Един богат бизнесмен се сдобил със съкровище, което за него

Един богат предприемач се сдобил със богатство, което за него било по-важно от всичко на света: огромен ослепителен драгоценен камък. Не обръщал внимание на фамилията си, спрял да работи, само държал в ръка съкровището и му се любувал. Разтревожена, жена му потърсила съвет при един духовник, който заречен да ѝ помогне.

Една вечер, до момента в който младият търговец се разхождал в градината и се наслаждавал на съкровището си на лунната светлина. Изведнъж усетил студен бриз и до него се появила мрачна фигура в дрипи и пера по тях. С едвам осезаем глас фигурата се показала за Смъртта и му споделил, че е пристигнала да го вземе, само че ще извърши едно последно предпочитание.

- Мога ли да взема със себе си камъка? - попитал предприемачът.

- Стига да желаеш – уверила го Смъртта. - Само че там, където ще те заведа, е непрогледна мрачевина и в никакъв случай към този момент няма да видиш своето богатство, даже и да го стискаш в ръка. Никога към този момент няма да видиш Луната, дома и околните си – избухнала в смях Смъртта. - Няма да се радваш на фамилията си, да усещаш поривите напразно и топлите слънчеви лъчи. Но това без друго не те интересува, тъй като смисълът на живота ти е този драгоценен камък!

За пръв път, откогато се сдобил със скъпоценния си камък, предприемачът усетил дълбока горест, разплакал се и помолил Смъртта да му остави време, с цел да се сбогува с околните си. Смъртта дала обещание да отсрочи вземането му с ден, в случай че ѝ даде скъпоценния камък.

С облекчение в сърцето мъжът ѝ дал камъка и хукнал към къщи. Търсил жена си на всички места – нямало я. Сърцето му се свило. Излязъл на открито, а жена му стояла на портата и държала скъпоценния камък.

- Смъртта ли ти го даде? - уплашил се търговецът.

- Какво приказваш? От нашата градина излезе един духовник, той ми го даде.

Осъзнал младият мъж с кого е приказвал, разплакал се, а след това се засмял. Грабнал скъпоценния камък и го запратил в близката река.