлмани живеят дружно. В българските учебни заведения децата от малцинствата остават изолирани. Но тук те са равни -споделя Диана Петрова. Имаше българчета, които помагаха и превеждаха на връстниците си, когато се затруднят с езика. Дадоха урок на цялата ни общественост по консолидиране. Ние си мислим, че това е нещо, което би трябвало да наложим извън. А те го реализират напълно естествено вътре в махалата между тях ”.
За писателката е изненада и какъв брой са скромни децата от „ Столипиново ” в фантазиите си. Не е чула българче да каже, че желае да е коафьор. Тук, когато тези деца приказват по какъв начин ще са пожарникари и бойци, очите им светват. Колко елементарни са стремежите им на фона на нашите фантазии, а какъв брой страст влагат в тях! ”, споделя авторката.
Снимки Атанас Кънев
Така стартира приказката за Децата на изгрева, а те самите през вчерашния ден откриха имената си в нея. Ето ме, възкликна седмокласникът Гюндуван от „ Столипиново ”, разлиствайки страниците на книгата „ Приказки от Изгрева ”. Детската писателка Диана Петрова събра в нея 8 истории, които написа, откакто в продължение на месеци се среща с деца от СУ „ Найден Геров ”, а те <210> разказваха за живота и фантазиите си. Премиерата на томчето, което се роди по план „ Приказна работилница ” на издателство „ Летера ” в границите на Пловдив 2019, през вчерашния ден събра учениците в Образователния център в махалата.
Гюндуван е турското име на момчето, което в листата на 7. А клас попада като Ангел Антонов. Беше ни доста забавно да се мъчим да сформираме разкази, споделиха той и приятелят му Емил Михайлов. Диана Петрова ги посветила в креативното писане - че с цел да стане история, би трябвало да се измислят герои, пред тях да има някаква възбрана, която да нарушат, а най-после да се съчини хепиенд. Така, следвайки стъпките, Гюндуван и Емил съставили своя история в приказната работилница. В нея има едно момиче, което е невъзпитано в учебно заведение, пипа всичко и не слуша госпожите. Един ден скрито от родителите си то не отива на занятия, а се скрива вкъщи да играе Сounter strike. Изведнъж обаче от компютъра изскача зомби и хубавичко го стряска. Щастливият край идва, когато татко му чува от другата стая, скача и дръпва от контакта кабела на компютъра. А момичето се вразумява и става постоянно в клас.
Децата от СУ „ Найден Геров ” дори са нарисували зомбито. Научихме се освен по какъв начин става една приказка, а и по какъв начин да се сработваме между тях, удовлетворени са Емил и Ангел. Проектът към този момент е завършил, само че в този момент, както си приказват, внезапно двамата се усещат, че фантазират и отново основават нови сюжети.
На премиерата двете момчета изсвириха на синтезатор парче от кино лентата „ Флашданс ”. Както „ Марица ” описа, учителката им по музика откри техния гений и го „ отглежда ”, като им даде даже синтезатор, който си сменят, с цел да репетират вкъщи. След като на празника на учебното заведение свириха шлагер на Франк Синатра и класика на Бетовен, в този момент двамата са на кръстопът - дали пък да не изберат писането вместо пианото.
В книгата включих разказите на децата за Гергьовден, за сватбите, за фантазиите и фантазиите им, показа Диана Петрова. В последната - „ Децата на Изгрева ”, е загатнала по име всички хлапета от срещите си през последните месеци. Така децата от „ Столипиново ” стават герои в приказките й. Една от тях е за бъдещето, другарството и братството. „ Хюсеин и ромската писменост ” споделя за изгубените букви на етноса. Другаде е включен детайлът със заминаването на фамилии за чужбина. През приказката авторката споделя по какъв начин жителите на махалата живеят в Германия още веднъж на махали и на процедура придвижват там страната си.
Засега томчето, в което са още приказките „ Каквато реката, такива и хората ”, „ Бялата рокля на Гюлчин ”, „ Песента на пръстените ”, Лунния заек и момичето, което спря да пораства ”, „ Моята софра е и твоя ”, „ Химическата стая ", излиза в тираж 300 бройки в границите на плана. Предстои по-късно да я преиздадем, даде обещание на децата от кв. " Изгрев " Надя Фурнаджиева от издателство „ Летера ”.
Всички сме равни
Докато работила над приказките, Диана Петрова видяла по какъв начин се смесват културите с детайли от турските, ромските и българските традиции. В махалата и от разказите на своите съавтори разкрила какъв брой в тяхната общественост се държи на фамилната традиция -ако другар е в неволя, цялата махала се подвига да му помогне. Изненадал я обичаят след 12 година момичето да се предлага за годеж - нишан. И че някои деца отсъстват от учебно заведение, с цел да оказват помощ вкъщи.
„ Много от децата имаха усложнение с българския език, само че когато желаеха да кажат нещо, идваха да ме прегърнат. Или пееха ”, споделя Диана Петрова. Тя на собствен ред им споделила, че приказки могат да се описват освен с думи, а с музика и каузи.
„ Урокът, който те ми дадоха, е по какъв начин християни и мюсюлмани живеят дружно. В българските учебни заведения децата от малцинствата остават изолирани. Но тук те са равни -споделя Диана Петрова. Имаше българчета, които помагаха и превеждаха на връстниците си, когато се затруднят с езика. Дадоха урок на цялата ни общественост по консолидиране. Ние си мислим, че това е нещо, което би трябвало да наложим извън. А те го реализират напълно естествено вътре в махалата между тях ”.
За писателката е изненада и какъв брой са скромни децата от „ Столипиново ” в фантазиите си. Не е чула българче да каже, че желае да е коафьор. Тук, когато тези деца приказват по какъв начин ще са пожарникари и бойци, очите им светват. Колко елементарни са стремежите им на фона на нашите фантазии, а какъв брой страст влагат в тях! ”, споделя авторката.
Снимки Атанас Кънев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ